Историята на тунела при Гюешево, през който ще минава влакът до Скопие
16 тунела ще бъдат построени от наша страна по плана за нова линия от Радомир през Кюстендил до Гюешево. Линията ще минава в тунел при Гюешево. Той обаче наподобява по този начин, както и преди 60 години и продължава да е не изцяло продънен. За историята му описват Весела Смилец и операторът Добролюб Илиев.
" Трябва да забележим светлината в тунела, а тя е в това, че за първи път държавни глави от трите страни се срещат в този формат и се обръщат към действителните проблеми. Имат обща позиция, която ще отстояват пред европейските си сътрудници. " Така метафорично Георги Първанов стартира взаимната конференция.
14 години изминаха от срещата на тримата президенти при Гюешево. След тях пристигнаха други, на няколко пъти и в трите страни, смениха се държавни управления в България, Македония и Албания, които желаеха да съградят връзката Адриатическо - Черно море. Част от нея е и непостроената жп линия София - Скопие с непробития изцяло граничен тунел под Осоговската планина.
БНТ- Имаше път, в този момент към този момент всичко е покрито с листа, даже има израсли борчета?
- Това е естествено за този тунел, където се намира вододелната линия на София-Кюстендил-Скопие.
Българска национална телевизия: От другата страна по какъв начин не престават нещата?
доктор Ангел Джонев, историк: От другата страна нещата са в не по-добро положение. Ако погледнем изхода на тунела, той дори е в малко по-тежко положение. Но общо взето този план за жп линия значително демонстрира какво съставляват българо-македонските връзки.
Тунелът е умислен още през 19 в., само че физическото създаване стартира едвам през 1942 година по време на българската администрация във Вардарска Македония и Беломорието. Съоръжението се строи от смесено българо-германско дружество. Всичко е прецизно разказано във ведомости, непокътнати до през днешния ден - какъв брой служащи са заети, каква е надницата им. От наша страна са прокопани и облицовани една четвърт от общата дължина на тунела, която е близо 2,5 км.
За финален път звуците на техниката тук се чуват през 1947-48 година, когато тунелът е приключен в този тип.
Работата замира, когато застиват и връзките сред София и Белград по македонския въпрос. Тогава Македония към този момент е част от Югославската федерация.
Днес тунелът продължава да чака изчезналите релси, които би трябвало да минат през него - над 50 км от Гюешево в България до Беляковци в Македония.
" Трябва да забележим светлината в тунела, а тя е в това, че за първи път държавни глави от трите страни се срещат в този формат и се обръщат към действителните проблеми. Имат обща позиция, която ще отстояват пред европейските си сътрудници. " Така метафорично Георги Първанов стартира взаимната конференция.
14 години изминаха от срещата на тримата президенти при Гюешево. След тях пристигнаха други, на няколко пъти и в трите страни, смениха се държавни управления в България, Македония и Албания, които желаеха да съградят връзката Адриатическо - Черно море. Част от нея е и непостроената жп линия София - Скопие с непробития изцяло граничен тунел под Осоговската планина.
БНТ- Имаше път, в този момент към този момент всичко е покрито с листа, даже има израсли борчета?
- Това е естествено за този тунел, където се намира вододелната линия на София-Кюстендил-Скопие.
Българска национална телевизия: От другата страна по какъв начин не престават нещата?
доктор Ангел Джонев, историк: От другата страна нещата са в не по-добро положение. Ако погледнем изхода на тунела, той дори е в малко по-тежко положение. Но общо взето този план за жп линия значително демонстрира какво съставляват българо-македонските връзки.
Тунелът е умислен още през 19 в., само че физическото създаване стартира едвам през 1942 година по време на българската администрация във Вардарска Македония и Беломорието. Съоръжението се строи от смесено българо-германско дружество. Всичко е прецизно разказано във ведомости, непокътнати до през днешния ден - какъв брой служащи са заети, каква е надницата им. От наша страна са прокопани и облицовани една четвърт от общата дължина на тунела, която е близо 2,5 км.
За финален път звуците на техниката тук се чуват през 1947-48 година, когато тунелът е приключен в този тип.
Работата замира, когато застиват и връзките сред София и Белград по македонския въпрос. Тогава Македония към този момент е част от Югославската федерация.
Днес тунелът продължава да чака изчезналите релси, които би трябвало да минат през него - над 50 км от Гюешево в България до Беляковци в Македония.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ