„В новия програмен период има известно намаляване на субсидията от ЕС за земеделците. За миналата година тя се изчислява на около 2 млрд. лева. Но всъщност проблемът, който не е от днес и е голямата тема, е начинът по който тези пари се концентрират в една тясна група собственици. Благодарените на тези пари пък се получи концентрация на земя“, поясни той и допълни, че процесът е започнал още с предприсъединителните фондове.

Тихомир Безлов поясни, че европейското финансиране даде възможност на хора, избрани политически, да дават аренда на собствениците на земя. Именно това е довело до концентрацията на земя. „Имаше, бих казал, криминални истории, в които дребни и средни земеделци бяха принуждавани на дават земята си на големите“, отбеляза още той и поясни, че само в Словакия и Чехия има по-голяма концентрация на земя, но с уговорката, че там има кооперативи.

Експертът от ЦЗД е категоричен, че капиталите са се концентрирали в зърнопроизводителите, защото този процес изисква най-малък ресурс като работна ръка и дава най-добри печалби. Според него земеделците не произвеждат домати и краставици, защото „няма хора или те са скъпи“. „Какво се случи с традиционните български производства – това е една много интересна тема. Няма лошо да се произвежда зърно, но то трябва да се използва за отглеждането на животни, защото там е голямата добавена стойност“, обясни той.

Тихомир Безлов коментира и превръщането на България в топ износителите на рафинирано олио в света след началото на войната в Украйна. „Възможно е производителите на олио да спечелят от падането на забраната, но всичко зависи от това, какво количество суровина може да изнесе Украйна в момента“, каза той.

Експертът от ЦЗД е на мнение, че украинските зърнени продукти ще започнат да оказват натиск на пазара след отпадането на забраната за внос. „Забележете, че те го произвеждат без европейски субсидии и без помощ от държавата. Въпреки това се конкурират много успешно с българските зърнопроизводители“, поясни също така Безлов.

Прокуратурата отдавна е повдигнала обвинения. Лошото, че начинът на повдигане, работата с руските служби в България се извършва така, че нищо да не се случи". Това каза още пред БНР  Ноев.

Една е задачата на българските разузнавателни служби, друга е тази на депутатите - "да осъществяват контрол, а не да хленчат по медиите и да говорят за хибридни атаки":

"Не съм чувал народен представител напоследък да попита защо се бавят разследванията на руските специални служби в България. А се говори за пълномощията на президента и за сливането на службите, при това се излагат несъстоятелни аргументи. Един народен представител иска да слее двете разузнавания, като дава пример с Германия, която има една разузнавателна служба. Ако гледаме чуждия пример, то САЩ имат 13, европейски държави имат по няколко. Реформата в службите не трябва да тръгне от техните началници, каквото се опитват да ни убедят".

Ноев посочи, че депутатите не действат в стерилна среда, а президентът е върховен главнокомандващ и той има свой инструментариум да вземе отношение по тези въпроси: "В момента по медиите ходят няколко души, които ни убеждават в едни аргументи, несъстоятелни. А къде е президентът? Той провежда пилонна политика, изразява позиции с език, който не е типичен за президент. Президентът има инструментариум, който трябва да използва и да поеме своята отговорност, когато се обсъждат тези въпроси. Този инструментариум е Консултативният съвет за национална сигурност".

"Премиерът показа, че изобщо не познава как функционира земеделският бранш в рамките на обща селскостопанска политика. Той много удобно забравя, че нашите български фермери са абсолютно както всеки един европейски фермер в този ЕС. Правилата са едни и същи", заяви  Боянова, 

"Протестните действия не са само за вноса от Украйна на зърно, а и за всички останали въпроси, които касаят сектора на плодовете и зеленчуците, на животновъдите, на пчеларите - там темата за вноса от трети страни, включително Украйна, е изключително сериозен. Ние се борим за една конкурентна среда и нищо повече. Повече от 22 организации са включени в този протест. В протеста става въпрос за нещо много голямо - става въпрос за осигуряването на храната на българите... Понеже това води до дисбаланс между отделните сектори, ЕС разрешава на страните-членки една част от парите, които се дават на площ за всички да бъде заделена само за сектори като плодове и зеленчуци, като животновъди. Всички страни-членки могат да заделят 13% от бюджета, който е 700 млн. евро на година и ги дават на тези производства. Това е регламент, директно приложим. Ние в протестите не говорим за това. Това смесване на темите е изключително арогантно - не познаване на темата. Протестите са за защита на производството, а не за субсидиите", бе монологът на Боянова.

Очевидно е, че общественото мнение се обърна срещу земеделците, изказа мнението си Тихомир Безлов, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията.

"Концентрацията на собственост и обработваема земя - България е номер 1 в ЕС. Страните, които са пред нас, са Чехия и Словакия - при тях говорим за кооперативи. Това, което се случи в България - има една свръхконцентрация и разпределяне на всички тези субсидии върху една много малка група. В резултат на разпределението на субсидиите, в България се постигна чудовищна концентрация на собственост. Последицата е, че всички тези дребни, за които плачете, на практика ги размазахте. Земеделците намаляват с явно видимата причина, че има едни големи семейства, които просто изтикват всеки", коментира той.

"Стига сте говорил глупости, айде, стига сте манипулирали гражданите...", закрещя шефката на камарата и прекъсна социолога, който се опита да обясни, защото обществото е настръхнало срещу зърнопроизводителите, но бе заглушен от нова тирада на дамата..

"Не, не, няма, ще прекъсвам, и вие прекъсвайте! Не мога да понеса да манипулирате", продължи цирка представителката на протестиращите. Според нея в медиите се пишело глупости за зърнарите,  за които е обидно да бъдат наричани така.

"Очакваме да се подходи професионално, не политически, към проблемите, които сме поставили и които не касаят субсидии, а касаят конкурентни пазари. Очакваме конкретни предложения, които да бъдат подхванати, а не говорени само и единствено за медиите", продължи да съска Боянова. Тя заяви още, че настояват за преразглеждане на решението за отмяната на забраната на украински стоки. Очакваме и държавата да създаде условия, за да потърсим пазари.

Решението според Тихомир Безлов: "На първо място трябва да се преговаря смислено. Начинът, по който зърнарите подходиха, беше, че те се отказаха да преговарят. Това, което се надявам, че този протест и тази конфронтация ще направи е, че най-накрая ще постави фокуса върху проблемните точки в производителите в селското стопанство. Една от големите теми е тази концентрация".

Водещата през цялото време се опитваше да вземе мерки да озапти гневната гостенка. Накрая тегли чертата на спора с  категорични думи към земеделската дама: "Участието ви днес обяснява защо не ходите и няма да отидете при премиера на разговори и защо той използва термина за терористите".

"Това, че няма опонент на ГЕРБ, за нас не е проблем. Нашата битка е срещу цялостния модел на управление на ГЕРБ - модел, който се изразява и в некачествените ремонти, и в мръсния град, и в нагласените обществени поръчки, и в разпадащата се инфраструктура на града, и във всички онези далавери и корупционни практики, които сме разкривали през годините".

"Спаси София" компромиси с ГЕРБ няма да прави, категоричен бе Бонев в интервю за предаването "Неделя 150" на БНР. И добави: "Нямаме никакво намерение да пестим критика срещу ГЕРБ и начина, по който управляват София".

Той отбеляза огромния пропилян потенциал на София последните 20 години. София изостана от своите конкуренти в Европа, а не ги настигна, отчете той. Общинският съветник нарече "шайка" тези, които управляват столицата в последните години.

Подходите ни с Васил Терзиев се допълват, добави Борис Бонев. Той е убеден в победата на кандидата им за София.

За другия кандидат за кмет на София - Вили Лилков, Бонев смята, че е жалко, че той е допуснал поредно разделение на демократичния вот в София:

"Тук беше моментът да се демонстрира отговорност. В едно обединение като нашето всеки може да намери своето място. За мен беше грешка от страна на Вили Лилков, може да е бил подведен".

За бюджета на София общинският съветник коментира: "Не мина на косъм, а беше предвидено да мине по начина, по който се случи. Патерицата на ГЕРБ - ВМРО, си ги подпираше, когато трябваше да се взимат решения за харчене на много милиони. Ако някой е толкова сериозна опозиция и накрая се извърта на 180 градуса и гласува за бюджет, който е критикувал така остро, какви са били стимулите да направи това. Можем доста схеми да се опитаме да разплетем, свързани с гласуването. Може би е бил стимулиран".

"Нима 10 000 деца не бяха извън детските градини и миналата година, когато имаше бюджет? Нима жълтите павета се случиха в ситуация без приет бюджет - напротив, имаше бюджет и въпреки това жълтите павета бяха подредени криво. Общината с приет бюджет прави всичките си некачествени ремонти и толерира фирмите за почистване, които получават по 250 млн. годишно на практика да не чистят и София да е потънала в боклуци", продължи той.

По-добре не пипайте нищо, за да не го развалите, отколкото да правите ремонт на ремонта, категоричен бе Бонев.

Според него има голямо значение кой ще управлява София след изборите. Бюджетът не е просто едни цифрички, в бюджета се залагат реформите и приоритетите, подчерта той. По думите му бюджетът е изключително важен инструмент за управлението на града. Много бързо ние ще подготвим, включително по нов модел, бюджетът за 2024 г., заяви Борис Бонев.

Това сподели в ефира на предаването „Говори сега“ по БНТ Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП (S&D) и началник на кабинета на президента Румен Радев в периода 2017-2019 г. 

„Ако някой е бил достатъчно наивен да вярва, че може да изтъргува срещу падането на мораториума за украинското зърно влизането на България в Шенген, това си е за негова сметка. България прави големи отстъпки, на моменти – исторически компромиси – и не получава нищо. Помните компромиса по повод българското вето върху преговорите със Северна Македония. Той доведе само до нови гаври с България в Скопие и до пребити наши сънародници и футболни запалянковци там. Не получихме нищо. Сега пада мораториумът върху вноса на украинско зърно и отново не получаваме нищо.“

Иво Христов коментира и предстоящите протести на земеделски производители. По думите му, целият ресурс на проправителствената пропаганда е насочен към това да бъдат дамгосани един малък кръг зърнопроизводители, обидно наричани „зърнари“, които действително получават огромни субсидии, за да бъдат противопоставени на целия останал български народ.

„Сякаш останалите българи би трябвало по подразбиране да са доволни от това, че в страната ще влезе украинско зърно. Кабинетът действа на принципа „Бедни-богати“, „Разделяй и владей“. Реално проблемът е съвсем друг“, смята Христов. 

„Първо, зърнопроизводителите не са само тази шепа хора, а още хиляди други, които работят в сектора. Второ, хляб консумираме абсолютно всички ние, 7 милиона българи, и не е без значение дали ядем добруджански хляб, или хляб от украинските поля, където се водят сражения със снаряди с обеднен уран (склад с такива снаряди бе взривен в началото на лятото в Западна Украйна). Не е без значение дали ядем ГМО продукти, за каквито в Украйна забрана няма, или ядем български продукти, от българска земя. 

Само ние се отказахме от забраната за внос на украинско зърно. Другите непосредствени съседи на Украйна не го направиха. Нима страни, които имат ясно разбиране за своя национален интерес, като Унгария, Словакия, Румъния включително и Полша – най-близкият съюзник на Украйна в тази война, по-зле съзнават залога на проблема, отколкото нашите сглобкаджии?“, попита риторично евродепутатът. 

Според Иво Христов внушението, че цените ще паднат поради конкуренцията на вноса, е съвършено необосновано: „Цената на олиото падна, СЛЕД като бе въведен мораториумът, т.е. когато отпадна конкуренцията на украинския слънчоглед на българския пазар. Пропагандата ни пробутва контраистини“, каза той. 

Евродепутатът в на мнение, че политиката на правителството по отношение на „Лукойл“ също не е продиктувана от българския, а от украинския интерес.

„Единственият ефект ще бъде унищожаването на бизнес модел, по който устойчиво се развива българската икономика в последните десетилетия. Вариантите са или да се използва друг петрол, ако това е възможно от технологична гледна точка, или производството да обрастне с триъгълни схеми на доставки на същия руски петрол, през други доставчици (тоест – оскъпен), или „Лукойл“ да затвори врати. И при трите варианта цените ще растат, което и бездруго вече е факт“, категоричен бе Христов. 

По думите му, в сервилното си усилие да обслужат властта българските медии и проправителствени всичколози стигат до словотворчески гърчове.

„Какво значи „некоалиция“, „сглобка“ и т.н.? Това е чисто и просто дясна коалиция, коалиция на войната, която не обслужва българския национален интерес. Коалиция, която, за краткото време, в което управлява, успя да ни лиши от ядрените реактори от АЕЦ „Белене“, като ги продаде на Украйна и обрече българската ядрена енергетика. Коалиция, която разстройва схемите за доставка на петрол, снема мораториума за внос на украинско зърно. Къде точно е успяла тази коалиция?“

Според евродепутата истинската цел на обсъжданата реформа в Конституцията е тоталното преяждане с власт. Христов е на мнение, че лишаването на президентската институция от правомощия по никакъв начин не решава структурните промени на българския политически живот, а именно – загубата на легитимност на управлението. 

„Все по-малко хора гласуват, а малцината гласували биват разочаровани, тъй като гласуват за едно, а получават друго. Партии, които до вчера са се сочили с пръст и са заявявали, че нищо не може да ги събере, днес са в коалиция.“

На въпрос на водещата дали изказването на президента Румен Радев на Шипка е заявка за създаване на партия Христов отговори: 

„Не съм чувал президентът пряко да е правил заявка за създаването на движение. Необходимост от такава партия има, нужна е алтернатива на сегашното управление. Когато и да бъде създадена, ще бъде добре дошла. 

На Шипка президентът формулира очакването на българския избирател. Виждаме, че вече малцина отиват до урните. Виждаме всеобщото възмущение от сегашното управление и гневната реакция на проекта за промени в Конституцията, който предвижда не само смяна на националния празник, т.е. – пренареждане на историческия разказ – но възможност България да бъде управлявана от хора с двойно, тройно и прочее гражданство“, каза още евродепутатът. 

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:

https://www.socialistsanddemocrats.eu/