Синдикатите предлагат законови промени, за да задържим здравните работници в България
Здравните служащи са подложени на мощен стрес и даже психическо принуждение, до момента в който извършват отговорностите си. Психоклиматът на работното им място постоянно не е добър и това е измежду аргументите изключително младите фрагменти да търсят реализация в чужбина. Това са част от изводите в национално изследване на заболеваемостта и отсъствието от работа поради психосоциални опасности в бранш „ Здравеопазване “, направено от Федерацията на синдикатите в опазването на здравето – КНСБ.
Положителен отговор на въпроса "Поставени ли сте на работното място под риск от стрес и принуждение? " дават 55,7 на 100 или 693 от интервюираните. Над 60 на 100 показват, че са били жертва на психическо принуждение на работното място. Като съществени аргументи се показват свръхнатовареност и дефицит на личен състав, повишени условия на пациенти и родственици на пациенти, работа с малцинства, вътрешни спорове сред медицинския личен състав в резултат на натовареността. 58,3 на 100 или 726 от интервюираните показват, че психоклиматът на работното им място не е добър. Изследванията демонстрират, че медицинските служащи в по-млада възраст имат по-високо равнище на прочувствено безсилие спрямо сътрудниците си в по-зряла възраст. За една трета от тях този факт е повода за търсене на реализация в чужбина.
Сред водещите стресови фактори, свързани с професионалната среда, са посочени полагането на ексклузивен труд - 51,8 на 100 от интервюираните, нощна работа и работа в празнични дни, удължено работно време, сумираното му пресмятане, незадоволително време за отмора, извършване на несвойствени задания, администрация, чести и продължителни наряди заради мъчно намиране на заместници. Нивото на напрежението при експертите по здравни грижи, които дават наряди, пък е четири пъти по-високо от това на останалите.
Близо 57 % от интервюираните смятат, че би трябвало да имат опция да вземат независими решения и да поемат отговорност. Над 30 % от интервюираните показват, че работят в пространства с висок звук, изложени са на прекомерно ниски или прекомерно високи температури, химични и биологични сътрудници, прахуляк и лъчения. За близо 68 на 100 от интервюираните при осъществяване на трудовите им отговорности съществува риск за тяхното здраве. За тревога, безпокойствие и проблем със съня признават 43,7 %, физическо и психическо безсилие след работа имат 63 на 100, прочувствено разстройство, сърцетуптене, главоболие изпитват 38 %, а болки в гърба, мускулите и ставите - 64 %.
„ Тези данни корелират с предходно наше проучване, при което над 35% от интервюираните здравни служащи дефинират здравното си положение като неприятно и приемливо. Това води до по-висока заболяемост от сърдечно-съдови болести (27%), инфекции, рак и автоимунни болести. Последните научни проучвания изрично потвърждават връзката сред мускулно-скелетните болести и психосоциалните опасности на работното място. На тези тематика ще бъде отдадена и идната акция на Европейската организация по сигурност и здраве при работа. Всички тези признаци и болести са повода за половината от издадените болнични листа в бранша “, сподели доктор Иван Кокалов, вицепрезидент на КНСБ при представянето на изследването.
Много индикативен и пораждащ паника е фактът, че 91% или 1133 от интервюираните смятат, че не се подхващат ограничения за премахване на посочените аргументи, свързани с психосоциалните опасности.
Проблемите на здравната система у нас през последните години, свързани с разпределението на финансовите средства, задълбочаващата се липса на здравни експерти, ниските заплати, както и огромните разлики в заплащането в бранша са в основата на растящите психосоциални опасности измежду здравните служащи. Психосоциалните фактори се отразяват на работоспособността, физическото и психическото им здраве. За да бъдат стимулирани медицинските експерти и да се привлекат младежи, които да останат да работят в България, КНСБ предлага смяна в законодателството, позволяваща на общините и страната, като притежатели на лечебни заведения, да придобият права за доплащане на трудови хонорари, финансовия стандарт и методиката за систематизиране на средствата за трудови хонорари да станат неразделна част от груповия трудов контракт, с закрепени процентни съотношения за заплати на медицинския личен състав, в цената на всички клинични пътеки да се дефинират разноските за възнаграждение на труда на лекарите и на експертите по здравни грижи и други
Положителен отговор на въпроса "Поставени ли сте на работното място под риск от стрес и принуждение? " дават 55,7 на 100 или 693 от интервюираните. Над 60 на 100 показват, че са били жертва на психическо принуждение на работното място. Като съществени аргументи се показват свръхнатовареност и дефицит на личен състав, повишени условия на пациенти и родственици на пациенти, работа с малцинства, вътрешни спорове сред медицинския личен състав в резултат на натовареността. 58,3 на 100 или 726 от интервюираните показват, че психоклиматът на работното им място не е добър. Изследванията демонстрират, че медицинските служащи в по-млада възраст имат по-високо равнище на прочувствено безсилие спрямо сътрудниците си в по-зряла възраст. За една трета от тях този факт е повода за търсене на реализация в чужбина.
Сред водещите стресови фактори, свързани с професионалната среда, са посочени полагането на ексклузивен труд - 51,8 на 100 от интервюираните, нощна работа и работа в празнични дни, удължено работно време, сумираното му пресмятане, незадоволително време за отмора, извършване на несвойствени задания, администрация, чести и продължителни наряди заради мъчно намиране на заместници. Нивото на напрежението при експертите по здравни грижи, които дават наряди, пък е четири пъти по-високо от това на останалите.
Близо 57 % от интервюираните смятат, че би трябвало да имат опция да вземат независими решения и да поемат отговорност. Над 30 % от интервюираните показват, че работят в пространства с висок звук, изложени са на прекомерно ниски или прекомерно високи температури, химични и биологични сътрудници, прахуляк и лъчения. За близо 68 на 100 от интервюираните при осъществяване на трудовите им отговорности съществува риск за тяхното здраве. За тревога, безпокойствие и проблем със съня признават 43,7 %, физическо и психическо безсилие след работа имат 63 на 100, прочувствено разстройство, сърцетуптене, главоболие изпитват 38 %, а болки в гърба, мускулите и ставите - 64 %.
„ Тези данни корелират с предходно наше проучване, при което над 35% от интервюираните здравни служащи дефинират здравното си положение като неприятно и приемливо. Това води до по-висока заболяемост от сърдечно-съдови болести (27%), инфекции, рак и автоимунни болести. Последните научни проучвания изрично потвърждават връзката сред мускулно-скелетните болести и психосоциалните опасности на работното място. На тези тематика ще бъде отдадена и идната акция на Европейската организация по сигурност и здраве при работа. Всички тези признаци и болести са повода за половината от издадените болнични листа в бранша “, сподели доктор Иван Кокалов, вицепрезидент на КНСБ при представянето на изследването.
Много индикативен и пораждащ паника е фактът, че 91% или 1133 от интервюираните смятат, че не се подхващат ограничения за премахване на посочените аргументи, свързани с психосоциалните опасности.
Проблемите на здравната система у нас през последните години, свързани с разпределението на финансовите средства, задълбочаващата се липса на здравни експерти, ниските заплати, както и огромните разлики в заплащането в бранша са в основата на растящите психосоциални опасности измежду здравните служащи. Психосоциалните фактори се отразяват на работоспособността, физическото и психическото им здраве. За да бъдат стимулирани медицинските експерти и да се привлекат младежи, които да останат да работят в България, КНСБ предлага смяна в законодателството, позволяваща на общините и страната, като притежатели на лечебни заведения, да придобият права за доплащане на трудови хонорари, финансовия стандарт и методиката за систематизиране на средствата за трудови хонорари да станат неразделна част от груповия трудов контракт, с закрепени процентни съотношения за заплати на медицинския личен състав, в цената на всички клинични пътеки да се дефинират разноските за възнаграждение на труда на лекарите и на експертите по здравни грижи и други
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ