Инцидентът се е случил на 17 септември около 18 ч. По време на рутинен обход пазачът забелязва младото момиче съзнателно да се надвесва над оградата и да бърка през решетката на местообитанието на леопарда с цел да си направи снимка как докосва намиращите се вътре хищници.

"Въпреки явните предупреждения и мигновена реакция на члена от екипа на зоопарка, след пристигане на място установява, че момичето е ухапано по пръста от леопарда. Пазачът оказва адекватна първа помощ и след консултация с ветеринарния лекар на зоопарка, момичето е изпратено в спешен медицински кабинет за оказване на профилактична медицинска помощ", информират от зоопарка.

Оттам отбелязват, че докосването, храненето и притесняването на обитателите от зооколекцията е абсолютно забранено и е упоменато на информационни табели. Всички хищници се намират в специално проектирани местообитания, според нужните на конкретния вид, съобразени с всички мерки за безопасност и нарушаването на тези мерки е забранено, припомнят от зоопарка и призовават посетителите да спазват правилата.

В петък, 15.09.2023 година, животновъдът е сигнализирал на ветеринарните власти за възникнало в него съмнение за заболяване при отглежданите от него животни. Официалният ветеринарен лекар е посетил обекта и е взел проби за лабораторен анализ, изследвани в Изпитвателната лаборатория „Екзотични и особено опасни инфекции“ към НДНИВМИ, град София. Анализът е отчел положителен резултат за шарка по дребните преживни животни. Предприети са мерки за ограничаване на заболяването в неделя, 17.09.2023 година. 

Определена е 3-километрова предпазна зона около огнището, в която влизат селата Горно Ябълково и Долно Ябълково, общ. Средец, обл. Бургас. 

Определена е 10-километрова наблюдавана зона около огнището, в която влизат селата Факия, Момина Църква, Белеврен и Кирово, общ. Средец, обл. Бургас; в общ. Болярово, обл. Ямбол - с. Странджа. 

Предприети са мерки за контрол и ликвидиране на заболяването, съгласно правилата на европейското и националното законодателство – хуманно умъртвяване и обезвреждане на всички заразени и контактни дребни преживни животни в обекта. Организирано е инсинерирането на останките, с цел недопускане на разпространяване на болестта. Предстои осъществяване на епизоотично проучване. 

Животновъдът подлежи на обезщетяване за претърпените загуби, съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД).

Заболяването не представлява опасност за хората, но при разпространение нанася значителни икономически щети. 

Това заяви икономистът от БАН Гарабед Минасян за "Твоят ден".

"Има едно основно благо за производителите - да имат осигурен пазар. Ако няма външни въздействия върху пазара, можеш да си правиш, каквото си искаш. Протестът е колкото обясним, толкова и странен. Имаше уверение, че цените не се увеличават, когато останат сами на пазара, но от друга страна водещото в инфлацията са цените на храните и в ресторантите. Как има уверение, че цените не се увеличават, а именно тези на хранителните стоки дърпат инфлацията нагоре?", попита той.

По думите му зърното идва от страна в специално положение - Украйна. "Ако то не се приеме, страната ще пострада. Зърнопроизводителите опонират на силата, като блокират с големи селскостопански машини пътищата", смята Минасян.

От своя страна икономистът Михаил Кръстев смята, че протекционистките политики ще навредят на икономиката и на потребителите. "Проблемът идва от това, че някой е решил да налага забрана, с която да създаде очаквания у производителите, че реколтата им ще бъде продадена на определена от самите тях цена. А всъщност цената се определя на конкурентен пазарен принцип. Въвеждайки протекционизъм, правим земеделците зависими. Има риск да претърпят сериозни финансови щети", обясни той.

Според него е абсурдна идеята да се слагат специални етикети на стоките от Украйна. "Няма дългосрочна визия за целия икономически сектор - колко се произвежда и достатъчно ли е то? Целият произведен слънчоглед стига за 50% от капацитета на преработване", посочи Кръстев. 

Според правилата сетовете се провеждат в рамките на осем минути и се вземат предвид спечелените разигравания. Единствено ако се стигне до 2:2 части се стига до “внезапна смърт”, където победителят се определя според това кой ще стигне първи до две поредни точки. Гришо участва с прякора G-Unit, а съперникът му беше Гръмотевицата.

В другия мач от групата на Димитров Беноа Пер надделя над Каспер Рууд също с 3:1 сета, предават от БНР.

Днес от 18 часа  българинът излиза срещу ексцентричния французин, а в 21:30 е мачът му срещу Рууд. Полуфиналите и финалът са насрочени за неделя.

Демонстрации се готвят в цялата страна, след като правителството прие да не удължава ембаргото върху вноса на украинско зърно. Вчера Европейската комисия вдигна забраната, но държави в Източна Европа - Словакия, Унгария, Полша, заявиха, че ще продължат едностранните ограничения заради опасенията на брашна и предупрежденията за загуби. 

Днес трябваше да се състои и среща между зърнопроизводителите и изпълнителната власт по покана на премиера акад. Николай Денков, но зърнарите няма да се появят. 

Искам да апелирам към всички, които искат да се включат в протеста, да спазват стриктно правилата, да не допускат ескалиране на напрежението, да не ограничават свободното придвижване на граждани. Подготвили сме се за съответното мероприятие”, заяви Стоянов.

Вътрешният министър посочи още, че все още няма заподозрян за убийството на Алексей Петров. Бившата барета беше застреляна край столичния кв. “Драгалевци”. Стоянов заяви, че разследването върви активно, събрани са много факти, но всичко се проверява. Вътрешният министър посочи, че се надява скоро да има резултат. 

Относно подготовката за изборите вътрешният министър каза, че ще има масови акции там, където има съответната информация за евентуално подготвени нарушения на изборното законодателство.

Това заяви пред Българската национална телевизия евродепутатът Радан Кънев.

Вчера Европейската комисия обяви, че спира Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния и отбеляза съществен напредък в областта на съдебната система и борбата с корупцията и организираната престъпност. МПС беше въведен при присъединяването на България и Румъния към ЕС през 2007 г. 

От началото на МСП през 2007 г. Комисията редовно докладва за напредъка по съответните реформи в България и Румъния. През октомври 2019 г. Комисията публикува последния си доклад по МСП за България, а през ноември 2022 г. последния за Румъния. И за двете държави членки Комисията стигна до заключението, че са изпълнили задоволително задълженията си, определени в МСП към момента на присъединяването им към блока. 

Кънев коментира и въпросът с Шенген след речта на председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, която призова Нидерландия и Австрия да пуснат България и Румъния в безвизовото пространство. Двете държави обаче заявиха, че няма да го направят. 

“Лошият късмет, който имахме през миналата година е правителствената криза и предсрочните избори в Нидерландия, тъй като тя беше декларирала, че ще свали възраженията срещу България и Румъния, след което влезе в предизборна кампания ноември месец и предизборният популизъм стана водещ пред правилата на политиката, справедливостта и здравия разум”, допълни Радан Кънев.

Той посочи още, че през първата половина на 2024 г. в Австрия има избори, на които крайните националисти според проучванията са първи. Управляващата народна партия от първа се оказва трета и тя се намира в предизборна паника. В тази ситуация тя мисли как ще се хареса на избирателите.

"Ние сме заложници на вътрешнополитически популизъм в тези две държави. Свалянето на мониторинга над България и Румъния е ключово, защото това беше формалният аргумент на Марк Рюте за ветото на Нидерландия. Свалянето на мониторинговия доклад е политическо извинение, силен знак, доверие в аванс, че сегашното правителство и мнозинство ускорено вървят в правилната посока."

По думите му по отношение на Шенген българското правителство е направило всичко по силите си, като според Радан Кънев страната ни има шанс.

"Ако не стане сега, трябва да продължат усилията да стане в първия възможен момент", допълни Радан Кънев.

Полското правителство заплаши да наложи своя собствена едностранна забрана - което би нарушило правилата на единния пазар на ЕС. 

Примерът последва и Унгария, след като премиерът Виктор Орбан подписа указ, с който да удължи ембаргото. Според унгарския министър на земеделието Ищван Наги ще бъде забранен вносът на 24 украински продукта, чийто списък е публикуван в правителствения вестник. В допълнение към зърнените храни, той включва по-специално месо, яйца, зеленчуци, мед, слънчогледови семки и вино.

Словакия също удължи ограниченията, за да избегне "неоправдания натиск върху пазара в страната и да гарантира интересите на местните производители". 

Вносът на украинско зърно, включително пшеница и царевица, беше блокиран от територията на пет източни страни от ЕС - Полша, Унгария, Словакия, Румъния и България - съгласно споразумение, постигнато с Брюксел по-рано тази година. Беше разрешен само транзит до други дестинации. Мерките бяха въведени, за да защитят производителите, които се оплакаха от загуби заради вноса на евтини култури от Украйна. 

Сега Украйна ще трябва да предприеме мерки, за да гарантира, че нейният износ на зърно не нарушава съседните пазари, става ясно от изявлението на ЕК. Междувременно изпълнителната власт на ЕС ще се въздържа от налагане на ограничения.

Преди два дни обаче на фона на заплахи от протести на зърнари българският парламент прие да вдигне забраната за вноса на украинско зърно. Правителството заяви, че ембаргото е довело до загуби в държавния бюджет, а освен това според властта позволяването на вноса ще намали инфлацията. Зърнопроизводителите обаче негодуват и готвят масови протести от понеделник. Днес премиерът акад. Николай Денков покани на среща производителите, но заяви, че от тях зависи диалогът да продължи.