9.5.1945 г.: Сталин пощадил Хитлер по време на Втората световна война
Винаги по време на война воюващите страни са се старали да унищожат или да пленят президента или пълководеца на противниковата страна за да внесат боязън и неустановеност в нейните войски и население. Нагласите на Сталин и Хитлер по времето на Втората международна война изначало не са излизали от общата матрица на държание и това било напълно разумно. В своята книга „ Генералисимус ” писателят Владимир Карпов* е изследвал задочния дуел на двамата властнически водачи. 1. Сталин против Хитлер
Първото нападение над Хитлер било замислено още през 1941 година, когато нацистките войски доближили Москва. Съветското разузнаване изцяло основателно предположило, че в случай че Москва бъде завладяна, Хитлер, също като Наполеон, ще се изкуши да влезе в столицата. В разузнаването постъпила информация, че Хитлер е разпоредил да бъде изработен церемониален церемониал – даже към този момент били избрани частите, които би трябвало да дефилират по Червения площад, печатали се предложения и пропуски.
За фюрера било квалифицирано отмъщение. Били основани специфични диверсионни групи и планувани разнообразни разновидности на интервенцията. Москва обаче устояла и на Хитлер му се разминало.
Втора опция за очистване на Хитлер се обрисувала през 1942 година, когато станало известно, че той през цялото лято ще бъде в полевата щаб-квартира „ Верволф” край Виница в Западна Украйна.
Сталин дал единодушието си интервенцията да бъде проведена от опитните чекисти Павел Судоплатов и Виктор Илин. А самото нападение било предоставено на командира на диверсионен отряд в тила на немците Дмитрий Медведев (по-късно воин на Съветския съюз). Планът обаче бил прекомерно комплициран и с многочислени разновидности, освен това липсвала доста от нужната информация за точното разположение на обектите във „ Вълчето леговище”, на системата за защита и защита. Замисълът не бил сбъднат.
Вторият атентат бил умислен скрито от Сталин – решили да го зарадват с съответни резултати. Сега се насочили да пробият близкото обграждане на Хитлер с многоходова композиция. Първото звено бил Всеволод Блюментал-Тамарин, наследник на известна съветска актриса. Той бил надарен, само че не чак като майка си, и упорит, смятал се за подценен. Затова минал към немците и почнал да им сътрудничи, като четял по радиото апели към бойците от Червената войска да се предават. Този Всеволод бил женен за Инна Лашчилина, а нейният брат пък бил женен за актрисата Августа Миклашевска - тя имала огромен наследник Игор, който служел в армията, бил първенец по бокс в Ленинградски боен окръг и благонадежден като човек.
Виктор Илин замислил рискована, само че осъществима композиция да трансферира Игор в Германия. Там той трябвало да откри свако си Всеволод, и се надявали да го одобри като роднина и сродна душа. По-нататък Игор трябвало да осъществя подсигурени му от Илин подстъпи към Хитлер.
Илин подготвял Игор Маклашевски в продължение на половин година за тази свръхотговорна задача, след което го трансферирал през фронтовата линия. Младият мъж незабавно се предал на немците и декларирал, че желае да им сътрудничи. Те не му повярвали и вярно позволили, че е руски сътрудник, даже позоваването на свакото не му разчистило незабавно пътя към Берлин.
Игор бил подложен на изтезания, водили го даже на привиден разстрел. Удържал. Накрая го пуснали при свако му Всеволод и вуйна му Инна. Те го приели добре, въвели го в своя кръг от другари и познати. Младият мъж бързо влезнал в новата роля, ходел в „ Източния комитет”, общувал с власовците. Особено му оказал помощ боксът, като удържал няколко победи на кръга. Дори се харесал на гордостта на немската нация международния първенец по бокс Макс Шлелинг, който му подарил своя снимка с благосклонен надпис. Това било знак на доверие и самопризнание, че го одобряват за собствен.
След като Игор Миклашевски добре се легализирал, пристигнало време да потърси подстъпа към Хитлер, чийто адрес му дал преди този момент Илин. Там живеела международно известната актриса Олга Чехова. Тя пристигнала в Германия още през 1921 година, направила блестяща кариера и станала фаворитка на Хитлер, Гьоринг и Гьобелс.
Впоследствие имало най-противоречиви отзиви дали Чехова е сътрудничела на съветското разузнаване. Но самият факт, че чекистът Илин дал нейният адрес на Игор и че тя не го е предала, а му е помогнала, приказва самичък по себе си.
Миклашевски постоянно посредством „ пощенската кутия” докладвал за напредването на сюжета. Всичко вървяло съвсем ослепително. Неочаквано самият Сталин забранил интервенцията.
Наркомът по държавна сигурност Всеволод Меркулов и Виктор Илин отишли при Сталин във вилата му в Кунцево, с цел да му оповестят за подготвяната от тях интервенция, която към този момент отивала към завършване. Неочаквано Сталин ги отрязал: „ Това не би трябвало да се прави.”
Двамата чекисти останали като гръмнати, тъй като Сталин в никакъв случай не бил отменил предходната си глоба. Но на Върховния Главнокомандващ не можело да се задават въпроси. За всеки случай те траяли подготовката на Миклашевски.
През 1944 година Меркулов и Илин още веднъж сложили въпроса пред Сталин, само че той отново споделил: „ Хитлер не би трябвало да се отстранява!” Този път Меркулов се престрашил да попита за какво.
Сталин пояснил: „ Хитлер ни е необходим за цялостния погром на Германия. Докато е жив, той няма да отиде на сепаративно съглашение със Запада. На собствен ред нито Съединени американски щати,нито Англия ще сключат договорка с ръководещите, до момента в който на кормилото е Хитлер. Друга работа е, в случай че Хитлер изчезне. Възможно е властта да премине у Гьоринг или у Папен, с които западните страни могат да се сговорят. А на нас това не ни е преференциално, ние сме покрай цялостния погром на Германия. Затова не закачайте Хитлер!”
Така от стратегически съображения Сталин пощадил Хитлер. След снемане на задачата Игор Миклашевски се върнал през Франция в родината си и бил награден с медал „ Червено знаме”. Самата Олга Чехова след войната посетила Москва, написала записки „ Аз нищо не крия” и умряла през 1980 година на 93 години.
2. Хитлер против Сталин
По времето, когато Сталин разпоредил да бъде погубен Хитлер, а след това от стратегически съображения го пощадил, Хитлер също давал инструкции за унищожаването на Сталин.
За осъществяване на атентата немците избрали някогашния руски офицер пълководец на рота Пьотр Таврин. Той имал търкания с Наказателния кодекс още преди да влезе в армията (откраднал и проиграл на карти държавни средства) и по тази причина живеел под непознато име. И тъй като усетил, че контраразузнавачите от СМЕРШ (смерть шпионам) са по следите му, избягал при немците.
В РОА (Руска освободителна армия) Таврин завоювал доверие, даже попаднал в разследваща школа на Абвера (военното разузнаване). Там забелязали съобразителния и самоуверен курсант, по тази причина се спрели на него. Той дал единодушието си да извърши терористичния акт.
Таврин бил подложен на самостоятелна подготовка в специфична разузнавателно-диверсионна команда под персоналното управление на нейния шеф Ото Краус. Няколко пъти руснакът даже бил инструктиран персонално от оберщурмбанфюрер от Секретен сътрудник и основен вредител във Вермахта Ото Скорцени.
Легендировката за Таврин и за неговата жена Лидия, която също била определена за задачата, изглеждала по този начин: той бил майор от СМЕРШ, Герой на Съветския съюз, като имал и съответните документи; намирал се в отпуск след тежко раняване, като за задачата немците създали по тялото му пресни белези от рани. Таврин следвало да се легализира в Москва, за това трябвало да му оказват помощ двама немски сътрудници - единият работел в Народния комисариат на защитата (военното министерство), а другият в щаба на аварийните формирования. Тези сътрудници и „ Съюзът на съветските офицери” трябвало да оказват помощ на Таврин да проникне на някакво тържествено заседание или мероприятие, на което щял да участва и Сталин. Там Таврин трябвало да извърши атентат, като стреля с патрони, намазани с отрова, чието попадане в тялото неизбежно провокира гибел. Вторият вид предвиждал да изчака на улицата колата на Сталин и да го унищожи с изстрел от особено изработен гранатомет с дребни, само че извънредно мощни гранати.
На 5 септември 1944 година майор Таврин – съгласно документите заместник-началник на СМЕРШ в 39-а войска - и младши лейтенант от специфичния отдел Лидия Шилова били откарани със специфичен аероплан в региона на Смоленска област. Зенитно оръдие обаче блъснало самолета и той бил заставен да кацне спешно в полето. Таврин и Шилова употребявали приготвения мотоциклет и бързо се отдалечили от мястото на повредата. Видели ги обаче локални поданици, които алармирали „ СМЕРШ”. Бегълците били посрещнати и задържани още в първото село Карманово персонално от началника на контраразузнавателния отдел Ветров.
У съпрузите били открити седем револвера, две специфични оръжия и дребните гранатомети с муниции.
Таврин незабавно си признал всичко и споделил, че видимо се е съгласил да сътрудничи на немците, единствено с цел да може да се върне в родината, и в този момент се предавал непринудено.
Това звучало като истина – при толкоз оръжия той не оказал опозиция при ареста и драговолно се съгласил да бъде превербован. Била създадена радиоигра под кодовото име „ Туман” (мъгла), Шилова постоянно поддържала връзка, вследствие на което били хванати изпратените на помощ немски сътрудници и група диверсанти. Играта траяла до 9 април 1945 година, като Абверът до последните дни чакал резултати от Таврин, без да подозира неговото разкритие.
Така приключил пък ловът на Сталин от страна на Хитлер.
Чак до 1952 година руските контраразузнавачи чакали за връзка с Таврин да се появят запазили се немски сътрудници, само че това не се случило. И защото Таврин и Шилова повече не били нужни, тях просто ги разстреляли. Наистина можели да бъдат регистрирани чистосърдечното им разкайване и оказаната помощ, само че те знаели прекомерно доста. Дори Президиумът на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики отхвърлил молбата им за опрощение. В това време хората ги разстрелвали за надалеч по дребни неща от подготовката за ликвидиране на самия Сталин.
________________________________
* Писателят Владимир Карпов е роден през 1922 годна. През 1941 година като випускник във Военнополитическо учебно заведение в Ташкент е пратен в пандиза, тъй като попитал: „ Защо учебното заведение ни се споделя „ Ленин”, а ние единствено за Сталин приказваме?” Минал през наказателните батальони, служил в разузнаването, Герой на Съветския съюз, военачалник в отставка, публицист с 16 книги, първи секретар на Съюза на писателите в Съюз на съветските социалистически републики.
Първото нападение над Хитлер било замислено още през 1941 година, когато нацистките войски доближили Москва. Съветското разузнаване изцяло основателно предположило, че в случай че Москва бъде завладяна, Хитлер, също като Наполеон, ще се изкуши да влезе в столицата. В разузнаването постъпила информация, че Хитлер е разпоредил да бъде изработен церемониален церемониал – даже към този момент били избрани частите, които би трябвало да дефилират по Червения площад, печатали се предложения и пропуски.
За фюрера било квалифицирано отмъщение. Били основани специфични диверсионни групи и планувани разнообразни разновидности на интервенцията. Москва обаче устояла и на Хитлер му се разминало.
Втора опция за очистване на Хитлер се обрисувала през 1942 година, когато станало известно, че той през цялото лято ще бъде в полевата щаб-квартира „ Верволф” край Виница в Западна Украйна.
Сталин дал единодушието си интервенцията да бъде проведена от опитните чекисти Павел Судоплатов и Виктор Илин. А самото нападение било предоставено на командира на диверсионен отряд в тила на немците Дмитрий Медведев (по-късно воин на Съветския съюз). Планът обаче бил прекомерно комплициран и с многочислени разновидности, освен това липсвала доста от нужната информация за точното разположение на обектите във „ Вълчето леговище”, на системата за защита и защита. Замисълът не бил сбъднат.
Вторият атентат бил умислен скрито от Сталин – решили да го зарадват с съответни резултати. Сега се насочили да пробият близкото обграждане на Хитлер с многоходова композиция. Първото звено бил Всеволод Блюментал-Тамарин, наследник на известна съветска актриса. Той бил надарен, само че не чак като майка си, и упорит, смятал се за подценен. Затова минал към немците и почнал да им сътрудничи, като четял по радиото апели към бойците от Червената войска да се предават. Този Всеволод бил женен за Инна Лашчилина, а нейният брат пък бил женен за актрисата Августа Миклашевска - тя имала огромен наследник Игор, който служел в армията, бил първенец по бокс в Ленинградски боен окръг и благонадежден като човек.
Виктор Илин замислил рискована, само че осъществима композиция да трансферира Игор в Германия. Там той трябвало да откри свако си Всеволод, и се надявали да го одобри като роднина и сродна душа. По-нататък Игор трябвало да осъществя подсигурени му от Илин подстъпи към Хитлер.
Илин подготвял Игор Маклашевски в продължение на половин година за тази свръхотговорна задача, след което го трансферирал през фронтовата линия. Младият мъж незабавно се предал на немците и декларирал, че желае да им сътрудничи. Те не му повярвали и вярно позволили, че е руски сътрудник, даже позоваването на свакото не му разчистило незабавно пътя към Берлин.
Игор бил подложен на изтезания, водили го даже на привиден разстрел. Удържал. Накрая го пуснали при свако му Всеволод и вуйна му Инна. Те го приели добре, въвели го в своя кръг от другари и познати. Младият мъж бързо влезнал в новата роля, ходел в „ Източния комитет”, общувал с власовците. Особено му оказал помощ боксът, като удържал няколко победи на кръга. Дори се харесал на гордостта на немската нация международния първенец по бокс Макс Шлелинг, който му подарил своя снимка с благосклонен надпис. Това било знак на доверие и самопризнание, че го одобряват за собствен.
След като Игор Миклашевски добре се легализирал, пристигнало време да потърси подстъпа към Хитлер, чийто адрес му дал преди този момент Илин. Там живеела международно известната актриса Олга Чехова. Тя пристигнала в Германия още през 1921 година, направила блестяща кариера и станала фаворитка на Хитлер, Гьоринг и Гьобелс.
Впоследствие имало най-противоречиви отзиви дали Чехова е сътрудничела на съветското разузнаване. Но самият факт, че чекистът Илин дал нейният адрес на Игор и че тя не го е предала, а му е помогнала, приказва самичък по себе си.
Миклашевски постоянно посредством „ пощенската кутия” докладвал за напредването на сюжета. Всичко вървяло съвсем ослепително. Неочаквано самият Сталин забранил интервенцията.
Наркомът по държавна сигурност Всеволод Меркулов и Виктор Илин отишли при Сталин във вилата му в Кунцево, с цел да му оповестят за подготвяната от тях интервенция, която към този момент отивала към завършване. Неочаквано Сталин ги отрязал: „ Това не би трябвало да се прави.”
Двамата чекисти останали като гръмнати, тъй като Сталин в никакъв случай не бил отменил предходната си глоба. Но на Върховния Главнокомандващ не можело да се задават въпроси. За всеки случай те траяли подготовката на Миклашевски.
През 1944 година Меркулов и Илин още веднъж сложили въпроса пред Сталин, само че той отново споделил: „ Хитлер не би трябвало да се отстранява!” Този път Меркулов се престрашил да попита за какво.
Сталин пояснил: „ Хитлер ни е необходим за цялостния погром на Германия. Докато е жив, той няма да отиде на сепаративно съглашение със Запада. На собствен ред нито Съединени американски щати,нито Англия ще сключат договорка с ръководещите, до момента в който на кормилото е Хитлер. Друга работа е, в случай че Хитлер изчезне. Възможно е властта да премине у Гьоринг или у Папен, с които западните страни могат да се сговорят. А на нас това не ни е преференциално, ние сме покрай цялостния погром на Германия. Затова не закачайте Хитлер!”
Така от стратегически съображения Сталин пощадил Хитлер. След снемане на задачата Игор Миклашевски се върнал през Франция в родината си и бил награден с медал „ Червено знаме”. Самата Олга Чехова след войната посетила Москва, написала записки „ Аз нищо не крия” и умряла през 1980 година на 93 години.
2. Хитлер против Сталин
По времето, когато Сталин разпоредил да бъде погубен Хитлер, а след това от стратегически съображения го пощадил, Хитлер също давал инструкции за унищожаването на Сталин.
За осъществяване на атентата немците избрали някогашния руски офицер пълководец на рота Пьотр Таврин. Той имал търкания с Наказателния кодекс още преди да влезе в армията (откраднал и проиграл на карти държавни средства) и по тази причина живеел под непознато име. И тъй като усетил, че контраразузнавачите от СМЕРШ (смерть шпионам) са по следите му, избягал при немците.
В РОА (Руска освободителна армия) Таврин завоювал доверие, даже попаднал в разследваща школа на Абвера (военното разузнаване). Там забелязали съобразителния и самоуверен курсант, по тази причина се спрели на него. Той дал единодушието си да извърши терористичния акт.
Таврин бил подложен на самостоятелна подготовка в специфична разузнавателно-диверсионна команда под персоналното управление на нейния шеф Ото Краус. Няколко пъти руснакът даже бил инструктиран персонално от оберщурмбанфюрер от Секретен сътрудник и основен вредител във Вермахта Ото Скорцени.
Легендировката за Таврин и за неговата жена Лидия, която също била определена за задачата, изглеждала по този начин: той бил майор от СМЕРШ, Герой на Съветския съюз, като имал и съответните документи; намирал се в отпуск след тежко раняване, като за задачата немците създали по тялото му пресни белези от рани. Таврин следвало да се легализира в Москва, за това трябвало да му оказват помощ двама немски сътрудници - единият работел в Народния комисариат на защитата (военното министерство), а другият в щаба на аварийните формирования. Тези сътрудници и „ Съюзът на съветските офицери” трябвало да оказват помощ на Таврин да проникне на някакво тържествено заседание или мероприятие, на което щял да участва и Сталин. Там Таврин трябвало да извърши атентат, като стреля с патрони, намазани с отрова, чието попадане в тялото неизбежно провокира гибел. Вторият вид предвиждал да изчака на улицата колата на Сталин и да го унищожи с изстрел от особено изработен гранатомет с дребни, само че извънредно мощни гранати.
На 5 септември 1944 година майор Таврин – съгласно документите заместник-началник на СМЕРШ в 39-а войска - и младши лейтенант от специфичния отдел Лидия Шилова били откарани със специфичен аероплан в региона на Смоленска област. Зенитно оръдие обаче блъснало самолета и той бил заставен да кацне спешно в полето. Таврин и Шилова употребявали приготвения мотоциклет и бързо се отдалечили от мястото на повредата. Видели ги обаче локални поданици, които алармирали „ СМЕРШ”. Бегълците били посрещнати и задържани още в първото село Карманово персонално от началника на контраразузнавателния отдел Ветров.
У съпрузите били открити седем револвера, две специфични оръжия и дребните гранатомети с муниции.
Таврин незабавно си признал всичко и споделил, че видимо се е съгласил да сътрудничи на немците, единствено с цел да може да се върне в родината, и в този момент се предавал непринудено.
Това звучало като истина – при толкоз оръжия той не оказал опозиция при ареста и драговолно се съгласил да бъде превербован. Била създадена радиоигра под кодовото име „ Туман” (мъгла), Шилова постоянно поддържала връзка, вследствие на което били хванати изпратените на помощ немски сътрудници и група диверсанти. Играта траяла до 9 април 1945 година, като Абверът до последните дни чакал резултати от Таврин, без да подозира неговото разкритие.
Така приключил пък ловът на Сталин от страна на Хитлер.
Чак до 1952 година руските контраразузнавачи чакали за връзка с Таврин да се появят запазили се немски сътрудници, само че това не се случило. И защото Таврин и Шилова повече не били нужни, тях просто ги разстреляли. Наистина можели да бъдат регистрирани чистосърдечното им разкайване и оказаната помощ, само че те знаели прекомерно доста. Дори Президиумът на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики отхвърлил молбата им за опрощение. В това време хората ги разстрелвали за надалеч по дребни неща от подготовката за ликвидиране на самия Сталин.
________________________________
* Писателят Владимир Карпов е роден през 1922 годна. През 1941 година като випускник във Военнополитическо учебно заведение в Ташкент е пратен в пандиза, тъй като попитал: „ Защо учебното заведение ни се споделя „ Ленин”, а ние единствено за Сталин приказваме?” Минал през наказателните батальони, служил в разузнаването, Герой на Съветския съюз, военачалник в отставка, публицист с 16 книги, първи секретар на Съюза на писателите в Съюз на съветските социалистически републики.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ