Къде е българската храна?
Земеделската политика от последните години и новите стопански и финансови провокации не престават да подриват традициите у нас да се създават месо, млечни артикули, зеленчуци, плодове и други храни. Поредният знаменателен образец идва от статистиката за вноса на агнешко и овче месо в страната за първите шест месеца на 2022 година
През първото полугодие България е внесла 10 пъти повече агнешко и овче месо, в сравнение с е изнесла, сочи статистиката на министерството на земеделието. Вносът на агнешко е над 70% по-голям по отношение на същия интервал на миналата година, осведоми БНР.
1102 тона овче и агнешко месо сме внесли през първите 6 месеца на тази година. Голяма част от това количество идва от страни-членки на Европейския съюз. От трети страни у нас са влезнали 351 тона като цялото количество е с генезис Северна Македония. Това съгласно съпредседателя на асоциацията на овцевъдите Симеон Караколев е евтиното агнешко месо, за което браншовата асоциация сигнализира по Великден, че срутва пазара на българското агнешко.
Според браншовиците останалото вносно количество е не агнешко, а овче месо, което не се търгува непосредствено на пазара, а влиза в месопреработвателната индустрия, евентуално като необявен сурогат на телешко в състава на саламите.
За първата половина на годината България е произвела 112 тона овче и агнешко месо, което е най-ниското регистрирано количество за същия интервал на последните три години.
Криза е превзела и оранжерийното произвеждане, което слага под въпрос дали ще има български оранжерийни зеленчуци тази зима. Към сегашния миг 80% от притежателите на отопляеми оранжерии в страната не възнамеряват да ги приготвят за идващия сезон, заяви Българска национална телевизия.
Заради терзания от нов скок в цените на енергоносителите стопаните избират да ги оставят празни. Това обаче ще докара и до съкращения на служащи.
Ситуацията е доста непредвидима. Енергоносителите нарастнаха три пъти, не се знае какво ще стане на утрешния ден. Може да нарастнат до 6 и 8 пъти. В момента пелетите от слънчоглед се оферират за 450-500 лева на звук. Миналата година бяха по 130-140 лева Аз горя към 5 тона на вечер, единствено разноските за отопление възлизат на 2500 лева Това сподели Иван Кабуров, зеленчукопроизводител. За първи път от основаването на оранжерията му в село Мало Конаре тя ще остане празна през зимните месеци. Садене на нова годишна продукция ще има едвам към края на март 2023 година
Храните нарастват
Тази седмица показателят на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на питателните артикули на едро в България, се повиши с 1,58 на 100 до рекордните 2,254 пункта. Показателят надмина най-високото си историческо равнище от 2,222 пункта, реализирано при започване на май тази година. Базовото равнище на ИТЦ - 1,000 пункта - е от 2005 година
В листата на поскъпналите храни са оранжерийните домати, краставици и чушки, морковите, ябълките, кравето масло, кашкавалът, пилешкото месо и яйцата. Поевтиняване има при картофите, гроздето, портокалите, олиото, брашното и захарта.
През първото полугодие България е внесла 10 пъти повече агнешко и овче месо, в сравнение с е изнесла, сочи статистиката на министерството на земеделието. Вносът на агнешко е над 70% по-голям по отношение на същия интервал на миналата година, осведоми БНР.
1102 тона овче и агнешко месо сме внесли през първите 6 месеца на тази година. Голяма част от това количество идва от страни-членки на Европейския съюз. От трети страни у нас са влезнали 351 тона като цялото количество е с генезис Северна Македония. Това съгласно съпредседателя на асоциацията на овцевъдите Симеон Караколев е евтиното агнешко месо, за което браншовата асоциация сигнализира по Великден, че срутва пазара на българското агнешко.
Според браншовиците останалото вносно количество е не агнешко, а овче месо, което не се търгува непосредствено на пазара, а влиза в месопреработвателната индустрия, евентуално като необявен сурогат на телешко в състава на саламите.
За първата половина на годината България е произвела 112 тона овче и агнешко месо, което е най-ниското регистрирано количество за същия интервал на последните три години.
Криза е превзела и оранжерийното произвеждане, което слага под въпрос дали ще има български оранжерийни зеленчуци тази зима. Към сегашния миг 80% от притежателите на отопляеми оранжерии в страната не възнамеряват да ги приготвят за идващия сезон, заяви Българска национална телевизия.
Заради терзания от нов скок в цените на енергоносителите стопаните избират да ги оставят празни. Това обаче ще докара и до съкращения на служащи.
Ситуацията е доста непредвидима. Енергоносителите нарастнаха три пъти, не се знае какво ще стане на утрешния ден. Може да нарастнат до 6 и 8 пъти. В момента пелетите от слънчоглед се оферират за 450-500 лева на звук. Миналата година бяха по 130-140 лева Аз горя към 5 тона на вечер, единствено разноските за отопление възлизат на 2500 лева Това сподели Иван Кабуров, зеленчукопроизводител. За първи път от основаването на оранжерията му в село Мало Конаре тя ще остане празна през зимните месеци. Садене на нова годишна продукция ще има едвам към края на март 2023 година
Храните нарастват
Тази седмица показателят на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на питателните артикули на едро в България, се повиши с 1,58 на 100 до рекордните 2,254 пункта. Показателят надмина най-високото си историческо равнище от 2,222 пункта, реализирано при започване на май тази година. Базовото равнище на ИТЦ - 1,000 пункта - е от 2005 година
В листата на поскъпналите храни са оранжерийните домати, краставици и чушки, морковите, ябълките, кравето масло, кашкавалът, пилешкото месо и яйцата. Поевтиняване има при картофите, гроздето, портокалите, олиото, брашното и захарта.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ