През четвъртото тримесечие на 2023 г. сезонно коригираният брутен вътрешен

През четвъртото тримесечие на 2023 година сезонно поправеният БВП (БВП) остава постоянен както в еврозоната, по този начин и в Европейски Съюз спрямо предходното тримесечие, съгласно оповестени през днешния ден данни от Евростат, статистическата работа на Европейския съюз. За България Евростат регистрира повишаване на Брутният вътрешен продукт с 0.5%, което е над междинното за Европейски Съюз (без смяна по отношение на предходното тримесечие). Още по тематиката 21 фев 2024 В съпоставяне със същото тримесечие на миналата година, сезонно поправеният Брутният вътрешен продукт се е нараснал с 0.1% в еврозоната и с 0.2% в Европейски Съюз през четвъртото тримесечие на 2023 година, след +0.1% в двете зони през предходното тримесечие. През третото тримесечие на 2023 година Брутният вътрешен продукт е намалял с 0.1% в еврозоната и е останал постоянен в Европейски Съюз. За цялата 2023 година Брутният вътрешен продукт се е нараснал с 0.4% както в еврозоната, по този начин и в Европейски Съюз, след +3.4% в двете зони през 2022 г. Растеж на Брутният вътрешен продукт по страни членки Дания (+2.0%) записва най-голям растеж на Брутният вътрешен продукт по отношение на предходното тримесечие, следвана от Хърватия (+1.3%) и Словения (+1.1%). Най-голям спад се следи в Ирландия (-3.4%), следвана от Естония и Финландия (и двете -0.7%). През четвъртото тримесечие на 2023 година Брутният вътрешен продукт в Съединените щати се е нараснал с 0.8% по отношение на предходното тримесечие (след +1.2% през третото тримесечие на 2023 г.). В съпоставяне със същото тримесечие на миналата година Брутният вътрешен продукт нараства с 3.1% (след +2.9% през предходното тримесечие). Компоненти на Брутният вътрешен продукт и принос към растежа Компонентите на Брутният вътрешен продукт са се развили през четвъртото тримесечие на 2023 година, както следва: - крайните потребителски разноски на семействата са се нараснали с 0,1% в еврозоната и с 0,2% в Европейски Съюз (след +0,3% както в еврозоната, по този начин и в Европейски Съюз през предходното тримесечие), - държавните разноски за извънредно ползване са се нараснали с 0,6% в еврозоната и с 0,3% в Европейски Съюз (след +0,6% в двете зони през предходното тримесечие), - брутният главен капитал се е нараснал с 1,0% в еврозоната и с 0,8% в Европейски Съюз (след надлежно 0,0% и +0,1%), - износът е бил постоянен в еврозоната и се е нараснал с 0,8% в Европейски Съюз (след -1,2% в еврозоната и -1,1% в ЕС), и - вносът нараства с 0,6% в еврозоната и с 1,2% в Европейски Съюз (след надлежно -1,4% и -1,6%). Приносът към растежа на Брутният вътрешен продукт от: - крайните потребителски разноски на семействата са били незначителни за еврозоната и позитивни за Европейски Съюз (+0,1 процентни пункта – п.п.), - окончателните държавни разноски са били позитивни и за двете зони (+0,1 процентни пункта и за двете), - брутният главен капитал е позитивен както за еврозоната, по този начин и за Европейски Съюз (+0,2 процентни пункта и за двете), - измененията в запасите са били негативни и за двете зони (-0,1 п.п. и за двете), и - комерсиалният баланс е негативен както за еврозоната (-0,3 процентни пункта), по този начин и за Европейски Съюз (-0,2 процентни пункта). Ръст на заетостта в еврозоната и Европейски Съюз Броят на заетите лица се е нараснал с 0.3% в еврозоната и с 0.2% в Европейски Съюз през четвъртото тримесечие на 2023 година по отношение на предходното тримесечие. През третото тримесечие на 2023 година заетостта се е нараснала с 0.2% и в двете зони. В съпоставяне със същото тримесечие на миналата година заетостта се е нараснала с 1.2% в еврозоната и с 1.0% в Европейски Съюз през четвъртото тримесечие на 2023 година, след +1.4% в еврозоната и +1.2% в Европейски Съюз през трето тримесечие на 2023 г. За цялата 2023 година броят на заетите се е нараснал с 1.4% в еврозоната и с 1.2% в Европейски Съюз, след надлежно +2.3% и +2.0% през 2022 г. През четвъртото тримесечие на 2023 година Румъния (+1.5%), Малта (+1.4%) и Испания (+0.8%) означават най-голям растеж на заетостта спрямо предходното тримесечие. Най-голям спад на заетостта е регистриран в Латвия (-1.0%), Финландия (-0.6%) и Полша (-0.2%). За България Евростат записва повишаване на заетостта с 0.5%, което е над междинното както за ЕС-27 (+0.2%), по този начин и за еврозоната (+0.3%). Въз основа на сезонно поправени данни Евростат пресмята, че през четвъртото тримесечие на 2023 година 217,1 милиона души са били заети в Европейски Съюз, от които 169,3 милиона са били в еврозоната. Развитие на продуктивността на труда в еврозоната и Европейски Съюз Комбинацията от данни за Брутният вътрешен продукт и заетостта разрешава оценка на продуктивността на труда. Анализът на растежа в съпоставяне със същото тримесечие на миналата година демонстрира, че растежът на продуктивността варира към 1% за двете зони сред 2013 година и 2018 година, преди пандемията COVID-19 да аргументи висока волатилност през 2020 г. През четвъртото тримесечие на 2023 година продуктивността на база лица е намаляла с 1.1% в еврозоната и с 0.8% в Европейски Съюз по отношение на същото тримесечие на миналата година. Въз основа на отработените часове продуктивността в съпоставяне със същото тримесечие на миналата година е намаляла с 1.2% в еврозоната и с 0.7% в Европейски Съюз.