Става ли телефонът ни по-тежък, когато го напълним с данни
Абсурден въпрос, ще кажат мнозина. Разбира се, телефонът не е като бидон със зеле – да го пълниш и да натежава. Как може информацията да има тежест?
Сега, с малко специфична доктрина на относителността, доста математика и малко потапяне в компютърните науки, дано в действителност хвърлим сериозен взор върху тежестта на телефона ни преди и откакто сме го напълнили със фотоси и мемета.
Айнщайн
Може да звучи изненадващо, само че данните на телефона ни в действителност имат тежест. И още по-изненадващо – към този момент знаем научната причина за какво това е по този начин.
„ Информацията се съхранява върху електрони “, изяснява научният сътрудник на NPR Робърт Крулуич през 2011 година „ А електроните са доста дребни, само че въпреки всичко имат маса. Айнщайн ни учи на това. Така че е допустимо да вземем цялата сила (E)… и, употребявайки уравнението му (E = mc2), да превърнем тази сила в нещо, което можем да претеглим. “
Това е едно от най-известните уравнения в науката – само че в случай че не сте практикуващ физик или космолог, евентуално не сте мислили, че от него ще имате изгода в ежедневния си живот. Ето обаче, че в този момент то е тъкмо това, от което се нуждаем: в случай че можем да изчислим смяната в енергийните равнища сред цялостен телефон и празен, най-известното уравнение в света ще ни разреши да разберем разликата в масата сред двете.
Но първо би трябвало да разберем по какъв начин и за какво въобще се трансформират енергийните равнища. Когато прибавяме информация към неелектронни системи – като да вземем за пример книга или фотоалбум – разликата е елементарна: празна страница по отношение на цялостна. Но с нашите телефони, таблети и така нататък е по-сложно: в тези случаи данните се съхраняват като двоична информация, кодирана в серии от нули и единици.
Когато прибавяме или отстраняваме данни от паметта на нашето устройство, не прибавяме или отстраняваме тези числа, а ги превключваме – т.е. променяме единици на нули и нули на единици. „ Друг метод да си го представим е, че атомите в паметта имат свойства, сходни на магнитните “, изяснява Гарет Мичъл. „ Групи от атоми се подреждат в една или друга посока според от това дали съхраняват 1 или 0. И те ще имат разнообразни количества сила според от това по какъв начин са подредени. “
Технически, флаш паметта работи, като задържа електроните на едно място или не ги. Докато се държат на това място – т.е., когато кодират информация – те стават по-енергични. И както ни споделя уравнението на Айнщайн: повече сила се равнява на повече маса.
Технически тогава, запълването на телефона ни със фотоси, музика и известия в действителност го прави по-тежък. Но към момента не сменяйте дъмбелите с iPhone – защото…
