В момента е между 1 и 2%. Всички знаем, че се храним с вносни плодове и зеленчуци. Има дисбаланс в сектор земеделие. И този дисбаланс трябва да бъде решен с държавна и последователна политика като се преразпределят по-разумно средствата за отделните браншове."Това заяви председателят на БСП Корнелия Нинова в предаването "Неделя 150" по БНР.

Решението на правителството и парламента за вдигане на ветото за внос на жито от Украйна Нинова определи като предателство на националния интерес. "Прави впечатление, че Полша, Словакия, Унгария, които са ястреби в подкрепата за Украйна - този път защитиха собствените си национални интереси, икономиката и земеделието си. Този проблем има европейско измерение. Защото 4 пъти нашия министър на земеделието е заявявал позиция против вдигането на забраната. И изведнъж по някакви неясни причини това отношение се променя. Едва ли с това ще спечелим оттук нататък подкрепата на този източноевропейски блок от държави, които трудно, но правилно се обединихме тогава", добави лидерът на социалистите.

"Твърдението, че това ще понижи цените на хляба и хлебните изделия - е лъжа. И днес хлебопроизводителите обявиха, че няма да вложат украинско зърно в българското производство. Пред мен те споделиха следното: “Няма да го направим, защото се страхуваме да не си замърсим производството, нямаме гаранции за чистотата на украинското зърно. То не отговаря на европейските изисквания. Цените няма да се намалят и социален ефект няма да има от това решение. Тук и стои здравния въпрос. Съмнявам се, че контрола ще бъде толкова сериозен, че ще може напълно да установи дали вносната пшеница не е опасна за здравето. Българските зърнопроизводители се притесняват от дъмпингови цени. Българското производство ще остане по складовете, ще се калкулират загуби, а по-евтината пшеница ще залее пазара. Дъмпингът е в търговията със зърно. Защото от него не се произвежда само хляб, а и фуражи и други. Започваме да се съмняваме, че става въпрос просто за икономически интереси. Ще задаваме въпроси, ще следим кои фирми ще внасят украинско зърно на ниски цени и дали ще го препродават на по-високи цени просто, за да реализират едни печалби за сметка на българския национален интерес и производство", категорична бе Нинова за рисковете след премахване на ветото за внос на продукти от Украйна.

По думите й протеста се разраства, а от вчера се наблюдава и включването на пчеларите в него, които с основание се ядосват. "Вносът на мед и пчелни продукти не само им подбива цената. Оказва се по техни думи, че се внася украински мед, преопакова се като български и се продава като такъв. И това убива международните пазари на българския мед. Ако те поискат среща с нас - разбира се, че ще излезем при тях. Всичко и в този протест, и по принцип е политика. Защото решението на парламент и правителство - това е правене на политика. Борисов вчера каза: “Докато бях премиер дадох на зърнарите 30 млрд. лева”. Питаме се дали пък Борисов не използва справедливите протести на земеделците, за да сваля правителството? Кардиналното решение е да се промени това на Народното събрание - да се върне ветото и да се потърси отново съюз с Полша, Унгария, Словакия. Сектор земеделие е един от най-сериозните, които произвеждат БВП и внасят данъците в страната. Едва ли санкциите на ЕК трябва да ни притесняват. Както виждаме и други държави ще го направят. Стратегическото решение е правилно преразпределение на субсидиите към други сектори - плодове, зеленчуци, мляко и месо. Възстановяване на напоителни системи, които струват около 100 млн., за да имаме поливно земеделие. Земеделието е сектор, който предполага стратегическо мислене, за да имаме истинска и евтина храна на българската трапеза", добави лидерът на българските социалисти.

"Ние сме единствената партия, която в момента има предизборна платформа, кандидати за кметове и листи за общински съветници. Да не се омаловажава ролята на БСП. В пълна готовност сме да стартираме кампанията. Промяната, която се очакваше за разграждане на модела ГЕРБ и Борисов не се състоя след парламентарните избори. Очакванията се провалиха, защото промяната и статуквото се прегърнаха и направиха тази безпринципна сглобка. Съмнявам се, че избирателите на ПП, които искаха изчегъртване на ГЕРБ - са им казали да се прегърнат с Борисов. Както и се съмнявам, че избирателите на ГЕРБ, които 3 месеца слушаха колко вредни, неграмотни, некомпетентни и крадливи са ПП - са съгласни Борисов да им даде властта и да продаде ГЕРБ", обобщи Нинова за безпринципността, с която партиите на сглобката са предали своите избиратели.
"Нашата цел е промяна на модела на управлението на Борисов и ГЕРБ в общините в последните 15 години. Моделът на национално равнище той го пренесе на общинско равнище. Там има феодални имения на кметове. Държат хората в зависимости с назначения и друго. Голямата ни цел е промяната този път да стане отдолу. Желанието на Борисов от години наред да прегърне БСП, за да я задуши - продължава и през местните избори, но няма да стане. Гледала съм го какви манипулации прави - задкулисие, обръчи от фирми, държане в подчинение, непризнаване на институциите, унищожаване на опозицията и журналистическия глас, който се надига. Ето това искаме да променим. Трудно е, струва ни много, бият ни много, но няма да се откажем", добави председателят на БСП за приоритетите на партията.

"Като резултати очакваме повече от предишния път. Би било много жалко, ако една партия тръгва за по-малко или за запазване на положението такова, каквото е. Имаме добри кандидати, много опитни кметове с по няколко мандата и млади, които са кандидати за първи път. Надявам се хората да оценят това, че сме единствената партия, която не се предаде и не ги излъга, и не влезе в никакви сглобки и договорки. Принципни и последователни сме в политиките си. ", каза в заключение Корнелия Нинова.

Лидерът на демократичното мнозинство в горната камара на Конгреса сенатор Чък Шумър насрочи поредица от срещи при закрити врата, посветени на иновациите в областта на ИИ, за да могат законодателите да зададат въпроси на предприемачите относно тези нови компютърни програми, които завладяха света след пускането на "Чат Джи Пи Ти" (ChatGPT) миналата година.

Налице е всеобщо подозрение, че бързият технологичен прогрес ще доведе до загуба на работни места, повече онлайн дезинформация и други вредни последици.

"Днес започваме гигантско, сложно и жизненоважно начинание: полагаме основите на консенсусна политика за ИИ, която Конгресът може да превърне в закон", отбеляза Шумър на срещата, според забележките, съобщени на пресата.

Главният изпълнителен директор на компанията "Оупън Ей Ай" (OpenAI) и създател на "Чат Джи Пи Ти" Сам Олтман и основателят на "Майкрософт" (Microsoft) Бил Гейтс също взеха участие в срещата, която беше закрита за медиите. "Аз съм много оптимистично настроен по отношение на ИИ, но това не означава, че няма да има проблеми по пътя", посочи Oлтман при пристигането си на мястото на срещата.

"Съществува силен консенсус в полза на регулирането на ИИ", заяви от своя страна Илон Мъск след срещата. "Дори и регулацията да не е съвършена, (...) последиците от излизането на ИИ извън контрол биха били тежки", подчерта той.

Дълбоките политически разногласия във Вашингтон пораждат съмнения относно способността на Конгреса на САЩ да приеме ясно законодателство за ограничаване на внедряването на ИИ без предпазни мерки. От своя страна, технологичните компании лобират регулаторната рамка да остане лека, благоприятна за техните групи и иновации, обобщава АФП.