... заплатите и пенсиите в публичния сектор, които все още не са напълно компенсирани от по-високи държавни приходи, представляват важни рискове за прогнозата за бюджетния баланс.
Българската Икономика През - Новини
Икономиката на еврозоната се разшири с 0 2 през третото тримесечие
...... двете зони през второто тримесечие на 2025 година. Това е втората от трите оценки за БВП на еврозоната. Окончателните данни ще бъдат публикувани на 5 декември.
Растежът на българската икономика се очаква да бъде около 3
...... ще бъдат малки и временни", смятат от фонда. Те обаче предупреждават, че трябва да се помисли за по-малко харчове от фиска и за по-висока събираемост.
Икономиката на България запазва стабилен годишен темп на растеж през
...... млрд. лева. Бруто капиталообразуването възлиза на 9,896 млрд. лева и представлява 19,1% от БВП. Външнотърговското салдо остава положително, допринасяйки за общата стабилност на икономическите показатели.
Растежът на световния брутен вътрешен продукт БВП ще се забави
...... икономики на ЕС. Инфлацията се покачва, а натискът върху заплатите остава висок. Има риск устойчивият растеж на заплатите да възпрепятства забавянето на инфлацията, предупреждава ОИСР.
Инфлацията в България ще бъде по висока от средната за еврозонатаРеалният
...... е значително по-песимистична в сравнение с есенната от ноември 2024 г., когато Брюксел очакваше растеж от 2,9% за 2025 г. и 3% за 2026 г.
Международният валутен фонд МВФ препотвърди оценките си за по бавен растеж
...... еврозоната низходящата ревизия от 0.2 процентни пункта предполага 0.8% ръст на икономиката на блока.Международен валутен фонд МВФ прогноза на МВФ българска икономика ръст на БВП
Брутният вътрешен продукт БВП на България продължава да ускорява ръста
...... което се равнява на 45,7 млрд. лева. Бруто капиталообразуването е 13,2 млрд. лв. и заема 23,0% относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е отрицателно.
България заема 38 о място в класацията на най сложните икономики в
...... данни. Минималната заплата в Румъния вече е по-висока от средната в поне 4 български области След дълги дебати северната ни съседка вече има държавен бюджет
● Докато финансовият пазар се подготвя за потенциална валутна война
...... достигне най-ниската си стойност от 1,0350, като до края на годината ще се стабилизира между 1,05 и 1,10. Обстановката на силен долар ще се запази.
За миналата година спокойно може да се пише една доста
...... събрание ще кажат: "Я, по-добре да ходим на избори и да оставим служебните правителства да се оправят“. От бюджетна гледна точка проблемите са много тежки".
Министерство на финансите МФ занижи прогнозите си за ръста на
...... в следващите две години. Причина за това ще са по-високите международни цени на суровините, както и свита икономическа активност на основните търговски партньори на страната.
Икономиката на страната ни проявява стабилност въпреки множеството международни кризи
...... експортно застраховане и на икономическите представители в чужбина за търсене на възможности за излизане на нови пазари и разширяването на присъствието им на традиционни такива.
През 2023 г брутният вътрешен продукт на България се увеличава
...... 185,233 млрд. лв. според актуализираните данни, или с 1,489 млрд. лв. повече в сравнение с номиналния стойностен обем от 183,743 млрд. лв. съгласно предварителните данни.
Европейска банка за възстановяване и развитие ЕБВР преразгледа леко надолу
...... различни траектории на представяне на икономиките си. През 2025 г. тя очаква растеж от 3,5 %, което е с 0,1 процентни пункта под предишната прогноза.
Европейска банка за възстановяване и развитие ЕБВР преразгледа леко надолу
...... различни траектории на представяне на икономиките си. През 2025 г. тя очаква растеж от 3,5 %, което е с 0,1 процентни пункта под предишната прогноза.
През първото полугодие на 2024 г българската икономика нарасна реално
...... икономист на ОББ, д-р Емил Калчев.Перспективите пред икономиката на еврозоната леко се подобриха, тъй като тя реализира малко по-добър резултат от очаквания през второто тримесечие.
Ръстът на брутния вътрешен продукт БВП на България се ускорява
...... било 7 853,9 млн. лв. и е заемало 19,2 на сто относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо също е било положително, сочи справка в НСИ.
Икономика на България Публични финанси Предстоят предизвикателства Еврокомисията посочи слабостите на
...... Икономика на България Публични финанси„Предстоят предизвикателства“: Еврокомисията посочи слабостите на българската икономика
Анализаторите на банка ОББ посочват че всички сектори на икономиката
...... за растежа в еврозоната се покачват от 0,4 на сто на 0,7 на сто за 2024 г.", прогнозира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.
Перспективите пред икономиката на еврозоната леко се подобряват тъй като
...... (без храни и горива) достигна 2,6 на сто. Потребителската инфлация по националната методология беше дори малко по-ниска - само 2,4 на сто, пише в анализа.
Спрямо първото тримесечие на 2023 г БВП се повишава през
...... (по 4,7 лв. за един отработен час), а в индустриалния сектор всеки зает произвежда средно 13 801 лв. (по 31,8 лв. за един отработен час).
Спрямо първото тримесечие на 2023 г БВП се повишава през
...... (по 4,7 лв. за един отработен час), а в индустриалния сектор всеки зает произвежда средно 13 801 лв. (по 31,8 лв. за един отработен час).
През четвъртото тримесечие на 2023 г сезонно коригираният брутен вътрешен
...... година. Въз основа на отработените часове производителността в сравнение със същото тримесечие на предходната година е намаляла с 1.2% в еврозоната и с 0.7% в ЕС.
Икономическата обстановка в България се успокои в края на 2023
...... Наблюдава се известно „оживление“ в инвестициите в страната, коментира Лъчезар Богданов и добави, че частният сектор вече не може да разчита на евтина работна ръка.
Икономическата обстановка в България се успокои в края на 2023
...... „оживление“ в инвестициите в страната, коментира Лъчезар Богданов и добави, че частният сектор вече не може да разчита на евтина работна ръка. Последвайте канала на
Българската икономика нараства през третото тримесечие на 2023 г с
...... на нашата страна през третото тримесечие е положително и в размер на 3,6156 млрд. лева, което са равнява на относителен дял от 7,4% от БВП.
През 2022 г плахо се възстановява тенденцията на изсветляване на
...... доходи без вслушване в гласа на преговарящите, въвеждането на несъразмерна минимална пенсия, с което се изравниха пенсиите за минимален и среден осигурителен принос", каза Велев.
Асоциация на индустриалния капитал в България АИКБ отчете леко повишение
...... се опознаят различните й проявления и да се стимулират политиките за нейното ограничаване. Тази статия ви хареса? Следете всичко най-интересно от Econ.bg и във
За 2022 г той е 78 58 пункта спрямо 78 40 през
...... от композитния индекс „Икономика на светло“ под-индексът „Заетост на светло“, който измерва трудовия пазар, отчита спад с 0.39 пункта спрямо... Прочетете целия материал в cash.bg
Асоциация на индустриалния капитал в България АИКБ отчете леко повишение
...... изменение на сивата икономика в България с цел да се опознаят различните й проявления и да се стимулират политиките за нейното ограничаване.Следвайте "Гласове" в Телеграм
Растежът на реалния брутен вътрешен продукт БВП на България ще се
...... забавии до 6,1 на сто в края на 2023 г. най-вече поради проявяването на базов ефект от силното нарастване на потребителските цени през предходната година.
Българската икономика отбеляза ръст от 3 9 през 2022 г показват
...... 8%, а в държавното управление, образование, хуманно здравеопазване и социална работа – със 7 на сто.За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте !
Международният валутен фонд МВФ повишава прогнозата си за растежа на
...... средносрочна бюджетна прогноза от юни т.г. се предвижда ръст на БВП у нас с 1,8 на сто и с 3,3 на сто за 2024 година.
Международният валутен фонд МВФ повишава прогнозата си за растежа на
...... бюджетна прогноза от юни т.г. се предвижда ръст на БВП у нас с 1,8 на сто и с 3,3 на сто за 2024 година. Източник БТА
Мебдународният валутен фонд очаква забавяне на растежа на БВП на
...... безработицата пък ще се повиши през 2023 г. до 4,6% от 4,2% през 2022 г., след което ще се върне до 4,4% през 2024 г.
Международният валутен фонд МВФ повиши прогнозата си за растежа на българската
...... на сто спрямо предходната година, когато икономиката нарасна с 3,4 на сто. Това е повишение с 0,3 проценти пункта спрямо априлските оценки за настоящата година.

Иво Христов: Кабинетът се опитва да сблъска зърнопроизводителите и народа

Това сподели в ефира на предаването „Говори сега“ по БНТ Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП (S&D) и началник на кабинета на президента Румен Радев в периода 2017-2019 г.
„Ако някой е бил достатъчно наивен да вярва, че може да изтъргува срещу падането на мораториума за украинското зърно влизането на България в Шенген, това си е за негова сметка. България прави големи отстъпки, на моменти – исторически компромиси – и не получава нищо. Помните компромиса по повод българското вето върху преговорите със Северна Македония. Той доведе само до нови гаври с България в Скопие и до пребити наши сънародници и футболни запалянковци там. Не получихме нищо. Сега пада мораториумът върху вноса на украинско зърно и отново не получаваме нищо.“
Иво Христов коментира и предстоящите протести на земеделски производители. По думите му, целият ресурс на проправителствената пропаганда е насочен към това да бъдат дамгосани един малък кръг зърнопроизводители, обидно наричани „зърнари“, които действително получават огромни субсидии, за да бъдат противопоставени на целия останал български народ.
„Сякаш останалите българи би трябвало по подразбиране да са доволни от това, че в страната ще влезе украинско зърно. Кабинетът действа на принципа „Бедни-богати“, „Разделяй и владей“. Реално проблемът е съвсем друг“, смята Христов.
„Първо, зърнопроизводителите не са само тази шепа хора, а още хиляди други, които работят в сектора. Второ, хляб консумираме абсолютно всички ние, 7 милиона българи, и не е без значение дали ядем добруджански хляб, или хляб от украинските поля, където се водят сражения със снаряди с обеднен уран (склад с такива снаряди бе взривен в началото на лятото в Западна Украйна). Не е без значение дали ядем ГМО продукти, за каквито в Украйна забрана няма, или ядем български продукти, от българска земя.
Само ние се отказахме от забраната за внос на украинско зърно. Другите непосредствени съседи на Украйна не го направиха. Нима страни, които имат ясно разбиране за своя национален интерес, като Унгария, Словакия, Румъния включително и Полша – най-близкият съюзник на Украйна в тази война, по-зле съзнават залога на проблема, отколкото нашите сглобкаджии?“, попита риторично евродепутатът.
Според Иво Христов внушението, че цените ще паднат поради конкуренцията на вноса, е съвършено необосновано: „Цената на олиото падна, СЛЕД като бе въведен мораториумът, т.е. когато отпадна конкуренцията на украинския слънчоглед на българския пазар. Пропагандата ни пробутва контраистини“, каза той.
Евродепутатът в на мнение, че политиката на правителството по отношение на „Лукойл“ също не е продиктувана от българския, а от украинския интерес.
„Единственият ефект ще бъде унищожаването на бизнес модел, по който устойчиво се развива българската икономика в последните десетилетия. Вариантите са или да се използва друг петрол, ако това е възможно от технологична гледна точка, или производството да обрастне с триъгълни схеми на доставки на същия руски петрол, през други доставчици (тоест – оскъпен), или „Лукойл“ да затвори врати. И при трите варианта цените ще растат, което и бездруго вече е факт“, категоричен бе Христов.
По думите му, в сервилното си усилие да обслужат властта българските медии и проправителствени всичколози стигат до словотворчески гърчове.
„Какво значи „некоалиция“, „сглобка“ и т.н.? Това е чисто и просто дясна коалиция, коалиция на войната, която не обслужва българския национален интерес. Коалиция, която, за краткото време, в което управлява, успя да ни лиши от ядрените реактори от АЕЦ „Белене“, като ги продаде на Украйна и обрече българската ядрена енергетика. Коалиция, която разстройва схемите за доставка на петрол, снема мораториума за внос на украинско зърно. Къде точно е успяла тази коалиция?“
Според евродепутата истинската цел на обсъжданата реформа в Конституцията е тоталното преяждане с власт. Христов е на мнение, че лишаването на президентската институция от правомощия по никакъв начин не решава структурните промени на българския политически живот, а именно – загубата на легитимност на управлението.
„Все по-малко хора гласуват, а малцината гласували биват разочаровани, тъй като гласуват за едно, а получават друго. Партии, които до вчера са се сочили с пръст и са заявявали, че нищо не може да ги събере, днес са в коалиция.“
На въпрос на водещата дали изказването на президента Румен Радев на Шипка е заявка за създаване на партия Христов отговори:
„Не съм чувал президентът пряко да е правил заявка за създаването на движение. Необходимост от такава партия има, нужна е алтернатива на сегашното управление. Когато и да бъде създадена, ще бъде добре дошла.
На Шипка президентът формулира очакването на българския избирател. Виждаме, че вече малцина отиват до урните. Виждаме всеобщото възмущение от сегашното управление и гневната реакция на проекта за промени в Конституцията, който предвижда не само смяна на националния празник, т.е. – пренареждане на историческия разказ – но възможност България да бъде управлявана от хора с двойно, тройно и прочее гражданство“, каза още евродепутатът.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/

Това сподели в ефира на предаването Говори сега по БНТ
...... да бъде управлявана от хора с двойно, тройно и прочее гражданство“, каза още евродепутатът. За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:

Иво Христов: Кабинетът се опитва да сблъска зърнопроизводителите и народа

Това сподели в ефира на предаването „Говори сега“ по БНТ Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП (S&D) и началник на кабинета на президента Румен Радев в периода 2017-2019 г.
„Ако някой е бил достатъчно наивен да вярва, че може да изтъргува срещу падането на мораториума за украинското зърно влизането на България в Шенген, това си е за негова сметка. България прави големи отстъпки, на моменти – исторически компромиси – и не получава нищо. Помните компромиса по повод българското вето върху преговорите със Северна Македония. Той доведе само до нови гаври с България в Скопие и до пребити наши сънародници и футболни запалянковци там. Не получихме нищо. Сега пада мораториумът върху вноса на украинско зърно и отново не получаваме нищо.“
Иво Христов коментира и предстоящите протести на земеделски производители. По думите му, целият ресурс на проправителствената пропаганда е насочен към това да бъдат дамгосани един малък кръг зърнопроизводители, обидно наричани „зърнари“, които действително получават огромни субсидии, за да бъдат противопоставени на целия останал български народ.
„Сякаш останалите българи би трябвало по подразбиране да са доволни от това, че в страната ще влезе украинско зърно. Кабинетът действа на принципа „Бедни-богати“, „Разделяй и владей“. Реално проблемът е съвсем друг“, смята Христов.
„Първо, зърнопроизводителите не са само тази шепа хора, а още хиляди други, които работят в сектора. Второ, хляб консумираме абсолютно всички ние, 7 милиона българи, и не е без значение дали ядем добруджански хляб, или хляб от украинските поля, където се водят сражения със снаряди с обеднен уран (склад с такива снаряди бе взривен в началото на лятото в Западна Украйна). Не е без значение дали ядем ГМО продукти, за каквито в Украйна забрана няма, или ядем български продукти, от българска земя.
Само ние се отказахме от забраната за внос на украинско зърно. Другите непосредствени съседи на Украйна не го направиха. Нима страни, които имат ясно разбиране за своя национален интерес, като Унгария, Словакия, Румъния включително и Полша – най-близкият съюзник на Украйна в тази война, по-зле съзнават залога на проблема, отколкото нашите сглобкаджии?“, попита риторично евродепутатът.
Според Иво Христов внушението, че цените ще паднат поради конкуренцията на вноса, е съвършено необосновано: „Цената на олиото падна, СЛЕД като бе въведен мораториумът, т.е. когато отпадна конкуренцията на украинския слънчоглед на българския пазар. Пропагандата ни пробутва контраистини“, каза той.
Евродепутатът в на мнение, че политиката на правителството по отношение на „Лукойл“ също не е продиктувана от българския, а от украинския интерес.
„Единственият ефект ще бъде унищожаването на бизнес модел, по който устойчиво се развива българската икономика в последните десетилетия. Вариантите са или да се използва друг петрол, ако това е възможно от технологична гледна точка, или производството да обрастне с триъгълни схеми на доставки на същия руски петрол, през други доставчици (тоест – оскъпен), или „Лукойл“ да затвори врати. И при трите варианта цените ще растат, което и бездруго вече е факт“, категоричен бе Христов.
По думите му, в сервилното си усилие да обслужат властта българските медии и проправителствени всичколози стигат до словотворчески гърчове.
„Какво значи „некоалиция“, „сглобка“ и т.н.? Това е чисто и просто дясна коалиция, коалиция на войната, която не обслужва българския национален интерес. Коалиция, която, за краткото време, в което управлява, успя да ни лиши от ядрените реактори от АЕЦ „Белене“, като ги продаде на Украйна и обрече българската ядрена енергетика. Коалиция, която разстройва схемите за доставка на петрол, снема мораториума за внос на украинско зърно. Къде точно е успяла тази коалиция?“
Според евродепутата истинската цел на обсъжданата реформа в Конституцията е тоталното преяждане с власт. Христов е на мнение, че лишаването на президентската институция от правомощия по никакъв начин не решава структурните промени на българския политически живот, а именно – загубата на легитимност на управлението.
„Все по-малко хора гласуват, а малцината гласували биват разочаровани, тъй като гласуват за едно, а получават друго. Партии, които до вчера са се сочили с пръст и са заявявали, че нищо не може да ги събере, днес са в коалиция.“
На въпрос на водещата дали изказването на президента Румен Радев на Шипка е заявка за създаване на партия Христов отговори:
„Не съм чувал президентът пряко да е правил заявка за създаването на движение. Необходимост от такава партия има, нужна е алтернатива на сегашното управление. Когато и да бъде създадена, ще бъде добре дошла.
На Шипка президентът формулира очакването на българския избирател. Виждаме, че вече малцина отиват до урните. Виждаме всеобщото възмущение от сегашното управление и гневната реакция на проекта за промени в Конституцията, който предвижда не само смяна на националния празник, т.е. – пренареждане на историческия разказ – но възможност България да бъде управлявана от хора с двойно, тройно и прочее гражданство“, каза още евродепутатът.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/

Това сподели в ефира на предаването Говори сега по БНТ
...... да бъде управлявана от хора с двойно, тройно и прочее гражданство“, каза още евродепутатът. За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:https://www.socialistsanddemocrats.eu/

Радан Кънев: Отпадането на МСП е много важен сигнал за приемането ни в Шенген

Това заяви пред bTV евродепутатът Радан Кънев във връзка с решението на ЕК официално да прекрати Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния.
"Това все пак е доверие в аванс. Това е силен положителен знак към правителството. Това е знак към българския парламент, че се подкрепят усилията му за конституционни промени. Има обаче още дълги години на тежка работа и на реформи, за да заемем мястото на една държава, която влияе активно на политиката на ЕС. ЕС има изключителни компетенции, ние трябва да сме готови да влияем адекватно, не да бъдем държава с малко влияние", посочи Кънев.
По думите му задачата ни през тази година да влезем в Шенген е трудна, но не неизпълнима.
Относно актуалната политическа действителност в страната, евродепутатът каза следното:
"Аз не бих употребил думата "сглобка". Формирането на правителството е много трудно решение, което беше взето от партии с много тежки взаимовръзки. Важно е, че имаме смелостта да взимаме такива решения за една управленска формула, която към момента работи добре. Който носи голямата отговорност, той поема големите удари в политиката. Аз съм сигурен, че това беше вярното решение", смята той.
Според него успехът на едно управление не може да се мери за два или три месеца.
"Аз виждам една добра тенденция на управление на българската икономика, тя има нужда от засилване. Имаме нужда от трезв, спокоен, конструктивен диалог какви мерки може да се вземат. Имаме нужда от аргументирани спорове, твърде много популизъм и неизживяна предизборна кампания има в българската политика. На този фон правителството дава на обществото спокойствието, от което се нуждаят хората", допълни Кънев.
Моля, подкрепете ни.
КОМЕНТАРИ
Това заяви пред bTV евродепутатът Радан Кънев във връзка с
...... много популизъм и неизживяна предизборна кампания има в българската политика. На този фон правителството дава на обществото спокойствието, от което се нуждаят хората", допълни Кънев.

Иван Брегов: Проверки по 2 казуса могат да разплетат зависимостите в Инспектората към ВСС

Между двете четения могат да бъдат внесени други текстове, които концептуално не биха могли обаче да променят идеите, заложени в настоящия проект. Това заяви пред БНР Иван Брегов от правната програма на Института за пазарна икономика.
Според него идеите, свързани със служебното правителство и правомощията на президента и с националния празник са несъществените елементи от конституционния проект. За него основният фокус е в глава 6 - устройство на съдебната власт.
Правомощията на президента се засягат в 2 направления, напомни Брегов в интервю за предаването "Преди всички" и уточни, че те са свързани със служебните кабинети и избирането на председателите на върховните съдилища и главния прокурор, което вече ще става само с решение на ВСС без необходимост от указ на президента.
Според него обаче това правомощие би следвало да остане:
"То е важно, защото президентската институция се явяваше някакъв опит за коректив на избора на ВСС, за рестартиране на процедурата и за мотивираното отказване да се извърши този избор. Тази процедура не подлежи на никакъв друг съдебен или инстанционен контрол от друга държавна институция".
Опитвам се да не виждам прякото политическо противопоставяне, отбеляза Иван Брегов и добави: "Тези въпроси трябваше да бъдат изведени на територията на политиката, а не на територията на законодателството".
Конституционният проект е подписан от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. Авторството е неизвестно, но то не е необходимо да бъде назовавано, изказа мнение правният експерт.
"Тази тема беше табу до преди 2-3 години. Сега виждаме, че хората, които медийно потискаха тази тема, са вносители на този законопроект, което показва, че има много сериозна промяна в българската политическа среда. /.../ Знаем, че те са предмет на санкционен режим от дружа държава, от САЩ. Ако това може да ги мотивира, това е сериозен стимул човек да е по-прореформатовски настроен, още повече, че виждаме, че г-н Пеевски изземва изцяло инициативата от ПП-ДБ, искайки да предизвикат вече сериозно забавения избор на инспектор в Инспектората".
"Ако това е линията на ДПС - да са прореформатовски устроени, бих ги призовал да повдигнат въпроса за 2 казуса. Първият е отнемането на едно от ключовите дела по КТБ от съдия Милен Василев и разпределянето на председателката на Софийския апелативен съд г-жа Дончева. Много важен е казусът КТБ. Дали също толкова прореформаторски ще е г-н Пеевски. Другият казус, който също е много важен и пряко засягаше съдебната независимост и то на конкретен съдия - Мирослава Тодорова, когато бяха публикувани неправомерно нейните лични данни от Инспектората. Тези две проверки могат да разплетат зависимостите в Инспектората към ВСС.
Призовавам г-н Пеевски да инициира комисия в НС, която да направи изслушване и да подаде необходимите сигнали в прокуратурата. Това би било полезно".
По думите му всяка власт трябва да има коректив. Според него сам по себе си Инспекторатът е скъп и безполезен орган. "Дали в него не трябва да влизат съдии и прокурори, които са в предпенсионна възраст, така че да не могат да се върнат в системата, което да им развърже ръцете и да бъдат по-смели", предложи Иван Брегов. Според него този орган "може и за съжаление действа под политическо давление".
В конституционния проект много добре е предвидено съдиите да се самоуправляват, но на всяка мярка за самоуправление трябва да има контрамярка за отчетност и отговорност, категоричен бе експертът. И добави:
"Ако това не се случи, рискуваме да приемем приличен проект на Конституцията, който да не получи възможност да се правоприложи добре чрез Закона за съдебната власт".
Политиците много добре осъзнават, че механизмът за разследване на главния прокурор е важен, изказа мнението си Брегов. По думите му има текст в конституционния проект, който казва, че със закон се урежда статутът за разследване на главния прокурор. Според него е добре да има такъв текст.
Моля, подкрепете ни.
КОМЕНТАРИ
Иван Брегов: Проверки по 2 казуса могат да разплетат зависимостите в Инспектората към ВСС

Между двете четения могат да бъдат внесени други текстове, които концептуално не биха могли обаче да променят идеите, заложени в настоящия проект. Това заяви пред БНР Иван Брегов от правната програма на Института за пазарна икономика.
Според него идеите, свързани със служебното правителство и правомощията на президента и с националния празник са несъществените елементи от конституционния проект. За него основният фокус е в глава 6 - устройство на съдебната власт.
Правомощията на президента се засягат в 2 направления, напомни Брегов в интервю за предаването "Преди всички" и уточни, че те са свързани със служебните кабинети и избирането на председателите на върховните съдилища и главния прокурор, което вече ще става само с решение на ВСС без необходимост от указ на президента.
Според него обаче това правомощие би следвало да остане:
"То е важно, защото президентската институция се явяваше някакъв опит за коректив на избора на ВСС, за рестартиране на процедурата и за мотивираното отказване да се извърши този избор. Тази процедура не подлежи на никакъв друг съдебен или инстанционен контрол от друга държавна институция".
Опитвам се да не виждам прякото политическо противопоставяне, отбеляза Иван Брегов и добави: "Тези въпроси трябваше да бъдат изведени на територията на политиката, а не на територията на законодателството".
Конституционният проект е подписан от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. Авторството е неизвестно, но то не е необходимо да бъде назовавано, изказа мнение правният експерт.
"Тази тема беше табу до преди 2-3 години. Сега виждаме, че хората, които медийно потискаха тази тема, са вносители на този законопроект, което показва, че има много сериозна промяна в българската политическа среда. /.../ Знаем, че те са предмет на санкционен режим от дружа държава, от САЩ. Ако това може да ги мотивира, това е сериозен стимул човек да е по-прореформатовски настроен, още повече, че виждаме, че г-н Пеевски изземва изцяло инициативата от ПП-ДБ, искайки да предизвикат вече сериозно забавения избор на инспектор в Инспектората".
"Ако това е линията на ДПС - да са прореформатовски устроени, бих ги призовал да повдигнат въпроса за 2 казуса. Първият е отнемането на едно от ключовите дела по КТБ от съдия Милен Василев и разпределянето на председателката на Софийския апелативен съд г-жа Дончева. Много важен е казусът КТБ. Дали също толкова прореформаторски ще е г-н Пеевски. Другият казус, който също е много важен и пряко засягаше съдебната независимост и то на конкретен съдия - Мирослава Тодорова, когато бяха публикувани неправомерно нейните лични данни от Инспектората. Тези две проверки могат да разплетат зависимостите в Инспектората към ВСС.
Призовавам г-н Пеевски да инициира комисия в НС, която да направи изслушване и да подаде необходимите сигнали в прокуратурата. Това би било полезно".
По думите му всяка власт трябва да има коректив. Според него сам по себе си Инспекторатът е скъп и безполезен орган. "Дали в него не трябва да влизат съдии и прокурори, които са в предпенсионна възраст, така че да не могат да се върнат в системата, което да им развърже ръцете и да бъдат по-смели", предложи Иван Брегов. Според него този орган "може и за съжаление действа под политическо давление".
В конституционния проект много добре е предвидено съдиите да се самоуправляват, но на всяка мярка за самоуправление трябва да има контрамярка за отчетност и отговорност, категоричен бе експертът. И добави:
"Ако това не се случи, рискуваме да приемем приличен проект на Конституцията, който да не получи възможност да се правоприложи добре чрез Закона за съдебната власт".
Политиците много добре осъзнават, че механизмът за разследване на главния прокурор е важен, изказа мнението си Брегов. По думите му има текст в конституционния проект, който казва, че със закон се урежда статутът за разследване на главния прокурор. Според него е добре да има такъв текст.
Моля, подкрепете ни.
КОМЕНТАРИ
Радан Кънев: Отпадането на МСП е много важен сигнал за приемането ни в Шенген

Това заяви пред bTV евродепутатът Радан Кънев във връзка с решението на ЕК официално да прекрати Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния.
"Това все пак е доверие в аванс. Това е силен положителен знак към правителството. Това е знак към българския парламент, че се подкрепят усилията му за конституционни промени. Има обаче още дълги години на тежка работа и на реформи, за да заемем мястото на една държава, която влияе активно на политиката на ЕС. ЕС има изключителни компетенции, ние трябва да сме готови да влияем адекватно, не да бъдем държава с малко влияние", посочи Кънев.
По думите му задачата ни през тази година да влезем в Шенген е трудна, но не неизпълнима.
Относно актуалната политическа действителност в страната, евродепутатът каза следното:
"Аз не бих употребил думата "сглобка". Формирането на правителството е много трудно решение, което беше взето от партии с много тежки взаимовръзки. Важно е, че имаме смелостта да взимаме такива решения за една управленска формула, която към момента работи добре. Който носи голямата отговорност, той поема големите удари в политиката. Аз съм сигурен, че това беше вярното решение", смята той.
Според него успехът на едно управление не може да се мери за два или три месеца.
"Аз виждам една добра тенденция на управление на българската икономика, тя има нужда от засилване. Имаме нужда от трезв, спокоен, конструктивен диалог какви мерки може да се вземат. Имаме нужда от аргументирани спорове, твърде много популизъм и неизживяна предизборна кампания има в българската политика. На този фон правителството дава на обществото спокойствието, от което се нуждаят хората", допълни Кънев.
Моля, подкрепете ни.





















