Как режимът на Асад печели от хуманитарните помощи
Турско-сирийският граничен пункт Баб ал-Хауа остава отворен и през него ще могат да продължат да минават помощи за неконтролираните от режима на Асад райони. Така към три милиона души в управлявания най-вече от ислямски милиции район Идлиб ще могат да се доставят с най-необходимото.
Това обаче не взема решение проблемите с доставките на филантропични помощи за Сирия - най-много в следените от режима на Асад територии, където Организация на обединените нации и разнообразни помощни организации също оказват поддръжка, на която разчитат милиони сирийци. Тъкмо там обаче Организация на обединените нации се оказва изправена пред съществени проблеми, освен това не от логистичен, а от политико-етичен темперамент.
Помощите в действителност оказват помощ на Асад
" Структурата на режима е прекомерно сложна ", споделя специалистът по сирийските въпроси Карстен Виланд. В изявление за Дъждовни води той отбелязва, че близки до режима сирийски предприемачи освен са натрупали положение по време на войната, само че и не престават да злоупотребяват с доставките на помощи, с цел да пълнят джобовете си. " Към условията, които режимът слага пред филантропичните организации, с цел да могат да работят в Сирия, спада и това, че забележителен дял от помощите би трябвало да идва от сирийски търговци. И те разделят облагите си с режима. " Според Виланд по този начин филантропичните помощи непряко са подкрепили и укрепили държавното управление в Дамаск в годините на войната, т.е. заздравили са таман този режим, който носи основната отговорност за разрухата и филантропичната рецесия.
Очевидно е, че режимът вижда в доставките своего рода оръжие, с което злоупотребява. Така да вземем за пример при поръчките той постоянно е давал преимущество на лоялните към него народностни групи и се е стремял да осуети снабдяването оттатък фронтовите линии. Ако разпределението на помощите на Организация на обединените нации потече само през Дамаск, може да се допусна, че режимът и по-нататък ще упражнява монопол по отношение на онази част от популацията, която живее под контрола на бунтовниците. Това би могло да отприщи нова бежанска вълна към Турция.
Недоимъкът пораства
Кризата в Сирия се задълбочава. Според Световната стратегия по прехраната, на 12,4 милиона сирийци им е мъчно да се прехранват - а това е с 4,5 милиона повече, в сравнение с преди година. А траялата няколко месеца суша може да усили още повече дефицита на храна. Помощните организации предизвестяват: в Сирия може да се стигне до още по-голяма филантропична злополука.
Към това се прибавя и фактът, че в страната остават все по-малко сирийци, работещи в медицинския бранш. Насилието, както и непрекъснатите набези против здравни заведения са принудили над 70 % от медицинския личен състав да напусне страната, се твърди в изследване на вашингтонския Център за стратегически и интернационалните проучвания (CSIS). Недостигът на личен състав, както и лимитираните благоприятни условия за образование на нови лекари, медицински сестри, акушерки и други профилирани здравни служащи изправя филантропичната помощ пред сериозен проблем, се споделя по-нататък в изследването. То сочи и, че единствено през 2018-а година в Сирия са били убити повече сътрудници на помощни организации, в сравнение с при който и да било различен спор от 20 години насам. На базата на тези данни Сирия се оказва страната, в която са починали най-вече филантропични помощници в международен мащаб.
Опит за легитимация
Според Карстен Виланд, създател на преди малко излязла книга за алтернативата пред филантропичната помощ в Сирия, всичко това демонстрира едно: ползата на режима към филантропичните доставки напълно не е от филантропично естество, задачата му е друга, а точно - посредством наличието на организации на Организация на обединените нации на негова територия да се показа като равноправна част от интернационалната общественост. " Допускайки Организация на обединените нации на територията си и преговаряйки с нея за филантропичен достъп, държавното управление в Дамаск си обезпечава интернационална легитимност, до момента в който огромни елементи от личното му население от дълго време са му я лишили. "
Помощите като бизнес модел
Режимът ясно осъзнава, че с цел да реализира задачата си, би трябвало най-малкото видимо да показва филантропичен ангажимент. Тъкмо по тази причина през 2007-а година - т.е. още преди войната - сътвори така наречен Висша комисия по филантропичните помощи, която раздава лицензи на национални помощни организации. За това какъв брой значима е за режима тази комисия свидетелства изборът на персоналния ѝ състав - негов ръководител е Асма ал-Асад, брачната половинка на президента. Режимът държи под надзор филантропичните неправителствени организации, настоящи на национално равнище. Надзорът не се дължи обаче единствено на политически аргументи. Става дума и за солидни финансови ползи: с цел да упражняват активността си, помощните организации би трябвало да заплащат такса на режима. Така филантропичната помощ се трансформира за режима в оневинен от закона " бизнес модел ".
Автор: Керстен Книп
Това обаче не взема решение проблемите с доставките на филантропични помощи за Сирия - най-много в следените от режима на Асад територии, където Организация на обединените нации и разнообразни помощни организации също оказват поддръжка, на която разчитат милиони сирийци. Тъкмо там обаче Организация на обединените нации се оказва изправена пред съществени проблеми, освен това не от логистичен, а от политико-етичен темперамент.
Помощите в действителност оказват помощ на Асад
" Структурата на режима е прекомерно сложна ", споделя специалистът по сирийските въпроси Карстен Виланд. В изявление за Дъждовни води той отбелязва, че близки до режима сирийски предприемачи освен са натрупали положение по време на войната, само че и не престават да злоупотребяват с доставките на помощи, с цел да пълнят джобовете си. " Към условията, които режимът слага пред филантропичните организации, с цел да могат да работят в Сирия, спада и това, че забележителен дял от помощите би трябвало да идва от сирийски търговци. И те разделят облагите си с режима. " Според Виланд по този начин филантропичните помощи непряко са подкрепили и укрепили държавното управление в Дамаск в годините на войната, т.е. заздравили са таман този режим, който носи основната отговорност за разрухата и филантропичната рецесия.
Очевидно е, че режимът вижда в доставките своего рода оръжие, с което злоупотребява. Така да вземем за пример при поръчките той постоянно е давал преимущество на лоялните към него народностни групи и се е стремял да осуети снабдяването оттатък фронтовите линии. Ако разпределението на помощите на Организация на обединените нации потече само през Дамаск, може да се допусна, че режимът и по-нататък ще упражнява монопол по отношение на онази част от популацията, която живее под контрола на бунтовниците. Това би могло да отприщи нова бежанска вълна към Турция.
Недоимъкът пораства
Кризата в Сирия се задълбочава. Според Световната стратегия по прехраната, на 12,4 милиона сирийци им е мъчно да се прехранват - а това е с 4,5 милиона повече, в сравнение с преди година. А траялата няколко месеца суша може да усили още повече дефицита на храна. Помощните организации предизвестяват: в Сирия може да се стигне до още по-голяма филантропична злополука.
Към това се прибавя и фактът, че в страната остават все по-малко сирийци, работещи в медицинския бранш. Насилието, както и непрекъснатите набези против здравни заведения са принудили над 70 % от медицинския личен състав да напусне страната, се твърди в изследване на вашингтонския Център за стратегически и интернационалните проучвания (CSIS). Недостигът на личен състав, както и лимитираните благоприятни условия за образование на нови лекари, медицински сестри, акушерки и други профилирани здравни служащи изправя филантропичната помощ пред сериозен проблем, се споделя по-нататък в изследването. То сочи и, че единствено през 2018-а година в Сирия са били убити повече сътрудници на помощни организации, в сравнение с при който и да било различен спор от 20 години насам. На базата на тези данни Сирия се оказва страната, в която са починали най-вече филантропични помощници в международен мащаб.
Опит за легитимация
Според Карстен Виланд, създател на преди малко излязла книга за алтернативата пред филантропичната помощ в Сирия, всичко това демонстрира едно: ползата на режима към филантропичните доставки напълно не е от филантропично естество, задачата му е друга, а точно - посредством наличието на организации на Организация на обединените нации на негова територия да се показа като равноправна част от интернационалната общественост. " Допускайки Организация на обединените нации на територията си и преговаряйки с нея за филантропичен достъп, държавното управление в Дамаск си обезпечава интернационална легитимност, до момента в който огромни елементи от личното му население от дълго време са му я лишили. "
Помощите като бизнес модел
Режимът ясно осъзнава, че с цел да реализира задачата си, би трябвало най-малкото видимо да показва филантропичен ангажимент. Тъкмо по тази причина през 2007-а година - т.е. още преди войната - сътвори така наречен Висша комисия по филантропичните помощи, която раздава лицензи на национални помощни организации. За това какъв брой значима е за режима тази комисия свидетелства изборът на персоналния ѝ състав - негов ръководител е Асма ал-Асад, брачната половинка на президента. Режимът държи под надзор филантропичните неправителствени организации, настоящи на национално равнище. Надзорът не се дължи обаче единствено на политически аргументи. Става дума и за солидни финансови ползи: с цел да упражняват активността си, помощните организации би трябвало да заплащат такса на режима. Така филантропичната помощ се трансформира за режима в оневинен от закона " бизнес модел ".
Автор: Керстен Книп
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ