Едис Пала: Ще облека Джъстин Бийбър
– Eдис, от кое място идва странното ти име, какъв си по националност?
– Аз съм дете на Балканите. Произходът ми е доста забавен и най-трудният въпрос за мене постоянно е бил: ти какъв си по националност? Българин съм, роден съм в България, само че татко ми е от разбъркан брак – дядо ми е турчин, баба ми – албанка. Майка ми също е от разбъркан брак – баба ми е българка, дядо ми – сърбин. Четири огнени балкански народа кипят в моята кръв. Майка ми е живяла в центъра на София – на ул. «Дунав». С татко ми се срещат по доста забавен метод – в едновремешния ЦУМ. Навън вали дъжд и майка ми се скрива вътре. Там бил и татко ми. И пламва огромна обич, до днес… Много сантиментално.
– Имаш ли братя, сестри?
– Имам брат, който е с 13 години по-голям от мене, и сестра с 10 години по-голяма от мене, която живее в Косово. Като най-малкото дете те постоянно са ме дърпали напред и може би по тази причина считам, че съм по-зрял от моите връстници.
– Започваш независим бизнес едвам на 20 години. Как се реши на това?
– Да, много рано. Най-много одобрявам у себе си смелостта. Не се тормозя да скачам, пък ще видим…
– Как реши да се занимаваш с фешън дизайн? Може би е фамилна традиция?
– Не, като изключим чичо ми, който е имал с вуйна ми шивашко ателие в Косово, само че към този момент е прекратил работа. Ние имаме фамилен бизнес – верига заведения за бързо хранене. Вкъщи е патриархат – бащата е основният, а двамата синове би трябвало да поемат бизнеса. Аз още от дребен осъзнах, че ме влече повече творчеството. Когато се усещах подготвен да осъществявам марката, нямах никакъв начален капитал. Нашите ми дадоха парите по доста забавен, косвен метод. Като приключих гимназия и им споделих концепциите си, те ми споделиха: отиваш в този момент в бизнеса, работиш, получаваш си заплатата, събираш си я. Когато си събереш пари, ти си знаеш най-добре по какъв начин да ги харчиш. Аз тактически си ги събрах и си проведох доста мощен дебют.
– Само на 20 години!
– Исках дебют, който не сме виждали от никой български бранд – с доста хубаво ревю, в доста първокласен хотел. Така и стана – тъкмо както съм си го представял. Събраха се над 300 посетители, и то за изцяло чужд дизайнер. Имаше доста публицисти и известни персони – Джино Бианкалана, Юлия Юревич, изпълнителят Джордан. Този ден ми мина доста необичайно, като магия – един непрекъснат боязън да не изложа себе си и родителите си. До този миг си бил младеж с фантазиите си, а внезапно нагазваш в непознати води, правиш ревю, ще дойдат гости… Дори и хореограф нямах, трябваше всичко да направя самичък. Пазихме сбирката в загадка, споделяше се «Игра на лудост» и целеше да покаже тъкмо лудостта на едно младо момче.
– Интересно ми е по какъв начин се насочи към модата?
– От дребен съм го желал. Редовният ми проблем беше, че изглеждах най-странно от всичките си съученици. До 3-4 клас обличах облеклата на брат ми, който, споделих, е с 13 години по-голям. Те са ми стоели неуместно. След това започнах да си шия, тъй като облеклата, които желаех, не ги намирах в магазините. Винаги съм имал визия по какъв начин желая да наподобявам. Събирах си платовете и ги носех на кварталната шивачка. Съучениците ми ме гледаха скептично – по какъв начин мога да облека това, посрамвам ги, само че като започнахме да поотрастваме, да ни вълнуват нощни заведения, заведения, виждаха по какъв начин целият интерес е върху мен, по какъв начин всички ми обръщаха внимание, тъй като съм забавен, чудноват. Моите другари желаеха също да наподобяват по-различно и ме попитаха за какво не го трансформира в бизнес. Така го взех решение.
– Какъв беше резултатът от първото ревю и стартирането на първата сбирка?
– На идващия ден се появиха заглавия по всички вестници «Българският Филип Плейн…», питаха ме от кое място могат да си купят облеклата, а аз тогава продавах единствено посредством онлайн магазин. В интерес на истината, нещата не потръгнаха незабавно – въпреки всичко изцяло чужд дизайнер, пък и облеклата не бяха това, което са в този момент. Бях почнал да изпадам леко в меланхолия, само че тъкмо след един месец започнаха да ме търсят реализатори, които да обличам. Изведнъж стана взрив.
– Кои бяха първите ти клиенти?
– Първия реализатор, който облякох, беше Джордан. Той ме потърси още преди марката да беше излязла. Тогава направихме един клип, в който беше облечен напълно с мои облекла, и хората непрекъснато се питаха на кой са. След това направих второ независимо ревю – в Софийската градска художествена изложба. Колекцията се споделяше «Замръзналата страст». Оттам към този момент започнаха доста реализатори да се обличат при мен – Константин, Павел и Венци, Кристиян Костов – дори той беше артистът, който най-вече «продаваше». В един клип беше облечен с мое яке и то се трансформира в подобен хит… Дори сме се забавлявали със стилистката, с която работя, по какъв начин хората питат във форумите от кое място могат да намерят това яке. Нали се сещате по какъв начин работи това на един млад създател!
Димитър Недков:
Третата международна война е реалност
Тя се води в сървърите и е борбата за властта над човешкото схващане, изяснява писателят
– Г-н Недков, за вас се основава впечталение, че знаете огромни секрети, прониквате в скрити места, знаете доста за политика, стопанска система, за задкулисието. Така ли е в действителност?
– Не се интересувам от усещането, което сътворявам, тъй като трансферирах възрастта, за която суетата е всичко. Това, което знам, е вследствие на непрекъснатия вътрешен диалог със себе си в опита да схвана в какъв свят пребивавам и какво е моето място в него. Мъдрите хора, с които ме срещна животът, ме научиха, че най-съществен е въпросът, а отговорите са – на който както му отърва. Съдбата ме „ наказа “ да преживея несъстоялия се български преход, имайки опция директно да следя и поддържам връзка с всички нашенски „ месии ” които претендираха, че ще ни преведат през пустинята на несбъдналата се българска фантазия. Извадих шанс и към момента съм на брега на морето, което спасителите ни не съумяха да „ разтворят ”, и още слушам воплите им от дълбините на личните им илюзии, които ги погълнаха. Колкото до прословутото „ задкулисие ”, дръзвам да настоявам, че българите не знаем и една стотна от истината за аргументите в местен и световен аспект, довели ни до фурия, на който се намираме сега. И това е в действие освен за българите, в случай че ви успокоява.
– Съществува ли „ цедилка ” на приема в лоното на тайните общества или на родна почва това участие се принизи до заплащане?
– Зависи за кои така наречен „ секрети общества ” става дума. И няма лоно, тъй като тайните общества не са религиозни секти. На мен са ми известни над 150 такива сдружения, съществуващи към днешна дата на планетата и претендиращи за това гръмко и смразяващо въображението определение – скрито общество. Ако употребявам холивудската терминология: има секрети общества на „ положителните ” и такива на „ неприятните ”. На родна почва смислените „ секрети общества ”, тези на търсенето на познанието в интерес на обществото, към момента не са се състояли. Не укривам, че и аз имам основна виновност за това. Може би, тъй като прекомерно рано проумях, че в България е рано да се приказва за положително знание и се отхвърлих организационно да си бутам главата в стената, тъй като България е под цялостната власт на така наречен от мен „ войнстваща незначителност ” и това ще е за дълго. Явно по този начин ни е угодно на нас, българите, и то от време оно.
– И като заговорихме за заплащане, смятате ли, че българският бизнес купува родните политици?
– Бизнесът купува всичко – от първични материали до хора. Това му е работата – да купува, да създава и да продава. Бизнесът населява материалния свят, до момента в който политиците би следвало да са ретранслаторите в този веществен свят на духовните, моралните императиви на битието ни. В този смисъл, казусът не е в това, че бизнесът купува политици, а в това, че политиците се продават. За да се роди смислена, хуманна идеология за устройството на обществото и човешките взаимоотношения, не е нужна нито стотинка – единствено тесте бели листи и дузина моливи. Идеите не се раждат от благосъстоянието. Идеите са артикул на духа – връзката на индивида с трансцеденталното.
– Има ли масони в политиката и могат ли те да обединят политиците към значими национални полезности за България?
– Да, има. Българската политика и псевдоелитът ни преливат от масони. Но какво тъкмо схващат те от масонството – питайте тях. Аз не съм на тяхното извисено интелектуално ниво, с цел да мога да си го уточня този въпрос. Днес в българската политика няма нито един овластен или опозиционер, който да се интересува от национални полезности. Както е известно, през днешния ден е фешън поклонението пред „ евроатлантическите полезности ”. За мен първата асоциация, която поражда Атлантикът, е че на дъното му лежи „ Титаник ”, а е бил сякаш непотопяем. И кои са най-многото издавили се? Тези от обществената, националната “трета класа ”.
* Синът на Ламбо подвига женитба в Съединени американски щати
* Бащата на Криско свири в новото му парче
* Брадърите се събраха на присъединяване на Мария
* Камелия отново разголи гръд
* Том Ханкс написа за България в новата си книга
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 8 НОЕМВРИ!
– Аз съм дете на Балканите. Произходът ми е доста забавен и най-трудният въпрос за мене постоянно е бил: ти какъв си по националност? Българин съм, роден съм в България, само че татко ми е от разбъркан брак – дядо ми е турчин, баба ми – албанка. Майка ми също е от разбъркан брак – баба ми е българка, дядо ми – сърбин. Четири огнени балкански народа кипят в моята кръв. Майка ми е живяла в центъра на София – на ул. «Дунав». С татко ми се срещат по доста забавен метод – в едновремешния ЦУМ. Навън вали дъжд и майка ми се скрива вътре. Там бил и татко ми. И пламва огромна обич, до днес… Много сантиментално.
– Имаш ли братя, сестри?
– Имам брат, който е с 13 години по-голям от мене, и сестра с 10 години по-голяма от мене, която живее в Косово. Като най-малкото дете те постоянно са ме дърпали напред и може би по тази причина считам, че съм по-зрял от моите връстници.
– Започваш независим бизнес едвам на 20 години. Как се реши на това?
– Да, много рано. Най-много одобрявам у себе си смелостта. Не се тормозя да скачам, пък ще видим…
– Как реши да се занимаваш с фешън дизайн? Може би е фамилна традиция?
– Не, като изключим чичо ми, който е имал с вуйна ми шивашко ателие в Косово, само че към този момент е прекратил работа. Ние имаме фамилен бизнес – верига заведения за бързо хранене. Вкъщи е патриархат – бащата е основният, а двамата синове би трябвало да поемат бизнеса. Аз още от дребен осъзнах, че ме влече повече творчеството. Когато се усещах подготвен да осъществявам марката, нямах никакъв начален капитал. Нашите ми дадоха парите по доста забавен, косвен метод. Като приключих гимназия и им споделих концепциите си, те ми споделиха: отиваш в този момент в бизнеса, работиш, получаваш си заплатата, събираш си я. Когато си събереш пари, ти си знаеш най-добре по какъв начин да ги харчиш. Аз тактически си ги събрах и си проведох доста мощен дебют.
– Само на 20 години!
– Исках дебют, който не сме виждали от никой български бранд – с доста хубаво ревю, в доста първокласен хотел. Така и стана – тъкмо както съм си го представял. Събраха се над 300 посетители, и то за изцяло чужд дизайнер. Имаше доста публицисти и известни персони – Джино Бианкалана, Юлия Юревич, изпълнителят Джордан. Този ден ми мина доста необичайно, като магия – един непрекъснат боязън да не изложа себе си и родителите си. До този миг си бил младеж с фантазиите си, а внезапно нагазваш в непознати води, правиш ревю, ще дойдат гости… Дори и хореограф нямах, трябваше всичко да направя самичък. Пазихме сбирката в загадка, споделяше се «Игра на лудост» и целеше да покаже тъкмо лудостта на едно младо момче.
– Интересно ми е по какъв начин се насочи към модата?
– От дребен съм го желал. Редовният ми проблем беше, че изглеждах най-странно от всичките си съученици. До 3-4 клас обличах облеклата на брат ми, който, споделих, е с 13 години по-голям. Те са ми стоели неуместно. След това започнах да си шия, тъй като облеклата, които желаех, не ги намирах в магазините. Винаги съм имал визия по какъв начин желая да наподобявам. Събирах си платовете и ги носех на кварталната шивачка. Съучениците ми ме гледаха скептично – по какъв начин мога да облека това, посрамвам ги, само че като започнахме да поотрастваме, да ни вълнуват нощни заведения, заведения, виждаха по какъв начин целият интерес е върху мен, по какъв начин всички ми обръщаха внимание, тъй като съм забавен, чудноват. Моите другари желаеха също да наподобяват по-различно и ме попитаха за какво не го трансформира в бизнес. Така го взех решение.
– Какъв беше резултатът от първото ревю и стартирането на първата сбирка?
– На идващия ден се появиха заглавия по всички вестници «Българският Филип Плейн…», питаха ме от кое място могат да си купят облеклата, а аз тогава продавах единствено посредством онлайн магазин. В интерес на истината, нещата не потръгнаха незабавно – въпреки всичко изцяло чужд дизайнер, пък и облеклата не бяха това, което са в този момент. Бях почнал да изпадам леко в меланхолия, само че тъкмо след един месец започнаха да ме търсят реализатори, които да обличам. Изведнъж стана взрив.
– Кои бяха първите ти клиенти?
– Първия реализатор, който облякох, беше Джордан. Той ме потърси още преди марката да беше излязла. Тогава направихме един клип, в който беше облечен напълно с мои облекла, и хората непрекъснато се питаха на кой са. След това направих второ независимо ревю – в Софийската градска художествена изложба. Колекцията се споделяше «Замръзналата страст». Оттам към този момент започнаха доста реализатори да се обличат при мен – Константин, Павел и Венци, Кристиян Костов – дори той беше артистът, който най-вече «продаваше». В един клип беше облечен с мое яке и то се трансформира в подобен хит… Дори сме се забавлявали със стилистката, с която работя, по какъв начин хората питат във форумите от кое място могат да намерят това яке. Нали се сещате по какъв начин работи това на един млад създател!
Димитър Недков:
Третата международна война е реалност
Тя се води в сървърите и е борбата за властта над човешкото схващане, изяснява писателят
– Г-н Недков, за вас се основава впечталение, че знаете огромни секрети, прониквате в скрити места, знаете доста за политика, стопанска система, за задкулисието. Така ли е в действителност?
– Не се интересувам от усещането, което сътворявам, тъй като трансферирах възрастта, за която суетата е всичко. Това, което знам, е вследствие на непрекъснатия вътрешен диалог със себе си в опита да схвана в какъв свят пребивавам и какво е моето място в него. Мъдрите хора, с които ме срещна животът, ме научиха, че най-съществен е въпросът, а отговорите са – на който както му отърва. Съдбата ме „ наказа “ да преживея несъстоялия се български преход, имайки опция директно да следя и поддържам връзка с всички нашенски „ месии ” които претендираха, че ще ни преведат през пустинята на несбъдналата се българска фантазия. Извадих шанс и към момента съм на брега на морето, което спасителите ни не съумяха да „ разтворят ”, и още слушам воплите им от дълбините на личните им илюзии, които ги погълнаха. Колкото до прословутото „ задкулисие ”, дръзвам да настоявам, че българите не знаем и една стотна от истината за аргументите в местен и световен аспект, довели ни до фурия, на който се намираме сега. И това е в действие освен за българите, в случай че ви успокоява.
– Съществува ли „ цедилка ” на приема в лоното на тайните общества или на родна почва това участие се принизи до заплащане?
– Зависи за кои така наречен „ секрети общества ” става дума. И няма лоно, тъй като тайните общества не са религиозни секти. На мен са ми известни над 150 такива сдружения, съществуващи към днешна дата на планетата и претендиращи за това гръмко и смразяващо въображението определение – скрито общество. Ако употребявам холивудската терминология: има секрети общества на „ положителните ” и такива на „ неприятните ”. На родна почва смислените „ секрети общества ”, тези на търсенето на познанието в интерес на обществото, към момента не са се състояли. Не укривам, че и аз имам основна виновност за това. Може би, тъй като прекомерно рано проумях, че в България е рано да се приказва за положително знание и се отхвърлих организационно да си бутам главата в стената, тъй като България е под цялостната власт на така наречен от мен „ войнстваща незначителност ” и това ще е за дълго. Явно по този начин ни е угодно на нас, българите, и то от време оно.
– И като заговорихме за заплащане, смятате ли, че българският бизнес купува родните политици?
– Бизнесът купува всичко – от първични материали до хора. Това му е работата – да купува, да създава и да продава. Бизнесът населява материалния свят, до момента в който политиците би следвало да са ретранслаторите в този веществен свят на духовните, моралните императиви на битието ни. В този смисъл, казусът не е в това, че бизнесът купува политици, а в това, че политиците се продават. За да се роди смислена, хуманна идеология за устройството на обществото и човешките взаимоотношения, не е нужна нито стотинка – единствено тесте бели листи и дузина моливи. Идеите не се раждат от благосъстоянието. Идеите са артикул на духа – връзката на индивида с трансцеденталното.
– Има ли масони в политиката и могат ли те да обединят политиците към значими национални полезности за България?
– Да, има. Българската политика и псевдоелитът ни преливат от масони. Но какво тъкмо схващат те от масонството – питайте тях. Аз не съм на тяхното извисено интелектуално ниво, с цел да мога да си го уточня този въпрос. Днес в българската политика няма нито един овластен или опозиционер, който да се интересува от национални полезности. Както е известно, през днешния ден е фешън поклонението пред „ евроатлантическите полезности ”. За мен първата асоциация, която поражда Атлантикът, е че на дъното му лежи „ Титаник ”, а е бил сякаш непотопяем. И кои са най-многото издавили се? Тези от обществената, националната “трета класа ”.
* Синът на Ламбо подвига женитба в Съединени американски щати
* Бащата на Криско свири в новото му парче
* Брадърите се събраха на присъединяване на Мария
* Камелия отново разголи гръд
* Том Ханкс написа за България в новата си книга
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 8 НОЕМВРИ!
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ