Как да се справим с енергийната бедност обсъждат във Велингр...
„ Интелигентни градове и райони в действие” е тематиката на Национална конференция, която се организира на 29 и 30 ноември 2021 година във Велинград. Организатор на двудневния конгрес е Асоциацията на Българските енергийни организации.
Целта на срещата е да се показват позитивни практики на наши градове, в устрема им да ги трансфорат в енергийно положителни и въглеродно неутрални зони. Другата задача на специалистите е да насочи вниманието на националните институции, общините, бизнеса и обществеността към настоящи тематики в региона на интегрираното енергийно ръководство и развиване, интелигентните градове с „ умни “ здания с близо до нулевото енергийно ползване и чист въздух, енергопозитивни зони в градовете, както и финансиране за сходни планове.
Енергийната беднотия, която през днешния ден касае близо 50 млн. души в цяла Европа, се оказа един от главните акценти в срещата. Според Петър Кисьов, специалист в „ Енергийна агенция-Пловдив”, близо 260 хиляди семейства у нас получават всяка година помощи за отопление, по данни на Агенцията за обществено подкрепяне.
„ Това води до изразходването на забележителен финансов запас, за най-вече доходно и в доста по-малка степен енергийно подкрепяне на уязвими семейства. Проблемът обаче е, че този метод на даване на помощ не усъвършенства изискванията им на живот и не основава резистентност в потреблението на сила, а в противен случай, в допълнение способства за замърсяването на въздуха с ФПЧ в отоплителния сезон заради спецификите на отопление на тази група от семейства - изгаряне на некачествени горива в нискоефективни топлинни съоръжения”, разяснява Кисьов пред „ Марица”.
Кои са решенията и положителните практики в тази ситуация, дискутираха по време на панела „ Решения за превъзмогване на енергийната беднотия “.
„ Енергийната беднотия “ нормално се свързва с три знака: ниските приходи на семействата, евентуално високата цена на отоплението и ниските равнища на енергийна успеваемост на жилищата и на системите за отопление. В България тя обгръща забележителна част от популацията. По данни на Евростат 33,7% от популацията в България дава отговор, че не може да поддържа задоволителен топлинен комфорт в своето домакинство в съпоставяне със 7.4% приблизително за Европейски Съюз - стана ясно на срещата.
Целта на срещата е да се показват позитивни практики на наши градове, в устрема им да ги трансфорат в енергийно положителни и въглеродно неутрални зони. Другата задача на специалистите е да насочи вниманието на националните институции, общините, бизнеса и обществеността към настоящи тематики в региона на интегрираното енергийно ръководство и развиване, интелигентните градове с „ умни “ здания с близо до нулевото енергийно ползване и чист въздух, енергопозитивни зони в градовете, както и финансиране за сходни планове.
Енергийната беднотия, която през днешния ден касае близо 50 млн. души в цяла Европа, се оказа един от главните акценти в срещата. Според Петър Кисьов, специалист в „ Енергийна агенция-Пловдив”, близо 260 хиляди семейства у нас получават всяка година помощи за отопление, по данни на Агенцията за обществено подкрепяне.
„ Това води до изразходването на забележителен финансов запас, за най-вече доходно и в доста по-малка степен енергийно подкрепяне на уязвими семейства. Проблемът обаче е, че този метод на даване на помощ не усъвършенства изискванията им на живот и не основава резистентност в потреблението на сила, а в противен случай, в допълнение способства за замърсяването на въздуха с ФПЧ в отоплителния сезон заради спецификите на отопление на тази група от семейства - изгаряне на некачествени горива в нискоефективни топлинни съоръжения”, разяснява Кисьов пред „ Марица”.
Кои са решенията и положителните практики в тази ситуация, дискутираха по време на панела „ Решения за превъзмогване на енергийната беднотия “.
„ Енергийната беднотия “ нормално се свързва с три знака: ниските приходи на семействата, евентуално високата цена на отоплението и ниските равнища на енергийна успеваемост на жилищата и на системите за отопление. В България тя обгръща забележителна част от популацията. По данни на Евростат 33,7% от популацията в България дава отговор, че не може да поддържа задоволителен топлинен комфорт в своето домакинство в съпоставяне със 7.4% приблизително за Европейски Съюз - стана ясно на срещата.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ