Еньовден е народен празник, който отбелязва рождението на Св. Йоан

Еньовден е национален празник, който отбелязва рождението на Св. Йоан Кръстител. Празникът съответствува с лятното слънцестоене, по тази причина и доста от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното величие и култа към него.

Коренът на празника е обвързван със славянските фолклорни обичаи, всеобщото къпане в реките, брането на билки и закичването на девойките с венци.

Според националните вярвания на Еньовден стартира далечното начало на зимата — споделя се „ Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг “. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „ трепти “, „ играе “ и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки би трябвало да се обърне с лице към него и през рамо да следи сянката си. Отразява ли се тя цяла, индивидът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се на половина — ще боледува. Вярва се, че преди да " тръгне към зима " слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа мощ. Затова всеки би трябвало да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. Вярва се също, че на сутринта на празника, щом изгрее слънцето, която мома първа го види - ще има пари и от здраве няма да се отърве.

Според националните вярвания, нощта против Еньовден е извънредно подобаваща за така наречен „ грабене “ (крадене) и „ мамене “ (примамване) на плодородието от нивите и добитъка, въпреки че ритуалът се прави и на Гергьовден. Грижата за запазване на реколтата и страхът от естествените сили са породили още един обред — възбраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „ хаталия “, „ аталия “ (лош ден) и се има вяра, че Свети Еньо ще порази с гръм равнищата на оня, който не го е почел на празника му, а е отишъл да работи.

Някои от най-известните митове предават, че в нощта против празника водата придобива особена магическа мощ. За лекуване и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладостен извор „ мълчана вода “. Момите оставят китките си през нощта в мълчаната вода и на сутринта гадаят по тях кой ще е бъдещият им младоженец ( " Ладуване " ). През нощта против празника не трябва да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, с цел да не се поболее член на фамилията. Съществува и вярване, че в нощта против Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза наследник пламък.
На днешния ден своя имен ден честват всички с имената: Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Янимир, Янимира, Янислав, Янислава, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Калоян,Енчо, Еньо, Йоан, Йоана, Ивет, Даян, Даяна, Дилян, Диляна, Диян, Дияна, Деян, Деяна, Деан, Деана, Диан, Диана и имена на билки. Бъдете здрави, сполучливи и доста щастливи!