Бог, Сирия, Асад: Защо краят на режима не се задава
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Пред сирийското посолство в Бейрут има голямо голям брой от хора, които чакат, с цел да гласоподават. Повечето носят бейзболни шапки с лика на сирийския президент Башар Асад или държат плакати с неговия облик. Чуват се викания: „ Бог, Сирия, Асад - ще дадем всичко за теб! ". Повечето хората са докарани с рейсове на Сирийската работническа асоциация, която поддържа президента Башар Асад. На 26 май тази година са вторите избори за президент от началото на войната в Сирия, лишила живота на стотици хиляди и принудила милиони да изоставен страната.
Асад се подиграва с демокрацията
Асад, който на предходните избори през 2014 година завоюва 88,7 на 100 от гласовете, най-вероятно ще си обезпечи още един 7-годишен управнически мандат - без значение че до изборната конкуренция чисто официално бяха позволени още двама претенденти: някогашният държавен министър по парламентарните въпроси Абдулах Салум Абдулах и Махмуд Ахмад Марей - водач на дребната опозиционна партия Националнодемократичен фронт, която се поддържа от сирийската страна.
" Асад се подиграва с демокрацията, симулирайки съществуване на конкуренция посредством двама претенденти, които са утвърдени от тайните служби. Но те нямат никакъв късмет да завоюват изборите “, споделя директорката на организацията „ Сирийски женски конгрес за мир “ Муна Ганем. Целият избирателен развой, от избора на претендентите до преброяването на гласовете, се управлява от режима. С тези избори режимът се пробва да си придаде легитимност.
„ Изборите демонстрират и това, че без значение от съпротивата през последните 10 години, Асад още веднъж ще си остане на власт “, споделя близкоизточният специалист от немската фондация „ Наука и политика “ Гидо Щайнберг. Днес Асад още веднъж управлява близо две трети от територията на страната. Само регионът на Идлиб, ръководените от кюрдите североизточни елементи на Сирия и турските протекторати не са под негов надзор.
Зависимост от Русия и Иран
Сирийският президент реализира всичко това благодарение на Русия и Иран. През 2015 година, когато съвсем беше изгубил войната, Русия изпрати бойна авиация, специфични елементи и военна полиция в негова поддръжка, а Иран го подкрепя с бригади и шиитски милиции. С тяхна помощ Асад съумя да завоюва тази война, въпреки тя към момента да не е завършила. Сега Асад е подвластен от силите, които го държат на власт, и по някакъв метод би трябвало да им се отблагодари: „ За тях Сирия е един тип плячка, която те имат право да си поделят “, споделя експертката за Сирия Кристин Хелберг. Русия към този момент има контракт, осигуряващ ѝ права над естествените благосъстояния като нефт и газ, и най-много на фосфор, добавя наблюдателката.
Русия влага доста в Сирия - военно и политически. „ Страната е тежка ипотека за съветския президент Владимир Путин “, споделя Хелберг. Защото е ясно, че не е по силите на Русия сама да стабилизира Сирия. Положението в страната е повече от несигурно: така наречената „ Ислямска страна “ не е напускала Сирия - хиляди терористи се намират в конспиративност в региона на границата с Ирак, а военното наличие на Иран в страната е другата огромна заплаха, което тормози най-много Израел.
Инфраструктурата е унищожена, а в следените от режима на Асад райони нараства нищетата на хората. Много от тях се редят с часове на опашки за самун, същото е и ситуацията по бензиностанциите, защото горивата са дефицитни. " Русия желае Западът да се споразумее с Асад, с цел да се включи във възобновяване на страната, тъй като Русия няма пари за това “, споделя по този мотив Кристин Хелберг. Путин дава обещание на Европа също и опция за това сирийските бежанци да се върнат назад по домовете си - нещо, което Асад обаче не желае. Неслучайно с указ той лиши собствеността на голям брой хора и даде домовете им на правилни на режима сирийци и бойци. Нито пък е изненада, че критици на неговия режим не престават да изчезват безследно.
Кой ще заплаща сметката
Путин се нуждае от съдружници за Сирия. А в района наподобява има такива, които желаят да възстановяват връзките си със Сирия. Египет упорства да се възобнови участието на Сирия в Арабската лига, а още през 2018 година Обединените арабски емирства възобновиха дипломатическото си наличие в Дамаск, въпреки и на по-ниско равнище. Дали и по кое време към тях ще се причисли и Саудитска Арабия е под въпрос. Сирийската стопанска система е разрушена, а американските и европейските наказания в допълнение утежняват обстановката. Както Съединени американски щати, по този начин и Европейски Съюз обаче финансират огромната част от филантропичните помощи за страната. Експертите предизвестяват, че не трябва те да се разпределят от близки до режима организации, защото това би означавало Западът да си сътрудничи с режима на Асад. „ Така се укрепват таман тези структури на режима, против които хората преди време въстанаха. Европа желае допустимо най-вече сирийци да се върнат в родината си, само че до момента в който там Асад ръководи по този метод, това няма да се случи. Затова и възобновяване на Сирия не трябва да се поддържа абсолютно “, споделя Кристин Хелберг.
Автор: Диана Ходали
Пред сирийското посолство в Бейрут има голямо голям брой от хора, които чакат, с цел да гласоподават. Повечето носят бейзболни шапки с лика на сирийския президент Башар Асад или държат плакати с неговия облик. Чуват се викания: „ Бог, Сирия, Асад - ще дадем всичко за теб! ". Повечето хората са докарани с рейсове на Сирийската работническа асоциация, която поддържа президента Башар Асад. На 26 май тази година са вторите избори за президент от началото на войната в Сирия, лишила живота на стотици хиляди и принудила милиони да изоставен страната.
Асад се подиграва с демокрацията
Асад, който на предходните избори през 2014 година завоюва 88,7 на 100 от гласовете, най-вероятно ще си обезпечи още един 7-годишен управнически мандат - без значение че до изборната конкуренция чисто официално бяха позволени още двама претенденти: някогашният държавен министър по парламентарните въпроси Абдулах Салум Абдулах и Махмуд Ахмад Марей - водач на дребната опозиционна партия Националнодемократичен фронт, която се поддържа от сирийската страна.
" Асад се подиграва с демокрацията, симулирайки съществуване на конкуренция посредством двама претенденти, които са утвърдени от тайните служби. Но те нямат никакъв късмет да завоюват изборите “, споделя директорката на организацията „ Сирийски женски конгрес за мир “ Муна Ганем. Целият избирателен развой, от избора на претендентите до преброяването на гласовете, се управлява от режима. С тези избори режимът се пробва да си придаде легитимност.
„ Изборите демонстрират и това, че без значение от съпротивата през последните 10 години, Асад още веднъж ще си остане на власт “, споделя близкоизточният специалист от немската фондация „ Наука и политика “ Гидо Щайнберг. Днес Асад още веднъж управлява близо две трети от територията на страната. Само регионът на Идлиб, ръководените от кюрдите североизточни елементи на Сирия и турските протекторати не са под негов надзор.
Зависимост от Русия и Иран
Сирийският президент реализира всичко това благодарение на Русия и Иран. През 2015 година, когато съвсем беше изгубил войната, Русия изпрати бойна авиация, специфични елементи и военна полиция в негова поддръжка, а Иран го подкрепя с бригади и шиитски милиции. С тяхна помощ Асад съумя да завоюва тази война, въпреки тя към момента да не е завършила. Сега Асад е подвластен от силите, които го държат на власт, и по някакъв метод би трябвало да им се отблагодари: „ За тях Сирия е един тип плячка, която те имат право да си поделят “, споделя експертката за Сирия Кристин Хелберг. Русия към този момент има контракт, осигуряващ ѝ права над естествените благосъстояния като нефт и газ, и най-много на фосфор, добавя наблюдателката.
Русия влага доста в Сирия - военно и политически. „ Страната е тежка ипотека за съветския президент Владимир Путин “, споделя Хелберг. Защото е ясно, че не е по силите на Русия сама да стабилизира Сирия. Положението в страната е повече от несигурно: така наречената „ Ислямска страна “ не е напускала Сирия - хиляди терористи се намират в конспиративност в региона на границата с Ирак, а военното наличие на Иран в страната е другата огромна заплаха, което тормози най-много Израел.
Инфраструктурата е унищожена, а в следените от режима на Асад райони нараства нищетата на хората. Много от тях се редят с часове на опашки за самун, същото е и ситуацията по бензиностанциите, защото горивата са дефицитни. " Русия желае Западът да се споразумее с Асад, с цел да се включи във възобновяване на страната, тъй като Русия няма пари за това “, споделя по този мотив Кристин Хелберг. Путин дава обещание на Европа също и опция за това сирийските бежанци да се върнат назад по домовете си - нещо, което Асад обаче не желае. Неслучайно с указ той лиши собствеността на голям брой хора и даде домовете им на правилни на режима сирийци и бойци. Нито пък е изненада, че критици на неговия режим не престават да изчезват безследно.
Кой ще заплаща сметката
Путин се нуждае от съдружници за Сирия. А в района наподобява има такива, които желаят да възстановяват връзките си със Сирия. Египет упорства да се възобнови участието на Сирия в Арабската лига, а още през 2018 година Обединените арабски емирства възобновиха дипломатическото си наличие в Дамаск, въпреки и на по-ниско равнище. Дали и по кое време към тях ще се причисли и Саудитска Арабия е под въпрос. Сирийската стопанска система е разрушена, а американските и европейските наказания в допълнение утежняват обстановката. Както Съединени американски щати, по този начин и Европейски Съюз обаче финансират огромната част от филантропичните помощи за страната. Експертите предизвестяват, че не трябва те да се разпределят от близки до режима организации, защото това би означавало Западът да си сътрудничи с режима на Асад. „ Така се укрепват таман тези структури на режима, против които хората преди време въстанаха. Европа желае допустимо най-вече сирийци да се върнат в родината си, само че до момента в който там Асад ръководи по този метод, това няма да се случи. Затова и възобновяване на Сирия не трябва да се поддържа абсолютно “, споделя Кристин Хелберг.
Автор: Диана Ходали
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ