Със съпруга ми сме безработни от няколко месеца, защото като

Със брачна половинка ми сме безработни от няколко месеца, тъй като като родители с пет деца сме неуместни за работодателите. И петте ни деца са възпитаници. Издържаме се само от детските добавки. Ако ги разделим, се получават по 23 лв. на човек месечно.

Как да оцелеем с по-малко от левче дневно? Така стартира писмото си 36-годишната Евгения Попова. Когато обаче отивам у тях, се оказва, че няколкото реда, които е написала, по никакъв метод не могат да опишат действителното състояние, в което децата й се намират. В реалност нещата са много-много по-ужасяващи.

Евгения сяда, с цел да опише какво й тежи, а до нея се гушва 5-годишният Стефан. Както споделя дамата, той е гордостта и насладата на мама и тати. Макар момчето да грее като вяра за родителите си, то е отгледано в, меко казано, примитивни битови условия. „ Моля, не ме питайте по какъв начин се живее без ток цели 5 години “, споделя Евгения и стиска устни със редуциран към пода взор. Преди повече от петилетка сметката за електричество се оказва непостижима за фамилията и токът е спрян. Заедно с лихвите през годините цифрата пораства, само че не и приходите на родителите. Те се помиряват и чакат. Чакат цели пет години и най-сетне задължението е анулирано по отминалост. Точно преди месец Евгения и брачният партньор й Стефан, на който е кръстен най-малкият й наследник, научават, че оттук насетне би трябвало единствено да платят таксата за включване. Така и вършат. А дребният Стефан за първи път в живота си схваща какво е да имаш ток и да гледаш телевизия. Като подарък околните събират пари, с цел да може най-малко за малко децата да схванат какво е да гледаш кабелна. „ Пускането на тока беше прелестно, огромна наслада, само че за жалост с него идват и сметките, които би трябвало да се заплащат “, споделя Евгения, обезпокоена, че мизерните приходи, които се чуди по какъв начин да разпредели, още веднъж ще оставят фамилията на мрачно и студено.

В началото на годината брачният партньор й, който работил в дребна строителна компания, е скъсен дружно с останалите служащи заради липса на поръчки. Семейството скърпва ситуацията с краткотрайните задължения на Стефан, който от време на време намира работа за няколко дни, а през лятото Евгения почва като хигиенистка в един от хотелите. Когато обаче сезонът завършва, въпреки и дребен, нейният непрекъснат приход остава в историята.

Сега фамилията живее само с детските добавки, които получава. Тъй като най-голямата щерка на Евгения е пропуснала една година в учебно заведение, отново от недостиг, в този момент тя е на самостоятелно образование, само че за нея детска добавка не се поставя. „ Има другар. С мое позволение тя се реалокира да живее при него, тъй като изискванията при него са по-добри. Разбирате ли, аз просто не мога да посрещна обикновените потребности на децата си “, споделя Евгения. Така за останалите деца, които са на 16, 12, 11 и 5 години, тя получава 140 лв.. Ако тези пари се разделят, се получават по 23 лв. на човек, или по 77 стотинки дневно. С тези пари първо се заплаща най-належащото, а останалото се разпределя за самун и най-евтината храна.

„ Благодарна съм, че най-малко наем не плащаме, защото живеем в жилището на свекърва ми. Жената е неработоспособен, само че ние няма по какъв начин с тези приходи да се грижим за нея, тъй че към този момент тежестта поема сестрата на брачна половинка ми. Тя ни оказва помощ доста, прави всичко, което е по силите й, до момента в който си стъпим на краката “, разяснява Евгения.

Оскъдицата – сателит през целия живот

Евгения познава усета на огорчението още от 6-годишна, когато остава без майка. По това време татко й е строител и обикаля цялата страна в търсене на прехранване. Така момичето остава на грижите на баба си и дядо си, които я осиновяват. И по това време битието на Евгения е много непретенциозно, защото фамилният бюджет се състои единствено от пенсиите на възрастните хора. „ Те ме научиха, че всяко нещо се реализира с доста труд и борбеност “, споделя порасналото момиче. Така, на 15 година, към този момент стартира първата си работа. Влюбва се в един юноша, за който се омъжва, което става причина да не приключи междинното си обучение. „ Сега, години по-късно, регистрирам, че ниският ми ценз е неточност, че ме дърпа прекалено много обратно. Оказа се, че единствено с борбеност и старания не всеки път се реализират задачите. В момента при нас нищо не се получава “, добавя тя. Пак поглежда към ръцете си, притиснати в скута, отново свива устни и пробва да възпре страстите. „ Съпругът ми в този момент още веднъж е на открито да търси работа, само че е доста мъчно. Не знаете какво е да се изправиш пред целия град и да кажеш, че не можеш да се оправиш с положението… Притеснявам се, че се постанова да върша това нещо, че силите ми не стигат за друго. Досега все някак се оправяхме “, признава Евгения, въпреки за нея оправянето да има напълно различен смисъл спрямо множеството хора. Ако за едни токът е нещо, без което животът е невъобразим, за нея е преодолима компликация. Но да нямаш храна на масата, към този момент е напълно друго.

„ Гордея се с това, че имам пет деца, разбирате ли. Не съм и помислила в никакъв случай даже за момент, че бих могла да се откажа от тях, че в миналото може да ги дам в институция. Ето по тази причина желая помощ – поради тях. Горда съм с това, че съм българска майка и че съм родила пет прелестни деца. Те са моята наслада и смисъл, макар оскъдицата, в която живеем “, споделя дамата.

Лош заем тегне над фамилията

Дори когато Стефан е работил против непрекъсната заплата, фамилията отново си е броило левчетата и доста деликатно ги е разпределяло. Причината е, че преди години двойката тегли заем към 2000 лв., който обаче в един миг не може да обслужва. С времето дългът нараства до 4000 лв. с таксите по правосъдните процедури. Ето за какво в минутата, в която Стефан подписа трудов контракт, идва и запорът върху заплатата му. „ Така той, като стартира някъде, работи, с цел да погаси дълга си, а не с цел да изхрани фамилията. В общи линии при такава обстановка разчитаме на едни 130 лв. на месец излишък от заплатата. Затова той на този стадий си търси работа без контракт, с цел да можем да оцелеем. Иначе ми се коства невероятно да си откри такава работа, че парите да стигат и за банката, и за фамилията “, признава Евгения.

Ето за какво най-вече от всичко многодетната майка си пожелава да се намерят хора, които да оказват помощ с намирането на работа. Не единствено за таткото, само че и за нея. „ Нас от работа не ни е боязън, правили сме съвсем всичко, с цел да се изхраним. Стефан в последно време е зидаро-кофражист, другояче е приключил математическа гимназия. Преди се е занимавал с програмиране, може да бъде систематичен оператор, работил е и в охранителна компания. Аз съм същата – желая единствено работа да има. Работила съм като продавач, като сервитьор, барман, хигиенистка “, споделя дамата, само че прецизира, че поради децата не може да си разреши целодневни смени, а на половин численост или почасово.

Тайната на излекуване от псориазиз. Това оказва помощ на 93 % от хората!

Болки в ставите ще изчезне един път вечно, в случай че …

Я не поверил своим глазам! Засекреченный препарат для суставов…

Каневский посмел раскрыть секретный препарат для суставов…
Най-големият й боязън сега е за образованието на децата й. „ Разноските по един възпитаник са ужасно доста, а аз сега съм с четирима. Приятелят на щерка ми й поема всички разноски, само че аз би трябвало да подсигуря останалите. Това са образователни тетрадки, пособия, униформи. Част от нещата купих по някакъв метод, който не желая да изяснявам, тъй като е ужасно и комплицирано. В момента децата ми вървят единствено с най-належащите пособия на учебно заведение. За другите неща нямаме пари. Учителите ни припомнят, само че и знаят, че ситуацията при нас е мъчно “, разяснява Евгения, до момента в който дребната й щерка и междинният й наследник си пишат домашните в кухнята под надзора на най-хубавата й другарка. „ Затова в действителност се нуждаем от всякаква помощ “,допълва тя.

Евгения: Имам същинско семейство макар несгодите

„ Смея да кажа, че сме същинско семейство. Факт е, че сме оживели до момента като такова (плаче). Защото има една остаряла приказка, че когато парите излязат от къщата, след тях си отпътува и любовта. Докато при нас – със брачна половинка ми сме от 1998 година дружно – недоимъкът и финансовите проблеми не съумяха да ни разделят. Благодарна съм, че имам човек до себе си и в случай че тези несгоди, в които живеем, се отнасяха единствено за мен, в никакъв случай нямаше да се обърна за помощ. Просто желая да тръгнем напред. От някъде би трябвало да тръгнем. И най-дългият път стартира с първата крачка. За мен очевидно е това – да опиша историята си на хората. Не може да си визиите по какъв брой разгласи за работа сме звънели и сега, в който единствено споменеш, че си родител, отговорът е: „ Ще ви се обадим. “ Аз още очаквам позвънявания (плаче). Аз с моето никакво обучение не мога да се боря за кой знае какво, регистрирам си грешката, само че човек се учи, до момента в който е жив, и оправя някои неща “, разяснява дамата.

Че Стефан и Евгения са мощни хора, за които най-важно е фамилията, свидетелства най-близката й другарка. „ Те нямат празник, който да не отбележат по собствен си метод “, споделя тя и се усмихва. Последният мотив е рожденият ден на дребния Стефан, който към този момент е в предучилищна. „ На 28 септември празнувахме вкъщи в стеснен фамилен кръг с домашна тортичка, безалкохолно и дребни подаръчета “, сепнато споделя Евгения.

Всеки, който желае и има опция, може да помогне на

Евгения Попова и фамилията й с храна, облекла, работа!

Тел. за връзка +359898 960 269

Банкова сметка за искащи да оказват помощ:

BG30STSA93000006745997

BIC: STSABGSF

Банка ДСК