Златното момче на българските щанги Гълъбин Боевски вече е откровен

Златното момче на българските щанги Гълъбин Боевски към този момент е прям рецидивист-наркопласьор – някогашният олимпийски първенец още веднъж е хванат с килограми кокаин и към този момент излежава присъдата си в португалски затвор, разкри извънредно пред „ Уикенд “ непосредствен другар на пропадналия състезател. Той е бил въдворен зад решетките преди по-малко от година.

През октомври 2011 година Гълъбин Боевски бе хванат на летището в Сау Пауло с 9 кила „ бело “ малко преди да се качи на самолета за Мадрид на път за София. Наркодилърът бил дружно с щерка си Сара. Тогава съдът в Бразилия осъди нашенеца на 9 години и 4 месеца затвор, само че единствено 2 година по-късно, през октомври 2013-а, Гълъбин мистериозно се завърна у нас.

Компрометиран в очите на обществото, щангистът реши да откри нов житейски кей и по тази причина дружно със фамилията си се реалокира в Лисабон. По-късно потеглиха ласкави трудове по какъв начин силовият спортист се преродил, почнал сериозен бизнес в Португалия, купил си къща и загърбил незаконната наркотърговия.

Да, но не – оказа се, че през 2021 година Гълъбин Боевски е хванат от португалската полиция с голямо количество кокаин, наказан е и към този момент излежава присъдата си в локален затвор. Влязъл е зад решетките преди няколко месеца. Затова е станал неоткриваем даже за негови близки другари – никой не го е виждал, а телефоните му са изключени. Не е ясно какъв брой години ще лежи на топло щангиста.

„ То не е за разправяне, Гълъбин позволи поредна голяма житейска неточност. Явно това е бил положителният бизнес, който развивал в Португалия. Предвид престъпното му минало в този момент ще търка наровете години наред “, ядосва се приятелят от годините на спортна популярност.

И напомня, че Боевски бил на косъм даже да стане министър на спорта, в случай че не беше стрелбата в учебното заведение със сина му Пол. През 2008 година, до момента в който някогашният щангист бе общински консултант, 15-годишният тогава капризен непрокопсаник Пол Боевски се самопростреля в главата с газов револвер, което постави точка на политическите упоритости на татко му.

Най-любопитен е обаче точно моментът с необяснимото прибиране на Гълъбин след единствено 2 години в бразилски затвор. Без да е освободен, нито амнистиран от бразилските управляващи, през октомври 2013-а Боевски се озова без защита в аероплан на път за Европа, кацна несмущаван в София и си взе такси от летището за у дома като свободен жител.

При това щангистът не е първият сходен случай, а единствено следващият. „ Първият български случай с трафик на кокаин от Бразилия е регистриран към 1999-2000 година. След това имаше единични случаи към 2005 година. Но през 2007-2008 година настана същинска зараза – случаите с задържани българи в Бразилия набъбнаха стремглаво и в случай че в този момент ги преброим, ще излезе, че близо 80 на 100 от всички арестувани българи са били задържани точно тогава “.

Това сподели пред медиите Миряна – българка, която от десетилетия живее в Бразилия, а от 2005 година работи като преводач-интерпретатор във федералния съд. Поверен ѝ е преводът на каузи на българи и французи. От назначението ѝ на този пост няма нито едно „ българско “ дело, което да е пропуснала.

Докато бе основен прокурор, Сотир Цацаров разкри, че има още към 150 българи като Боевски – хора, наказани за наркотрафик в Бразилия, които или към този момент са се завърнали в България, или следва да се завърнат. Но все като свободни жители. И все като хора, които не са излежали до дъно присъдата си в Бразилия. Тоест, в случай че решат да си извадят удостоверение за съдимост в България, в него ще написа: „ неосъждан “.

Главната причина за този парадокс е неналичието на двустранен контракт за правна помощ сред България и Бразилия. Тази липса значи в това число, че присъдите, произнесени в една от двете страни, не се зачитат в другата. В очите на българските управляващи Гълъбин Боевски не е осъждан, тъй че въобще не е имало причина да бъде задържан при кацането му на българска територия.

Реклама

Полша, която по това време има към 20 свои в бразилските затвори, е последната страна, съумяла да подпише с Бразилия двустранно съглашение за трансфер на наказани лица. Документът е влезнал в действие в края на 2012 година и е предложен като образец от тогавашния дипломат на България в Бразилия Чавдар Николов.

В грама №338 от 6 декември 2012 година посланикът написа до тогавашния министър на външните работи Николай Младенов и до Дирекция „ Америка, Азия, Австралия и Океания ” на Министерство на външните работи: „ Смятам от необикновен интерес за нас подписаното съглашение за трансфер на наказани лица, защото до момента бразилската страна по принцип отхвърляше договаряния по този въпрос. (…)

Предлагам текстът на подписаното съглашение сред Бразилия и Полша да бъде незабавно изпратен на Министерството на правораздаването за разглеждане и въз основа на него за правене на наш план за сходно съглашение. Предполагам, че договарянията с бразилската страна ще бъдат доста по-сложни и сложни заради доста по-големия брой наши сънародници, излежаващи присъди в бразилските затвори “.

„ Изумена съм доколко българската страна не се интересува от своите жители “, разяснява Миряна. „ При толкоз огромна страна като Бразилия и при подобен взрив на делата против българи нашето посолство е оставено с двама дипломати в столицата.

А столицата е на към 1000 километра от мястото, на което се гледат множеството от делата – Сао Пауло. До 1998 година имаше най-малко генерално консулство тук, само че го закриха. България не поддържа и локална конструкция за юридическа помощ по тези каузи, каквато Франция, да вземем за пример, има “.

Други българи, живеещи в Бразилия, също настояват, че публична София е съумяла да абдикира и от двете си отговорности – тя нито е осигурила някаква юридическа грижа за задържаните българи и техните фамилии, нито е положила старания да опази България от заплахата наказани хора да се разхождат из нея като свободни и неосъждани. В единия случай се държи с задържаните като с хора, изгубили поданството си, а в другия случай се помирява с обстоятелството, че те са на независимост – като че ли нищо не зависи от нея.

Според Албена, сестра на българин, задържан в Бразилия, Миряна е единственият човек, който ѝ е оказал помощ с информация и на практика препоръки. „ Писах на формалния мейл на Външно министерство, питах ги в каква обстановка е брат ми, каква процедура и развръзка следва да чакам, по какъв начин се обезпечава отбраната, само че още не са ми дали отговор. В консулството на България бяха общителни, потвърдиха, че брат ми е задържан, само че не можаха да създадат нищо повече, единствено ме свързаха с преводачката “.

Според уеб страницата на Външно министерство българското посолство в столицата на Бразилия се състои от трима души: дипломат, консул и секретарка. Те дават отговор за още 6 страни в района, измежду които 40-милионна Колумбия, 30-милионна Венецуела и 30-милионно Перу.

Според отчета на Организация на обединените нации за разпространяването на опиатите през 2011 година Колумбия и Перу от време на време си разменят първото място в света по произвеждане на кокаин. Що се отнася до Венецуела, Организация на обединените нации я слага на четвърто място в света по брой на арестите поради наркотрафик. Ако в Бразилия има към 150 българи, задържани за наркотрафик, то в останалите южноамерикански страни има още към 50, съобщи тогава дипломатически източник, поискал анонимност.

Посолството на България в Колумбия е закрито още през 1990 година, а това във Венецуела беше затворено през 2012-а. Съкращенията, които бяха осъществени през последните години в дипломатическите задачи на България по света, бяха обяснявани най-вече с потребността от икономии, както и с обстоятелството, че като жители на Европейски Съюз българите в чужбина могат да потърсят помощ във всяко посолство на друга страна-членка на съюза. Проблемите на българските жители с правораздаването на избрани страни не е било обсъждано, най-малко не обществено.

И нещо значимо – Португалия, където е вторият арест на Гълъбин Боевски, има 90 жители, задържани в Бразилия за наркотрафик – по-малко, в сравнение с България. Но Португалия има подписан контракт за правна помощ с Бразилия – още отпреди 33 години. Оттогава не е допустимо Бразилия да експулсира португалски жители в родината им, като ги пусне свободно да пътуват със аероплан и да си вземат такси до у дома.