Калин Терзийски обясни липсата на интелигенция на протеста с погнуса
Защо не стигнаха 45 години и чие е времето през днешния ден? Отговорите на тези въпроси разясняват поетът Александър Петров и писателя Калин Терзийски.
"Разликата сред сегашните митинги и тези преди години е голяма. Преди всичко хората са други. Едно време нещата бяха поляризирани - алено и синьо. Сега към този момент изскочиха толкоз доста фокусници и илюзионисти, че хората са комплицирани. Не е просто като по наше време "Кой не скача, е червен! " и "Много сме, мощни сме! ".
Това разделяне, което преди 30 година беше на две - в този момент обществото е разпарчетосано още повече. Не съм оптимист за бъдещето на България ", изясни Петров в ефира на "Денят ON AIR ".
Поетът посочи, че най-големият проблем в българското общество е разделянето. "В България няма рецепта, само че даже да има, хората не са склонни да я извършват прецизно.
Голямата паника на обществото ни е разделянето. Имаме разнообразни групи, всяка от които се усеща наранена от нещо. Винаги бих протестирал против простотията и против просташкия нрав. Ние сме най-зле в Европейски Съюз по всички индикатори.
Няма една причина да се гордеем, че сме българи. По всички индикатори ние сме на дъното. Вместо да си дадем сметка по какъв начин можем дружно да помислим и да потърсим решение на проблемите, обществото си остава безумно разграничено. В един миг на разграничените групи ще бъдат раздадени едни пари и няма да се стигне до средата ", безапелационен бе той.
Калин Терзийски от своя страна изрази мнение, че интелигенцията страни от митингите, тъй като има по-изразена сензитивност. "Няма изрично неприятни, а още по-малко има изрично положителни. Човек постоянно живее в лична координатна система, колкото и да си фантазира, че живее в справедлив свят. Моята субективна координатна система не ми демонстрира едни същински "сини " и едни същински "червени ".
По-скоро има разнообразни по активност на кафявия цвят субекти, сред които би трябвало да се избира. Казвам "кафяви " в анатомичен смисъл, не върша алюзия с нацизма. Когато правиш избор сред кафяви и жълтеникави неща, човек почва да страни със запушен нос.
Цялата интелигенция сякаш страни от публичните процеси със запушен нос. Човек страни, тъй като го е гнус. Сред интелигенцията само хората, които пият, не ги е гнус ", сподели писателят пред Bulgaria ON AIR.
Бившият психиатър добави, че българите сме извънредно нефанатични като народ и това е положителна характерност на нацията ни.
"Ние сме една прекомерно нефанатична страна.
Заради това сме бедновати. Ние се разделяме извънредно яростно, след това сядаме и пием. При нас се стига рядко до кръвопролития и жестокости. Това е извънредно положително за България. Всичко идва от народа, в това число и властта. Промяна може да се случи посредством израстване на народа. Възпитанието е муден развой - най-малко 40 години Моисееви ", разяснява още той.
"Разликата сред сегашните митинги и тези преди години е голяма. Преди всичко хората са други. Едно време нещата бяха поляризирани - алено и синьо. Сега към този момент изскочиха толкоз доста фокусници и илюзионисти, че хората са комплицирани. Не е просто като по наше време "Кой не скача, е червен! " и "Много сме, мощни сме! ".
Това разделяне, което преди 30 година беше на две - в този момент обществото е разпарчетосано още повече. Не съм оптимист за бъдещето на България ", изясни Петров в ефира на "Денят ON AIR ".
Поетът посочи, че най-големият проблем в българското общество е разделянето. "В България няма рецепта, само че даже да има, хората не са склонни да я извършват прецизно.
Голямата паника на обществото ни е разделянето. Имаме разнообразни групи, всяка от които се усеща наранена от нещо. Винаги бих протестирал против простотията и против просташкия нрав. Ние сме най-зле в Европейски Съюз по всички индикатори.
Няма една причина да се гордеем, че сме българи. По всички индикатори ние сме на дъното. Вместо да си дадем сметка по какъв начин можем дружно да помислим и да потърсим решение на проблемите, обществото си остава безумно разграничено. В един миг на разграничените групи ще бъдат раздадени едни пари и няма да се стигне до средата ", безапелационен бе той.
Калин Терзийски от своя страна изрази мнение, че интелигенцията страни от митингите, тъй като има по-изразена сензитивност. "Няма изрично неприятни, а още по-малко има изрично положителни. Човек постоянно живее в лична координатна система, колкото и да си фантазира, че живее в справедлив свят. Моята субективна координатна система не ми демонстрира едни същински "сини " и едни същински "червени ".
По-скоро има разнообразни по активност на кафявия цвят субекти, сред които би трябвало да се избира. Казвам "кафяви " в анатомичен смисъл, не върша алюзия с нацизма. Когато правиш избор сред кафяви и жълтеникави неща, човек почва да страни със запушен нос.
Цялата интелигенция сякаш страни от публичните процеси със запушен нос. Човек страни, тъй като го е гнус. Сред интелигенцията само хората, които пият, не ги е гнус ", сподели писателят пред Bulgaria ON AIR.
Бившият психиатър добави, че българите сме извънредно нефанатични като народ и това е положителна характерност на нацията ни.
"Ние сме една прекомерно нефанатична страна.
Заради това сме бедновати. Ние се разделяме извънредно яростно, след това сядаме и пием. При нас се стига рядко до кръвопролития и жестокости. Това е извънредно положително за България. Всичко идва от народа, в това число и властта. Промяна може да се случи посредством израстване на народа. Възпитанието е муден развой - най-малко 40 години Моисееви ", разяснява още той.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ