Coface: Европейската икономика ще расте по-бавно през 2023 г., българската - с 1.5%
Растежът на стопанската система в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) ще се забави до съвсем символичните 0.8% през 2023 година на фона на 4% през 2022 година В България упованията са за 1.5% растеж на Брутният вътрешен продукт, до момента в който страни като Чехия и Унгария да вземем за пример ще изпаднат в криза. Един от основните опасности за целия район остава високата инфлация. Такава прогноза очерта Грегорж Шилевич, основен икономист на интернационалната група за ръководство и обезпечаване на кредитен риск Coface за Централна и Източна Европа, в границите на проведената от " Кофас България " годишна конференция " Стабилност в турбулентни времена ". По-слаб напредък Според изчисленията на анализаторите забавянето в ЦИЕ ще е най-същественото в световен мащаб. Икономиките от Западна Европа също ще са измежду най-засегнатите от влошаващата се среда, като прогнозите на групата са за стесняване в темповете на напредък до едвам 0.4% през актуалната година, по отношение на 2.5% за миналата. Общо за света икономистите на Coface залагат много по-слаб спрямо равнищата от предпандемичните години напредък от 1.9% през 2023 година, при 3% за 2022 година Основен принос ще има Китай, чиято стопанска система получава подтик от прекратяването на политиката за " нулев коронавирус ".Ситуацията на енергийния пазар остава от значително значение, като положителната вест е, че след рекордно високите цени на енергийните първични материали през предходната година, в този момент нивата се стабилизират. Така приносът им към инфлацията към този момент не е чак толкоз голям, въпреки че като цяло цените остават по-високи спрямо втората половина на миналото десетилетие, означи Шилевич. Същевременно, над предпандемичните си равнища остават цените и на останалите първични материали отвън енергийните - индустриални метали и селскостопански артикули, чиито цени също означиха пикови стойности след началото на войната в Украйна.
Растежът на стопанската система в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) ще се забави до съвсем символичните 0.8% през 2023 година на фона на 4% през 2022 година В България упованията са за 1.5% растеж на Брутният вътрешен продукт, до момента в който страни като Чехия и Унгария да вземем за пример ще изпаднат в криза. Един от основните опасности за целия район остава високата инфлация. Такава прогноза очерта Грегорж Шилевич, основен икономист на интернационалната група за ръководство и обезпечаване на кредитен риск Coface за Централна и Източна Европа, в границите на проведената от " Кофас България " годишна конференция " Стабилност в турбулентни времена ". По-слаб напредък Според изчисленията на анализаторите забавянето в ЦИЕ ще е най-същественото в световен мащаб. Икономиките от Западна Европа също ще са измежду най-засегнатите от влошаващата се среда, като прогнозите на групата са за стесняване в темповете на напредък до едвам 0.4% през актуалната година, по отношение на 2.5% за миналата. Общо за света икономистите на Coface залагат много по-слаб спрямо равнищата от предпандемичните години напредък от 1.9% през 2023 година, при 3% за 2022 година Основен принос ще има Китай, чиято стопанска система получава подтик от прекратяването на политиката за " нулев коронавирус ".
Ситуацията на енергийния пазар остава от значително значение, като положителната вест е, че след рекордно високите цени на енергийните първични материали през предходната година, в този момент нивата се стабилизират. Така приносът им към инфлацията към този момент не е чак толкоз голям, въпреки че като цяло цените остават по-високи спрямо втората половина на миналото десетилетие, означи Шилевич. Същевременно, над предпандемичните си равнища остават цените и на останалите първични материали отвън енергийните - индустриални метали и селскостопански артикули, чиито цени също означиха пикови стойности след началото на войната в Украйна.
Анализът на инфлационните процеси в страните от ЦИЕ също отразява тази динамичност. След като през първото тримесечие на 2023 потребителските цени доближиха най-високите си стойности от процеса на прехода при започване на 90-те години на 20 век, икономистите на Coface към този момент следят изкривяване на наклонността. Темповете на растеж на инфлацията се забавят, само че това към момента не е дефлация, отбелязва Шилевич. Притеснителното по думите му е това, че базисната инфлация, която изключва по-волатилните цени на силата и храните, остава висока в целия район - съответно за България тя е близо 11% към март.
Високата базисна инфлация в ЦИЕ буди терзания
Източник: Coface Реклама
Облаци над корпоративния бранш На този декор несъстоятелностите в Централна и Източна Европа, които в някои от страните от района към този момент са над нивата си отпреди пандемията, ще продължат да порастват. В България да вземем за пример през 2022 година общо 532 компании са изпаднали в неплатежоспособност, по отношение на 516 за предходната година, или растеж от 3.1%, очерта шефът на " Кофас България " Пламен Димитров.
Общо за района нарастването е с много по-внушителните на пръв взор 39.3%, само че зад това число стоят и основни промени в правните рамки на някои от страните, изясни мениджърът. В номинални стойности броят на сдруженията от ЦИЕ, които са оповестили неплатежоспособност през 2022 година, е 36 090 - по отношение на 25 917 през 2022 година
Като най-рискови браншове в района Димитров очерта леката индустрия, в частност текстилната, превоза и строителството. На противоположния полюс - с най-нисък риск, са фармацията и осведомителните технологии.
Източник: Coface
В края на април различен от водещите международни застрахователи на кредитен риск Allianz Tradе (преди Euler Hermes) също предвижда нарастване на банкрутите по света през тази и идната година. В световен проект прогнозите са несъстоятелностите да набъбнат с 21% през 2023 година и с още 4% през 2024 година Конкретно за България упованията за по 5% растеж и през двете години, като най-засегнати са търговци на горива и местни бензиностанции, както и транспортни компании, регистрират от Allianz Tradе.
Реклама
От компанията обръщат внимание и на друга притеснителна наклонност - удължаването на периодите за разплащанията сред компаниите по света. Според наблюденията им през 2022 година междинният интервал сред реализирането на комерсиална договорка и приемането на заплащането по нея се е нараснал с 5 дни до 59 дни, което е най-дългият интервал от рецесията през 2008 година, а близо една шеста (17%) от компаниите по света получават парите си след повече от 90 дни. Най-големи са забавянията в секторите машиностроене, произвеждане на транспортна техника и съоръжение, строителство и електроника.
" Тези процеси трансформират фирмите несъзнателно в кредитиращи институции, което усилва доста риска от ликвидност. В момента съгласно изчисленията на нашите специалисти на световно равнище " пропастта " в ликвидността сред компаниите доближава 30 трилиона щатски $ ", изяснява шефът на Allianz Tradе за България Камелия Попова.
Свързани публикации Инфлацията в еврозоната още веднъж се покачва и доближи 7% през април 3 май 2023, 12:37 Еврозоната се размина с криза, само че инфлацията в няколко страни ненадейно нараства 28 април 2023, 14:47 Ярослав Яворски, Coface: Икономиката в ЦИЕ се възвръща, банкрутите порастват 22 март 2023, 09:48 Allianz Trade: Ръстът на заплатите ще е по-нисък от този на инфлацията и през 2023 година 10 януари 2023, 09:44 Coface: Фалитите в България порастват с 5.74% през 2021 година 10 май 2022, 17:55
Растежът на стопанската система в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) ще се забави до съвсем символичните 0.8% през 2023 година на фона на 4% през 2022 година В България упованията са за 1.5% растеж на Брутният вътрешен продукт, до момента в който страни като Чехия и Унгария да вземем за пример ще изпаднат в криза. Един от основните опасности за целия район остава високата инфлация. Такава прогноза очерта Грегорж Шилевич, основен икономист на интернационалната група за ръководство и обезпечаване на кредитен риск Coface за Централна и Източна Европа, в границите на проведената от " Кофас България " годишна конференция " Стабилност в турбулентни времена ". По-слаб напредък Според изчисленията на анализаторите забавянето в ЦИЕ ще е най-същественото в световен мащаб. Икономиките от Западна Европа също ще са измежду най-засегнатите от влошаващата се среда, като прогнозите на групата са за стесняване в темповете на напредък до едвам 0.4% през актуалната година, по отношение на 2.5% за миналата. Общо за света икономистите на Coface залагат много по-слаб спрямо равнищата от предпандемичните години напредък от 1.9% през 2023 година, при 3% за 2022 година Основен принос ще има Китай, чиято стопанска система получава подтик от прекратяването на политиката за " нулев коронавирус ".
Ситуацията на енергийния пазар остава от значително значение, като положителната вест е, че след рекордно високите цени на енергийните първични материали през предходната година, в този момент нивата се стабилизират. Така приносът им към инфлацията към този момент не е чак толкоз голям, въпреки че като цяло цените остават по-високи спрямо втората половина на миналото десетилетие, означи Шилевич. Същевременно, над предпандемичните си равнища остават цените и на останалите първични материали отвън енергийните - индустриални метали и селскостопански артикули, чиито цени също означиха пикови стойности след началото на войната в Украйна.
Анализът на инфлационните процеси в страните от ЦИЕ също отразява тази динамичност. След като през първото тримесечие на 2023 потребителските цени доближиха най-високите си стойности от процеса на прехода при започване на 90-те години на 20 век, икономистите на Coface към този момент следят изкривяване на наклонността. Темповете на растеж на инфлацията се забавят, само че това към момента не е дефлация, отбелязва Шилевич. Притеснителното по думите му е това, че базисната инфлация, която изключва по-волатилните цени на силата и храните, остава висока в целия район - съответно за България тя е близо 11% към март.
Високата базисна инфлация в ЦИЕ буди терзания
Източник: Coface Реклама
Облаци над корпоративния бранш На този декор несъстоятелностите в Централна и Източна Европа, които в някои от страните от района към този момент са над нивата си отпреди пандемията, ще продължат да порастват. В България да вземем за пример през 2022 година общо 532 компании са изпаднали в неплатежоспособност, по отношение на 516 за предходната година, или растеж от 3.1%, очерта шефът на " Кофас България " Пламен Димитров.
Общо за района нарастването е с много по-внушителните на пръв взор 39.3%, само че зад това число стоят и основни промени в правните рамки на някои от страните, изясни мениджърът. В номинални стойности броят на сдруженията от ЦИЕ, които са оповестили неплатежоспособност през 2022 година, е 36 090 - по отношение на 25 917 през 2022 година
Като най-рискови браншове в района Димитров очерта леката индустрия, в частност текстилната, превоза и строителството. На противоположния полюс - с най-нисък риск, са фармацията и осведомителните технологии.
Източник: Coface
В края на април различен от водещите международни застрахователи на кредитен риск Allianz Tradе (преди Euler Hermes) също предвижда нарастване на банкрутите по света през тази и идната година. В световен проект прогнозите са несъстоятелностите да набъбнат с 21% през 2023 година и с още 4% през 2024 година Конкретно за България упованията за по 5% растеж и през двете години, като най-засегнати са търговци на горива и местни бензиностанции, както и транспортни компании, регистрират от Allianz Tradе.
Реклама
От компанията обръщат внимание и на друга притеснителна наклонност - удължаването на периодите за разплащанията сред компаниите по света. Според наблюденията им през 2022 година междинният интервал сред реализирането на комерсиална договорка и приемането на заплащането по нея се е нараснал с 5 дни до 59 дни, което е най-дългият интервал от рецесията през 2008 година, а близо една шеста (17%) от компаниите по света получават парите си след повече от 90 дни. Най-големи са забавянията в секторите машиностроене, произвеждане на транспортна техника и съоръжение, строителство и електроника.
" Тези процеси трансформират фирмите несъзнателно в кредитиращи институции, което усилва доста риска от ликвидност. В момента съгласно изчисленията на нашите специалисти на световно равнище " пропастта " в ликвидността сред компаниите доближава 30 трилиона щатски $ ", изяснява шефът на Allianz Tradе за България Камелия Попова.
Свързани публикации Инфлацията в еврозоната още веднъж се покачва и доближи 7% през април 3 май 2023, 12:37 Еврозоната се размина с криза, само че инфлацията в няколко страни ненадейно нараства 28 април 2023, 14:47 Ярослав Яворски, Coface: Икономиката в ЦИЕ се възвръща, банкрутите порастват 22 март 2023, 09:48 Allianz Trade: Ръстът на заплатите ще е по-нисък от този на инфлацията и през 2023 година 10 януари 2023, 09:44 Coface: Фалитите в България порастват с 5.74% през 2021 година 10 май 2022, 17:55
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ