Русия и Западът: Схватка, която няма край?
Защо Русия не може да бъде слаба!?
Точно преди век в Русия завърши Гражданската война. Кървавият спор лиши милиони човешки животи, разорявайки цялата страна. На 25 октомври 1922 година завърши последната огромна интервенция - Приморската. Резултатът от нея беше освобождението от белогвардейците и интервенционистите на Далечния изток. Военната победа затвори една от най-тъжните страници в съветската история.
Гражданската война беше различен образец, когато Западът реши да се възползва от слабостта на властта и вътрешните несъгласия в Русия.
Още по време на Първата международна война Германия поставя старания за дестабилизиране на обстановката, която интензивно спонсорира опозиционните сили и създава „ мирна агитация “. Както по-късно откриха историците, немското държавно управление похарчи няколкостотин милиона марки за вражди зад вражеските линии (в Русия и редица други страни).
„ Меката мощ “ обаче беше последвана от въоръжена инвазия. През 1918 година стартира военната интервенция на непознати сили, която става част от Гражданската война. Страните от Антантата и техните неотдавнашни противници от Четворния съюз се сплотяват против младата руска страна.
И макар че официално интервенционистите подкрепяха Бялото придвижване, те действаха без значение. Картата на страната беше разграничена на колониални зони на въздействие и крайната цел на непознатите сили беше разчленяването на Русия на нишка от лимитрофи и вследствие на това унищожаването на страната.
Виждаме ли в този момент повтаряне на тези събития? През последните 30 години Западът организира огромна подготвителна работа, изграждайки лостовете на " меката мощ ". Използвана е активността на антируските медии и блогъри, опозиционни кафези и митинги. В науката, образованието, културния и публичния живот се внедряват антидържавни сили.
Киевското предмостие се трансформира в платформа за военна борба. Както в годините на Гражданската война, територията на някогашната Украинската ССР беше под контрола на бойци и разбойници. Местните водачи освен ръководеха наказателни интервенции против съветското население на някои райони, само че се подготвяха за пълномащабна експанзия против Русия.
Среща на военачалник декор Панвиц с военачалник П.Н. Краснов, септември, 1943 година.
Гражданската война сподели, че едни и същи страни стават обичайни противници на страната ни в кървави спорове. Техните водачи и елити се сменят, прогласяват се нови правила на политическо устройство, само че едно остава непроменено - враждебността към Русия.
Списъкът на интервенционистите включва същите страни от Запада, както и техните колонии. Век по-късно те още веднъж се опълчват не на руска, а на демократична Русия, възприела капитализма, пазарната стопанска система и други правила на играта, наложени от „ западните другари “.
Сега противниците на Русия са обединени във военния блок на НАТО. Част от териториите, които те се пробваха да окупират по време на интервенцията, се отделиха от Русия с разпадането на Съветския съюз. Други земи, като съветския север, Сибир и Далечния изток, богати освен на земя, само че и на естествени запаси, остават вкусна хапка.
Плановете за „ деколонизация “ приказват за спомагателен вектор за разчленяване на Русия. Те са формирани от национални предатели, маскирани като съпротива и оповестени на Запад от медии и портали на марионетни публични организации. На тях картата на Руската федерация наподобява като мозайка, изтъкана от разединени и за предпочитане воюващи територии.
Години и епохи по-късно враговете въобще не трансформират проектите си за Русия.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Точно преди век в Русия завърши Гражданската война. Кървавият спор лиши милиони човешки животи, разорявайки цялата страна. На 25 октомври 1922 година завърши последната огромна интервенция - Приморската. Резултатът от нея беше освобождението от белогвардейците и интервенционистите на Далечния изток. Военната победа затвори една от най-тъжните страници в съветската история.
Русия, Александър Горбаруков, Регнум
Гражданската война беше различен образец, когато Западът реши да се възползва от слабостта на властта и вътрешните несъгласия в Русия.
Още по време на Първата международна война Германия поставя старания за дестабилизиране на обстановката, която интензивно спонсорира опозиционните сили и създава „ мирна агитация “. Както по-късно откриха историците, немското държавно управление похарчи няколкостотин милиона марки за вражди зад вражеските линии (в Русия и редица други страни).
„ Меката мощ “ обаче беше последвана от въоръжена инвазия. През 1918 година стартира военната интервенция на непознати сили, която става част от Гражданската война. Страните от Антантата и техните неотдавнашни противници от Четворния съюз се сплотяват против младата руска страна.
И макар че официално интервенционистите подкрепяха Бялото придвижване, те действаха без значение. Картата на страната беше разграничена на колониални зони на въздействие и крайната цел на непознатите сили беше разчленяването на Русия на нишка от лимитрофи и вследствие на това унищожаването на страната.
Виждаме ли в този момент повтаряне на тези събития? През последните 30 години Западът организира огромна подготвителна работа, изграждайки лостовете на " меката мощ ". Използвана е активността на антируските медии и блогъри, опозиционни кафези и митинги. В науката, образованието, културния и публичния живот се внедряват антидържавни сили.
Киевското предмостие се трансформира в платформа за военна борба. Както в годините на Гражданската война, територията на някогашната Украинската ССР беше под контрола на бойци и разбойници. Местните водачи освен ръководеха наказателни интервенции против съветското население на някои райони, само че се подготвяха за пълномащабна експанзия против Русия.
Среща на военачалник декор Панвиц с военачалник П.Н. Краснов, септември, 1943 година.
Гражданската война сподели, че едни и същи страни стават обичайни противници на страната ни в кървави спорове. Техните водачи и елити се сменят, прогласяват се нови правила на политическо устройство, само че едно остава непроменено - враждебността към Русия.
Списъкът на интервенционистите включва същите страни от Запада, както и техните колонии. Век по-късно те още веднъж се опълчват не на руска, а на демократична Русия, възприела капитализма, пазарната стопанска система и други правила на играта, наложени от „ западните другари “.
Сега противниците на Русия са обединени във военния блок на НАТО. Част от териториите, които те се пробваха да окупират по време на интервенцията, се отделиха от Русия с разпадането на Съветския съюз. Други земи, като съветския север, Сибир и Далечния изток, богати освен на земя, само че и на естествени запаси, остават вкусна хапка.
Плановете за „ деколонизация “ приказват за спомагателен вектор за разчленяване на Русия. Те са формирани от национални предатели, маскирани като съпротива и оповестени на Запад от медии и портали на марионетни публични организации. На тях картата на Руската федерация наподобява като мозайка, изтъкана от разединени и за предпочитане воюващи територии.
Години и епохи по-късно враговете въобще не трансформират проектите си за Русия.
Точно преди век в Русия завърши Гражданската война. Кървавият спор лиши милиони човешки животи, разорявайки цялата страна. На 25 октомври 1922 година завърши последната огромна интервенция - Приморската. Резултатът от нея беше освобождението от белогвардейците и интервенционистите на Далечния изток. Военната победа затвори една от най-тъжните страници в съветската история.
Гражданската война беше различен образец, когато Западът реши да се възползва от слабостта на властта и вътрешните несъгласия в Русия.
Още по време на Първата международна война Германия поставя старания за дестабилизиране на обстановката, която интензивно спонсорира опозиционните сили и създава „ мирна агитация “. Както по-късно откриха историците, немското държавно управление похарчи няколкостотин милиона марки за вражди зад вражеските линии (в Русия и редица други страни).
„ Меката мощ “ обаче беше последвана от въоръжена инвазия. През 1918 година стартира военната интервенция на непознати сили, която става част от Гражданската война. Страните от Антантата и техните неотдавнашни противници от Четворния съюз се сплотяват против младата руска страна.
И макар че официално интервенционистите подкрепяха Бялото придвижване, те действаха без значение. Картата на страната беше разграничена на колониални зони на въздействие и крайната цел на непознатите сили беше разчленяването на Русия на нишка от лимитрофи и вследствие на това унищожаването на страната.
Виждаме ли в този момент повтаряне на тези събития? През последните 30 години Западът организира огромна подготвителна работа, изграждайки лостовете на " меката мощ ". Използвана е активността на антируските медии и блогъри, опозиционни кафези и митинги. В науката, образованието, културния и публичния живот се внедряват антидържавни сили.
Киевското предмостие се трансформира в платформа за военна борба. Както в годините на Гражданската война, територията на някогашната Украинската ССР беше под контрола на бойци и разбойници. Местните водачи освен ръководеха наказателни интервенции против съветското население на някои райони, само че се подготвяха за пълномащабна експанзия против Русия.
Среща на военачалник декор Панвиц с военачалник П.Н. Краснов, септември, 1943 година.
Гражданската война сподели, че едни и същи страни стават обичайни противници на страната ни в кървави спорове. Техните водачи и елити се сменят, прогласяват се нови правила на политическо устройство, само че едно остава непроменено - враждебността към Русия.
Списъкът на интервенционистите включва същите страни от Запада, както и техните колонии. Век по-късно те още веднъж се опълчват не на руска, а на демократична Русия, възприела капитализма, пазарната стопанска система и други правила на играта, наложени от „ западните другари “.
Сега противниците на Русия са обединени във военния блок на НАТО. Част от териториите, които те се пробваха да окупират по време на интервенцията, се отделиха от Русия с разпадането на Съветския съюз. Други земи, като съветския север, Сибир и Далечния изток, богати освен на земя, само че и на естествени запаси, остават вкусна хапка.
Плановете за „ деколонизация “ приказват за спомагателен вектор за разчленяване на Русия. Те са формирани от национални предатели, маскирани като съпротива и оповестени на Запад от медии и портали на марионетни публични организации. На тях картата на Руската федерация наподобява като мозайка, изтъкана от разединени и за предпочитане воюващи територии.
Години и епохи по-късно враговете въобще не трансформират проектите си за Русия.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Точно преди век в Русия завърши Гражданската война. Кървавият спор лиши милиони човешки животи, разорявайки цялата страна. На 25 октомври 1922 година завърши последната огромна интервенция - Приморската. Резултатът от нея беше освобождението от белогвардейците и интервенционистите на Далечния изток. Военната победа затвори една от най-тъжните страници в съветската история.
Русия, Александър Горбаруков, Регнум
Гражданската война беше различен образец, когато Западът реши да се възползва от слабостта на властта и вътрешните несъгласия в Русия.
Още по време на Първата международна война Германия поставя старания за дестабилизиране на обстановката, която интензивно спонсорира опозиционните сили и създава „ мирна агитация “. Както по-късно откриха историците, немското държавно управление похарчи няколкостотин милиона марки за вражди зад вражеските линии (в Русия и редица други страни).
„ Меката мощ “ обаче беше последвана от въоръжена инвазия. През 1918 година стартира военната интервенция на непознати сили, която става част от Гражданската война. Страните от Антантата и техните неотдавнашни противници от Четворния съюз се сплотяват против младата руска страна.
И макар че официално интервенционистите подкрепяха Бялото придвижване, те действаха без значение. Картата на страната беше разграничена на колониални зони на въздействие и крайната цел на непознатите сили беше разчленяването на Русия на нишка от лимитрофи и вследствие на това унищожаването на страната.
Виждаме ли в този момент повтаряне на тези събития? През последните 30 години Западът организира огромна подготвителна работа, изграждайки лостовете на " меката мощ ". Използвана е активността на антируските медии и блогъри, опозиционни кафези и митинги. В науката, образованието, културния и публичния живот се внедряват антидържавни сили.
Киевското предмостие се трансформира в платформа за военна борба. Както в годините на Гражданската война, територията на някогашната Украинската ССР беше под контрола на бойци и разбойници. Местните водачи освен ръководеха наказателни интервенции против съветското население на някои райони, само че се подготвяха за пълномащабна експанзия против Русия.
Среща на военачалник декор Панвиц с военачалник П.Н. Краснов, септември, 1943 година.
Гражданската война сподели, че едни и същи страни стават обичайни противници на страната ни в кървави спорове. Техните водачи и елити се сменят, прогласяват се нови правила на политическо устройство, само че едно остава непроменено - враждебността към Русия.
Списъкът на интервенционистите включва същите страни от Запада, както и техните колонии. Век по-късно те още веднъж се опълчват не на руска, а на демократична Русия, възприела капитализма, пазарната стопанска система и други правила на играта, наложени от „ западните другари “.
Сега противниците на Русия са обединени във военния блок на НАТО. Част от териториите, които те се пробваха да окупират по време на интервенцията, се отделиха от Русия с разпадането на Съветския съюз. Други земи, като съветския север, Сибир и Далечния изток, богати освен на земя, само че и на естествени запаси, остават вкусна хапка.
Плановете за „ деколонизация “ приказват за спомагателен вектор за разчленяване на Русия. Те са формирани от национални предатели, маскирани като съпротива и оповестени на Запад от медии и портали на марионетни публични организации. На тях картата на Руската федерация наподобява като мозайка, изтъкана от разединени и за предпочитане воюващи територии.
Години и епохи по-късно враговете въобще не трансформират проектите си за Русия.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ