Защо няма улица на името на Чирков?
Защото столичните общинари избират Джовани Горини
Спомняте ли си по какъв начин след гибелта на професор Александър Чирков заваляха колкото съболезнователни телеграми, толкоз и папки с оферти какво би трябвало да бъде кръстено на негово име? Здравният министър предложи това да е столична улица, общинари заговориха даже за площад, Лекарският съюз даде концепция Кардиологичната болничното заведение да смени името си. Депутатът от ГЕРБ Георги Марков беше повече от безапелационен, че властта е на крачка от решението.
Уви, в България чудото е за три дни
Постоянни са единствено голите обещания.
Два месеца по-късно значимостта на професора, спечелил международна известност и благодарност за професионализма си, се оказа огромна, колкото обновената съвременна 170-местна зала в болничното заведение, която преди време той сътвори. Нито повече, нито по-малко.
Не бързайте да укорявате управлението на болница " Св. Екатерина ". Нито Химическият, нито Физическият факултет на Софийския университет дадоха на някоя от залите си името на учен Петър Кралчевски, отишъл си също толкоз ненадейно, само че оставил не по-малка следа в международното научно общество с приноса си към колоидите. Математическият университет също пропусна да отдаде дължимото на учен Благовест Сендов, популяризирал науката ни по света с гениалната догадка за производната на полиномите, потвърдена едвам след 60 години от хитовия в наши дни китаец Терънс Тао.
Професионалната конкуренция и злоба е едно, националната горделивост и самочувствие - напълно друго.
Паметта за красивите и светли мозъци е отговорност на страната, не на гилдиите
Липсата на улица " Чирков " не е плод на чиновническа тромавост. А следващо доказателство, че за столичните общинари други са достойните.
Подробният обзор на листата с улици и булеварди в София, именувани на доктори и професори, демонстрира непоклатима причинност от десетилетия. От двадесет и двама именити българи и чужденци, които имат купата " лекар ", едвам трима са лекари. Оставяме встрани медиците, получили самопризнание от общината най-много поради обществено-политическата си активност през вековете.
Тримата лекари са добре познати даже за лаиците в региона на медицинските постижения. Единият е Любен Русев - величие по това време, въвел най-новите способи в психиатрията, един от създателите на болничното заведение, която от десетилетия назоваваме " Лудницата ". Вторият е Марин Русев - основател на Медицинския университет, направил най-големите открития, свързани с туберкулозата, по нашите земи и способствал за разкриване на санаториумите. Третият пък въобще няма потребност от показване. Микробиологът Стамен Григоров е една от научните визитни картични на България, описал за първи път бактерията в киселото ни мляко.
Трима доктори пък попадат в много по-дългия лист от имена на професори, които красят табелите на столицата. Стоян Киркович е добре прочут с татко си, който е първият доктор в София преди Освобождението, а по-късно и с големия си труд като създател на първите български учебници по медицина. Затова и името му е на входа на болничното заведение в Стара Загора. Професор Александър Станишев е бил прелестен хирург, само че дали е щял да получи общинско самопризнание, в случай че не е бил министър в държавното управление на Добри Божилов, а след това екзекутиран при комунистите, е различен въпрос. Същите подозрения има не за значимостта на лекаря, а за логиката на служителите, при избора на улица " Константин Чилов ". Клинист и кардиолог, основател на първите профилирани интернисти у нас, неговото име в днешно време от ден на ден остава в сянката на брат му - Никола Чилов, крупният фабрикант, основал най-голямото химическо дружество на Балканите при започване на 20-ти век и дал името на друга столична улица.
Факт е, че най-хубавите ни медици, избавили хиляди животи, дали подтик на актуалната медицина и оставили ярка диря в международната просвета, липсват в уличните описи на Столичната община. За сметка на това, кварталните улици красят имената на стотици политици с трофеи от близкото и далечно минало, общественици, историци, етнографи и.... десетки географи.
Синята вълна на прехода измете духа на светила по време на соца, само че остави вечно спорни персони от царско време. Фрапиращ образец е улицата, която носи името на Джовани Горини, на пъпа на София, наоколо до " Оборище ". Макар името да стои на табелата към този момент съвсем век, нашумя в последно време поради маститата строителна компания " Артекс ". Имотният настойник на Цветан Цветов постави благозвучното име на следващата си първокласна постройка. Рекламата пък провокира пост от българин, живеещ в странство, само че роден навръх тази улица в София. Той решил да се осведоми кой е италианецът, който държи спомените от детството му, а го няма в Google. Попитал Столична община, само че не получил отговор и решил да се обърне към обществените мрежи. Дни наред във Facebook се правеха най-различни догадки. Стигнаха даже до такава степен, че името е сбъркано. Едни твърдяха, че става дума за известния историк Джакомо Горини, други - за видния правоприемник на рода Алфиери - Джовани.
Мистерията бе разбулена от починалия към този момент началник на организация " Фокус " Красимир Узунов, който даде прелюбопитно пояснение.
Това е кметът на Асизи
италианското градче, в което на 25 октомври 1930 година цар Борис III и принцеса Джована Савойска подписват брак в базиликата " Свети Франциск ". Разкритието провокира поредност от нови въпроси за историята на Асизи и връзката с партията на Мусолини, само че отговорите останаха в дебелите общински папки.
Докато продължаваме да се прекланяме пред незнайния Горини, наскърбяваме паметта на персони като Чирков и посмъртно. Тъжното е, че даже общинарите да гласоподават предлагането, горчивината ще остане. Ще се изтълкува единствено като избирателен ход.
Спомняте ли си по какъв начин след гибелта на професор Александър Чирков заваляха колкото съболезнователни телеграми, толкоз и папки с оферти какво би трябвало да бъде кръстено на негово име? Здравният министър предложи това да е столична улица, общинари заговориха даже за площад, Лекарският съюз даде концепция Кардиологичната болничното заведение да смени името си. Депутатът от ГЕРБ Георги Марков беше повече от безапелационен, че властта е на крачка от решението.
Уви, в България чудото е за три дни
Постоянни са единствено голите обещания.
Два месеца по-късно значимостта на професора, спечелил международна известност и благодарност за професионализма си, се оказа огромна, колкото обновената съвременна 170-местна зала в болничното заведение, която преди време той сътвори. Нито повече, нито по-малко.
Не бързайте да укорявате управлението на болница " Св. Екатерина ". Нито Химическият, нито Физическият факултет на Софийския университет дадоха на някоя от залите си името на учен Петър Кралчевски, отишъл си също толкоз ненадейно, само че оставил не по-малка следа в международното научно общество с приноса си към колоидите. Математическият университет също пропусна да отдаде дължимото на учен Благовест Сендов, популяризирал науката ни по света с гениалната догадка за производната на полиномите, потвърдена едвам след 60 години от хитовия в наши дни китаец Терънс Тао.
Професионалната конкуренция и злоба е едно, националната горделивост и самочувствие - напълно друго.
Паметта за красивите и светли мозъци е отговорност на страната, не на гилдиите
Липсата на улица " Чирков " не е плод на чиновническа тромавост. А следващо доказателство, че за столичните общинари други са достойните.
Подробният обзор на листата с улици и булеварди в София, именувани на доктори и професори, демонстрира непоклатима причинност от десетилетия. От двадесет и двама именити българи и чужденци, които имат купата " лекар ", едвам трима са лекари. Оставяме встрани медиците, получили самопризнание от общината най-много поради обществено-политическата си активност през вековете.
Тримата лекари са добре познати даже за лаиците в региона на медицинските постижения. Единият е Любен Русев - величие по това време, въвел най-новите способи в психиатрията, един от създателите на болничното заведение, която от десетилетия назоваваме " Лудницата ". Вторият е Марин Русев - основател на Медицинския университет, направил най-големите открития, свързани с туберкулозата, по нашите земи и способствал за разкриване на санаториумите. Третият пък въобще няма потребност от показване. Микробиологът Стамен Григоров е една от научните визитни картични на България, описал за първи път бактерията в киселото ни мляко.
Трима доктори пък попадат в много по-дългия лист от имена на професори, които красят табелите на столицата. Стоян Киркович е добре прочут с татко си, който е първият доктор в София преди Освобождението, а по-късно и с големия си труд като създател на първите български учебници по медицина. Затова и името му е на входа на болничното заведение в Стара Загора. Професор Александър Станишев е бил прелестен хирург, само че дали е щял да получи общинско самопризнание, в случай че не е бил министър в държавното управление на Добри Божилов, а след това екзекутиран при комунистите, е различен въпрос. Същите подозрения има не за значимостта на лекаря, а за логиката на служителите, при избора на улица " Константин Чилов ". Клинист и кардиолог, основател на първите профилирани интернисти у нас, неговото име в днешно време от ден на ден остава в сянката на брат му - Никола Чилов, крупният фабрикант, основал най-голямото химическо дружество на Балканите при започване на 20-ти век и дал името на друга столична улица.
Факт е, че най-хубавите ни медици, избавили хиляди животи, дали подтик на актуалната медицина и оставили ярка диря в международната просвета, липсват в уличните описи на Столичната община. За сметка на това, кварталните улици красят имената на стотици политици с трофеи от близкото и далечно минало, общественици, историци, етнографи и.... десетки географи.
Синята вълна на прехода измете духа на светила по време на соца, само че остави вечно спорни персони от царско време. Фрапиращ образец е улицата, която носи името на Джовани Горини, на пъпа на София, наоколо до " Оборище ". Макар името да стои на табелата към този момент съвсем век, нашумя в последно време поради маститата строителна компания " Артекс ". Имотният настойник на Цветан Цветов постави благозвучното име на следващата си първокласна постройка. Рекламата пък провокира пост от българин, живеещ в странство, само че роден навръх тази улица в София. Той решил да се осведоми кой е италианецът, който държи спомените от детството му, а го няма в Google. Попитал Столична община, само че не получил отговор и решил да се обърне към обществените мрежи. Дни наред във Facebook се правеха най-различни догадки. Стигнаха даже до такава степен, че името е сбъркано. Едни твърдяха, че става дума за известния историк Джакомо Горини, други - за видния правоприемник на рода Алфиери - Джовани.
Мистерията бе разбулена от починалия към този момент началник на организация " Фокус " Красимир Узунов, който даде прелюбопитно пояснение.
Това е кметът на Асизи
италианското градче, в което на 25 октомври 1930 година цар Борис III и принцеса Джована Савойска подписват брак в базиликата " Свети Франциск ". Разкритието провокира поредност от нови въпроси за историята на Асизи и връзката с партията на Мусолини, само че отговорите останаха в дебелите общински папки.
Докато продължаваме да се прекланяме пред незнайния Горини, наскърбяваме паметта на персони като Чирков и посмъртно. Тъжното е, че даже общинарите да гласоподават предлагането, горчивината ще остане. Ще се изтълкува единствено като избирателен ход.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ