Светът навлиза в нова ера: Държавата, която спасява всички
Зимата на 1973-74 година се оказва мрачна и в доста връзки прилича днешната обстановка. В отговор на геополитическите спорове, цените на силата внезапно се покачват. В цяла Европа природният газ нараства повече от два пъти, тук-там има още по-големи нараствания на мазута, а цената на суровия нефт се утроява. Това подхранва инфлационен скок в богатия свят, намалявайки действителните приходи.
В разгара на рецесията западногерманският канцлер Вили Бранд обобщава формалния отговор на рецесията в доста страни: „ Ще би трябвало да се облечем малко по-топло тази зима и може би идващите две или три зими. Но ние няма да гладуваме ".
Неговото държавно управление, сходно на други, се концентрира върху напъните за понижаване на потреблението на гориво посредством налагане на ограничавания на скоростта за колите, отправяне на апел към жителите да не карат в неделя и условие от фабриките да понижат температурите в пещите си. Швеция и Холандия вкарват режим при продажбата на бензин, а Италия постанова полицейски час в питейните заведения и заведенията за хранене. Почти няма държавни управления, които непосредствено да раздават пари на бизнеса или на семействата. През 1973 година действителният размер на бюджета за обществени помощи във Англия съвсем не се трансформира.
Днес обстановката е напълно друга. Почти няма страни, които да са въвели ограничения за ограничение на потреблението. Но в това време фискалните кранове са необятно отворени, написа The Economist.
Наред с бюджета за понижаване на налозите, обрисуван на 23 септември, Англия отпусна финансиране на стойност 6.5% от Брутният вътрешен продукт през идната година, с цел да защищити семействата и компаниите от по-високите сметки за сила. Това е повече, в сравнение с страната похарчи за схемата за отпуск и поддръжка за независимо заетите през 2020-2021 година. Германия и Франция оферират дарения и дотации на стойност към 3% от Брутният вътрешен продукт.
Европейските държавни управления национализират големи елементи от своите енергийни браншове. Америка също харчи, въпреки и в по-малък мащаб. Губернаторите на щатите раздават „ газови карти “ и понижават налозите върху горивата, с цел да подкрепят потребителите. Можем единствено да си представим каква би била днешната социална реакция, в случай че някой политически водач реши да последва единствено метода на Вили Бранд и каже на хората да се облекат по-дебело.
Промяната в енергийната политика загатва за по-дълбока смяна в метода на ръководство на държавните средства. Политиците от дълго време се стремят да обезпечат защитни мрежи или тласъци в неприятни времена. Но през последните 15 години те станаха доста по-склонни да поддържат цели сегменти от стопанската система. Печалбите се приватизират, само че все по-голям дял от загубите или даже евентуалните загуби се социализира. В огромна степен това отхвърля известната теза, която гласи, че в епохата на „ неолиберализма " държавните управления са оставили пазарите без надзор. Всъщност се оказва, че светът навлиза в нова епоха на " избавяне на всички ", написа изданието.
Три обособени събития оформят образа на тази нова епоха. Първото е финансовата рецесия от 2007-2009 година През този интервал Съединени американски щати са похарчили 3.5% от брутния си вътрешен артикул за свързани с рецесията избавителни ограничения, в това число вливане на капитал за банки и ипотечни кредитори, съгласно отчет на Дебора Лукас от Масачузетския софтуерен институт. Оправданието за интервенциите тогава беше, че бездействането ще се окаже доста по-скъпо и в случай че банковата система се срине, останалата част от стопанската система ще я последва.
Когато настъпи пандемията от COVID-19, фокусът на избавителните ограничения се реалокира от финансовата стопанска система към действителната. По време на локдауните държавните управления раздадоха трилиони долари за поддръжка, подсигуряваха големи количества корпоративни заеми и постановиха мораториум върху банкрутите и погасителните вноски по заемите. За разлика от предходните рецесии, равнищата на беднотия, апетит и мизерия не се покачиха, а тук-там даже спаднаха. В целия богат свят разполагаемите приходи се покачиха. Повечето компании, които затвориха порти по време на пандемията, след това отвориха още веднъж.
Третото основно събитие е скокът в цените на силата, който последва нашествието на Русия в Украйна. Мащабът на предизвикването, пред което е изправена Европа, където цената на силата за потребителите към този момент се е повишила с 45% по отношение на миналата година, убеди доста политици, че още веднъж няма различен избор с изключение на солидна държавна интервенция. Сметките за сила в Европа ще се покачат с към 2 трилиона евро по отношение на 2021 година, съгласно разбор на американската банка Goldman Sachs. Благодарение на избавителните ограничения, държавните управления ще субсидират огромна част от това покачване.
Кумулативният резултат от тези три рецесии, които нормално се случват един път в едно потомство, а в този момент се реаризираха в бърза поредност, беше смяната в изискванията на политическия спор. Политиците сложиха нови упования за това какво може и какво би трябвало да направи страната. Италианското държавно управление да вземем за пример сътвори схеми за справяне с необслужваните заеми на банките, в опит да накара частния финансов бранш да отпуска повече заеми. Британското държавно управление предложи на банките огромни гаранции, с цел да ги накара да оферират по-големи ипотеки. Стойността на банковите депозити, застраховани от американското държавно управление, пък се е повишила с 40% през последните пет години.
През август тази година американският президент Джо Байдън разгласи, че ще похарчи стотици милиарди долари, с цел да избави американците, които имат неизплатени задължения по студентски заеми. Приблизително по същото време той разшири гаранциите по заемите за чиста сила. Австралия и Нова Зеландия предложиха на жителите заплащания за издръжката на живота, с цел да се оправят с високата инфлация. Полша вкара мораториум върху ипотечния дълг, Румъния също прави нещо сходно.
Следващата намеса е единствено въпрос на време. Какво ще стане, в случай че софтуерният колос Intel, който има решаваща роля за американското произвеждане на чипове, изпадне в усложнение? Или в случай че след една година цените на силата в Европа останат рекордно високи? Или в случай че хакерска атака докара до изгубването на банковите депозити на жителите?
Истинският размер на избавителните ограничения е сложен за пресмятане. Правителствата нормално не включват по този начин наречените „ условни отговорности “, като обезпечени заеми и имплицитни защитни ограничения, в своите фискални данни. Това им разрешава да поддържат стопанската система, като в същото време поддържат формалния обществен дълг невисок. Конвенционалните ограничения за държавния дълг на Америка не включват големия брой обещания и отговорности, които страната е направила на групи, вариращи от финансовата промишленост до летищата и пенсионерите.
Истината стартира да става по-ясна при обстоен обзор на държавните салда. Оказва се да вземем за пример, че английските министри са дали обещание да оказват помощ на удивителен брой планове. Британската страна е виновна за разчистването на тунела под Ламанша, в случай че той в миналото спре да се употребява. Тя е поела и ангажимент да поддържа пенсионните отговорности на някои самостоятелни пенсионни схеми, в случай че се наложи дефицитите да бъдат финансирани. Може и да покрива презастрахователи на комерсиална и индустриална благосъстоятелност при положение на огромна терористична офанзива.
Адаптирайки работата на Джеймс Хамилтън от Калифорнийския университет в Сан Диего, The Economist прави опит да пресметна общите имплицитни отговорности на американското федерално държавно управление - какъв брой е дало обещание да заплати, в случай че нещата се объркат, плюс уговорките, резултатите от които не са напълно регистрирани. В допълнение към формалния обществен дълг се прибавят задбалансови отговорности, в това число гаранциите по банкови депозити, заплащания за здравни грижи и ипотечни гаранции. От изчисленията излиза наяве, че държавното управление има евентуални отговорности на стойност над шест пъти брутния вътрешен артикул на страната и че тези отговорности през последните години са нарастнали доста по-бързо от американското произвеждане.
Други данни също удостоверяват лавинообразно възходящият размер на избавителните ограничения. Правителствените разноски на богатия свят за дотации и обществени помощи, нарастват непреклонно, защото политиците оказват помощ на затруднените компании и компенсират семействата, които се смятат за уязвими. Във Англия тези разноски не са били толкоз високи от началото на събирането на сходна статистика през 1948 година Съединени американски щати по принцип са известни като относително " нищожна " обществена страна. Това усещане към този момент не дава отговор на действителността. През 1979 година най-бедните 20% от американците са получили прехвърляния на стойност 32% от техния приход преди облагане с налози, съгласно Бюджетната работа на Конгреса. През 2018 година този индикатор към този момент доближава 68%.
Правителствата към този момент са склонни да реагират по-бързо на изключителните обстановки, в сравнение с преди. През 90-те години европейските държавни управления са стартирали приблизително към две избавителни интервенции годишно. През 2019 година броят им е бил към 10.
Никой не обича да вижда по какъв начин даден бизнес банкрутира или някое семейство изпада в мизерия. Фактът, че това се случва по-рядко, е добре пристигнал, самичък по себе си. Друга изгода от " избавителната страна " е, че хората и компаниите към този момент не би трябвало да харчат толкоз доста за застраховки, защото знаят, че страната ще се намеси. В Америка, да вземем за пример, общите разноски за застрахователни награди доближиха своя връх при започване на 2000 година - към 8% от Брутният вътрешен продукт, само че в този момент делът им е паднал до под 6%. Това съставлява голямо икономисване на разноски за бизнеса и жителите.
Има обаче и дефекти, с изключение на евентуално гигантските фискални разноски. The Economist цитира Фридрих Хайек, който показва, че до момента в който дадена обособена намеса (спасяване на банка да вземем за пример или стимулационни пакети при пандемия) може да бъде оправдана, то съвкупният резултат на доста сходни ограничения, взети дружно, може да " задуши " стопанската система. Причината е, че капитализмът създава нововъведения и по-високи приходи посредством така наречен " креативно заличаване " - нещата, които не работят, стопират и изчезват, а тези, които работят по-добре, процъфтяват. Една всеобща защитна мрежа за цялата стопанска система забавя този механизъм.
Засега е малко евентуално държавните управления да трансформират курса си. Докато не са ориентирани към банките, избавителните ограничения са известни и се харесват от по-голямата част от обществото. И с вероятното изключение в лицето на Англия, вложителите наподобява към момента не са усвоили изцяло фискалните опасности, заложени в тази нова тактика. Когато настъпи идната криза, което може да се случи скоро, може да се чака нов кръг от схеми за поддръжка, спомагателни компенсации и финансови тласъци. А когато идната промишленост се провали, евентуално ще бъде завършен и огромен избавителен пакет.
Вече всички сме банкери, написа още The Economist.
В разгара на рецесията западногерманският канцлер Вили Бранд обобщава формалния отговор на рецесията в доста страни: „ Ще би трябвало да се облечем малко по-топло тази зима и може би идващите две или три зими. Но ние няма да гладуваме ".
Неговото държавно управление, сходно на други, се концентрира върху напъните за понижаване на потреблението на гориво посредством налагане на ограничавания на скоростта за колите, отправяне на апел към жителите да не карат в неделя и условие от фабриките да понижат температурите в пещите си. Швеция и Холандия вкарват режим при продажбата на бензин, а Италия постанова полицейски час в питейните заведения и заведенията за хранене. Почти няма държавни управления, които непосредствено да раздават пари на бизнеса или на семействата. През 1973 година действителният размер на бюджета за обществени помощи във Англия съвсем не се трансформира.
Днес обстановката е напълно друга. Почти няма страни, които да са въвели ограничения за ограничение на потреблението. Но в това време фискалните кранове са необятно отворени, написа The Economist.
Наред с бюджета за понижаване на налозите, обрисуван на 23 септември, Англия отпусна финансиране на стойност 6.5% от Брутният вътрешен продукт през идната година, с цел да защищити семействата и компаниите от по-високите сметки за сила. Това е повече, в сравнение с страната похарчи за схемата за отпуск и поддръжка за независимо заетите през 2020-2021 година. Германия и Франция оферират дарения и дотации на стойност към 3% от Брутният вътрешен продукт.
Европейските държавни управления национализират големи елементи от своите енергийни браншове. Америка също харчи, въпреки и в по-малък мащаб. Губернаторите на щатите раздават „ газови карти “ и понижават налозите върху горивата, с цел да подкрепят потребителите. Можем единствено да си представим каква би била днешната социална реакция, в случай че някой политически водач реши да последва единствено метода на Вили Бранд и каже на хората да се облекат по-дебело.
Промяната в енергийната политика загатва за по-дълбока смяна в метода на ръководство на държавните средства. Политиците от дълго време се стремят да обезпечат защитни мрежи или тласъци в неприятни времена. Но през последните 15 години те станаха доста по-склонни да поддържат цели сегменти от стопанската система. Печалбите се приватизират, само че все по-голям дял от загубите или даже евентуалните загуби се социализира. В огромна степен това отхвърля известната теза, която гласи, че в епохата на „ неолиберализма " държавните управления са оставили пазарите без надзор. Всъщност се оказва, че светът навлиза в нова епоха на " избавяне на всички ", написа изданието.
Три обособени събития оформят образа на тази нова епоха. Първото е финансовата рецесия от 2007-2009 година През този интервал Съединени американски щати са похарчили 3.5% от брутния си вътрешен артикул за свързани с рецесията избавителни ограничения, в това число вливане на капитал за банки и ипотечни кредитори, съгласно отчет на Дебора Лукас от Масачузетския софтуерен институт. Оправданието за интервенциите тогава беше, че бездействането ще се окаже доста по-скъпо и в случай че банковата система се срине, останалата част от стопанската система ще я последва.
Когато настъпи пандемията от COVID-19, фокусът на избавителните ограничения се реалокира от финансовата стопанска система към действителната. По време на локдауните държавните управления раздадоха трилиони долари за поддръжка, подсигуряваха големи количества корпоративни заеми и постановиха мораториум върху банкрутите и погасителните вноски по заемите. За разлика от предходните рецесии, равнищата на беднотия, апетит и мизерия не се покачиха, а тук-там даже спаднаха. В целия богат свят разполагаемите приходи се покачиха. Повечето компании, които затвориха порти по време на пандемията, след това отвориха още веднъж.
Третото основно събитие е скокът в цените на силата, който последва нашествието на Русия в Украйна. Мащабът на предизвикването, пред което е изправена Европа, където цената на силата за потребителите към този момент се е повишила с 45% по отношение на миналата година, убеди доста политици, че още веднъж няма различен избор с изключение на солидна държавна интервенция. Сметките за сила в Европа ще се покачат с към 2 трилиона евро по отношение на 2021 година, съгласно разбор на американската банка Goldman Sachs. Благодарение на избавителните ограничения, държавните управления ще субсидират огромна част от това покачване.
Кумулативният резултат от тези три рецесии, които нормално се случват един път в едно потомство, а в този момент се реаризираха в бърза поредност, беше смяната в изискванията на политическия спор. Политиците сложиха нови упования за това какво може и какво би трябвало да направи страната. Италианското държавно управление да вземем за пример сътвори схеми за справяне с необслужваните заеми на банките, в опит да накара частния финансов бранш да отпуска повече заеми. Британското държавно управление предложи на банките огромни гаранции, с цел да ги накара да оферират по-големи ипотеки. Стойността на банковите депозити, застраховани от американското държавно управление, пък се е повишила с 40% през последните пет години.
През август тази година американският президент Джо Байдън разгласи, че ще похарчи стотици милиарди долари, с цел да избави американците, които имат неизплатени задължения по студентски заеми. Приблизително по същото време той разшири гаранциите по заемите за чиста сила. Австралия и Нова Зеландия предложиха на жителите заплащания за издръжката на живота, с цел да се оправят с високата инфлация. Полша вкара мораториум върху ипотечния дълг, Румъния също прави нещо сходно.
Следващата намеса е единствено въпрос на време. Какво ще стане, в случай че софтуерният колос Intel, който има решаваща роля за американското произвеждане на чипове, изпадне в усложнение? Или в случай че след една година цените на силата в Европа останат рекордно високи? Или в случай че хакерска атака докара до изгубването на банковите депозити на жителите?
Истинският размер на избавителните ограничения е сложен за пресмятане. Правителствата нормално не включват по този начин наречените „ условни отговорности “, като обезпечени заеми и имплицитни защитни ограничения, в своите фискални данни. Това им разрешава да поддържат стопанската система, като в същото време поддържат формалния обществен дълг невисок. Конвенционалните ограничения за държавния дълг на Америка не включват големия брой обещания и отговорности, които страната е направила на групи, вариращи от финансовата промишленост до летищата и пенсионерите.
Истината стартира да става по-ясна при обстоен обзор на държавните салда. Оказва се да вземем за пример, че английските министри са дали обещание да оказват помощ на удивителен брой планове. Британската страна е виновна за разчистването на тунела под Ламанша, в случай че той в миналото спре да се употребява. Тя е поела и ангажимент да поддържа пенсионните отговорности на някои самостоятелни пенсионни схеми, в случай че се наложи дефицитите да бъдат финансирани. Може и да покрива презастрахователи на комерсиална и индустриална благосъстоятелност при положение на огромна терористична офанзива.
Адаптирайки работата на Джеймс Хамилтън от Калифорнийския университет в Сан Диего, The Economist прави опит да пресметна общите имплицитни отговорности на американското федерално държавно управление - какъв брой е дало обещание да заплати, в случай че нещата се объркат, плюс уговорките, резултатите от които не са напълно регистрирани. В допълнение към формалния обществен дълг се прибавят задбалансови отговорности, в това число гаранциите по банкови депозити, заплащания за здравни грижи и ипотечни гаранции. От изчисленията излиза наяве, че държавното управление има евентуални отговорности на стойност над шест пъти брутния вътрешен артикул на страната и че тези отговорности през последните години са нарастнали доста по-бързо от американското произвеждане.
Други данни също удостоверяват лавинообразно възходящият размер на избавителните ограничения. Правителствените разноски на богатия свят за дотации и обществени помощи, нарастват непреклонно, защото политиците оказват помощ на затруднените компании и компенсират семействата, които се смятат за уязвими. Във Англия тези разноски не са били толкоз високи от началото на събирането на сходна статистика през 1948 година Съединени американски щати по принцип са известни като относително " нищожна " обществена страна. Това усещане към този момент не дава отговор на действителността. През 1979 година най-бедните 20% от американците са получили прехвърляния на стойност 32% от техния приход преди облагане с налози, съгласно Бюджетната работа на Конгреса. През 2018 година този индикатор към този момент доближава 68%.
Правителствата към този момент са склонни да реагират по-бързо на изключителните обстановки, в сравнение с преди. През 90-те години европейските държавни управления са стартирали приблизително към две избавителни интервенции годишно. През 2019 година броят им е бил към 10.
Никой не обича да вижда по какъв начин даден бизнес банкрутира или някое семейство изпада в мизерия. Фактът, че това се случва по-рядко, е добре пристигнал, самичък по себе си. Друга изгода от " избавителната страна " е, че хората и компаниите към този момент не би трябвало да харчат толкоз доста за застраховки, защото знаят, че страната ще се намеси. В Америка, да вземем за пример, общите разноски за застрахователни награди доближиха своя връх при започване на 2000 година - към 8% от Брутният вътрешен продукт, само че в този момент делът им е паднал до под 6%. Това съставлява голямо икономисване на разноски за бизнеса и жителите.
Има обаче и дефекти, с изключение на евентуално гигантските фискални разноски. The Economist цитира Фридрих Хайек, който показва, че до момента в който дадена обособена намеса (спасяване на банка да вземем за пример или стимулационни пакети при пандемия) може да бъде оправдана, то съвкупният резултат на доста сходни ограничения, взети дружно, може да " задуши " стопанската система. Причината е, че капитализмът създава нововъведения и по-високи приходи посредством така наречен " креативно заличаване " - нещата, които не работят, стопират и изчезват, а тези, които работят по-добре, процъфтяват. Една всеобща защитна мрежа за цялата стопанска система забавя този механизъм.
Засега е малко евентуално държавните управления да трансформират курса си. Докато не са ориентирани към банките, избавителните ограничения са известни и се харесват от по-голямата част от обществото. И с вероятното изключение в лицето на Англия, вложителите наподобява към момента не са усвоили изцяло фискалните опасности, заложени в тази нова тактика. Когато настъпи идната криза, което може да се случи скоро, може да се чака нов кръг от схеми за поддръжка, спомагателни компенсации и финансови тласъци. А когато идната промишленост се провали, евентуално ще бъде завършен и огромен избавителен пакет.
Вече всички сме банкери, написа още The Economist.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ