Българската икономика е пораснала малко повече през първото тримесечие, еврозоната влезе в рецесия
БВП на България през първите три месеца приближава 40 милиарда лева по настоящи цени, като на човек от популацията се падат малко над 6200 лева Икономиката е повишена действително с 2.3% на годишна база и с 0.5% на тримесечна Инфлацията и високите лихви са провокирали мека криза в еврозоната в края на предходната година и началото на тази
Българската стопанска система е пораснала малко повече от предстоящото през първото тримесечие, демонстрират ревизирани данни на националната статистика. Брутният вътрешен артикул на страната се е нараснал в действително изражение с 2.3% на годишна база, вместо с 2%, каквито бяха по-ранните експресни оценки на Национален статистически институт, а минимално са нараснали и резултатите за последните няколко тримесечия. Парадоксално обаче всички съществени съставни елементи - потреблението, износът и вложенията, се оказва, че порастват по-бавно в съпоставяне със старите данни.
Брутният вътрешен продукт на България през първите три месеца приближава 40 милиарда лева по настоящи цени, като на човек от популацията се падат малко над 6200 лева Икономиката е повишена действително с 2.3% на годишна база и с 0.5% на тримесечна Инфлацията и високите лихви са провокирали мека криза в еврозоната в края на предходната година и началото на тази
Българската стопанска система е пораснала малко повече от предстоящото през първото тримесечие, демонстрират ревизирани данни на националната статистика. Брутният вътрешен артикул на страната се е нараснал в действително изражение с 2.3% на годишна база, вместо с 2%, каквито бяха по-ранните експресни оценки на Национален статистически институт, а минимално са нараснали и резултатите за последните няколко тримесечия. Парадоксално обаче всички съществени съставни елементи - потреблението, износът и вложенията, се оказва, че порастват по-бавно в съпоставяне със старите данни.
С постъпването на по-пълна информация промени има и при останалите страни в Европа. Така вместо да нараства, стопанската система на еврозоната в действителност леко се свива за второ следващо тримесечие, с което блокът се оказва в техническа криза. Това беше предстоящо, откакто интензивността в икономическия мотор на съюза,.
Реклама
След проверката за закъснение на българската стопанска система най-малко през януари - март е мъчно да се приказва, защото тя продължава да се уголемява почти със същия ритъм, с какъвто и към края на предходната година. Въпреки това резултатът остава един от най-слабите за последните десетина години, като изключим спада при започване на пандемията през 2020 година На тримесечна база също има проверка в позитивна посока, въпреки и минимална - растежът по отношение на края на 2022 година е нараснал от 0.4% на 0.5%.
Така Брутният вътрешен продукт за интервала приближава 40 милиарда лева по настоящи цени, а на човек от популацията се падат малко над 6200 лева През януари - март продуктивността на труда на един ангажиран нараства номинално с над 16% на годишна база, почти в синхрон с. В действително изражение обаче продуктивността се покачва с едвам 0.3%.
Строителството и търговията дърпат нагоре, индустрията се забавя
Новите данни оферират и разбивка по браншове, от която излиза наяве, че най-вече се покачва интензивността в строителството, както и в търговията, превоза, хотелиерските и ресторантьорските услуги. Добре се показват още ИКТ секторът и интервенциите с недвижими парцели. Единствената икономическа сфера, която е на минус, е категорията просвета, спорт, развлечения и други. Промишлеността, която през предходната година отчиташе върхове и беше измежду главните мотори на стопанската система, към първото тримесечие съвсем е в застой.
Реклама
Забавянето при главните съставни елементи обаче се оказва много по-отчетливо спрямо предварителните данни. На фона на към момента високата инфлация потреблението действително е повишено с едвам 2.1% на годишна база след двойно по-бързи темпове през предходните тримесечия. А по отношение на последните месеци на 2022 година даже понижава. Силният напредък на вложенията (измерени през бруто формиране на главен капитал) пък се оказва много по-умерен - под 2% (вместо над 5% съгласно по-ранните оценки). По-скромен е и растежът на износа на артикули и услуги от малко над 2%. Вносът обаче е на минус, което приказва за възстановяване на външнотърговското салдо и евентуален позитивен принос на този съставен елемент за общия напредък.
Ревизията в позитивна посока общо на Брутният вътрешен продукт наподобява озадачаваща на фона на по-лошите резултати на обособените съставни елементи. Това може да се дължи на употребена друга методология в експресните оценки, която не всеки път разрешава тъкмо съпоставяне, както и на смяна в запасите и във външнотърговското салдо, които не са включени в детайлната разбивка, само че могат да имат значително отражение върху цялостната картина.
Резултатът към този момент е в синхрон с прогнозите на множеството институции, които залагат на много слаб напредък на българската стопанска система тази година - сред 1 - 1.8% на фона на закъснение на световната стопанска система и по-специално на европейската, с която страната е тясно обвързвана. Очакванията са растежът от ден на ден да се забавя през идващите тримесечия, преди да се форсира през 2024 г.
Българската стопанска система е пораснала малко повече от предстоящото през първото тримесечие, демонстрират ревизирани данни на националната статистика. Брутният вътрешен артикул на страната се е нараснал в действително изражение с 2.3% на годишна база, вместо с 2%, каквито бяха по-ранните експресни оценки на Национален статистически институт, а минимално са нараснали и резултатите за последните няколко тримесечия. Парадоксално обаче всички съществени съставни елементи - потреблението, износът и вложенията, се оказва, че порастват по-бавно в съпоставяне със старите данни.
Брутният вътрешен продукт на България през първите три месеца приближава 40 милиарда лева по настоящи цени, като на човек от популацията се падат малко над 6200 лева Икономиката е повишена действително с 2.3% на годишна база и с 0.5% на тримесечна Инфлацията и високите лихви са провокирали мека криза в еврозоната в края на предходната година и началото на тази
Българската стопанска система е пораснала малко повече от предстоящото през първото тримесечие, демонстрират ревизирани данни на националната статистика. Брутният вътрешен артикул на страната се е нараснал в действително изражение с 2.3% на годишна база, вместо с 2%, каквито бяха по-ранните експресни оценки на Национален статистически институт, а минимално са нараснали и резултатите за последните няколко тримесечия. Парадоксално обаче всички съществени съставни елементи - потреблението, износът и вложенията, се оказва, че порастват по-бавно в съпоставяне със старите данни.
С постъпването на по-пълна информация промени има и при останалите страни в Европа. Така вместо да нараства, стопанската система на еврозоната в действителност леко се свива за второ следващо тримесечие, с което блокът се оказва в техническа криза. Това беше предстоящо, откакто интензивността в икономическия мотор на съюза,.
Реклама
След проверката за закъснение на българската стопанска система най-малко през януари - март е мъчно да се приказва, защото тя продължава да се уголемява почти със същия ритъм, с какъвто и към края на предходната година. Въпреки това резултатът остава един от най-слабите за последните десетина години, като изключим спада при започване на пандемията през 2020 година На тримесечна база също има проверка в позитивна посока, въпреки и минимална - растежът по отношение на края на 2022 година е нараснал от 0.4% на 0.5%.
Така Брутният вътрешен продукт за интервала приближава 40 милиарда лева по настоящи цени, а на човек от популацията се падат малко над 6200 лева През януари - март продуктивността на труда на един ангажиран нараства номинално с над 16% на годишна база, почти в синхрон с. В действително изражение обаче продуктивността се покачва с едвам 0.3%.
Строителството и търговията дърпат нагоре, индустрията се забавя
Новите данни оферират и разбивка по браншове, от която излиза наяве, че най-вече се покачва интензивността в строителството, както и в търговията, превоза, хотелиерските и ресторантьорските услуги. Добре се показват още ИКТ секторът и интервенциите с недвижими парцели. Единствената икономическа сфера, която е на минус, е категорията просвета, спорт, развлечения и други. Промишлеността, която през предходната година отчиташе върхове и беше измежду главните мотори на стопанската система, към първото тримесечие съвсем е в застой.
Реклама
Забавянето при главните съставни елементи обаче се оказва много по-отчетливо спрямо предварителните данни. На фона на към момента високата инфлация потреблението действително е повишено с едвам 2.1% на годишна база след двойно по-бързи темпове през предходните тримесечия. А по отношение на последните месеци на 2022 година даже понижава. Силният напредък на вложенията (измерени през бруто формиране на главен капитал) пък се оказва много по-умерен - под 2% (вместо над 5% съгласно по-ранните оценки). По-скромен е и растежът на износа на артикули и услуги от малко над 2%. Вносът обаче е на минус, което приказва за възстановяване на външнотърговското салдо и евентуален позитивен принос на този съставен елемент за общия напредък.
Ревизията в позитивна посока общо на Брутният вътрешен продукт наподобява озадачаваща на фона на по-лошите резултати на обособените съставни елементи. Това може да се дължи на употребена друга методология в експресните оценки, която не всеки път разрешава тъкмо съпоставяне, както и на смяна в запасите и във външнотърговското салдо, които не са включени в детайлната разбивка, само че могат да имат значително отражение върху цялостната картина.
Резултатът към този момент е в синхрон с прогнозите на множеството институции, които залагат на много слаб напредък на българската стопанска система тази година - сред 1 - 1.8% на фона на закъснение на световната стопанска система и по-специално на европейската, с която страната е тясно обвързвана. Очакванията са растежът от ден на ден да се забавя през идващите тримесечия, преди да се форсира през 2024 г.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ