Защо руският президент направи крачка назад?
„ Зърнената капитулация “ на Путин. Защо Русия се върна към договорката
© Виталий Портников
Когато на конференция след срещата на върха на водачите на Азербайджан, Армения и Русия, Владимир Путин разгласи прекъсването на присъединяване на Русия в зърненото съглашение, неуспехът на споразуменията и блокирането на украинските пристанища може би изглеждаха неизбежни. Освен това Путин непрестанно търсеше причина да излезе от договорката. Руският президент прави това безусловно от първия ден, заявявайки, че в действителност украинското зърно се доставя на Запад, а не в бедните страни.
Желанието на Путин да откаже присъединяване в зърненото съглашение стана изключително явно след детонацията на Керченския мост. Тогава съветският президент сподели, че кораб-зърновоз, участващ в Черноморската самодейност за зърното, може да бъде употребен за доставка на експлозиви и че в случай че следствието потвърди присъединяване на подобен транспортен съд във взривяването на моста, Руската федерация ще се отдръпна от съглашението. Но или не беше открит нужният зърновоз, или проектите се трансформираха, само че Путин се върна към концепцията за отдръпване от съглашението едвам след офанзивата против корабите на Черноморския флот в залива на окупирания Севастопол в края на октомври.
Тогава още веднъж породи тематиката за зърновоз, от който се твърди, че са пуснати дронове, които удрят съветски кораби. Но когато разгласи отдръпването си от съглашението, Путин към този момент не загатна никакви зърновози: съгласно новата версия на събитията дроновете са минали по маршрута на „ зърнения кулоар “. След тези думи още веднъж стана ясно, че това е просто мотив за отвод от съглашението, а не действителна причина
Извън договорката за зърно Русия устоя единствено четири дни, връщайки се към осъществяването на споразуменията след контакти сред турския министър на защитата Хулуси Акар и съветския министър на защитата Сергей Шойгу. Подновяването на съглашението в Русия обясниха с някакви „ гаранции за сигурност “ от Украйна. Киев незабавно отхвърли информацията, идваща от самия Путин.
Защо съветският президент направи крачка обратно? Путин, явно, може да бъде заинтригуван от прекъсване на износа на украинско зърно. Първо, тъй като украинският бюджет ще загуби доходи, и второ, тъй като по този метод ще се основат предпоставки за апетит в „ световния юг ” (страните от Африка, Латинска Америка, както и разрастващите се страни от Азия. – Ред.). Гладът постоянно е огромна миграционна рецесия в Европа, а огромна миграционна рецесия е рухване на държавни управления или най-малкото усилване на въздействието на тези политически сили, които от дълго време симпатизират на Кремъл.
Но в това време съветският президент не би желал да носи отговорност за тази рецесия. Той би желал да направи всичко допустимо, с цел да поддържа естествени връзки с водачите на страните от „ световния юг “, които към момента поддържат Русия или най-малко остават неутрални във войната сред Русия и Украйна. Всъщност по тази причина Путин в началото се съгласи на зърнената договорка.
Ако Русия се отдръпна от съглашението, тъй като Украйна е нападнала нейните кораби, тогава Украйна е отговорна за неуспеха на споразуменията: Москва направи всичко допустимо, а Киев не е обезпечил сигурността на маршрута и го е употребявал за военни цели. Но в случай че след съветското изказване Турция, Организация на обединените нации и Украйна взеха решение да продължат да извършват съглашението, тогава отговорността още веднъж е върху Русия, а не Украйна.
Кремъл очевидно не е могъл да планува сходна стъпка от сътрудниците в зърнената договорка. Но на вятъра. В края на краищата в действителност в Истанбул бяха подписани не едно, а две обособени съглашения. И в случай че Русия се отдръпна от контракта, подписан от нейни представители, то за Украйна това не е причина да се отдръпна от контракта, към който се причисли Киев.
Освен това, неуспехът на съглашението за зърно е удар по политическата известност на неговия автентичен проектант, Реджеп Тайип Ердоган, че още и в навечерието на президентските избори. Ердоган, който очевидно не може да се похвали с стопански достижения през последния интервал от президентството си, желае да се " продаде " на гласоподавателите като световен водач и миротворец. Зърнената договорка е единственото съглашение, реализирано по време на войната и тук заслугата на Ердоган е безусловна.
Трябва ли Путин да рискува със специфичните си връзки с Ердоган в обстановка, в която Турция не е наложила наказания против Русия и даже се е трансформирала в самобитен хъб за съветските олигарси и служители – сурогат на западния стандарт? Да се утежняват връзките със страните от „ световния Юг “, да се кара с Ердоган, да се поема отговорност за неуспеха на зърнените съглашения очевидно не е в полза на Путин. Вероятно по тази причина съветският президент трябваше да отстъпи. Поредното изнудване се оказа следващият блъф.
Източник: vot-tak.tv
Бесарабски фронт
© Виталий Портников
Когато на конференция след срещата на върха на водачите на Азербайджан, Армения и Русия, Владимир Путин разгласи прекъсването на присъединяване на Русия в зърненото съглашение, неуспехът на споразуменията и блокирането на украинските пристанища може би изглеждаха неизбежни. Освен това Путин непрестанно търсеше причина да излезе от договорката. Руският президент прави това безусловно от първия ден, заявявайки, че в действителност украинското зърно се доставя на Запад, а не в бедните страни.
Желанието на Путин да откаже присъединяване в зърненото съглашение стана изключително явно след детонацията на Керченския мост. Тогава съветският президент сподели, че кораб-зърновоз, участващ в Черноморската самодейност за зърното, може да бъде употребен за доставка на експлозиви и че в случай че следствието потвърди присъединяване на подобен транспортен съд във взривяването на моста, Руската федерация ще се отдръпна от съглашението. Но или не беше открит нужният зърновоз, или проектите се трансформираха, само че Путин се върна към концепцията за отдръпване от съглашението едвам след офанзивата против корабите на Черноморския флот в залива на окупирания Севастопол в края на октомври.
Тогава още веднъж породи тематиката за зърновоз, от който се твърди, че са пуснати дронове, които удрят съветски кораби. Но когато разгласи отдръпването си от съглашението, Путин към този момент не загатна никакви зърновози: съгласно новата версия на събитията дроновете са минали по маршрута на „ зърнения кулоар “. След тези думи още веднъж стана ясно, че това е просто мотив за отвод от съглашението, а не действителна причина
Извън договорката за зърно Русия устоя единствено четири дни, връщайки се към осъществяването на споразуменията след контакти сред турския министър на защитата Хулуси Акар и съветския министър на защитата Сергей Шойгу. Подновяването на съглашението в Русия обясниха с някакви „ гаранции за сигурност “ от Украйна. Киев незабавно отхвърли информацията, идваща от самия Путин.
Защо съветският президент направи крачка обратно? Путин, явно, може да бъде заинтригуван от прекъсване на износа на украинско зърно. Първо, тъй като украинският бюджет ще загуби доходи, и второ, тъй като по този метод ще се основат предпоставки за апетит в „ световния юг ” (страните от Африка, Латинска Америка, както и разрастващите се страни от Азия. – Ред.). Гладът постоянно е огромна миграционна рецесия в Европа, а огромна миграционна рецесия е рухване на държавни управления или най-малкото усилване на въздействието на тези политически сили, които от дълго време симпатизират на Кремъл.
Но в това време съветският президент не би желал да носи отговорност за тази рецесия. Той би желал да направи всичко допустимо, с цел да поддържа естествени връзки с водачите на страните от „ световния юг “, които към момента поддържат Русия или най-малко остават неутрални във войната сред Русия и Украйна. Всъщност по тази причина Путин в началото се съгласи на зърнената договорка.
Ако Русия се отдръпна от съглашението, тъй като Украйна е нападнала нейните кораби, тогава Украйна е отговорна за неуспеха на споразуменията: Москва направи всичко допустимо, а Киев не е обезпечил сигурността на маршрута и го е употребявал за военни цели. Но в случай че след съветското изказване Турция, Организация на обединените нации и Украйна взеха решение да продължат да извършват съглашението, тогава отговорността още веднъж е върху Русия, а не Украйна.
Кремъл очевидно не е могъл да планува сходна стъпка от сътрудниците в зърнената договорка. Но на вятъра. В края на краищата в действителност в Истанбул бяха подписани не едно, а две обособени съглашения. И в случай че Русия се отдръпна от контракта, подписан от нейни представители, то за Украйна това не е причина да се отдръпна от контракта, към който се причисли Киев.
Освен това, неуспехът на съглашението за зърно е удар по политическата известност на неговия автентичен проектант, Реджеп Тайип Ердоган, че още и в навечерието на президентските избори. Ердоган, който очевидно не може да се похвали с стопански достижения през последния интервал от президентството си, желае да се " продаде " на гласоподавателите като световен водач и миротворец. Зърнената договорка е единственото съглашение, реализирано по време на войната и тук заслугата на Ердоган е безусловна.
Трябва ли Путин да рискува със специфичните си връзки с Ердоган в обстановка, в която Турция не е наложила наказания против Русия и даже се е трансформирала в самобитен хъб за съветските олигарси и служители – сурогат на западния стандарт? Да се утежняват връзките със страните от „ световния Юг “, да се кара с Ердоган, да се поема отговорност за неуспеха на зърнените съглашения очевидно не е в полза на Путин. Вероятно по тази причина съветският президент трябваше да отстъпи. Поредното изнудване се оказа следващият блъф.
Източник: vot-tak.tv
Бесарабски фронт
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ