Завръщането на таланта като титла на отговорност. Или едно пътуване

Завръщането на гения като " купа на отговорност ". Или едно пътешестване с " Ваймар експрес "...

На 24 октомври 1941 година 37 писатели от 15 европейски страни одобряват поканата да бъдат посетители на годишната среща на писателите във Ваймар и да станат създатели на Европейски писателски съюз. Поканата да посетят града на Гьоте е от националсоциалистическото министерство на пропагандата и просвещението, ръководено от Йозеф Гьобелс.

Идеята за основаване на Европейски писателски съюз е да се преподреди литературното поле на Европа, тъй че да легитимира нацистката класификация на света и да откри културна надмощие, която съгласно немския хайлайф принадлежи на Райха. Така е показана в резюме историята на Европейския писателски съюз. Сред основателите му е и българската писателка Фани Попова-Мутафова.

Когато геният е утежняващо виновността събитие

Върху релсите на тази история потегля " Ваймар експрес "  - документалният филм на Милена Фучеджиева, чиято среща с публиката ще бъде на 8 октомври от 19 часа в софийското кино " Люмиер ".

Филмът " Ваймар експрес " споделя за актьори, които избират да се трансфорат в апологети на нацизма.Снимка: Milena Fuchedjieva

Филмът е за зависимостите, в които се слагат хората на изкуството, когато заемат неправилната страна на историята. В рамките на историческите паралели всички съпоставения са вероятни. Даже целесъобразни.

Темата е не просто настояща, тя е мъчително сензитивна във време на добре остойностена и безпардонна агитация, време на манипулативни изказвания, време на избори, време на война. Време, в което способни и талантливи хора стават ретранслатори на хрумвания и внушения със сбъркани ориентири, в случай че следваме координатната система на етичните стандарти.

Попова-Мутафова, за която Хитлер е " подем на Духа "

Фани Попова-Мутафова е единствената жена измежду останалите 36 поканени да вземат участие в първокласния воаяж. Когато получава поканата, тя е към този момент одобрена авторка на исторически романи, известна, надарена, образована, работлива. Амбициозна. И не по-малко значимо - запленена от дейностите на Фюрера, възхитена от Новия ред в Третия Райх. За нея Хитлер е " подем на Духа ", за който жадува " цялото човечество, огънало се под вековните заблуди на юдейските си поробители ", както написа самата тя през 1942 година.

" Ваймар експрес "  не е биографичен филм за една несъмнено надарена жена, чиито апологети нормално пропускат идеологическия възторг на творчеството ѝ. Филмът е за това поле на литературата, това обществено поле на творчеството, върху което способни хора разполагат своя гений и по един повече или по-малко грациозен метод извършват гъвкава хореография покрай авторитетни централи, ловко сърфирайки към санитарния кордон на властовата радиация.

Филмът е за мерните единици на гения, само че не като комерсиално съответствие при замяна на артикули, както в Древна Гърция или Древния Рим, а като алегорична тежест, като " купа на отговорност ", тъй като дарбата е утежняващо виновността събитие, когато обслужва аморални дела. Именно това е част от тъканта, върху която Милена Фучеджиева наблюдава три фигури от " елитния клуб "  - трима безусловни апологети на фашизма в чистия му тип: българката Фани Попова-Мутафова, френския публицист Робер Бразийак и Нобеловия лауреат от Норвегия Кнут Хамсун.

Норвежкият публицист и притежател на Нобелова премия Кнут Хамсун е върл покровител на Хитлер.Снимка: picture-alliance/ dpa

Кнут Хамсун написа на Гьобелс след срещата им през май 1943 година: " Не познавам никого, който по този начин неуморно, година след година, е писал и приказвал за делото и идеята на Европа по този начин идеалистично и хуманно като Вас, хер Райхсминистър. Затова апелирам Ви, извинете ме, адресирам Ви моя (Нобелов) орден. За Вас той е изцяло ненужен, само че нямам нищо друго. "

Таланта като " купа на отговорност "

Поканените от Милена Фучеджиева анализатори приказват пред нейната камера и за сервилността на надарените, и за гения като " купа на отговорност "  - определение от дневниците на Шарл де Гол, в които генералът се връща към следвоенните години.

Винаги има разногласия към мотивациите на такива хора. Според Жан Пол Сартр това са: персоналният интерес, най-често подкупен, желанието за популярност, само че и сервилността, която той дефинира като " най-отличителната линия на предателя ". 

В своето пътешестване към себе си надареният човек следва неведнъж комплицирана топографска карта. Влияят му толкоз доста неща - и ирационални, и персонални. Кое му оказва помощ, с цел да не обърка посоките? Дали опитът или етичната структура на личността? А по какъв начин се построява тя?

Документалният филм " Ваймар експрес "  - покана за размисъл и диалог със съвестта.Снимка: Milena Fuchedjieva

Милена Фучеджиева не раздава присъди. Документалният филм " Ваймар експрес "  е покана за размисъл. Към всички нас, които пишем, приказваме, подреждаме картините на протичащото се в близост в разбираеми схеми и се опитваме да обясняваме света на хората, които ни четат, гледат и слушат. Това е диалог на всеки един от по този начин наречения образован хайлайф уединено със съвестта си.

Защото всички ние се връщаме - рано или късно - към оня собствен център, към който сме конституирали себе си като персони.

Филмът " Ваймар експрес " ще бъде сподели на 8 октомври от 19:00 часа в кино Люмиер в границите на фестивала Cinelibri.

***

Този коментар показва персоналното мнение на авторката и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.