Тактиката на анакондата: Новата стратегия на САЩ към Кремъл
Америка обгръща съветската империя от всички страни и последователно пристяга смъртоносно
Докато през днешния ден и на следващия ден в Женева протичат следващите договаряния за реализиране на мир в Украйна, Америка тихомълком промени тактиката си към Кремъл. От една страна Съединени американски щати фактически желаят тази война да завърши. Тя им пречи да се концентрират върху идните дейности против Европейския съюз, който е най-важният временен зложелател преди Китай. От друга, обществено наподобява, че сякаш притискат Украйна да подпише мир непременно, съгласявайки се на мъчителни териториални отстъпки. Световната русофилия, българската също, продължава да си има вяра, че Доналд Тръмп е най-големият другар на Кремъл и се чуди по какъв начин да си раздели света с него. Събитията обаче подсказват напълно друга тактика. Задкулисно Съединени американски щати започнаха дейности за последователно подкопаване въздействието на Москва на всички места, където то към момента съществуваше.
Някои анализатори съпоставят удачно този нов метод с тактиката на анакондата: прегръдка от всички страни и последователно стесняване на примката, до момента в който жертвата бъде задушена, сломена и подготвена за усвояване. Това се случва редом с дейностите на шефката на Централната банка на Русия, Елвира Набиулина. Политиката ѝ все по-застрашаващо деиндустриализира страната и изостря уязвимостта ѝ, на процедура помагайки на „ анакондата “. Не всичко протичащо се е по този начин обществено, заради което заслужава да му се обърне по-специално внимание.
Преговорите в Женева, както публично е оповестено, са конкретизирани главно върху териториалните разногласия, които остават най-трудните за разрешаване детайли на спора. Но до момента в който бе на Конференцията за сигурността в Мюнхен преди два дни, държавният секретар на Съединени американски щати Марко Рубио включи в изказванията си някои значими думи и изрази, които разкриват доста повече за същинските „ креативен проекти “ на Съединени американски щати. Г-н Рубио се появи в немския град единствено за 6 минути – ярка проява какво е цялостното отношение на Америка към западноевропейските страни, завладяни от либерал-глобалистката идеология.
Марко Рубио бе единствено физически в Мюнхен, където едвам устоя „ цели “ 6 минути. Но и за това малко време съумя още един път да намекне, че Съединени американски щати готвят нещо на завладения от либерал-глобалистите Европейски съюз и то по никакъв начин няма да им хареса
Такова рекордно малко присъединяване нямаше по какъв начин да не остане неусетно. Още повече че откакто си изнесе речта, отговори единствено на един-два къси въпроса. Държавният секретар бързаше за по-интересната за него европейска територия – някогашните комунистически страни. Той посети Словакия и Унгария. Това е значим сигнал по какъв начин са се трансформирали целите на Съединени американски щати и кои страни Америка счита за по-правилни съдружници в изменящия се международен дневен ред. Засега господин Рубио съзнателно подмина България, въпреки за наблюдателните да е видна коренната смяна в връзките сред двете страни, само че за това си има надлежно пояснение. Америка към момента „ пази “ балканската страна като прикрит коз, който ще извади напълно скоро.
В Мюнхен господин Рубио акцентира, че въпреки никой да не се опълчва на мира по принцип, всяко съглашение би трябвало да е в сходство с правилата на правдивост и жизненост. Тази изразителност отразява по-широкото стратегическо мислене на Съединени американски щати, което заобикаля твърдо идеологическо говорене, по този начин особено за либерал-глобалистите. Например, понятията за правдивост са прекомерно разтегливи. За някои обективен мир значи Москва да прибере от Украйна всичко, което си науми. За други – даже окупацията на Крим е неприемлива.
Изненадващата поява на България измежду учредителите на Съвета на мира бе алена лампичка за Брюксел, че най-преданата слугинажна страна е заменила за следващ път своя Голям брат. Но поисканите незабавно пояснения от Бойко Борисов към този момент сякаш успокоиха върхушката в Европейския съюз. Това няма да е за дълго обаче, както „ Флагман “ към този момент писа още при започване на декември.
Но да се върнем към по този начин наречената тактичност „ анаконда “ – непрекъснато възходящ напън за задушаване на опциите на съперника. Тази идея за първи път бе изговорена от пенсионирания американски военачалник Дейвид Петреъс въз основа на опита му в Ирак и Афганистан. В съветския случай тя не включва нападателни изказвания, нито потребление на несъразмерна мощ. Проявява се посредством продължителни наказания, доста по-структурирана военна поддръжка за Киев и възползване от вътрешните недостатъци на Русия. Според формулата на Петреъс Съединени американски щати не трябва да се пробват да „ прегърнат необхватното “, а вместо това да се захванат с последователно стягане.
В момента Америка постепенно обкръжава Русия от съвсем всички вероятни страни. Доналд Тръмп се погрижи да сдобри Азербайджан и Армения. Съединени американски щати подписаха, или са в развой на оформяне, на покупко-продажби и с двете страни, с цел да ги отдалечат оптимално от съветската взаимозависимост. Това се отнася в доста по-голяма степен за Армения, която се нуждаеше животоспасяващо от съветската енергийна помощ, с цел да оцелее. Сега ѝ се подсигуряват американски технологии за създаване на дребни модулни реактори, които да заменят остарялата съветска АЕЦ „ Мецамор “.
Стратегията на анакондата проработи в Армения: Съединени американски щати съумяха да я изтръгнат от лапите на Русия, сключвайки с нея контракт за подмяна на съветските енергийни мощности с американски.
Икономическото състояние на Русия играе директна роля в тази тактика. Какво е то може да се види в отчетите на губернатори на разнообразни области в Русия. Медиите по принцип им обръщат едва или никакво внимание. Голяма част от съветските райони са в криза. В Северна Осетия имаме спад на индустриалните мощности с -9,9 %, в Мурманска област той е -8,9 %. Има документирани и съответни фабричен образци. Производителят на цимент „ Кемрос “ е затворил завода си в Белгород и е понижил работното време в останалите си мощности. „ Ростелмаш “ е съкратил работната седмица до три дни след спад на производството с 30 %. Производителят на плоскости „ Свеза “ е закрил завода в Тюмен и е уволнил всички служащи.
Няколко огромни индустриални компании — от автомобилни колоси до минни и металургични предприятия — също са пуснали чиновниците в неплатен отпуск или са уволнили част от тях. Посочваната от губернаторите причина е идентична: срутен вътрешен пазар и преустановен експорт. Нещо повече – всичко това се случва и с дейното подпомагане на значим състезател в днешната съветска политика: председателката на Централната банка Елвира Набиулина.
Тази госпожа, която постоянно е възхвалявана от русофилските медии у нас и по света, с бързи стъпки деиндустриализира Русия. Поведението ѝ повече набодобява агентурна активност по команда от Вашингтон. Г-жа Набиулина поддържа главния лихвен % извънредно висок – в последно време е стигнал 15-16%. Нейните последователи постоянно акцентират, че по този начин се управлява инфлацията в изискванията на война. Известно е какво се случи с паричната единица на нацистка Германия преди краха. Но сходна парична политика попречва каквато и да е опция за приемане на преференциални заеми, жизненоважен детайл за всеки бизнес.
Това прави ипотеките и бизнес заемите недостъпни за множеството хора. Именно дейностите на обичаната и възхвалявана измежду проруските среди госпожа Набиулина доведоха на четвъртата година от началото на войната до обезлюдяване на цели райони, където заводите са към този момент спрени или едвам кретат. Жителите им мигрират, ускорявайки процеса на деиндустриализация в Русия.
Ако преглеждаме държанието на Елвира Набиулина в границите на международния либерал-глобализъм, то е извънредно синхронно с тази идеология. Руската централна банка работи в сходство с световните финансови ползи, които харесват Русия без фабрики, без никакво произвеждане, превърната само в суровинен придатък. Какво се случваше с източноевропейските страни, които завладеният от либерал-глобализма Европейски съюз поглъщаше една след друга след началото на новия век? Същото. Присъединените към „ клуба на богатите “ се деиндустриализираха и обезлюдяваха с експресни темпове. Бяха превърнати от давоската идеология в придатък за суровинни и човешки доставки на Запад. На всички тези места Давос конфигурира свои послушници, които правилно изпълняваха тази задача. Абсолютно същото виждаме да се случва в този момент в Русия.
Елвира Набиулина е част от международния либерал-глобалистки консенсус. Тя оглави Централната банка през далечната 2013 година, когато Владимир Путин и Клаус Шваб бяха в блестящи връзки и не пропускаха взаимно да си гостуват по ръководените от тях конгреси. Винаги е била фаворитка на всички либерал-глобалистки организации: Световната банка, МВФ и Давос. А през днешния ден политиката ѝ е в прорез с ползите на съветската промишленост. На фотографията е до министъра на финансите на Русия Антон Силуанов, вдясно, и министъра на икономическото развиване Максим Орешкин.
Като пази само добивния бранш, помагайки на производството да умира, политиката на госпожа Набиулина е на път да сведе голямата страна до статут, сходен на Венецуела. Без освен това да е необходим американски десант, с цел да се отвлече вожда. Богата на запаси, само че индустриално куха Русия е изцяло в задачите на Съединени американски щати. Следващата крачка е да се прекъсне суровинния поток към Китай, и той да се пренасочи на Запад с посредничеството на американски компании. Именно това бе направено в последния месец във Венецуела. Режимът бе оставен недокоснат, въпреки и без знаковия си водач, само че неговите наследници се подчиниха напълно на Вашингтон и му връчиха всичко, което си изиска. Пекин бе отсечен от доставки на на ниска цена венецуелски петрол, който към този момент може да се купи единствено през американски медиатори.
Към този стопански напън се прибавят и още някои дребни детайлности, които в допълнение тормозят Русия на фронта. Илон Мъск спря достъпа на съветската войска до интернет посредством „ Старлинк “. Това можеше да стане още на първия ден от войната, само че бе осъществено в този момент при Доналд Тръмп. Така руснаците са извънредно затруднени да употребяват усъвършенстваните ирански дронове „ Шахед “, чието ориентиране се случва благодарение на „ Старлинк “. Кремъл блокира „ Телеграм “, а това бе главното средство за връзка на военните. Месинджърът се ползваше всеобщо и от така наречен И интензивно следени „ Z репортери “, които предаваха патриотични и проруски вести от фронтовата линия.
Спирането на „ Старлинк “ лиши съветската войска от опция да употребява иранските дронове „ Шахед 136 “, които работят извънредно с интернет ориентиране посредством системата на Илон Мъск.
Властите в Москва предложиха на военните и фронтовите публицисти да употребяват съветския месинджър „ Макс “. Но изтекли известия от армейските командири приказват, че блокирането на „ Телеграм “ е върнало съветските сили обратно с четири години, нарушавайки координацията и оперативната успеваемост. Този вътрешен бойкот, без значение дали е тенденциозен или не, в допълнение понижава преговорните карти на Москва през днешния ден и на следващия ден в Женева. Независимо че формалната съветска агитация, и русофилските медии в България и по света, настояват фанфарно противоположното.
Но има и още един детайл, на който също не се обръща внимание. Това е голямата изолираност на съветския властващ хайлайф от действителното състояние – и в страната, и на фронта. Да вземем единствено представителят на Кремъл Дмитрий Песков, като характерен образец за разлом сред народ и върхушка. Официално той подлага на критика Запада и постоянно е представен в медиите на русофилията с „ верните “ си изявления. Ние обаче поглеждаме към фамилията му. Г-н Песков има пет деца от разнообразни дами, което не се вписва прекалено много в „ обичайните полезности “, изискващи и моногамност.
Дъщеря му Елизавета Пескова е прекарала е по-голямата част от съзнателния си живот във Франция, където приключва образованието си и даже стажува в Европейския парламент. Лиза постоянно споделя в обществените мрежи желанията си към европейския метод на живот и демократичните полезности, макар формалната изразителност на татко си.
За едни война и гибел. За господин Песков сватби, деца на Запад и удоволствия. На фотографията е с най-новата си жена, фигуристката Татяна Навка
Големият наследник Николай Чоулз е получил образованието си във Англия, където живее дълги години с майка си (първата брачна половинка на Песков). Той носи семейството на своя английски пастрок и стана обект на медийно внимание през 2023 година с изказванията, че е служил в ЧВК „ Вагнер “, въпреки журналистически следствия да сложиха това под подозрение. Мик и Дени (по-малките синове) са от втория брак на Песков с Екатерина Солоцинска, която след развода им се откри в Париж, и също са тясно свързани с френската просвета и обучение. Твърдо в Русия към този момент остава най-малката щерка Надежда от сегашния му брак с фигуристката Татяна Навка. Но има време да изведе и нея в омразния Запад.
С тези стъпки Америка на Доналд Тръмп се приближава до значима цел – съветската делегация дойде през днешния ден в Женева с намаляващо въздействие, изправена пред корав американски екип, подготвен да наложи всяко съглашение. Тактиката на анакондата, усилена от вътрешната (предателска?) политика на госпожа Набиулина, допуска необратими промени към мир при американски условия. Мир, който се вписва в девиза на господин Тръмп „ Да създадем Америка още веднъж велика “: окачане на Русия към стопанската система на Съединени американски щати като суровинен придатък.
Докато през днешния ден и на следващия ден в Женева протичат следващите договаряния за реализиране на мир в Украйна, Америка тихомълком промени тактиката си към Кремъл. От една страна Съединени американски щати фактически желаят тази война да завърши. Тя им пречи да се концентрират върху идните дейности против Европейския съюз, който е най-важният временен зложелател преди Китай. От друга, обществено наподобява, че сякаш притискат Украйна да подпише мир непременно, съгласявайки се на мъчителни териториални отстъпки. Световната русофилия, българската също, продължава да си има вяра, че Доналд Тръмп е най-големият другар на Кремъл и се чуди по какъв начин да си раздели света с него. Събитията обаче подсказват напълно друга тактика. Задкулисно Съединени американски щати започнаха дейности за последователно подкопаване въздействието на Москва на всички места, където то към момента съществуваше.
Някои анализатори съпоставят удачно този нов метод с тактиката на анакондата: прегръдка от всички страни и последователно стесняване на примката, до момента в който жертвата бъде задушена, сломена и подготвена за усвояване. Това се случва редом с дейностите на шефката на Централната банка на Русия, Елвира Набиулина. Политиката ѝ все по-застрашаващо деиндустриализира страната и изостря уязвимостта ѝ, на процедура помагайки на „ анакондата “. Не всичко протичащо се е по този начин обществено, заради което заслужава да му се обърне по-специално внимание.
Преговорите в Женева, както публично е оповестено, са конкретизирани главно върху териториалните разногласия, които остават най-трудните за разрешаване детайли на спора. Но до момента в който бе на Конференцията за сигурността в Мюнхен преди два дни, държавният секретар на Съединени американски щати Марко Рубио включи в изказванията си някои значими думи и изрази, които разкриват доста повече за същинските „ креативен проекти “ на Съединени американски щати. Г-н Рубио се появи в немския град единствено за 6 минути – ярка проява какво е цялостното отношение на Америка към западноевропейските страни, завладяни от либерал-глобалистката идеология.
Марко Рубио бе единствено физически в Мюнхен, където едвам устоя „ цели “ 6 минути. Но и за това малко време съумя още един път да намекне, че Съединени американски щати готвят нещо на завладения от либерал-глобалистите Европейски съюз и то по никакъв начин няма да им хареса Такова рекордно малко присъединяване нямаше по какъв начин да не остане неусетно. Още повече че откакто си изнесе речта, отговори единствено на един-два къси въпроса. Държавният секретар бързаше за по-интересната за него европейска територия – някогашните комунистически страни. Той посети Словакия и Унгария. Това е значим сигнал по какъв начин са се трансформирали целите на Съединени американски щати и кои страни Америка счита за по-правилни съдружници в изменящия се международен дневен ред. Засега господин Рубио съзнателно подмина България, въпреки за наблюдателните да е видна коренната смяна в връзките сред двете страни, само че за това си има надлежно пояснение. Америка към момента „ пази “ балканската страна като прикрит коз, който ще извади напълно скоро.
В Мюнхен господин Рубио акцентира, че въпреки никой да не се опълчва на мира по принцип, всяко съглашение би трябвало да е в сходство с правилата на правдивост и жизненост. Тази изразителност отразява по-широкото стратегическо мислене на Съединени американски щати, което заобикаля твърдо идеологическо говорене, по този начин особено за либерал-глобалистите. Например, понятията за правдивост са прекомерно разтегливи. За някои обективен мир значи Москва да прибере от Украйна всичко, което си науми. За други – даже окупацията на Крим е неприемлива.
Изненадващата поява на България измежду учредителите на Съвета на мира бе алена лампичка за Брюксел, че най-преданата слугинажна страна е заменила за следващ път своя Голям брат. Но поисканите незабавно пояснения от Бойко Борисов към този момент сякаш успокоиха върхушката в Европейския съюз. Това няма да е за дълго обаче, както „ Флагман “ към този момент писа още при започване на декември. Но да се върнем към по този начин наречената тактичност „ анаконда “ – непрекъснато възходящ напън за задушаване на опциите на съперника. Тази идея за първи път бе изговорена от пенсионирания американски военачалник Дейвид Петреъс въз основа на опита му в Ирак и Афганистан. В съветския случай тя не включва нападателни изказвания, нито потребление на несъразмерна мощ. Проявява се посредством продължителни наказания, доста по-структурирана военна поддръжка за Киев и възползване от вътрешните недостатъци на Русия. Според формулата на Петреъс Съединени американски щати не трябва да се пробват да „ прегърнат необхватното “, а вместо това да се захванат с последователно стягане.
В момента Америка постепенно обкръжава Русия от съвсем всички вероятни страни. Доналд Тръмп се погрижи да сдобри Азербайджан и Армения. Съединени американски щати подписаха, или са в развой на оформяне, на покупко-продажби и с двете страни, с цел да ги отдалечат оптимално от съветската взаимозависимост. Това се отнася в доста по-голяма степен за Армения, която се нуждаеше животоспасяващо от съветската енергийна помощ, с цел да оцелее. Сега ѝ се подсигуряват американски технологии за създаване на дребни модулни реактори, които да заменят остарялата съветска АЕЦ „ Мецамор “.
Стратегията на анакондата проработи в Армения: Съединени американски щати съумяха да я изтръгнат от лапите на Русия, сключвайки с нея контракт за подмяна на съветските енергийни мощности с американски. Икономическото състояние на Русия играе директна роля в тази тактика. Какво е то може да се види в отчетите на губернатори на разнообразни области в Русия. Медиите по принцип им обръщат едва или никакво внимание. Голяма част от съветските райони са в криза. В Северна Осетия имаме спад на индустриалните мощности с -9,9 %, в Мурманска област той е -8,9 %. Има документирани и съответни фабричен образци. Производителят на цимент „ Кемрос “ е затворил завода си в Белгород и е понижил работното време в останалите си мощности. „ Ростелмаш “ е съкратил работната седмица до три дни след спад на производството с 30 %. Производителят на плоскости „ Свеза “ е закрил завода в Тюмен и е уволнил всички служащи.
Няколко огромни индустриални компании — от автомобилни колоси до минни и металургични предприятия — също са пуснали чиновниците в неплатен отпуск или са уволнили част от тях. Посочваната от губернаторите причина е идентична: срутен вътрешен пазар и преустановен експорт. Нещо повече – всичко това се случва и с дейното подпомагане на значим състезател в днешната съветска политика: председателката на Централната банка Елвира Набиулина.
Тази госпожа, която постоянно е възхвалявана от русофилските медии у нас и по света, с бързи стъпки деиндустриализира Русия. Поведението ѝ повече набодобява агентурна активност по команда от Вашингтон. Г-жа Набиулина поддържа главния лихвен % извънредно висок – в последно време е стигнал 15-16%. Нейните последователи постоянно акцентират, че по този начин се управлява инфлацията в изискванията на война. Известно е какво се случи с паричната единица на нацистка Германия преди краха. Но сходна парична политика попречва каквато и да е опция за приемане на преференциални заеми, жизненоважен детайл за всеки бизнес.
Това прави ипотеките и бизнес заемите недостъпни за множеството хора. Именно дейностите на обичаната и възхвалявана измежду проруските среди госпожа Набиулина доведоха на четвъртата година от началото на войната до обезлюдяване на цели райони, където заводите са към този момент спрени или едвам кретат. Жителите им мигрират, ускорявайки процеса на деиндустриализация в Русия.
Ако преглеждаме държанието на Елвира Набиулина в границите на международния либерал-глобализъм, то е извънредно синхронно с тази идеология. Руската централна банка работи в сходство с световните финансови ползи, които харесват Русия без фабрики, без никакво произвеждане, превърната само в суровинен придатък. Какво се случваше с източноевропейските страни, които завладеният от либерал-глобализма Европейски съюз поглъщаше една след друга след началото на новия век? Същото. Присъединените към „ клуба на богатите “ се деиндустриализираха и обезлюдяваха с експресни темпове. Бяха превърнати от давоската идеология в придатък за суровинни и човешки доставки на Запад. На всички тези места Давос конфигурира свои послушници, които правилно изпълняваха тази задача. Абсолютно същото виждаме да се случва в този момент в Русия.
Елвира Набиулина е част от международния либерал-глобалистки консенсус. Тя оглави Централната банка през далечната 2013 година, когато Владимир Путин и Клаус Шваб бяха в блестящи връзки и не пропускаха взаимно да си гостуват по ръководените от тях конгреси. Винаги е била фаворитка на всички либерал-глобалистки организации: Световната банка, МВФ и Давос. А през днешния ден политиката ѝ е в прорез с ползите на съветската промишленост. На фотографията е до министъра на финансите на Русия Антон Силуанов, вдясно, и министъра на икономическото развиване Максим Орешкин. Като пази само добивния бранш, помагайки на производството да умира, политиката на госпожа Набиулина е на път да сведе голямата страна до статут, сходен на Венецуела. Без освен това да е необходим американски десант, с цел да се отвлече вожда. Богата на запаси, само че индустриално куха Русия е изцяло в задачите на Съединени американски щати. Следващата крачка е да се прекъсне суровинния поток към Китай, и той да се пренасочи на Запад с посредничеството на американски компании. Именно това бе направено в последния месец във Венецуела. Режимът бе оставен недокоснат, въпреки и без знаковия си водач, само че неговите наследници се подчиниха напълно на Вашингтон и му връчиха всичко, което си изиска. Пекин бе отсечен от доставки на на ниска цена венецуелски петрол, който към този момент може да се купи единствено през американски медиатори.
Към този стопански напън се прибавят и още някои дребни детайлности, които в допълнение тормозят Русия на фронта. Илон Мъск спря достъпа на съветската войска до интернет посредством „ Старлинк “. Това можеше да стане още на първия ден от войната, само че бе осъществено в този момент при Доналд Тръмп. Така руснаците са извънредно затруднени да употребяват усъвършенстваните ирански дронове „ Шахед “, чието ориентиране се случва благодарение на „ Старлинк “. Кремъл блокира „ Телеграм “, а това бе главното средство за връзка на военните. Месинджърът се ползваше всеобщо и от така наречен И интензивно следени „ Z репортери “, които предаваха патриотични и проруски вести от фронтовата линия.
Спирането на „ Старлинк “ лиши съветската войска от опция да употребява иранските дронове „ Шахед 136 “, които работят извънредно с интернет ориентиране посредством системата на Илон Мъск. Властите в Москва предложиха на военните и фронтовите публицисти да употребяват съветския месинджър „ Макс “. Но изтекли известия от армейските командири приказват, че блокирането на „ Телеграм “ е върнало съветските сили обратно с четири години, нарушавайки координацията и оперативната успеваемост. Този вътрешен бойкот, без значение дали е тенденциозен или не, в допълнение понижава преговорните карти на Москва през днешния ден и на следващия ден в Женева. Независимо че формалната съветска агитация, и русофилските медии в България и по света, настояват фанфарно противоположното.
Но има и още един детайл, на който също не се обръща внимание. Това е голямата изолираност на съветския властващ хайлайф от действителното състояние – и в страната, и на фронта. Да вземем единствено представителят на Кремъл Дмитрий Песков, като характерен образец за разлом сред народ и върхушка. Официално той подлага на критика Запада и постоянно е представен в медиите на русофилията с „ верните “ си изявления. Ние обаче поглеждаме към фамилията му. Г-н Песков има пет деца от разнообразни дами, което не се вписва прекалено много в „ обичайните полезности “, изискващи и моногамност.
Дъщеря му Елизавета Пескова е прекарала е по-голямата част от съзнателния си живот във Франция, където приключва образованието си и даже стажува в Европейския парламент. Лиза постоянно споделя в обществените мрежи желанията си към европейския метод на живот и демократичните полезности, макар формалната изразителност на татко си.
За едни война и гибел. За господин Песков сватби, деца на Запад и удоволствия. На фотографията е с най-новата си жена, фигуристката Татяна Навка Големият наследник Николай Чоулз е получил образованието си във Англия, където живее дълги години с майка си (първата брачна половинка на Песков). Той носи семейството на своя английски пастрок и стана обект на медийно внимание през 2023 година с изказванията, че е служил в ЧВК „ Вагнер “, въпреки журналистически следствия да сложиха това под подозрение. Мик и Дени (по-малките синове) са от втория брак на Песков с Екатерина Солоцинска, която след развода им се откри в Париж, и също са тясно свързани с френската просвета и обучение. Твърдо в Русия към този момент остава най-малката щерка Надежда от сегашния му брак с фигуристката Татяна Навка. Но има време да изведе и нея в омразния Запад.
С тези стъпки Америка на Доналд Тръмп се приближава до значима цел – съветската делегация дойде през днешния ден в Женева с намаляващо въздействие, изправена пред корав американски екип, подготвен да наложи всяко съглашение. Тактиката на анакондата, усилена от вътрешната (предателска?) политика на госпожа Набиулина, допуска необратими промени към мир при американски условия. Мир, който се вписва в девиза на господин Тръмп „ Да създадем Америка още веднъж велика “: окачане на Русия към стопанската система на Съединени американски щати като суровинен придатък.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ