Да прекараш нощта в иглу в Алпите. Звучи готино, но дали е така?
Да прекараш нощта в иглу звучи крепко (студено). И е по този начин, безусловно.
Докато в края на декември фамилията ми седеше в иглу с размерите на ресторант в базата на ски курорт в австрийските Алпи и вечеряше единствено с самун и топло сирене (разбирай фондю), 10-годишната ми щерка заключи приключението, което преживяхме.
" Това е за някои хора ", сподели тя, а дъхът ѝ се виждаше в " ресторанта " Основният въпрос, който оставаше в този миг, беше: " Някои хора ли сме? "
От пръв взор се усъмних. Селото от могили иглу в подножието на ски курорта Кюхтай в зашеметяващите тиролски планини покрай Инсбрук наподобява на архитектурата на Татуин от " Междузвездни войни ", преместена на замръзналата планета Хот. Не знам за какво чаках нещо по-различно (може би поради измисления пушек, излизащ от карикатурното лого на компанията - иглу?), само че беше доста, доста студено.
Застанали пред ледения бар в ресторанта и посрещнати с парещи чаши с глювайн, чай и парещ шоколад, пръстите на краката ни започнаха да изтръпват, стоешком на ледения под, единствено няколко минути след началото на престоя ни.
След като всички посетители дойдоха, нашият хазаин ни поздрави и ни изясни на немски по какъв начин ще протече вечерта. Ние бяхме единствените, които говореха британски, и въпреки да е безразсъдно да чакаме всички да приказват нашия език, преводите, които получихме най-после, бяха въпреки всичко съкратени резюмета на това, което беше предадено на другите посетители.
" Сложи облеклата за идващия ден на дъното на спалния чувал, добре? " домакинът ни преведе. " И доста значимо: не спи с нищо мокро. " Кимнахме. Добър съвет.
След настаняването в хотела имаше занятие навън. Преходът със снегоходки с лидер през поляна сред две ски писти беше под висок връх, трагично осветлен от светлината на полумесеца. Докато по-малката ми щерка се отхвърли от похода, по-голямата ми щерка се включи.
Беше хубав и стоплящ поход. Вече имам и умения да обувам снегоходки и да се движа с тях нагоре по хълма. Но още веднъж обиколката беше в детайли разказана на немски език и се свеждаше до " Лесен път, отидете там. Труден път, отидете там " на британски език.
По време на вечерята по този начин и не ни дадоха меню, тъй че след фондюто (и пастата пенне с червен сос, общително приготвена за по-голямата ми щерка веган и по-малката ми щерка, която се пазеше от фондю) видяхме, че има десерт, само че към този момент беше прекомерно късно да го поръчаме.
Стаята ни с иглу не беше направена от блокове (както е в логото на компанията, или каквото и да е друго изображение на иглу, което можете да си представите), а от три фута пълен сгъстен сняг, насъбран към балон, който беше подут, с цел да разкрие кух център. На задната ни стена, осветена от една-единствена светлина, беше издълбан впечатляващ мразовит стенна живопис на нещо, което можеше да бъде змей (без да диша огън).
Спалните чували и килимите от животинска кожа, които ни предоставиха, бяха подредени върху един огромен матрак, който беше подложен върху великански блок лед, като четири коктейла от скариди.
Когато набелязахме всички облекла, които ще носим в спалния чувал, в това число шапки, ръкавици и ски панталони, предвиждах, че дъхът и топлината на тялото ни ще ни топлят през цялата нощ. " До сутринта ще се изпотим - споделих аз, надълбоко неточно.
" Сякаш спим в ледник ", сподели по-малката ми щерка. Трябва да сме такива късметлии. Според Американската организация по храните и медикаментите идеалната температура в хладилника е 4,44 градуса по Целзий (40 градуса по Фаренхайт). Но от щастливия финландски посетител, с който разговарях в сауната, а по-късно и от личния състав, научих, че в нашето иглу е било нула градуса по Целзий (32 по Фаренхайт) - точката на заледяване. Навън, където трябваше да се отиде до тоалетната и до портативната сауна, беше минус 6 градуса по Целзий (21 градуса по Фаренхайт).
За да отвлека вниманието си от дискомфорта, до момента в който сънят милостиво ме завладее, прочетох на жена ми и дъщерите ми на глас на автобиографията на Мария декор Трап, чието абатство бяхме разгледали единствено предходния ден в Залцбург. Заспах, мечтаейки за уютна монашеска каюта и мислейки, че няма различен човек с изключение на тези тримата, с който бих предпочела да съм заклещена в тава за лед.
Това беше ужасна нощ за всички нас. Не ни даваха възглавници, по тази причина си правехме буци от облеклата. В един миг, разсънен от студа, сложих одеяло върху главата си, с цел да задържа топлината - дребна палатка от топлота, която ми разреши да заспя още веднъж.
В различен миг през нощта по-малката ми щерка имаше потребност да отиде до тоалетната. Двамата с нея обухме обувките си в тъмното и тръгнахме по снежната пътека към тоалетните. " Погледнете нагоре! " Казах й на връщане. " Звездите са невероятни! " и показах Големия лък. Тя не отговори и не спря, нетърпелива да се върне в спалния си чувал.
Докато заспивах още веднъж, се притеснявах за фамилията си. Това прекарване приличаше повече на устойчивост, в сравнение с наслаждение. Поне този аспект на престоя не е толкоз културно заграбване, колкото исторически, защото инуитите (някога неопределено наричани с евентуално расисткия термин " ескимоси " ) от арктическите региони в никакъв случай не са живели в иглута; те просто са служили като краткотрайни убежища за оцеляване при минусови температури през нощта.
На идната заран ни разсъниха с чаши парещ неподсладен чай в нашето иглу. Бяхме претърпели процеса на заледяване на въглерода. Чаят бързо изстина, до момента в който събирахме нещата си.
Навън изглеждахме като по-едри версии на изтощените си, намусени същества от първия ден в Австрия. Това се случи след една нощ, в която не спахме по време на пътуването до Мюнхен - с помощта на самотно малко дете, което крещеше през целия път. Поне се стоплихме в самолета - помислих си.
Другите посетители на иглуто обаче изглеждаха някак щастливи. Децата, които също спяха в ледената кутия, играеха върху огромни снежни буци. Те не можеха да се наситят. Забелязахме, че австрийските посетители носеха по-добри зимни облекла от нас. Те бяха хората, за които беше предопределен този мразовит престой. Те бяха " някои хора ".
След като освободихме иглуто, ме помолиха да платя сметката за питиета. " Каква сметка? ", попитах. Това бяха нашите топли питиета за добре пристигнали, за които даже не бяхме помолили. " Жалко ", сподели жена ми.
Но всичко беше простено по време на закуската. Тя се организира в един от околните пансиони, където скиорите имаха прелестни, топли спални, без подозрение с възглавници! В ресторанта се сервира топла храна на шведска маса. Може би поради нощта, която изкарахме, само че декларирахме, че това беше най-хубавото кафе и парещ шоколад, които пихме през цялото пътешестване.
По време на закуската разговаряхме за приключението и се съгласихме, че сауната и закуската са били най-хубавите елементи. И - добави по-голямата ми щерка - в този момент имаме право да се хвалим. Подобно на скока с парашут или карането на ски в Алпите (което направихме на идващия ден), би трябвало да го извършите единствено един път, с цел да го споменавате до края на живота си.
На идната вечер, под одеялото в хотелска стая в Инсбрук, почувствах голяма признателност, че довечера няма да заспя в иглу, а евентуално и в никакъв случай повече.
Ако сте от " някои хора ", за които преспиването в иглу към момента звучи като откровено и почтено за хвалене развлечение, Iglu-Dorf предлага пет " снежни хотела " (един в Австрия, един в Германия и три в Швейцария), които работят от края на декември до началото на април. Всички места като се изключи Kühtai разполагат и с хидромасажни вани.
Вземете със себе си спомагателни топли чорапи, доста уютни облекла, ботуши, добра шапка за спане, възглавница и авантюристичен настроени и отворени към света хора. " Моите хора " не разполагаше с някои от тези съществени детайли.
Автор:
създател: СЛАВА
...
Докато в края на декември фамилията ми седеше в иглу с размерите на ресторант в базата на ски курорт в австрийските Алпи и вечеряше единствено с самун и топло сирене (разбирай фондю), 10-годишната ми щерка заключи приключението, което преживяхме.
" Това е за някои хора ", сподели тя, а дъхът ѝ се виждаше в " ресторанта " Основният въпрос, който оставаше в този миг, беше: " Някои хора ли сме? "
От пръв взор се усъмних. Селото от могили иглу в подножието на ски курорта Кюхтай в зашеметяващите тиролски планини покрай Инсбрук наподобява на архитектурата на Татуин от " Междузвездни войни ", преместена на замръзналата планета Хот. Не знам за какво чаках нещо по-различно (може би поради измисления пушек, излизащ от карикатурното лого на компанията - иглу?), само че беше доста, доста студено.
Застанали пред ледения бар в ресторанта и посрещнати с парещи чаши с глювайн, чай и парещ шоколад, пръстите на краката ни започнаха да изтръпват, стоешком на ледения под, единствено няколко минути след началото на престоя ни.
След като всички посетители дойдоха, нашият хазаин ни поздрави и ни изясни на немски по какъв начин ще протече вечерта. Ние бяхме единствените, които говореха британски, и въпреки да е безразсъдно да чакаме всички да приказват нашия език, преводите, които получихме най-после, бяха въпреки всичко съкратени резюмета на това, което беше предадено на другите посетители.
" Сложи облеклата за идващия ден на дъното на спалния чувал, добре? " домакинът ни преведе. " И доста значимо: не спи с нищо мокро. " Кимнахме. Добър съвет.
След настаняването в хотела имаше занятие навън. Преходът със снегоходки с лидер през поляна сред две ски писти беше под висок връх, трагично осветлен от светлината на полумесеца. Докато по-малката ми щерка се отхвърли от похода, по-голямата ми щерка се включи.
Беше хубав и стоплящ поход. Вече имам и умения да обувам снегоходки и да се движа с тях нагоре по хълма. Но още веднъж обиколката беше в детайли разказана на немски език и се свеждаше до " Лесен път, отидете там. Труден път, отидете там " на британски език.
По време на вечерята по този начин и не ни дадоха меню, тъй че след фондюто (и пастата пенне с червен сос, общително приготвена за по-голямата ми щерка веган и по-малката ми щерка, която се пазеше от фондю) видяхме, че има десерт, само че към този момент беше прекомерно късно да го поръчаме.
Стаята ни с иглу не беше направена от блокове (както е в логото на компанията, или каквото и да е друго изображение на иглу, което можете да си представите), а от три фута пълен сгъстен сняг, насъбран към балон, който беше подут, с цел да разкрие кух център. На задната ни стена, осветена от една-единствена светлина, беше издълбан впечатляващ мразовит стенна живопис на нещо, което можеше да бъде змей (без да диша огън).
Спалните чували и килимите от животинска кожа, които ни предоставиха, бяха подредени върху един огромен матрак, който беше подложен върху великански блок лед, като четири коктейла от скариди.
Когато набелязахме всички облекла, които ще носим в спалния чувал, в това число шапки, ръкавици и ски панталони, предвиждах, че дъхът и топлината на тялото ни ще ни топлят през цялата нощ. " До сутринта ще се изпотим - споделих аз, надълбоко неточно.
" Сякаш спим в ледник ", сподели по-малката ми щерка. Трябва да сме такива късметлии. Според Американската организация по храните и медикаментите идеалната температура в хладилника е 4,44 градуса по Целзий (40 градуса по Фаренхайт). Но от щастливия финландски посетител, с който разговарях в сауната, а по-късно и от личния състав, научих, че в нашето иглу е било нула градуса по Целзий (32 по Фаренхайт) - точката на заледяване. Навън, където трябваше да се отиде до тоалетната и до портативната сауна, беше минус 6 градуса по Целзий (21 градуса по Фаренхайт).
За да отвлека вниманието си от дискомфорта, до момента в който сънят милостиво ме завладее, прочетох на жена ми и дъщерите ми на глас на автобиографията на Мария декор Трап, чието абатство бяхме разгледали единствено предходния ден в Залцбург. Заспах, мечтаейки за уютна монашеска каюта и мислейки, че няма различен човек с изключение на тези тримата, с който бих предпочела да съм заклещена в тава за лед.
Това беше ужасна нощ за всички нас. Не ни даваха възглавници, по тази причина си правехме буци от облеклата. В един миг, разсънен от студа, сложих одеяло върху главата си, с цел да задържа топлината - дребна палатка от топлота, която ми разреши да заспя още веднъж.
В различен миг през нощта по-малката ми щерка имаше потребност да отиде до тоалетната. Двамата с нея обухме обувките си в тъмното и тръгнахме по снежната пътека към тоалетните. " Погледнете нагоре! " Казах й на връщане. " Звездите са невероятни! " и показах Големия лък. Тя не отговори и не спря, нетърпелива да се върне в спалния си чувал.
Докато заспивах още веднъж, се притеснявах за фамилията си. Това прекарване приличаше повече на устойчивост, в сравнение с наслаждение. Поне този аспект на престоя не е толкоз културно заграбване, колкото исторически, защото инуитите (някога неопределено наричани с евентуално расисткия термин " ескимоси " ) от арктическите региони в никакъв случай не са живели в иглута; те просто са служили като краткотрайни убежища за оцеляване при минусови температури през нощта.
На идната заран ни разсъниха с чаши парещ неподсладен чай в нашето иглу. Бяхме претърпели процеса на заледяване на въглерода. Чаят бързо изстина, до момента в който събирахме нещата си.
Навън изглеждахме като по-едри версии на изтощените си, намусени същества от първия ден в Австрия. Това се случи след една нощ, в която не спахме по време на пътуването до Мюнхен - с помощта на самотно малко дете, което крещеше през целия път. Поне се стоплихме в самолета - помислих си.
Другите посетители на иглуто обаче изглеждаха някак щастливи. Децата, които също спяха в ледената кутия, играеха върху огромни снежни буци. Те не можеха да се наситят. Забелязахме, че австрийските посетители носеха по-добри зимни облекла от нас. Те бяха хората, за които беше предопределен този мразовит престой. Те бяха " някои хора ".
След като освободихме иглуто, ме помолиха да платя сметката за питиета. " Каква сметка? ", попитах. Това бяха нашите топли питиета за добре пристигнали, за които даже не бяхме помолили. " Жалко ", сподели жена ми.
Но всичко беше простено по време на закуската. Тя се организира в един от околните пансиони, където скиорите имаха прелестни, топли спални, без подозрение с възглавници! В ресторанта се сервира топла храна на шведска маса. Може би поради нощта, която изкарахме, само че декларирахме, че това беше най-хубавото кафе и парещ шоколад, които пихме през цялото пътешестване.
По време на закуската разговаряхме за приключението и се съгласихме, че сауната и закуската са били най-хубавите елементи. И - добави по-голямата ми щерка - в този момент имаме право да се хвалим. Подобно на скока с парашут или карането на ски в Алпите (което направихме на идващия ден), би трябвало да го извършите единствено един път, с цел да го споменавате до края на живота си.
На идната вечер, под одеялото в хотелска стая в Инсбрук, почувствах голяма признателност, че довечера няма да заспя в иглу, а евентуално и в никакъв случай повече.
Ако сте от " някои хора ", за които преспиването в иглу към момента звучи като откровено и почтено за хвалене развлечение, Iglu-Dorf предлага пет " снежни хотела " (един в Австрия, един в Германия и три в Швейцария), които работят от края на декември до началото на април. Всички места като се изключи Kühtai разполагат и с хидромасажни вани.
Вземете със себе си спомагателни топли чорапи, доста уютни облекла, ботуши, добра шапка за спане, възглавница и авантюристичен настроени и отворени към света хора. " Моите хора " не разполагаше с някои от тези съществени детайли.
Автор:
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ