Аз съм почти на 80 г. Чух разговор на сина ми с внука и реших вече да живея за себе си
Знаете, че от време на време в живота на старите хора идва миг, когато стартират да съжаляват за метода, по който са живели живота си.
Изведнъж схващат, че са можели да живеят доста по-добре, само че вместо това са се изразходвали за неща, които никому не са били нужни. Те постоянно съжаляват за това и молят своите потомци да не повтарят грешките им.
Затова взех решение да „ разчупя модела “ и да пребивавам за себе си, най-малко на остарели години. Вече съм в осемдесетте, само че здравето ми разрешава да повеждам свободен живот.
И не ме е позор. Не мога да се срамя от обстоятелството, че пребивавам и се държа по този метод, тъй като целият ми живот постоянно е бил в интерес на други хора. Единият интервал за мъжа, другият за децата. Идва третият – за мен.
Можете да ме обвинявате, колкото желаете, само че не ме интересува. Сега се пробвам да осъдя децата си за жилището и да спра да поддържам връзка с тях най-малко за известно време.
Те от дълго време са се отказали от мен в главите си и това се усеща в отношението им към мен. Започнаха да се рапореждат с дома ми като с техен. Синът ми реалокира сина си и годеницата му да живеят при мен, без даже да ме попита за моето мнение.
Неговите думи бяха: „ Бъдете търпеливи с баба, тъй като какъв брой време й остава? “ Сякаш ме разсъниха от сън. Спомних си, че към момента живея, че съм още жива и към този момент съм изпълнила всичките си отговорности.
Малко е да кажа, че децата бяха сюрпризирани, когато смених ключалката. Те започнаха да желаят дял от личния ми дом за себе си. Собственият ми наследник заведе дело, с цел да продаде дома ми и да получи парите, от които се нуждае за сина си.
Благодарение на брачна половинка ми, децата нямат безусловно нищо общо с парцелите ми. Естествено, в наследството си ще оставя всичко на тях, само че не в този момент.
Поне в последния стадий от живота си желая да усещам цялостна независимост. Не желая да завися от никого, не желая да се регистрирам или да мисля, че дължа нещо на някого. Не, единственото ми предпочитание е да вдишвам свободно без никакви „ би трябвало “.
