В нашето семейство сме две деца – аз и по-големият

В нашето семейство сме две деца – аз и по-големият ми брат Трифон.

Майка ни ни отгледа сама, доста ни обичаше и се опитваше да ни обезпечи всичко, за което мечтаехме, с цел да компенсира по някакъв метод неналичието на татко ни в фамилията – той умря при индустриална повреда преди доста години.

Вероятно точно фактът, че майка ни не ни отхвърли нищо, разглези Трифон. Той беше на тридесет и две години, само че нямаше нито жена, нито деца и изглеждаше, че няма желание да се отдели от майка ни.

Когато жена ми и аз им отивахме на посетители, се пробвах да приказвам с брат ми, само че той даже не обръщаше внимание – и по този начин животът е добър, споделяха ми майка ми и брат ми.

И когато майка ми към този момент беше изгубила всяка вяра да дочака внуци от най-големия си наследник, той докара вкъщи бъдещата си брачна половинка.

Точно по този начин, той я докара в жилището на майка ми и даже не си намерения да живеят другаде, макар че майка ми не беше удовлетворена от концепцията да дели покрива с младото семейство.

Освен това брачната половинка на брат ми към този момент имаше дете – петгодишна щерка. Ето за какво майка ми най-сетне се съгласи да одобри избора на Трифон и да не отпраща дребното дете и майка му.

Но времето сподели, че трябваше да ги изгони на мига. 

Почти през цялото време брачната половинка на брат ми стартира да открива свои лични правила и да кара всички да се преценяват с нея.

Младата дама към този момент е била омъжена преди този момент и съгласно нейната версия първият брак се е разпаднал точно поради намесата на свекърва й в живота на фамилията, тъй че на първата фамилна вечеря тя предоставила на майка ми лист с правила, които би трябвало да се съблюдават в името на комфортното общуване.

Представяте ли си какъв брой безсрамие е нужно да отидеш в дома на някой различен и да изискваш всички да съблюдават новите ти правила?

Първият раздел трябвало да подсигурява нейната самостоятелност:

– не се обаждайте, когато никой не ви желае съвета;
– храната би трябвало да е отделна;
– всичко, което се отнася до Трифон – храна, облекло – се управлява от брачната половинка му, а не от майка му;
– каквото и да се случи, неразрешено е влизането в стаята на младото семейство без почукване;
– всички въпроси по отношение на детето се вземат решение от нейната майка.

Нашата майка е доста търпелива жена и е привикнала да заобикаля споровете до последния миг, по тази причина се пробвала да обърне всичко на смешка: „ Уау! А може ли най-малко да вдишвам? “ – прецизирала тя с усмивка.

Снахата не оценила шегата и показала първата точка. Мама схванала, че очевидно нищо не може да се реши с смешки.

Майка ми незабавно им подсети, че за тях би било доста по-лесно и по-спокойно в апартамент чартърен, само че двойката не одобри предлагането и обявиха, че нямат желание да вървят на никое място, единствено подсетиха да не се не помни първата точка от разпоредбите, когато не й харесва нещо.

Следващият раздел от разпоредбите трябвало да контролира материалните въпроси:

– нито синът, нито снахата са длъжници на майката;
– заплащането за комунални услуги се разделя поравно сред всички жители на жилището (без да се брои детето);
– никоя от моите покупки не ви засяга;
– в случай че се чудите какъв брой печелим, погледнете още веднъж първия параграф от правилата;
– Няма да има дарове от нас.

Когато майка ми ми описа за това, най-вече ми хареса тематиката за комуналните услуги. „ С изключение на детето “ – добра концепция й е хрумнала! Все едно детето не се мие с вода и не играе на ярко, доста добре измислено!

Третият раздел засягал общия живот:

– всеки чисти жилището съгласно график
– подреждаме прането;
– ядем от разнообразни ястия;
– вкъщи не може да се канят посетители
– Прозорците не могат да се отворят леко.

Последният раздел беше за уважението:

– всеки се отнася към другия с почитание
– викането е забранено;
– всички недоволства единствено със спокоен и вежлив звук

„ Така съм го възпитала “, оплакваше ми се майка ми по телефона съвсем всеки ден, „ Четеш му приказки за лека нощ, проверяваш му уроците, плащаш за висше обучение, а след това той води някаква млада дама, на която не можеш да кажеш дума без позволение! “

Разбира се, никакви правила не помогнаха да се избегнат кавгите и недоразуменията, майка ми неведнъж помоли неканената гостенка да се изнесе от жилището й, само че никой не обърна внимание на думите й.

В последна сметка не устоях на сълзите и паниките на майка ми и взех решение да оказа помощ с изгонването на брат ми. Жена ми ме поддържа в това, тъй като тя също доста обичаше майка ми и я почиташе същински.

Не предизвестих брат си за идването ни, по тази причина незабавно щом прекрачихме прага на жилището, брачната половинка му изпадна в гняв, крещейки за това, което беше ясно написано в разпоредбите – без посетители!

– Ние не идваме на посетители, не се притеснявай отговорих умерено. – Здравей, Трифоне. Приготви се.

Докато имах сериозен диалог на четири очи с Трифон, жена ми слагаше нещата на жена му и детето му в кашони и пазарски чанти, без да обръща внимание на крясъците и обидите, отправени към нея.

Колкото и да протестираше брат ми, двойката нямаше избор – събрахме всичките им неща, натоварихме ги в колата ми и ги занесохме в стаята в хостела, която общително наех за брат ми и фамилията му за два дни.

Не знам къде ще отидат по-късно и въобще не желая да знам. А в жилището на майка ми, за всеки случай, смених ключалката на входната врата. Сега и тя, и аз ще сме спокойни. Защото ще знам, че никой няма да й скапе настроението и нервите й на остарели години.