Посочиха място, където времето тече по-бавно: всеки може да попадне там
Човешкото разбиране на времето към момента остава научна мистерия. Съвсем неотдавна ново изследване сложи под подозрение дали универсалният човешки вътрешен часовник постоянно работи вярно.
Дори Алберт Айнщайн употребява сходна идея, с цел да изясни своята доктрина на относителността.
„ Когато един мъж прекарва цялостен час с красиво момиче, той минава като една минута, само че накарайте го да седне на гореща печка за минута и всичко ще наподобява повече от един час “, сподели Айнщайн.
В ново проучване учените вземат решение да изследват тъкмо този резултат. В опита са взели участие 33 души, които са упражнявали на велоергометър. На екраните беше прожектиран виртуален маршрут с дължина 4 км и участниците трябваше да „ карат “ този път допустимо най-бързо. След тестовото каране колоездачите трябваше да карат трасето при три разнообразни условия в случаен ред:
Единично съревнование, когато единствено вашият личен виртуален аватар се вижда на пистата;
Състезават се с още един човек, който не е бил състезател;
Състезание с конкурентен съперник, който трябваше да бъде изпреварен на пистата.
Преди, по време и след тестванията участниците бяха помолени да преценяват миналото време, или по-точно да отброят 30-секунден период. На участниците не беше дадена никаква информация за техния сърдечен темп, показване по време на теста или друга информация, която може да ги разсейва.
Резултатите демонстрират, че по време на колоездене участниците усещат, че времето се забавя спрямо моменти преди и след тренировката, пише IFLScience.
Резултатите също не са повлияни от изискванията на колоездене. Независимо дали участниците се състезават или карат сами, тяхното разбиране на времето е забавено с почти 9%. Вътрешното показване на времето на хората беше малко по-напред от действителното протичане на времето.
Авторите признават, че тяхното проучване е относително малко и включва хора, които са в положително физическо положение. Подобни предизвестия затрудняват обобщаването на резултатите, споделя съавторът професор Андрю Едуардс от университета в Кентърбъри.
" Участниците не бяха професионални колоездачи, само че бяха в положително физическо положение, което не е по този начин за всички. Размерът на извадката от 33-ма души дава завладяващ първи взор върху това по какъв начин усещането за време може да бъде накриво ", заключава Едуардс.
Дори Алберт Айнщайн употребява сходна идея, с цел да изясни своята доктрина на относителността.
„ Когато един мъж прекарва цялостен час с красиво момиче, той минава като една минута, само че накарайте го да седне на гореща печка за минута и всичко ще наподобява повече от един час “, сподели Айнщайн.
В ново проучване учените вземат решение да изследват тъкмо този резултат. В опита са взели участие 33 души, които са упражнявали на велоергометър. На екраните беше прожектиран виртуален маршрут с дължина 4 км и участниците трябваше да „ карат “ този път допустимо най-бързо. След тестовото каране колоездачите трябваше да карат трасето при три разнообразни условия в случаен ред:
Единично съревнование, когато единствено вашият личен виртуален аватар се вижда на пистата;
Състезават се с още един човек, който не е бил състезател;
Състезание с конкурентен съперник, който трябваше да бъде изпреварен на пистата.
Преди, по време и след тестванията участниците бяха помолени да преценяват миналото време, или по-точно да отброят 30-секунден период. На участниците не беше дадена никаква информация за техния сърдечен темп, показване по време на теста или друга информация, която може да ги разсейва.
Резултатите демонстрират, че по време на колоездене участниците усещат, че времето се забавя спрямо моменти преди и след тренировката, пише IFLScience.
Резултатите също не са повлияни от изискванията на колоездене. Независимо дали участниците се състезават или карат сами, тяхното разбиране на времето е забавено с почти 9%. Вътрешното показване на времето на хората беше малко по-напред от действителното протичане на времето.
Авторите признават, че тяхното проучване е относително малко и включва хора, които са в положително физическо положение. Подобни предизвестия затрудняват обобщаването на резултатите, споделя съавторът професор Андрю Едуардс от университета в Кентърбъри.
" Участниците не бяха професионални колоездачи, само че бяха в положително физическо положение, което не е по този начин за всички. Размерът на извадката от 33-ма души дава завладяващ първи взор върху това по какъв начин усещането за време може да бъде накриво ", заключава Едуардс.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ