Смисълът на буквите е да стигаме до знание на по-висока

Смисълът на буквите е да стигаме до познание на по-висока степен от познанието за тленния живот. И с тях човек да се научи - както свети Кирил споделя на хазарите - сходно на огъня, който изпитва златото и среброто, с мозъка си да отделя лъжата от истината. Това сподели генералният шеф на Българската телеграфна организация (БТА) Кирил Вълчев в словото си във връзка патронния празник на Националната гимназия за антични езици и култури (НГДЕК) „ Константин-Кирил Философ “. Вълчев е ученик на гимназията и ръководител на Обществения съвет към НГДЕК. 

Ученици от гимназията сервираха цветя и венци при паметника на светите братя Кирил и Методий пред Националната библиотека в София, с цел да отбележат празника. 11 май, който съгласно църковния календар е Ден на Св. Равноапостоли Кирил и Методий, съответствува със Светла събота след Възкресение. 

В словото си Вълчев засегна въпроса за какво са ни буквите. „ Ние, отдадените в тяхната загадка от гимназията, наречена с името на един от светите братя - основатели на писменост за българите, би трябвало да знаем отговора когато се събираме към този момент съвсем половин век да ги почетем на празника им на 11 май при техния монумент пред националната библиотека в София “, сподели той. 

„ Всъщност отговорът на въпроса какъв е смисълът да трупаме познание моят 8А клас от Националната гимназия за антични езици и култури “Свети Константин-Кирил Философ ” получи още на първия образователен ден в първия час по любословие, воден от създателя на учебното заведение и пръв шеф Гергина Тончева, която изписа с тебешир на дъската латинската поговорка “Non scholae sed vitae discimus ” - “Не за учебното заведение, за живота се учим ”, добави Кирил Вълчев:

Следва цялостният текст на изявлението на Кирил Вълчев: 

„ Защо са ни буквите?

Ние, отдадените в тяхната загадка от гимназията, наречена с името на един от светите братя - основатели на писменост за българите, би трябвало да знаем отговора когато се събираме към този момент съвсем половин век да ги почетем на празника им на 11 май при техния монумент пред националната библиотека в София. 

Всъщност отговорът на въпроса какъв е смисълът да трупаме познание моят 8А клас от Националната гимназия за антични езици и култури “Свети Константин-Кирил Философ ” получи още на първия образователен ден в първия час по любословие, воден от създателя на учебното заведение и пръв шеф Гергина Тончева, която изписа с тебешир на дъската латинската поговорка “Non scholae sed vitae discimus ” - “Не за учебното заведение, за живота се учим ”. 

Разбира се, да се учим за живота служат буквите. За живота? Какво ще рече живот, обаче? Да, буквите са помогнали на мнозина да завоюват пари, власт или популярност. Понеже те са средството да получим насъбран преди нас опит и да бъдат предадени методите за неговото потребление, тъй че в хубав живот да бъдем богати, могъщи, прочути…Дали за това в живота, обаче, служат буквите?

Та нали свети Климент Охридски написа в своята Похвала за нашия благословен отец и славянски преподавател Кирил Философ по какъв начин той изоставил цялата хубост на този живот, популярност, дом и богатство… А житието му споделя по какъв начин още като бил на седем години, той видял на сън стратегът да събира всички девици на града и му предложил да си избере от тях приятелка и връстница-помощница, която си изиска, а свети Кирил ги огледал всички и си избрал една, от всички най-красивата по лице, сияйна и украсена с доста златни колиета и бисери, чието име било София, тоест мъдрост!

Ако не за придобиване на благосъстояние, власт и популярност е основното предопределение на буквите, да не би то тогава да е за запазването на паметта за богатите, властимащите и прославените? За да не се загуби споменът и образецът за тях, както станало с траките по нашите земи, които си нямали свои букви и по тази причина през днешния ден знаем повече за златните им съкровища в сравнение с за скъпото за душите им… 

Едва ли, откакто самичък свети Кирил не виждал смисъл да помним тези, които със слаби мозъци дръзват да преминат като с гнили кораби през морска пропаст в живота си и едни да потъват, а други, люшкани от безсилието на леността, с огромен труд едвам да могат да си отдъхнат… А самият той, като си помислел за суетата на подобен живот, окайвал го, и избрал да хване различен път, който е по-добър, и по него нямало да прахосва дните си “в шума на този живот ”. 

Но в случай че не за веществен или пустославен триумф и увековечаването му служат буквите, тогава защо ни са и те, и знанието, което носят? 

Свети Кирил казвал, че няма потребност от нищо друго с изключение на от учението, от което да събира разсъдък, с цел да потърси достойнството и благосъстоянието на своя прародител. За него, който наричали Философ, философия значело да разбере човек Божиите и човешките работи и да се научи на дело да бъде облик и сходство на своя Творец, и - колкото е допустимо - да се приближи до Бога. 

Затова той и брат му Методий основали славянска писменост и превели свещените книги на християните на езика на солунските българи. 

Защото смисълът на буквите е като у тези свети братя - както написа свети Климент Охридски - Божията премъдрост да си съгради храм в сърцата ни и върху езика ни като върху херувим да почива Светият Дух, който постоянно раздава блага съгласно силата на вярата, както е споделил деятел Павел. 

Това били скритите секрети, които двамата желали да възвестят на всички нации с налични словесни изрази, като ги разтълкуват разбрано: на едни - посредством трудове, а на други - посредством проповед, тъй като Божията берекет се изляла в устните им и поради това Бог ги благословил завинаги. И им оказал помощ да преборят триезичниците, които упорствали, че имало единствено три езика, на които да Му се въздава популярност - еврейски, гръцки и латински, които свети Кирил нарекъл още пилатяни, тъй като на тия три езици Пилат написал надписа на кръста Господен. И ги попитал не вали ли дъжд от Бога и слънцето не свети ли еднообразно на всички и въздухът не е ли идентичен за всички, та не ги е позор, като мислят, че езиците са единствено три, а на всички други нации и племена заповядват да бъдат слепи и глухи. 

В наши дни, в които мнозина се научават единствено на притежанието на земното - от материалното в пари, къщи, коли, облекла, храни и всевъзможни улеснения до суетното на известността и властта - не е елементарно дори благодарение на силата на буквите - като изговаряме с езика си разбрани думи, с които да можем да вършим разлика сред положителното и демонските облици - да гледаме както светите братя да вършим единствено това, което оказва помощ да се размени земното с небесното и да излетим из това тяло и да живеем с Бога. 

Защото по никакъв начин не е елементарно да следваме съвета от светикириловото житие да умъртвяваме сластите на този живот и гордостта със примирение. Макар да имаме - както царят когато проводил светите братя в Моравия написал на княза й Ростослав - дара на буквите за своя език, който е по-голям и по-скъп от всякакво злато и сребро, драгоценен камък и преходно благосъстояние. 

Но смисълът на буквите е да стигаме до познание на по-висока степен от познанието за тленния живот. И с тях човек да се научи - както свети Кирил споделя на хазарите - сходно на огъня, който изпитва златото и среброто, с мозъка си да отделя лъжата от истината. 

А огромната истина, която свети Кирил показал когато бил при сарацините, е, че “Бог е сътворил индивида сред ангелите и животните, като го отделил от животните с дара на словото и мисълта, а от ангелите с гнева и плътската сласт. И кой към която част повече се доближава, към нея се приобщава ­към низшите или към висшите ”. 

Смисълът на буквите е да ни приобщават към висшите. И за живота на приобщените към висшите ни учи нашето учебно заведение, благословено да носи името на свети Константин-Кирил Философ. 

Затова придобиваме познание посредством буквите, тъй като - както е казано в Евангелието “каква изгода за индивида, в случай че придобие целия свят, а навреди на душата си ”. 

За живота на вътрешния човек у нас учим ние - нему служат буквите на светите Кирил и Методий. 

Дано всеки от нас се научи да чува вътрешния си човек, тъй като единствено той се възобновява, въпреки външният човек и да тлее, както споделя свети деятел Павел на коринтяните - думи, подобаващи на днешната Светла събота (с която съответствува празника на светите братя) от Светлата седмица след Великден, през която означаваме точно човешкото обновяване с Възкресение Христово. 

И нека - както се споделя в Похвалното слово от свети Климент Охридски - преблаженият Свети Кирил дава духовна наслада и на нашите думи, възсиява благоразумна светлина и на нашите лица, прогонва и нашата сърдечна слепота, насочва в правия път и нашите стъпки, изцелява и нашите души … 

И дано молим свети Константин-Кирил Философ да се застъпва за нас пред Бога да разберем същинския смисъл на нашите букви и знанието, на което учи посредством тях учебното заведение ни с неговото име като един от основателите им. “