Руското разузнаване изобщо не е толкова могъщо, колкото си мислим
Западните страни постоянно са имали много високо мнение за руското разузнаване. Британските секрети служби – MI5, MI6 и специфичното звено – бяха склонни мощно да преувеличават триумфите на Русия по време на Студената война и даже след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Но действителността, когато става дума за съветските секрети служби, е много друга.
Както споделя известният съветски сатирик Владимир Войнович, създател на антиутопията " Москва 2042 ": " Не се опасявам от Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Или колата им ще се счупи, когато решат да дойдат да ме арестуват, или бензинът им ще свърши по пътя към дома ми, или просто ще не помнят адреса ми ".
Подобрили ли са се нещата след края на Студената война?
Неуспешната инвазия на Русия в Украйна допуска, че не са. Провалът се дължи на разузнаването, само че не на последно място и на самия президент Путин. За следващ път наподобява, че съветските шпиони не са това, което би трябвало да бъдат. Твърди се, че двама генерали от ФСБ, виновни за тайните интервенции в Украйна, са отстранени и са под домакински арест. Те са упрекнати в заграбване на стотици милиони долари, отпуснати за подкупване на покорни на Путин " прислужници " в Киев и другаде. Без подозрение скоро ще последват още арести и обвинявания.
Това сочене с пръст, несъмнено, е комфортно за Путин сега. В последна сметка нахлуването в Украйна беше осъществено по негово предписание. Но това не значи, че нашествието на Русия в Украйна към момента не е пагубен неуспех на разузнаването. Корупцията, подкупите и кражбите постоянно са били част от съветското общество и надлежно съветската войска и тайните служби не са изключение. Затова е ясно, че нещо съществено се е объркало с информацията, предоставена от съветските служби за сигурност за обстановката на място в Украйна и за равнището на опозиция, пред която е било евентуално да се изправят съветските войски.
И макар този нов гаф митът за съветското разузнаване продължава. Шпионски кръгове в Кеймбридж, Оксфорд и Портланд, Ким Филби и руските " незаконни " – шпиони и сътрудници, настоящи под подправени самоличности и преструващи се на елементарни хора в жанр " мистър и мисис Смит " – не престават да владеят въображението на западната аудитория, не по-малко от именития Джеймс Бонд.
В Съединени американски щати техният имидж беше заздравен от предатели като Олдрич Еймс, Робърт Хансен и напоследък - Едуард Сноудън. Огненокосата съветска шпионка Анна Чапман, която беше разкрита в Съединените щати през 2010 година, също провокира необятен интерес от международните медии – както и лишаването от независимост на Андреас и Хайдрун Аншлаг в Германия, откакто двамата бяха приети за отговорни в шпионаж в интерес на Русия, траял над 20 години.
Междувременно, по-близо до дома, отравянията в Солсбъри – и убийството на Александър Литвиненко от радиоактивен полоний-210 – се дават като доказателство за дългата ръка на съветската страна. Но тези, които считат, че въпросните образци са доказателство за гения на Русия, надълбоко грешат; публицистите, историците на разузнаването и писателите наподобява не постоянно осъзнават, че това не са триумфи, а по-скоро са непростими провали на разузнаването, а сътрудниците, които са хванати, не са герои, а губещи.
Дори тези, които управляват съветските разследващи организации, не престават да си падат по мита. От разпадането на Съветския съюз, както Службата за външно разузнаване, наследила Първо основно ръководство на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), по този начин и ГУ (Главното управление) - правоприемник на ГРУ (военното разузнаване), не престават да означават достиженията на разследващите служби на Сталин, на които те се виждат като директни потомци. Те обаче не помнят, че трима от шефовете на разузнаването на Сталин - Хенрих Ягода, Николай Ежов и Лаврентий Берия, бяха отстранени от служба и екзекутирани. При Путин двама шефове на ГРУ - генералите Сергун и Коробов, ненадейно и ненадейно починаха един след различен. Съдбата на двамата призраци, които се наскърбиха на Путин през последните седмици, наподобява мрачна.
Но те не могат да настояват, че не са били предизвестени. По време на неотдавнашната телевизионна сесия на Съвета за сигурност единствено дни преди съветската инвазия в Украйна, на членовете, присъстващи на шоуто, беше непосредствено напомнено кой е господарят на къщата. Шефът на разузнаването на Путин Сергей Наришкин беше обществено потиснат поради моментното си комплициране по отношение на това какво би трябвало да бъде първо: офанзивата против Украйна или финален опит да се контракти спокойно решение на рецесията.
На видеото: Дни преди да нападне Украйна Путин унижи шефа на външното си разузнаване Сергей Наришкин пред целия свят.
Всички останали членове на това куклено шоу знаеха, че е по-добре да не приказват пред човек, който не обича да чува неприятни вести. Но в този момент всички руснаци – и в действителност украинци – заплащат цената за този отвод да се предложи реален отчет за това по какъв начин би изглеждала войната в Украйна.
Сред вътрешните хора на Кремъл Путин е добре прочут като човек, който обича съществено да мъмри подчинените си и да отхвърля техните рецензии. Той е прочут и с това, че заглушава критиците си. От най-известните – Анна Политковская, Александър Литвиненко, Борис Березовски и Борис Немцов – всички са мъртви, а Алексей Навални, неговият политически зложелател номер едно, е изправен пред пожизнен затвор.
Путин е човек, който не търпи инакомислие и резултатът е, че е заобиколен от комфортни лакеи като Виктор Золотов и Сергей Шойгу. Золотов – който през последните дни призна, че войната в Украйна не върви толкоз бързо, колкото Путин може да се надява – е някогашен телохранител на съветския президент, който в този момент е шеф на Росгвардия (Националната армия на Русия). Що се отнася до Шойгу, той е служил в съветския избавителен корпус, преди Путин да го назначи за министър на защитата. И двамата знаят кой държи и ножа, и хляба.
И това е казусът в Русия на Путин: през цялата история на Русия, когато на власт са властнически водачи, разследващите служби са компрометирани от обстоятелството, че не могат да приказват истината на властта. За следващ път виждаме резултатът от този развой, който се разиграва в Украйна.
Вярно е, че има една област, в която съветските разследващи организации са крачка пред западните си сътрудници: секрети интервенции, ориентирани към разпространяване на дезинформация. Когато Путин пристигна на власт, той сътвори своя организация за външно разузнаване. Днес тя е известна като " Петата работа " и нейният зам.-ръководител Анатолий Болюх дава отговор за " подправените вести ", които да се употребяват в Русия и в чужбина. По този въпрос западните организации имат доста какво да учат. Но в огромната шпионска игра това наподобява е единственото преимущество на Русия.
*Авторът е някогашен капитан в силите за специфични интервенции на Русия – ГРУ Спецназ. В момента той е специализант на Кралското историческо сдружение на Англия.
Както споделя известният съветски сатирик Владимир Войнович, създател на антиутопията " Москва 2042 ": " Не се опасявам от Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Или колата им ще се счупи, когато решат да дойдат да ме арестуват, или бензинът им ще свърши по пътя към дома ми, или просто ще не помнят адреса ми ".
Подобрили ли са се нещата след края на Студената война?
Неуспешната инвазия на Русия в Украйна допуска, че не са. Провалът се дължи на разузнаването, само че не на последно място и на самия президент Путин. За следващ път наподобява, че съветските шпиони не са това, което би трябвало да бъдат. Твърди се, че двама генерали от ФСБ, виновни за тайните интервенции в Украйна, са отстранени и са под домакински арест. Те са упрекнати в заграбване на стотици милиони долари, отпуснати за подкупване на покорни на Путин " прислужници " в Киев и другаде. Без подозрение скоро ще последват още арести и обвинявания.
Това сочене с пръст, несъмнено, е комфортно за Путин сега. В последна сметка нахлуването в Украйна беше осъществено по негово предписание. Но това не значи, че нашествието на Русия в Украйна към момента не е пагубен неуспех на разузнаването. Корупцията, подкупите и кражбите постоянно са били част от съветското общество и надлежно съветската войска и тайните служби не са изключение. Затова е ясно, че нещо съществено се е объркало с информацията, предоставена от съветските служби за сигурност за обстановката на място в Украйна и за равнището на опозиция, пред която е било евентуално да се изправят съветските войски.
И макар този нов гаф митът за съветското разузнаване продължава. Шпионски кръгове в Кеймбридж, Оксфорд и Портланд, Ким Филби и руските " незаконни " – шпиони и сътрудници, настоящи под подправени самоличности и преструващи се на елементарни хора в жанр " мистър и мисис Смит " – не престават да владеят въображението на западната аудитория, не по-малко от именития Джеймс Бонд.
В Съединени американски щати техният имидж беше заздравен от предатели като Олдрич Еймс, Робърт Хансен и напоследък - Едуард Сноудън. Огненокосата съветска шпионка Анна Чапман, която беше разкрита в Съединените щати през 2010 година, също провокира необятен интерес от международните медии – както и лишаването от независимост на Андреас и Хайдрун Аншлаг в Германия, откакто двамата бяха приети за отговорни в шпионаж в интерес на Русия, траял над 20 години.
Междувременно, по-близо до дома, отравянията в Солсбъри – и убийството на Александър Литвиненко от радиоактивен полоний-210 – се дават като доказателство за дългата ръка на съветската страна. Но тези, които считат, че въпросните образци са доказателство за гения на Русия, надълбоко грешат; публицистите, историците на разузнаването и писателите наподобява не постоянно осъзнават, че това не са триумфи, а по-скоро са непростими провали на разузнаването, а сътрудниците, които са хванати, не са герои, а губещи.
Дори тези, които управляват съветските разследващи организации, не престават да си падат по мита. От разпадането на Съветския съюз, както Службата за външно разузнаване, наследила Първо основно ръководство на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), по този начин и ГУ (Главното управление) - правоприемник на ГРУ (военното разузнаване), не престават да означават достиженията на разследващите служби на Сталин, на които те се виждат като директни потомци. Те обаче не помнят, че трима от шефовете на разузнаването на Сталин - Хенрих Ягода, Николай Ежов и Лаврентий Берия, бяха отстранени от служба и екзекутирани. При Путин двама шефове на ГРУ - генералите Сергун и Коробов, ненадейно и ненадейно починаха един след различен. Съдбата на двамата призраци, които се наскърбиха на Путин през последните седмици, наподобява мрачна.
Но те не могат да настояват, че не са били предизвестени. По време на неотдавнашната телевизионна сесия на Съвета за сигурност единствено дни преди съветската инвазия в Украйна, на членовете, присъстващи на шоуто, беше непосредствено напомнено кой е господарят на къщата. Шефът на разузнаването на Путин Сергей Наришкин беше обществено потиснат поради моментното си комплициране по отношение на това какво би трябвало да бъде първо: офанзивата против Украйна или финален опит да се контракти спокойно решение на рецесията.
На видеото: Дни преди да нападне Украйна Путин унижи шефа на външното си разузнаване Сергей Наришкин пред целия свят.
Всички останали членове на това куклено шоу знаеха, че е по-добре да не приказват пред човек, който не обича да чува неприятни вести. Но в този момент всички руснаци – и в действителност украинци – заплащат цената за този отвод да се предложи реален отчет за това по какъв начин би изглеждала войната в Украйна.
Сред вътрешните хора на Кремъл Путин е добре прочут като човек, който обича съществено да мъмри подчинените си и да отхвърля техните рецензии. Той е прочут и с това, че заглушава критиците си. От най-известните – Анна Политковская, Александър Литвиненко, Борис Березовски и Борис Немцов – всички са мъртви, а Алексей Навални, неговият политически зложелател номер едно, е изправен пред пожизнен затвор.
Путин е човек, който не търпи инакомислие и резултатът е, че е заобиколен от комфортни лакеи като Виктор Золотов и Сергей Шойгу. Золотов – който през последните дни призна, че войната в Украйна не върви толкоз бързо, колкото Путин може да се надява – е някогашен телохранител на съветския президент, който в този момент е шеф на Росгвардия (Националната армия на Русия). Що се отнася до Шойгу, той е служил в съветския избавителен корпус, преди Путин да го назначи за министър на защитата. И двамата знаят кой държи и ножа, и хляба.
И това е казусът в Русия на Путин: през цялата история на Русия, когато на власт са властнически водачи, разследващите служби са компрометирани от обстоятелството, че не могат да приказват истината на властта. За следващ път виждаме резултатът от този развой, който се разиграва в Украйна.
Вярно е, че има една област, в която съветските разследващи организации са крачка пред западните си сътрудници: секрети интервенции, ориентирани към разпространяване на дезинформация. Когато Путин пристигна на власт, той сътвори своя организация за външно разузнаване. Днес тя е известна като " Петата работа " и нейният зам.-ръководител Анатолий Болюх дава отговор за " подправените вести ", които да се употребяват в Русия и в чужбина. По този въпрос западните организации имат доста какво да учат. Но в огромната шпионска игра това наподобява е единственото преимущество на Русия.
*Авторът е някогашен капитан в силите за специфични интервенции на Русия – ГРУ Спецназ. В момента той е специализант на Кралското историческо сдружение на Англия.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ