Ново кръвно изследване показва точно колко вредни храни ядем
Учени от Националния здравен институт на Съединени американски щати (NIH) са създали нов способ за обективно премерване на приема на мощно модифицирани храни, употребявайки разбор на кръв и урина. Изследването, оповестено в списание PLOS Medicine, ползва машинно образование за идентифициране на стотици метаболити – молекули, формирани в хода на метаболитни процеси, – които се свързват с потреблението на модифицирани храни.
Екипът, управителен от доктор Ерика Лофтфийлд от Националния онкологичен институт в Мериленд, е основал по този начин наименуван „ биомаркерен показател “ , който предвижда количеството признати ултрапроцесирани храни въз основа на състава на метаболитите в телесни течности.
Данните са събрани от 718 възрастни участници, които дават кръвни и уринни проби и разказват питателните си привички в границите на 12 месеца. В допълнение е извършено и краткосрочно следено клинично изследване с 20 доброволци. Те се хранят в продължение на две седмици с храни с високо наличие на ултра модифицирани храни, след което минават на диета без такива храни за същия интервал.
Как биомаркерите демонстрират какъв брой нездравословно се храним?
„ Установихме, че стотици метаболити в кръвта и урината корелират с % на енергийния банкет от ултрапроцесирани храни “, декларира доктор Лофтфийлд в коментар за Fox News Digital.
Според NIH, досегашните широкомащабни проучвания за въздействието на тези храни върху здравето нормално разчитат на независимо попълнени хранителни въпросници, които са податливи на грешки. Новият метод предлага справедлив способ за оценка , учреден на биомаркери, който свежда до най-малко субективните неточности и е в синхрон с възходящия интерес към метаболомиката.
„ Изненадващо беше да установим, че метаболитите, свързани с ултрапреработени храни, вземат участие в голям брой и разнородни биологични процеси. Това акцентира комплицираното влияние на диетата върху човешкия метаболизъм “, добавя Лофтфийлд.
Силно модифицираните храни се дефинират от NIH като „ подготвени за консумация или стопляне индустриални артикули, нормално с висока калорийна стойност и ниско наличие на съществени хранителни субстанции. “ Хранителни режими с високо наличие на UPFs са свързвани с нараснал риск от хронични болести, затлъстяване и някои типове рак.
Изследователите прецизират, че новият способ изисква спомагателна валидация преди да бъде прилаган необятно. Настоящите резултати са основани най-вече на извадка от възрастни хора, което постанова изследвания върху разнообразни възрастови групи и хранителни привички.
„ Метаболитните показатели би трябвало да се правят оценка и приспособяват в популации с друг хранителен режим и равнища на банкет на модифицирани храни “, акцентира Лофтфийлд.
Въпреки рестриктивните мерки, откривателите показват, че този метод може да се употребява в бъдеще за проучване на връзките сред диетата и хроничните болести. Като практическа рекомендация за понижаване на приема на ултрапреработени храни, Лофтфийлд поучава потребителите да наблюдават етикетите с хранителна информация и да лимитират храни с високо наличие на добавени захари, наситени мазнини и натрий.
