Казвам се Андрей. На 42 години съм. С жена ми

Казвам се Андрей. На 42 години съм. С жена ми и щерка ми живеехме в малко градче, животът тук е добър и не е толкоз гръмък, колкото в огромния град.

Когато щерка ни навърши 14 години, тя загуби майка си. По това време ми беше доста мъчно.

Усетих цялата тежест на живота с дете младеж. Все отново се стараех да я разбирам и поддържам, с цел да не си усложняваме връзките. Дарих й цялата си любов. Животът продължи и щерка ми порасна.

След като приключи 12 клас, реши да запише право в града. Галя живееше на квартира и се прибираше всеки уикенд. Учеше добре, само че не поддържаше никакви връзки с никого, макар че беше красива и занимателна млада дама.

През 3-тата година на образование тя стартира да се прибира все по-рядко, по тази причина си помислих, че може би си е намерила работа. Когато пристигнаха празниците, дущеря ми още веднъж сподели, че няма да може да пристигна да ме види. Това ме изненада, само че не й споделих нищо, осъзнавайки, че най-вероятно е заета.

Лятото беше към своя край.

Беше ми мъчително, само че продължих да извозвам дните си самичък.

Една вечер щерка ми ми се обади и ме помоли да се срещнем на гарата. Много се зарадвах, че въпреки всичко е съумяла да пристигна.

Рано сутринта отидох на гарата. В далечината видях щерка си. Беше сама, само че държеше нещо в ръце. Първоначално не видях какво държи, само че след това ми се изяссни – държеше бебе.

— Татко, запознай се с Мишо!

— Как да се срещна, дъще? Чие дете е това? Защо си пристигнала с него?

— Моят наследник, тате. Съжалявам, че не ти споделих нищо. Но не мога да се откажа от него.

Чутото не се побираше в главата ми. Не можех да допускам. Как е могло да стане това? Защо щерка ми е скрила бременността си от мен? През цялото време, до момента в който идвах на себе си, Галя държеше бебето в ръцете си и го целуваше нежно.

— Дъще, изясни ми за какво наричаш това бебе твое? Наистина ли си го родила?

— Тате, скърбя още веднъж. На път за у дома ще ти опиша всичко.

Галя ми описа покъртителна история. Сподели ми по какъв начин се срещнала със студент от по-голям курс, който почнал да й обръща особено внимание. Казва се Владимир. Никой не се интересувал по този начин от нея, с изключение на аз, нейния татко. Той не бил като другите момчета, които били доста груби.

Той незабавно предложил на Гала да излязат дружно, само че няколко седмици по-късно отпътувал за родния си град…

Момчето го нямало близо месец. Не се свързал с нея и не й писал. Галя си помислила, че я е изоставил, само че след месец той се върнал.

Негодуванието и гневът й незабавно изчезнали. Заживели щастливо дружно. Връзката им родила нов живот. И двамата били доста, доста щастливи. Дори възнамерявали да си създадат дребна женитба след раждането на детето.

Но животът е нечовечен. Преди Галя да стигне до родилния дом, с Владимир се случил случай. 

Бил блъснат от кола. Той прекарал 4 дни в кома, а по-късно лекарите съобщили, че няма да може да се възвърне, защото провалите, които е получил, са несъвместими с живота.

Дъщеря ми претърпяла сама огромна тъга. Никой не можел да й помогне и тя се страхувала да ми се обади; нямаше други родственици или другари.

Помогнала й е акушерката, която е изродила бебето. Тя я приюти, оказа помощ й с детето, съумяла да я успокои и да й изясни, че към този момент има за кого да живее.

Когато разбрах какво е претърпяла щерка ми, не можех да оставя нея и внука ми в неволя. Галя обожава сина си и му споделя истории за татко му. Синът му евентуално доста наподобява на него.

И пораства измежду обичащи го мама и дядо.