"Ефектът Зеленски" и събитията, които проясняват умовете
Анализът е препубликуван от
Посещението на Володимир Зеленски в България преди седмица даде опция на България да съобщи пред света позицията си срещу агресора Русия.
Крайно време беше.
Но идването на украинския президент в София е събитие с по-особен сан и следствия. Без той, по обясними аргументи, да осъзнава това, визитата му поражда прояснение по основни въпроси и отключва схващане, което в настоящата обстановка е замръзнало. Светлана Събева разказва този вид събитие с термина " генеративно време " в " Надживявания " (2023). И тук става дума за надживяване, даже то да е отчасти и лимитирано.
Генеративно време има при хиперинфлацията 1996 година. В рецесията тогава се отварят очите на българския жител, надживяват се години безсмислено говорене, влиза се в ново време. Самата война в Украйна предизвика надживяване на замръзналите настройки в Европа към Русия и пробужда нов поглед-разбиране за вродения имперски вкус на Русия.
Биография на Зеленски. От прислужник до президент на народаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Зеленски в България не е събитие с трагичните измерения на хиперинфлациятра, популярност Богу. Но и то има качеството да поражда схващане за обстоятелства от обществения живот, които безплодно се разискват години без да се проумяват с нужната изясненост.
Преди всичко друго, рядко се случва факт от външнополитическия живот на страната да има значение на дефиниращо събитие във вътрешен проект. България следва външнополитическа ориентировка, обрисувана 1997-1999 година. Но приемането в НАТО и в Европейски Съюз са повече стратегически решения на други страни. И нито едно от двете участия нямаше темперамент на отключващо-просветляващо за разбирането за света и политическите процеси събитие.
Войната в Украйна като огледало за България
Войната против Украйна има по-силно значение за разбиране на мястото на България в безредния свят след 1990-та година. Визитата на Зеленски усили този резултат. Подменянето на съществени въпроси като " къде се намираш? ", " накъде вървиш? " " с кого си? " от кухото говорене за мир, може да работи като хапче за сън. Но тези въпроси тежат над теб, нищо че ги заобикаляш.
Украйна, която сега е център на света, стъпи за момент в България, с което и България получи късмет да се види в едно универсално огледало.
Украински президент разкрива политици в България
На второ място бих сложил обстоятелството, че суверенна страна с две разнообразни външни политики е парламентарен парадокс. На съвещание на Министерския съвет българската и украинската страна са в цялостно единодушие по кардиналния въпрос за войната. Подписват се два документа, разискват се протоколни неща, най-съществена обаче е безусловната поддръжка на българското държавно управление.
Ефектите от визитата на Зеленски
От другата страна на улицата българският президент декларира пред Зеленски друга външна политика на България. Неутралистката позиция на българския президент е концептуално невъзможна, тя няма по какъв начин да се формулира без несъгласие, както стана ясно и от диалога сред двамата президенти. Но това не пречи да бъде съобщавана и да провокира неразбиране в интернационална среда.
На трето място, украинският президент минава небрежно през високите равнища в политическата сфера и разчертава вътрешните й граници. Разделенията са познати, остри, стигат до кавги и сбивания в Народното събрание. Но таман тази ескалация до битови изстъпления е бариера към изясненост за смислите им. Тази изясненост от няколко дни е доста по-силна.
За еврото, срещу еврото, най-после референдум, конституционно недопустим. Против експанзията, само че неутрални, за мир, а всъщност в безшумно единодушие с Русия. И по този начин по доста въпроси като износа на оръжие, функционалности и място на прокуратурата, ориста на корупционния бунар Белене, съветските газови коридори през България и други привидно по странични неща.
В центъра на политическата гласност застава за малко президент на друга страна и плетеницата от съмнения, празнодумство и надхитряне се разчиства. Вижда се по какъв начин от едната страна стоят президент, Българска социалистическа партия, Възраждане. Те взаимно не се търпят. Но по фундаментален въпрос за бъдещето на страната са заседнали в провинциално изчисление на електоралния си капитал. И целият останал свят им се губи. Но кой кой е в България през днешния ден е малко по-ясно.
Открит смисъл за съществуването на държавното управление
По-нататък, четвърто, предизборната клетва " няма да се коалирам, по никакъв метод с еди-кого-си " загуби годност с лъчение на държавно управление. Но остава подозрение дали това не е компромис, трик и маневра за власт. Събитието Зеленски в България сподели, че не е, в противен случай. Това през днешния ден е единствената смислена опция.
Атлантис. Дезинтеграция на политическите телаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Тя беше явна преди изборите, само че след тях стана на практика императив. Как тъкмо си представяме украинския президент в България, в случай че двете несъвместими обединения не се бяха оказали в действителност съвместими. Къде щеше да е България, в случай че - без това държавно управление - посещаване на Зеленски не беше допустимо? " Продължаваме промяната " - " Демократична България " (ПП-ДБ) и техните гласоподаватели могат да бъдат по-спокойни, че е преодолян фатализъм и в този момент се схваща, че има за какво.
Накрая, пето, основно ГЕРБ от дълго време упорства за коалиция на " проевропейските сили ". Този зов звучи като следващото факсимиле, сходно на битката с корупцията въобще и други реторически смешки, на които и създателите им не имат вяра. Фразата " проевропейска коалиция " (или съглашение, в случай че държим на ненужна свенливост) си набави смислова компактност и тя е миг от резултата Зеленски.
С поканата към украинския президент България сложи себе си на точното място в един необятен интернационален подтекст. Това е акт на самоопределяне, който не протича в тясното пространство сред постройките на Дондуков. Кой си ти и какво искаш са въпроси навън декларирани позиции и на надлежно на отсрещно признание. Неутралисткото празнодумство изолира България от тези многостранни взаимоотношения, които са бъдещето на един добре спретнат свят.
В тази посока има занапред какво да се прави, само че украинският президент оказа помощ, без да подозира.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Посещението на Володимир Зеленски в България преди седмица даде опция на България да съобщи пред света позицията си срещу агресора Русия.
Крайно време беше.
Но идването на украинския президент в София е събитие с по-особен сан и следствия. Без той, по обясними аргументи, да осъзнава това, визитата му поражда прояснение по основни въпроси и отключва схващане, което в настоящата обстановка е замръзнало. Светлана Събева разказва този вид събитие с термина " генеративно време " в " Надживявания " (2023). И тук става дума за надживяване, даже то да е отчасти и лимитирано.
Генеративно време има при хиперинфлацията 1996 година. В рецесията тогава се отварят очите на българския жител, надживяват се години безсмислено говорене, влиза се в ново време. Самата война в Украйна предизвика надживяване на замръзналите настройки в Европа към Русия и пробужда нов поглед-разбиране за вродения имперски вкус на Русия.
Зеленски в България не е събитие с трагичните измерения на хиперинфлациятра, популярност Богу. Но и то има качеството да поражда схващане за обстоятелства от обществения живот, които безплодно се разискват години без да се проумяват с нужната изясненост.
Преди всичко друго, рядко се случва факт от външнополитическия живот на страната да има значение на дефиниращо събитие във вътрешен проект. България следва външнополитическа ориентировка, обрисувана 1997-1999 година. Но приемането в НАТО и в Европейски Съюз са повече стратегически решения на други страни. И нито едно от двете участия нямаше темперамент на отключващо-просветляващо за разбирането за света и политическите процеси събитие.
Войната в Украйна като огледало за България
Войната против Украйна има по-силно значение за разбиране на мястото на България в безредния свят след 1990-та година. Визитата на Зеленски усили този резултат. Подменянето на съществени въпроси като " къде се намираш? ", " накъде вървиш? " " с кого си? " от кухото говорене за мир, може да работи като хапче за сън. Но тези въпроси тежат над теб, нищо че ги заобикаляш.
Украйна, която сега е център на света, стъпи за момент в България, с което и България получи късмет да се види в едно универсално огледало.
Украински президент разкрива политици в България
На второ място бих сложил обстоятелството, че суверенна страна с две разнообразни външни политики е парламентарен парадокс. На съвещание на Министерския съвет българската и украинската страна са в цялостно единодушие по кардиналния въпрос за войната. Подписват се два документа, разискват се протоколни неща, най-съществена обаче е безусловната поддръжка на българското държавно управление.
Ефектите от визитата на Зеленски От другата страна на улицата българският президент декларира пред Зеленски друга външна политика на България. Неутралистката позиция на българския президент е концептуално невъзможна, тя няма по какъв начин да се формулира без несъгласие, както стана ясно и от диалога сред двамата президенти. Но това не пречи да бъде съобщавана и да провокира неразбиране в интернационална среда.
На трето място, украинският президент минава небрежно през високите равнища в политическата сфера и разчертава вътрешните й граници. Разделенията са познати, остри, стигат до кавги и сбивания в Народното събрание. Но таман тази ескалация до битови изстъпления е бариера към изясненост за смислите им. Тази изясненост от няколко дни е доста по-силна.
За еврото, срещу еврото, най-после референдум, конституционно недопустим. Против експанзията, само че неутрални, за мир, а всъщност в безшумно единодушие с Русия. И по този начин по доста въпроси като износа на оръжие, функционалности и място на прокуратурата, ориста на корупционния бунар Белене, съветските газови коридори през България и други привидно по странични неща.
В центъра на политическата гласност застава за малко президент на друга страна и плетеницата от съмнения, празнодумство и надхитряне се разчиства. Вижда се по какъв начин от едната страна стоят президент, Българска социалистическа партия, Възраждане. Те взаимно не се търпят. Но по фундаментален въпрос за бъдещето на страната са заседнали в провинциално изчисление на електоралния си капитал. И целият останал свят им се губи. Но кой кой е в България през днешния ден е малко по-ясно.
Открит смисъл за съществуването на държавното управление
По-нататък, четвърто, предизборната клетва " няма да се коалирам, по никакъв метод с еди-кого-си " загуби годност с лъчение на държавно управление. Но остава подозрение дали това не е компромис, трик и маневра за власт. Събитието Зеленски в България сподели, че не е, в противен случай. Това през днешния ден е единствената смислена опция.
Тя беше явна преди изборите, само че след тях стана на практика императив. Как тъкмо си представяме украинския президент в България, в случай че двете несъвместими обединения не се бяха оказали в действителност съвместими. Къде щеше да е България, в случай че - без това държавно управление - посещаване на Зеленски не беше допустимо? " Продължаваме промяната " - " Демократична България " (ПП-ДБ) и техните гласоподаватели могат да бъдат по-спокойни, че е преодолян фатализъм и в този момент се схваща, че има за какво.
Накрая, пето, основно ГЕРБ от дълго време упорства за коалиция на " проевропейските сили ". Този зов звучи като следващото факсимиле, сходно на битката с корупцията въобще и други реторически смешки, на които и създателите им не имат вяра. Фразата " проевропейска коалиция " (или съглашение, в случай че държим на ненужна свенливост) си набави смислова компактност и тя е миг от резултата Зеленски.
С поканата към украинския президент България сложи себе си на точното място в един необятен интернационален подтекст. Това е акт на самоопределяне, който не протича в тясното пространство сред постройките на Дондуков. Кой си ти и какво искаш са въпроси навън декларирани позиции и на надлежно на отсрещно признание. Неутралисткото празнодумство изолира България от тези многостранни взаимоотношения, които са бъдещето на един добре спретнат свят.
В тази посока има занапред какво да се прави, само че украинският президент оказа помощ, без да подозира.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ