Арестович: На деветия ден след началото на войната разбрах, че нищо няма да стане
Бях жив очевидец в офиса, махнах с ръка и споделих в бункера, че нищо няма да стане
Ще направя самопризнание пред нашите фенове. За мен беше ясно на деветия ден след началото на войната, че нищо няма да стане. Загубих ентусиазма си за опцията за бърза смяна. В продължение на девет дни го имах, тъй като видях някъде по какъв начин се взимат решенията до 4 март. После всичко стартира още веднъж.
Първо всяко решение беше да спечелим – не всеки път пари, може и политически придобивки, а след това ще спасим страната. Деветия ден на войната, на пълномащабната инвазия. Тази инерция продължи пет седмици и край – всичко се видя ясно.
Бях жив очевидец в офиса, махнах с ръка и споделих в бункера, че нищо няма да стане. Защото всички доста се бяха зарадвали, че е допустима друга Украйна, допустимо е всичко да бъде друго и по този начин нататък. Нищо няма да стане. Защото доста бързо се затвориха и започнаха да пазят себе си от тези мрежи, от въздействието на тези дребни групи до деветия ден на войната.
Вторият взлом на Киев. Предстояха още три. Разбирате ли, още даже не бяха напуснали Киев. А когато към този момент напуснаха – седнаха по кабинетите, секретарките се печаха на слънце и така нататък Така че, това е всичко. Докато няма сериозна маса от хора, които жадуват за смяна, с сериозна опция да въздействат на държавния уред.
Ще направя самопризнание пред нашите фенове. За мен беше ясно на деветия ден след началото на войната, че нищо няма да стане. Загубих ентусиазма си за опцията за бърза смяна. В продължение на девет дни го имах, тъй като видях някъде по какъв начин се взимат решенията до 4 март. После всичко стартира още веднъж.
Първо всяко решение беше да спечелим – не всеки път пари, може и политически придобивки, а след това ще спасим страната. Деветия ден на войната, на пълномащабната инвазия. Тази инерция продължи пет седмици и край – всичко се видя ясно.
Бях жив очевидец в офиса, махнах с ръка и споделих в бункера, че нищо няма да стане. Защото всички доста се бяха зарадвали, че е допустима друга Украйна, допустимо е всичко да бъде друго и по този начин нататък. Нищо няма да стане. Защото доста бързо се затвориха и започнаха да пазят себе си от тези мрежи, от въздействието на тези дребни групи до деветия ден на войната.
Вторият взлом на Киев. Предстояха още три. Разбирате ли, още даже не бяха напуснали Киев. А когато към този момент напуснаха – седнаха по кабинетите, секретарките се печаха на слънце и така нататък Така че, това е всичко. Докато няма сериозна маса от хора, които жадуват за смяна, с сериозна опция да въздействат на държавния уред.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ