Късно снощи недоволните граждани се събраха пред сградата на правителството с настояване на оставката на министър-председателя. Въпреки че на демонстрациите присъстваха и много непълнолетни, се стигна до сериозни сблъсъци с органите на реда.

Междувременно Франция поиска свикване на извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН. Това стана часове, след като Азербайджан започна така наречена "антитерористична операция" в Нагорни Карабах. Районът е контролиран от Армения, но е международно признат като част от Азербайджан.

Турският държавен глава Реджеп Тайип Ердоган заяви от трибуната на Общото събрание на ООН, че подкрепя напълно решението на Азербайджан да започне военна операция в Нагорни Карабах. Вчера турското външно министерство квалифицира като "легитимни" опасенията, довели до азербайджанската военна операция и призова Баку и Ереван да се върнат на масата за преговори.

„Както всички признават, Карабах е на територията на Азербайджан. Налагането на друг статут, различен от този, никога няма да бъде прието. Основната ни цел трябва да бъде всички, включително арменците, да живеят рамо до рамо в мир на територията на Азербайджан. Подкрепяме стъпките на Азербайджан, с които се движим под лозунга "един народ, две държави", за защита на териториалната му цялост”, подчерта турският лидер.

„Не съм съгласен, че няма контрол на фуражите, които постъпват в държавата. От миналата година всички пратки бяха изпитвани по показатели, вкл. и за тежки метали. Пробите са отрицателни”, категоричен бе д-р Иван Генчев от БАБХ.

Зам.-изпълнителният директор на БАБХ с ресор храни д-р Галя Викьова пък поясни, че са взети 575 проби от 1 октомври 2022 г. до май 2023 г.

"Няма отклонения в показателите. Тези проби са взети по време на засилен контрол. Съгласно Европейския регламент зърното от Украйна не подлежи на официален граничен контрол. То влиза с документи. Вече във вътрешността на страната могат да бъдат взети проби. Слънчогледът има много добри показатели. Имаме от 46 до 49 процента масленост, което надвишава заложената в българския държавен стандарт", посочи експертът.

„Законодателството в областта на храните, специално за екитирането, което е единно за целия ЕС, има ясни правила как се обявява произходът. Например, ако процентното съотношение в халва, която има вложен слънчоглед от Украйна пише 35%, те го обявяват – произход „Украйна", допълни тя.

Това заяви пред Българската национална телевизия евродепутатът Радан Кънев.

Вчера Европейската комисия обяви, че спира Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния и отбеляза съществен напредък в областта на съдебната система и борбата с корупцията и организираната престъпност. МПС беше въведен при присъединяването на България и Румъния към ЕС през 2007 г. 

От началото на МСП през 2007 г. Комисията редовно докладва за напредъка по съответните реформи в България и Румъния. През октомври 2019 г. Комисията публикува последния си доклад по МСП за България, а през ноември 2022 г. последния за Румъния. И за двете държави членки Комисията стигна до заключението, че са изпълнили задоволително задълженията си, определени в МСП към момента на присъединяването им към блока. 

Кънев коментира и въпросът с Шенген след речта на председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, която призова Нидерландия и Австрия да пуснат България и Румъния в безвизовото пространство. Двете държави обаче заявиха, че няма да го направят. 

“Лошият късмет, който имахме през миналата година е правителствената криза и предсрочните избори в Нидерландия, тъй като тя беше декларирала, че ще свали възраженията срещу България и Румъния, след което влезе в предизборна кампания ноември месец и предизборният популизъм стана водещ пред правилата на политиката, справедливостта и здравия разум”, допълни Радан Кънев.

Той посочи още, че през първата половина на 2024 г. в Австрия има избори, на които крайните националисти според проучванията са първи. Управляващата народна партия от първа се оказва трета и тя се намира в предизборна паника. В тази ситуация тя мисли как ще се хареса на избирателите.

"Ние сме заложници на вътрешнополитически популизъм в тези две държави. Свалянето на мониторинга над България и Румъния е ключово, защото това беше формалният аргумент на Марк Рюте за ветото на Нидерландия. Свалянето на мониторинговия доклад е политическо извинение, силен знак, доверие в аванс, че сегашното правителство и мнозинство ускорено вървят в правилната посока."

По думите му по отношение на Шенген българското правителство е направило всичко по силите си, като според Радан Кънев страната ни има шанс.

"Ако не стане сега, трябва да продължат усилията да стане в първия възможен момент", допълни Радан Кънев.

Заяви просветният министър Галин Цоков пред Българската национална телевизия на първия учебен ден. 

По думите му откакто заплатите на учителите се увеличават има повече кандидати да учат педагогика, но за съжаление напускането на професията остава все още проблем.

От тази година минималната заплата за учители и възпитатели става 1831 лева. Министерството на образованието обаче продължава работа по създаване на програма за по-добра подготовка на младите учители, които да не се изненадват от средата, в която попадат и да се отказват лесно.

Галин Цоков коментира и промяната на учебните програми от 1-ви до 10-и клас. По думите му темата ще остане отворена до края на септември и началото на октомври. Промените в програмата той определи като насочени към по-практичните знания и придобиването на бизнес умения.

"Не става въпрос за опростяване, а става въпрос за възможност да се намали натоварването по отношение на знанията, които непрекъснато се усвояват и трябва да се възпроизвеждат. Анализите показват, че може би най-големият проблем е на базата на това по-голямо учебно съдържание, което е включено в учебните програми, няма достатъчно време за формиране на умения, за практическо прилагане на знанията", обясни министърът.

Министърът коментира, че предизвикателство пред образованието е и усвояването на средства по Плана за възстановяване и устойчивост.

"Има много средства които са по ПВУ, които общо за образованието са над 1 млрд и 200 млн лева, които ако се използват пълноценно в рамките на тази година или поне се създадат условия да бъдат използвани, това ще промени в голяма степен образователната среда в българските училища", обясни Цоков.

По думите на образователния министър предизвикателство е и въвеждането на STEM система в българските училища, която се основава на наука, технологии, инженерство и математика. "Българските училища сериозно са напреднали в процеса на създаване на подобни кабинети и предстои от началото на следващата година те да бъдат изградени", каза още образователният министър Галин Цоков.

"Ако "хората с Майбасите" получават незаконно пари, държавата да си свърши работата. От 70 хил. души 10 да имат "Майбах". Какво трябва да направят останалите? Властта да не ги поставя като пилон. Аз "Майбах" нямам. Институциите да си свършат работата", поде Жекова, която бе прекъсната от Виктор Николаев, който се опита няколко пъти да зададе уточняващи въпроси. Без успех. 

"На думата "Майбах" откачихте", заяви Виктор Николаев. 

"Не съм откачила. Аз в такъв разговор няма да влизам. Аз съм спокойна. Нямам "Майбах", повтори още Жекова. 

"Въпросът не беше дали вие имате "Майбах", а дали са концентрирани огромен брой от средствата в малък брой хора", обясни Николаев. 

"Не мога да отговоря. Институциите да си свършат работата. 20 лева е субсидията за 1 декар производство. 13 лева получаваме от Европейската комисия за това, че спазваме зелените изисквания. Това е плащането, което получаваме за 2022 г.", отсече Жекова. 

Яростният спор всъщност е предизвикан от вчерашното решение на парламента да вдигне забраната върху вноса на украинско зърно - решение, заради което от бранша заплашиха с протести. Ембаргото беше въведено от служебното правителство през април, заедно с още четири държави в Европа. Според настоящия кабинет обаче тя е ощетила хазната с милиони, а вноса на украинско зърно ще спомогне за овладяване на инфлацията. 

Икономистът Лъчезар Богданов коментира в социалните мрежи данни за печалби от 2,5 млрд. 

“За мен е много важно, ако в даден бранш има много голям шок от непредвидено външно събитие – бедствие, война, и има рязка промяна в икономическите условия, то там да има целенасочена помощ, която да компенсира щети и разходи, понесени от външни шокове, извън контрола на съответния предприемач. Но бланкетното помагане – това е малко класова борба”, смята Лъчезар Богданов.  

Той коментира, че България е огромен нетен износител на пшеница. ¾ от българската пшеница се изнасяли.

При слънчогледа ситуацията била друга.

“Ако проследим по години и месеци данните за нетен внос на слънчоглед и износът на слънчогледово олио - това са 2 скачени съда. Когато има повече внос на слънчоглед, има повече износ на олио”, обясни Богданов.

“За пшеницата имаше свободен внос и до днешна дата е свободен. Защо няма внос на пшеница – защото има много голяма българска продукция, която ще бъде изнесена”, каза Богданов.

“Не искат да признаят открито, че миналата година след началото на войната – първите седмици и месеци,  на световните борси имаше много рязък скок на цената и на пшеницата, и особено на слънчогледа, който стигна 1000 евро на тон. Някои хора вероятно си помислиха, че това ще е новото нормално и всичко под това им изглежда ниско”, каза Богданов.

“В момента цената на слънчогледа е по-ниска и във Франция. Ако гледате там котировките на тамошните тържища, те какво общо имат с вноса от Украйна? На българския пазар, на който евентуално ще се появи някой камион, няма общо, но цената пак е с 60% по-ниско отколкото беше пикът миналата година. Така че, нека да гледаме данните и да видим реално какво е състоянието и ако някъде конкретни производители имат конкретни щети, нанесени от скъпи торове, много голям разход за гориво - това е нормалната схема, която се прилага и за други браншове, и за селското стопанство”, заяви Богданов.

“Печалбата от 2,5 милиарда лева е пръсната на 70 000 производители. По данни на Министерството на финансите 2 милиарда са субсидиите. Ако 2 милиарда са субсидии и 2 милиарда са печалбите ни – означава, че тези печалби сме ги калкулирали само от субсидии”, отговори Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

“Използва се за база една добра година за сектор земеделие. Производството през 2022 и 2023 година е безумно скъпо - заради цена на торове, заради политиката, заради цена на горива. Тоест ако на теб един декар слънчоглед ти струва между 120 и 150 декара производство без ренти, приходът ти, понеже климатичните условия са такива, е около 150 килограма, т.е. приходът ти на база лев ще бъде 105 лева, на база днешна цена. Тогава имаме ли нужда от помощ в сектора? Имаме. И в този аспект искам да кажа, че вносът на пшеница не беше активен, защото нямаше достатъчно ценова разлика”, коментира Жекова.

По думите му не може да обвиняваме промените в климата за всяко едно екстремно метеорологично събитие.

"Те обаче водят до по-чести такива събития, правят ги по-тежки и по-дълготрайни. Въздействието върху обществото е все по-сериозно. Бяхме свидетели на скорошните наводнения в България, които причиниха четири смъртни случая – това е огромно бедствие", подчерта той.

Според него винаги има взаимовръзка в природата.

"Когато са налице дълготрайни суши, водата попива и в даден момент тя трябва да се излее като дъжд на друго място – обикновено се случва това. Но почвата не може да се справи с тези проливни дъждове и това води до бедствията, до наводненията", категоричен бе еврокомисарят.

Синкявичюс посочи, че загубата на биоразнообразие се наблюдава ежедневно. „60-70% от почвите в Европа не са в добро състояние. Те не могат да изпълняват своята функция – от земеделие до това да предотвратят последствията от екстремни климатични събития. По сходен начин стоят и нещата с водните басейни”, отбеляза още той.

България все още не е поискала помощ по Механизма за гражданска защита на Европейския съюз, който позволява да се компенсират поне отчасти щетите. „Страната все още разполага с време да кандидатства за такива средства. Взема се решение, като се отчита размерът на бедствието. Сумата се изплаща на държавата еднократно”, каза Синкявичюс.

Изплатената сума еврокомисарят поясни, че може да се използва за различни разходи, например за инфраструктура.