Има някои житейски урока, на които животът ни учи. Животът

7 житейски урока, които повечето хора пренебрегват

Има някои житейски урока, на които животът ни учи. Животът обича да ни подмята криви топки, оставя ни покрити с белези от борби и в последна сметка ни доставя доста мъдрост.

Но не би ли било прелестно, в случай че можем да получим достъп до някои от най-големите секрети на живота, без да се нуждаем от съпътстващите ги синини?

Въпреки че не можем да превъртим времето напред, можем да заимстваме малко мъдрост от тези, които са се спънали и оживели преди нас.

Ето седем скрити от радара житейски урока, които множеството хора осъзнават единствено с яснотата на погледа обратно:

1.Не всички борби си коства да се водят

Един човек те гледа по неверния метод, различен леко несъгласен с това, което имаш да кажеш…

Лесно е да почувствате по какъв начин огънят се надига във вас и да започнете да се подготвяте за борба.

Караме призори!

Но с възрастта идва знанието, че не всяка борба си коства да изразходвате силата си.

Избирането на вашите борби не ви прави слаби – това ви прави мъдри.

Някои хора няма да бъдат уверени, без значение какъв брой доказателства или пристрастеност представяте. Освен това (и връзка с нашата втора точка), от време на време хората просто имат разнообразни отзиви или мисловни процеси от нас.

Няма смисъл да спориш, до момента в който не посиняваш, когато някой просто е израснал друго или вижда света в разнообразни цветове.

Да крещиш по-силно, когато някой не те схваща, не постоянно е отговорът.

И от време на време би трябвало да промените оръжията си – пробвайте състрадание, самообладание или просто различен ден за този значим диалог. Това е един от тези, на които животът ни учи.

2.Всеки е основният воин на личната си история

Ние виждаме света през нашата лична неповторима леща, оцветена от нашите прекарвания, контузии и фантазии.
Когато сме непрекъснато изложени на личните си мисли, става елементарно да забравим, че всеки различен има същия комплициран вътрешен свят.

Този сътрудник, който наподобява недодялан, не постоянно е груб; може би водят тиха борба. Този другар, който в никакъв случай няма време за вас, може да се бори с нещо, за което не знаете нищо.

Преди да отпишете някого, направете пауза.

Помислете за това, което не виждате. Може да не сте в положение изцяло да ходите на тяхно място, само че тази част от вероятността може да е задоволителна, с цел да преодолеете една видимо невъзможна празнота. Това е един от многото, на които животът ще ни научи.

3. Да си ангажиран не значи да си значим

Живеем в общество, което популяризира културата на шума.

Това, че ставате и светите в 5 сутринта, за изпиването на 6 кафета (докато станете треперещи и на ръба). За прекосяване от среща до подготвителен клас до взимане на децата и по-късно назад на работа. За това, че 1000 непрочетени имейла заливат вашата входяща поща всеки ден, до степен, че в никакъв случай не я свеждате до 0.

Всичко това и самата претовареност към момента не е достижение.Може да се чувствате по-продуктивни, когато сте затрупани, само че истината е, че изразходването на скъпа сила за елементарни и леко смазващи душата задания не е от изгода за душата.

Осъзнаването на това, което е в действителност значимо за вас, а освен това, което смятате за незабавно, ще изпълни чашата ви доста повече от потоп от дребни отговорности.

Така че, в случай че към момента натъпквате графика си, пробвайте се да отделите място за нещата, които ви презареждат – даже това да значи понякога да казвате „ не “ на другите. Това е един от тези скъпи житейски урока, на които учи.

4. „ Напасването “ е толкоз надценено

Спомняте ли си тези неуместни учебни години, в които обезверено се опитвахте да намерите вашето племе?

За страдание, копнежът да принадлежим може да ни изтезава и в зрелост.

Все още се опасяваме от отменяне и жадуваме за сходство. Ние се приспособяваме, с цел да паснем на групата, да не разклащаме лодката.

Но въпреки всичко има невероятна независимост в това да се отървеш от потребността да се слееш в морето от всички останали, като овце.

Когато започнете в действителност да прегръщате вашите странности (вашата сбирка от пера, вашата дълбока обич към препарирането, фактът, че ядете крекери за закуска всяка сутрин), вие притегляте същински връзки.

Може да се изненадате да откриете, че хората, които ви обичат същинските, са доста по-ценни съдружници от тези, които са приели разводнена версия. Това е един от тези житейски урока, които с времето ще научите.

5. „ Ами в случай че “ е рисков капан за мисли

„ Ами в случай че бях приел тази работа? “

„ Ами в случай че бях приказвал на тази среща? “

„ Ами в случай че не бях зарязала този някогашен? “

Продължават и не престават „ какво-ако “, спираловидно се трансформират в разкази, където, откакто сте поели тази работа, по някакъв метод се оказвате президент.

Съжалението може да бъде осакатяващ сателит. Ние построяваме различни действителности в мозъците си, измъчвайки се за неизвървени пътища и благоприятни условия за блестящ и блестящ живот, който ние персонално сме изкоренили посредством нашите видимо неприятни избори.

Но ето нещото: „ какво ще стане, в случай че “ държи мощ единствено в случай че го оставите. И в половината от случаите тези действителности по този начин или другояче не съществуват като благоприятни условия.

Много по-продуктивно е да приложите тези кофи сила към сегашното. Вместо да размишлявате какво би могло да бъде, може би пробвайте да извършите самоуверен избор в този момент – подобен, който в действителност уважава това минало „ какво би станало, в случай че “. Това е от тези житейски урока, които с времето всеки ще научи.

6. Съвършенството е дъска на (не действителност!)

Социалните медии ни бомбардират с съвършени животи ; боядисана кожа, безупречни и ухилени щастливи фамилии, приказни истории за това по какъв начин двама обречени любовници са се срещнали.

Това, което не ни демонстрира, са тези основни моменти, които отразяват обърканата, красива действителност на това да си човек.

Плюс това, вие сте склонни да не виждате същинската договорка зад тези съвършени животи; несигурността, манията, тъмнината, скрита зад тези идилични фасади.

И до момента в който сте впримчени от желанието да бъдете по-добри, да се съпоставите с най-важните барабани на други хора, вие неизбежно най-после смазвате личното си самочувствие в играта на съпоставяне.

Стремежът към съвършенство е удивителен, само че перфекционизмът става наш зложелател, когато води до парализа или непрекъсната самооценка.

Също по този начин е толкоз значимо да разпознаете илюзията, показана онлайн – животът на никого не е толкоз постоянно гладък. Съвършенството не е действително, както го демонстрират на всички места и това е от тези житейски урока, които ще научим с времето си.

7. Вашият вътрешен критик не е лайф коуч

Гласът в главата ни може да бъде най-суровият ни критик.

„ Не си задоволително добър. “

„ Ти си грозна. “

„ Никога няма да успееш, тъй че няма смисъл да опитваш. “

Да се научиш да опитомяваш този вътрешен критик е едно от най-важните умения и житейски урока в живота.

И макар че опитомяването му нормално е развой през целия живот, колкото по-рано започнете да практикувате признателност и съчувствие към себе си, толкоз по-сладко ще стане. Край на обидните лекции или укорителните мнения – ще стартира да имитира любовта, която му давате, и ще ви върне също толкоз.

Ако вашият вътрешен критик е податлив да бърка от песимистичната страна, пробвайте се да обърнете повече внимание на отрицателните диалози, които допускате в главата си.

Поставете под въпрос: правилно ли е това, което споделя? Любезно ли е? Бихте ли говорили с добър другар със същия звук?

Опитайте се да гледате на себе си по същия метод, по който гледате на най-близките си хора и в случай че не мислите/казвате тези мнения на тях, избягвайте да ги казвате на себе си!

Житейските уроци постоянно се изковават в топлината на опита. Въпреки че не можем да върнем часовника обратно, можем да изберем да се учим от прозренията на другите.

Ще изчакате ли да изчакате, до момента в който ретроспекцията сложи тези уроци в явен фокус, или ще извършите съзнателния избор да живеете по-преднамерен, пълностоен живот през днешния ден?

Пътят, който изберете, ще оформи мъдростта, която носите в бъдещето си, тъй че избирайте деликатно.

Надяваме се, че в този лист има урок или два, които можете да вземете и да се концентрирайте върху тях, тъй че и вие да го научите по-рано, в сравнение с по-късно!