Две години след руската агресия: Ако Украйна загуби войната, нищо добро не чака нас и нашите наследници в следващите 50 години
О.р. полковник Диман Георгиев, член на Атлантическия съвет на България и боен специалист на партия КОД, особено за Breaking.bg
Броени часове ни разделят от навършването на две години от началото на войната в Украйна.
Война, която към този момент лиши стотици хиляди човешки животи. Война, донесла опустошение, опустошение, неописуеми премеждия. Война, чиито край все още не се вижда.
След първите няколко дни на цялостна неизбежност, последваха избрани победи на Украинските въоръжени сили (УВС) с връщане на окупирани територии. Първоначалната липса на тъкмо закрепена фронтова линия бе добре употребена от украинската войска.
Постепенно обаче двете страни се окопаха и за последната една година единственото доста придвижване по фронта е завладяването на Авдеевка от руснаците и изтласкването на УВС на 6-8 км от града.
Движение, която коства живота на над 30 000 съветски бойци, два пъти по толкоз тежко ранени, към 120 танка (само за последните месеци) и хиляди единици бронирана техника, самолети, артилерийски системи, хеликоптери, логистична техника.
От друга страна, предстоящото контранастъпление на УВС се провали и може би на това се дължат измененията, които бяха осъществени този месец в командването на армията.
Този неуспех си има напълно разумно пояснение.
Руското военно командване разполагаше с месеци, с цел да приготви своята защита в дълбочина.
Войната в Украйна скоро няма да свърши. СНИМКА АП-БТА.
Бяха построени стотици километри фортификационни уреди. Окопите, противотанковите и противопехотни минни полета, рововете, ежовете, които бяха сложени на пътя на УВС направиха неосъществим огромен триумф, без той да бъде обезщетен с скъпи човешки животи.
Докато Путин може да си разреши да изпраща на гибел хиляди бойци от републиките, бойци за чиито изгубени животи никой не му държи сметка, това е невероятно за украинските генерали и политическото управление на страната.
След първичните опити за пробив в съветската защита с масирани удари на танковете и пехотата, те трансформираха своята тактичност. За това приказват загубите на бронирана техника в последните 2-3 месеца край Авдеевка.
Срещу 120 те унищожени съветски танка стоят единствено 17 украински.
Въпреки обстоятелството, че съветските бойци не са добре готови, техния по-голям брой, превъзходството във въздуха, артилерията и изключително съществуването на положително сателитно и въздушно разузнаване не разрешават на украинската войска да концентрира на несъмнено направление задоволително сили, които да й разрешат съдбоносен пробив в съветската защита на оперативно и стратегическо равнище.
Всичко това наложи смяна на тактическите дейности на терен.
Без подозрение украинската войска е на по-високо софтуерно равнище от съветската.
В нея по-бързо се одобряват на въоръжение и се употребяват новите технологии, изключително дроновете.
Това предимство най-ярко си пролича в дословното смазване на съветския Черноморски флот. Към момента той е изкаран от военните дейности.
С него не могат да се правят десанти, от него към този момент не се изстрелват ракети по украинските градове, по логистичните центрове на украинската войска и по фронтовата линия. Руските кораби бяха поразявани надалеч в намерено море, в пристанищата и по време на бойни наряди покрай брега. Към момента може твърдо да се каже,че те основават повече проблеми, свързани с опазването им от украински офанзиви, в сравнение с да способстват действително с нещо за триумфа на съветските бойни дейности.
Украинската войска разполага с добра противовъздушна защита, която не разрешава на съветската авиация да оперира в нейния гръб. Само за последната седмица бяха свалени 7 съветски самолета Су 34 и Су 35.
Не по този начин обаче стои въпроса на фронтовата линия, защото съдружниците на Украйна по този начин и не се взеха решение да снабдят УВС с ракети с отдалечен обхват.
Докато съветските войски използваха дронове най-вече с цел да тероризират украинските градове и инфраструктура, същите бяха всеобщо признати на въоръжение в УВС, ситуирани по фронтовата линия, което разреши всички опити за концентриране и за изненадващи офанзиви на съветските подразделения да бъдат безусловно разпилявани.
Малки украински дронове непрестанно “тероризират ” скритите в окопите окупатори и не разрешават ефикасното им логистично обезпечаване.
Дроновете насочват огъня на артилерията и разрешават нанасянето на прецизни удари с високоточна артилерия и изключително с HIMARS. Въпреки това извънредно софтуерно предимство, неналичието на постоянни доставки на снаряди и ракети от НАТО не разрешава на украинската войска да го материализира като решаваща победа на фронта.
Все отново, то способства съотношението в загубите на двете страни варира сред 4:1 до 6:1.
Тук следва да се означи, че задачата на украинското военно и политическо управление е до края на тази година, взаимно със съдружниците от НАТО и изключително с Турция, Англия и Съединени американски щати да бъдат създадени над 1 000 000 дрона.
Към момента неналичието на задоволително снаряди, ракети и артилерийски системи не разрешават на украинската войска да реализира обилни триумфи на бойното поле.
Това е проблем без чието решение не можем да имаме огромни упования за сполучливи настъпателни дейности и за връщане на окупирани територии от УВС. На всеки изстрелян от украинците снаряд се падат 5-6 съветски. За всеки, който има бегла визия от война, това приказва доста и демонстрира какво би трябвало да се направи наложително.
Фактът, че Русия притежавайки повече артилерийски системи, получава в големи количества снаряди от Северна Корея и дронове “Шахед 136 ” от Иран оказва помощ на съветската артилерия да притиска украинците в окопите и да не им разрешава независимост на деяние.
В допълнение на това, на УВС липсват нужната инженерна техника и съоръжение, които да се употребяват за основаване на пробиви в съветските фортификации за реализиране на настъпателни интервенции.
Това са проблеми, които би трябвало да бъдат решени от страните членки на НАТО и от останалите съдружници.
Днес на Украйна са нужни над 250 000 снаряда месечно, единствено с цел да реализира паритет с Русия по този индикатор.
В това отношение България има голям принос, който се прави оценка високо от украинското политическо и военно управление.
За страдание обаче, политическите боричкания в Съединени американски щати, несъгласията сред страните членки на Европейски Съюз както и в самите тях не са добър знак за бъдещето на спора и изключително за навременната военна помощ от която Украйна обезверено се нуждае.
В същото време Путин заделя все по-големи средства на въоръжение – над 7% от държавния бюджет и последователно слага страната на напълно военни релси, с цел да замести големите загуби на бойното поле.
Изследване на Кралския институт (The Royal United Services Institute) за проучвания в региона на защитата и сигурността демонстрира,че Русия е повишила своя потенциал и е способна да създаде към 120 танка месечно, което ще й разреши да замества загубите на бойното поле.
Изводите които можем да си създадем са в няколко посоки:
1. Войната няма да свърши скоро, в случай че в Русия не настъпят някакви съществени промени. Путин няма да се откаже да води война. За него това би означавало освен политическа, само че и физическа смърт;
2. Украинците няма по какъв начин да се предадат или да спрат да се борят. За тях това значи изгубването им като нация и държава;
3. Войната в Украйна сподели,че е добре да имаш кораби, високоточни балистични ракети и самолети, само че те са скъпи и бързо свършват. Накрая се стига до стандартните оръжия, до снарядите и патроните.
НАТО ТРЯБВА да обезпечи артилерия и снаряди на Украйна дружно с всичко друго.
4. Дроновете ще имат голямо значение на бойното поле. Украйна би трябвало да ги получи в огромни количества.
5. България би трябвало да резервира това държавно управление, макар големите несъгласия, които съществуват в него, тъй като алтернативата – радево проруско (макар и лимитирано от конституционните промени) служебно държавно управление не е целесъобразна.
6. Ако Украйна загуби войната, нищо положително не чака нас и нашите наследници в идващите 50 години.
