Бизнесът, политиката и наркотрафикът във футбола
Деветдесетте години на предишния век са един от най-тежките интервали в Колумбия. По това време страната се тресе от многочислени нарковойни. Това е и едно от най-опасните места за живеене в целия свят. След убийството на Пабло Ескобар всичко в Колумбия безусловно рухва - от бизнеса и политиката до футбола.
ТОПСПОРТ ще Ви опише историята за двете най-значими фигури в Колумбия и футбола на страната - Андрес Ескобар и Пабло Ескобар.
Източник:
Както към този момент споменахме, действието се развива преди повече от 25 години. Колумбийските наркобосове вземат решение, че най-хубавият метод да прекарват своите пари " легално " е посредством футбола, поради което е фиктивен и терминът " наркофутбол ". От всички " огромни риби " обаче, властта принадлежи единствено на един - Пабло Ескобар. Този човек може да бъде разказан по два метода - безсъвестен палач и Робин Худ за бедните.
Пабло е бил извънредно обичан от народа и откакто го убиват, цялата страната потъва в печал. Въпреки комплицираната си фигура, по негово " ръководство " нищо в Колумбия не се случва без негово познание, а той несъмнено е бил човек, който не желае да навреди на тези, които живеят неговият живот преди да се трансформира в " Пабло Ескобар ". Именно по тази причина, когато взема решение да вложи пари в два от най-големите футболни клуба в страната, единият от който Атлетико Насионал, никой не задава непотребни въпроси. Всички се радват, че този спорт най-сетне ще бъде развъртян. По това време колумбийците не са значима големина във футбола, даже може да се каже, че липсват на международната футболна карта, макар че геният на локалните момчета е въодушевяващ. Но Пабло не се лимитира единствено с клубния футбол, той взема решение да възроди националния тим на своята страна. В отбора попадат футболисти най-вече от тимовете, които той управлява. Цели 6 представители на Атлетико Насионал има в състава на " Лос Каферетос ". Всички играчи го почитат, вървят му на посетители, посещават празненствата му, даже го дефинират като собствен другар. В случая обаче клишето, изречено от Бил Шенкли: " Някои хора имат вяра, че футболът е въпрос на живот и гибел. Мога да ви уверя - той е нещо доста по-важно " важи с цялостна мощ.
Пабло Ескобар възроди и погреба колумбийския футбол
Останалите наркобосове не се интересуват толкоз от самата игра, колкото се вълнувал Ескобар. Те влагали парите си единствено и единствено, с цел да могат да навредят на неговия бизнес и той да бъде свален от " трона " си. За тях футболът бил просто следващият бизнес, същият като този с прекарването на кокаин, само че доста по-легален.
Сега, за миг, ще Ви прехвърлим в другата реалност, защото в този материал ще бъдат разказани " двамата Ескобар ", каквото име носи и документалният филм на " ESPN " за двете значими фигури, изиграли доста огромна роля в колумбийския футбол.
За разлика от своя адаш, Андрес Ескобар е нормално момче, със сходни фантазии, само че надалеч по-големи морални правила. Андрес бил най-голямата звезда на националния тим на страната и макар, че двамата нямат роднинска връзка между тях, гибелта им ги събира по много забавен метод.
По време на Световното състезание в Съединени американски щати през 1994 година, Колумбия се трансформира от новобранец във любимец за спечелването на най-значимия шампионат.
Датата е 22-ри юни, а колумбийците гостуват на домакина на Мондиал 1994. Това е мач от Група " А " и Колумбия към този момент има записана загуба от Румъния с 1:3. Въпреки това възможностите на тима да се класира са много огромни. В 35-ата минута на дуела обаче, се случва нещо, което има надалеч по-големи последици от това отборът да не играе на Световно състезание. Най-чистото лице на страната - Андрес Ескобар не съумява да почисти топка, която се е запътила към вратата на неговия тим и си отбелязва злополучен автогол, който влиза в историята на футбола като едно от най-трагичните събития. Не единствено, че Колумбия отпада от шампионата, а Андрес изгубва живота си поради тази своя неточност. Мачът приключва 2:1 в интерес на Съединени американски щати, защото съотборниците на " другия Ескобар " са втрещени от случилото се и играта на отбора въобще не върви. Можете да си визиите какви парични загуби е нанесло това на наркобосовете, които разчитат напълно на " легалния " си бизнес.
Така историята на двамата Ескобар към този момент е една. Андрес не харесва метода на живот на своя адаш, само че все пак е признателен, че получава късмет да играе футбол и светът да научи какъв брой положителни играчи има в Колумбия.
Близък до Пабло Ескобар споделя по какъв начин един път, когато към този момент бягат от органите на реда, без значение от това, че животът им е в заплаха, той слуша по радиото по какъв начин се развива един от мачовете на националния тим. Тогава отборът записва най-разгромната си загуба, побеждавайки Аржентина с 5:0, а към този триумф ги повежда точно Андрес. Тогава даже Пеле признава, че този тим може да завоюва Световното състезание.
ТОПСПОРТ показва едни от най-големите кавги, раздрусали футболния свят
От " кунг фу удара на Кантона ", през този на Патрис Евра, до наказания за ликвидиране бразилски вратар
След загубата от Съединени американски щати обаче, играчите стартират да получават закани, даже дребният наследник на един от футболистите е похитен. Животът им на герои към този момент въобще не наподобява по същия метод...
Въпреки това, на 2-ри юли Андрес Ескобар и негови другари вземат решение да се позабавляват в нощен клуб. Към 3 часа след среднощ, той си потегля от бара, само че на паркинга е посрещнат от някогашни телохранители на най-големите наркобосове, които стартират да се заяждат с него и го прострелват няколко пъти. Четиридесет и пет минути по-късно, футболистът издъхва в болничното заведение. Причината за този " случай " - автоголът, който Андрес си отбелязва.
Малко преди този момент, на 1 декември 1993 година, Пабло Ескобар също намира гибелта си... Но последните му дейности по отношение на страната и хората, към този момент нямат нищо общо с Робин Худ. Властите играят на " котка и мишка " с организацията му повече от 16 месеца и Пабло прави всичко допустимо, с цел да не бъде вкаран в пандиза. Затова изпраща писмо до президента, в което декларира, че ще се съобщи единствено в случай че му разрешат да излежи присъдата си под домакински арест, другояче е подготвен да предприеме една от най-големите бомбени офанзиви. Разбира се, от държавното управление не се съгласяват с изискванията му и той изпълва заръката си. Първоначалният проект е бомбата да бъде заложена пред самото държавно управление, само че всичко се обърква и тя избухна пред локална книжарница, където умират 24 души, измежду които има и деца. След случилото се, Ескобар стартира да губи поддръжката на обществото и дните му наподобяват все по-преброени, което го довежда до безумната мисъл да опита за повторно да покоси управляващите. Втората бомба е заложена на случайно място и 11 индивида изгубват живота си, до момента в който над 200 са ранени. Отчаянието тотално изпълва душата на обичания до скоро наркобарон, който обаче не е наясно, че до момента в който се крие от органите на реда, е образувана организация от останалите босове, наречена Los Pepes, а нейните членове избиват хората му. Това единствено го прави още по-уязвим. Смъртта му не е изненада за никого, защото от дълго време се готвят покушения против него, само че тя отключва интервал на доста кървави времена в Колумбия.
Може би, в случай че Пабло Ескобар не бе изгубил живота си, Андрес Ескобар също можеше да резервира своя. Това е мнението на много от засегнатите от тези две събития, които сякаш по нищо не си наподобяват, а са неразривно свързани.
След убийството на Андрес, доста от съотборниците му в националния тим се отхвърлят и не желаят да носят повече екипа на Колумбия. Всички те пазят извънредно благи мемоари за своя брат, който е станал жертва на така наречен " наркофутбол ". В историята обаче, техният героизъм ще бъде запомнен като " златната епоха на колумбийския футбол ".
Интервюто с неговата избраница също е извънредно прочувствено. По време на диалозите с репортерите на " ESPN ", тя прочита фрагмент от публикация, писана от нейния обичан, малко преди да бъде погубен. Андрес бил доста надарен публицист, а най-вдъхновяващите му последни думи управляват живота на половинката му и до през днешния ден. " Животът не свършва тук! " .
Влиянието на Пабло Ескобар в Колумбия и във футбола в страната няма по какъв начин да бъде подминато, само че и това, че той възроди и погреба този спорт също...
ТОПСПОРТ ще Ви опише историята за двете най-значими фигури в Колумбия и футбола на страната - Андрес Ескобар и Пабло Ескобар.
Източник:
Както към този момент споменахме, действието се развива преди повече от 25 години. Колумбийските наркобосове вземат решение, че най-хубавият метод да прекарват своите пари " легално " е посредством футбола, поради което е фиктивен и терминът " наркофутбол ". От всички " огромни риби " обаче, властта принадлежи единствено на един - Пабло Ескобар. Този човек може да бъде разказан по два метода - безсъвестен палач и Робин Худ за бедните.
Пабло е бил извънредно обичан от народа и откакто го убиват, цялата страната потъва в печал. Въпреки комплицираната си фигура, по негово " ръководство " нищо в Колумбия не се случва без негово познание, а той несъмнено е бил човек, който не желае да навреди на тези, които живеят неговият живот преди да се трансформира в " Пабло Ескобар ". Именно по тази причина, когато взема решение да вложи пари в два от най-големите футболни клуба в страната, единият от който Атлетико Насионал, никой не задава непотребни въпроси. Всички се радват, че този спорт най-сетне ще бъде развъртян. По това време колумбийците не са значима големина във футбола, даже може да се каже, че липсват на международната футболна карта, макар че геният на локалните момчета е въодушевяващ. Но Пабло не се лимитира единствено с клубния футбол, той взема решение да възроди националния тим на своята страна. В отбора попадат футболисти най-вече от тимовете, които той управлява. Цели 6 представители на Атлетико Насионал има в състава на " Лос Каферетос ". Всички играчи го почитат, вървят му на посетители, посещават празненствата му, даже го дефинират като собствен другар. В случая обаче клишето, изречено от Бил Шенкли: " Някои хора имат вяра, че футболът е въпрос на живот и гибел. Мога да ви уверя - той е нещо доста по-важно " важи с цялостна мощ.
Пабло Ескобар възроди и погреба колумбийския футбол
Останалите наркобосове не се интересуват толкоз от самата игра, колкото се вълнувал Ескобар. Те влагали парите си единствено и единствено, с цел да могат да навредят на неговия бизнес и той да бъде свален от " трона " си. За тях футболът бил просто следващият бизнес, същият като този с прекарването на кокаин, само че доста по-легален.
Сега, за миг, ще Ви прехвърлим в другата реалност, защото в този материал ще бъдат разказани " двамата Ескобар ", каквото име носи и документалният филм на " ESPN " за двете значими фигури, изиграли доста огромна роля в колумбийския футбол.
За разлика от своя адаш, Андрес Ескобар е нормално момче, със сходни фантазии, само че надалеч по-големи морални правила. Андрес бил най-голямата звезда на националния тим на страната и макар, че двамата нямат роднинска връзка между тях, гибелта им ги събира по много забавен метод.
По време на Световното състезание в Съединени американски щати през 1994 година, Колумбия се трансформира от новобранец във любимец за спечелването на най-значимия шампионат.
Датата е 22-ри юни, а колумбийците гостуват на домакина на Мондиал 1994. Това е мач от Група " А " и Колумбия към този момент има записана загуба от Румъния с 1:3. Въпреки това възможностите на тима да се класира са много огромни. В 35-ата минута на дуела обаче, се случва нещо, което има надалеч по-големи последици от това отборът да не играе на Световно състезание. Най-чистото лице на страната - Андрес Ескобар не съумява да почисти топка, която се е запътила към вратата на неговия тим и си отбелязва злополучен автогол, който влиза в историята на футбола като едно от най-трагичните събития. Не единствено, че Колумбия отпада от шампионата, а Андрес изгубва живота си поради тази своя неточност. Мачът приключва 2:1 в интерес на Съединени американски щати, защото съотборниците на " другия Ескобар " са втрещени от случилото се и играта на отбора въобще не върви. Можете да си визиите какви парични загуби е нанесло това на наркобосовете, които разчитат напълно на " легалния " си бизнес.
Така историята на двамата Ескобар към този момент е една. Андрес не харесва метода на живот на своя адаш, само че все пак е признателен, че получава късмет да играе футбол и светът да научи какъв брой положителни играчи има в Колумбия.
Близък до Пабло Ескобар споделя по какъв начин един път, когато към този момент бягат от органите на реда, без значение от това, че животът им е в заплаха, той слуша по радиото по какъв начин се развива един от мачовете на националния тим. Тогава отборът записва най-разгромната си загуба, побеждавайки Аржентина с 5:0, а към този триумф ги повежда точно Андрес. Тогава даже Пеле признава, че този тим може да завоюва Световното състезание.
ТОПСПОРТ показва едни от най-големите кавги, раздрусали футболния свят
От " кунг фу удара на Кантона ", през този на Патрис Евра, до наказания за ликвидиране бразилски вратар
След загубата от Съединени американски щати обаче, играчите стартират да получават закани, даже дребният наследник на един от футболистите е похитен. Животът им на герои към този момент въобще не наподобява по същия метод...
Въпреки това, на 2-ри юли Андрес Ескобар и негови другари вземат решение да се позабавляват в нощен клуб. Към 3 часа след среднощ, той си потегля от бара, само че на паркинга е посрещнат от някогашни телохранители на най-големите наркобосове, които стартират да се заяждат с него и го прострелват няколко пъти. Четиридесет и пет минути по-късно, футболистът издъхва в болничното заведение. Причината за този " случай " - автоголът, който Андрес си отбелязва.
Малко преди този момент, на 1 декември 1993 година, Пабло Ескобар също намира гибелта си... Но последните му дейности по отношение на страната и хората, към този момент нямат нищо общо с Робин Худ. Властите играят на " котка и мишка " с организацията му повече от 16 месеца и Пабло прави всичко допустимо, с цел да не бъде вкаран в пандиза. Затова изпраща писмо до президента, в което декларира, че ще се съобщи единствено в случай че му разрешат да излежи присъдата си под домакински арест, другояче е подготвен да предприеме една от най-големите бомбени офанзиви. Разбира се, от държавното управление не се съгласяват с изискванията му и той изпълва заръката си. Първоначалният проект е бомбата да бъде заложена пред самото държавно управление, само че всичко се обърква и тя избухна пред локална книжарница, където умират 24 души, измежду които има и деца. След случилото се, Ескобар стартира да губи поддръжката на обществото и дните му наподобяват все по-преброени, което го довежда до безумната мисъл да опита за повторно да покоси управляващите. Втората бомба е заложена на случайно място и 11 индивида изгубват живота си, до момента в който над 200 са ранени. Отчаянието тотално изпълва душата на обичания до скоро наркобарон, който обаче не е наясно, че до момента в който се крие от органите на реда, е образувана организация от останалите босове, наречена Los Pepes, а нейните членове избиват хората му. Това единствено го прави още по-уязвим. Смъртта му не е изненада за никого, защото от дълго време се готвят покушения против него, само че тя отключва интервал на доста кървави времена в Колумбия.
Може би, в случай че Пабло Ескобар не бе изгубил живота си, Андрес Ескобар също можеше да резервира своя. Това е мнението на много от засегнатите от тези две събития, които сякаш по нищо не си наподобяват, а са неразривно свързани.
След убийството на Андрес, доста от съотборниците му в националния тим се отхвърлят и не желаят да носят повече екипа на Колумбия. Всички те пазят извънредно благи мемоари за своя брат, който е станал жертва на така наречен " наркофутбол ". В историята обаче, техният героизъм ще бъде запомнен като " златната епоха на колумбийския футбол ".
Интервюто с неговата избраница също е извънредно прочувствено. По време на диалозите с репортерите на " ESPN ", тя прочита фрагмент от публикация, писана от нейния обичан, малко преди да бъде погубен. Андрес бил доста надарен публицист, а най-вдъхновяващите му последни думи управляват живота на половинката му и до през днешния ден. " Животът не свършва тук! " .
Влиянието на Пабло Ескобар в Колумбия и във футбола в страната няма по какъв начин да бъде подминато, само че и това, че той възроди и погреба този спорт също...
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ