Полша е новият лидер на Европа
Западните страни в Европейски Съюз ще би трябвало повече да се вслушват в гласа на Източна Европа
Президентът на Съединените американски щати лети за Полша. Не в Германия, Франция или даже в Обединеното кралство. В този жест има голяма символика, която отива по-далеч от това Вашингтон просто да покаже взаимност с страните на фронтовата линия във войната на Русия против Украйна. Той е емблематичен за една наклонност, при която геополитическата опора на Европа се измества на изток.
Преди време центърът на тежестта на Европа беше на запад от Елба
Това се наблягаше от действителността на Студената война, от икономическата мощност, от военното предимство на Западна Европа, подсилено от физическото наличие на Съединените щати, и от западния фокус върху европейската интеграция.
Това се резервира и при започване на епохата след края на Студената война, когато централноевропейските и източноевропейските страни се стремяха да се причислят към европейската общност. Асиметрията се ускори в културно отношение, защото все по-настъпателният Европейски съюз, управителен от Запада, разпространяваше своите интеграционни и прогресивни полезности в Централна и Източна Европа, без да се преценява с националните обичаи, култури и, което е по-важно, с желанията на локалните нации. В резултат на това през последните години се стигна до опълчване сред културния и политически съюз на страните от Вишеградската група (Полша, Чехия, Унгария, Словакия) и западните държави-членки, които имат намерение да поддържат визия за постнационализъм, която евентуално прикрива западното владичество.
Полша се трансформира в представител на вишеградските страни
Тя е петата по величина в Европейски Съюз (38 млн. души), шестата по величина стопанска система и има динамична пронатовска и проамериканска външна и отбранителна политика. Това контрастира с непрестанното и безплодно предпочитание на Франция за обща европейска външна политика и политика на сигурност, както и с желанието ѝ за европейска войска. Полша все по-категорично оспорва и противодейства на западната доминация в ЕС. Агресията на Русия против Украйна и решителната поддръжка на Полша за Киев контрастират с двусмислието на френския президент Еманюел Макрон и уклончивостта на немския канцер Олаф Шолц.
Корекцията от дълго време е закъсняла. През 1983 година в Европа на Студената война чешкият публицист Милан Кундера разгласява своето основополагащо есе " Трагедията на Централна Европа ". Говорейки за Унгария, Чехословакия и Полша като за източната граница на Европа, той ги назовава " похитен Запад ", обхванат от една деспотична метафизичен " антизападна " империя. Още преди рухването на Стената Кундера показва страдание, че
" Европа към този момент не възприема своето единение като културно единение ",
като " царство на висшите полезности ", и по този метод скъсва с основите на Просвещението. За Кундера единствено Централна Европа се бори да отбрани " културното минало на Европа, предишното на модерната ера ", до момента в който Западна Европа е изгубила пътя си, заобиколена от технологиите, пазара, медиите и неналичието на полезности, способни да обединят Европа. Той показва страдание за наклонността на западноевропейския хайлайф да преглежда " културата и народа като две несъвместими понятия ".
Откакто се освободиха от руската окупация, страните от Централна и Източна Европа резервираха съмненията си към геостратегическите планове на Русия, като Полша и Словакия усилиха разноските си за защита над предложения от НАТО най-малко от 2% от брутния си вътрешен артикул. За разлика от тях западноевропейският континент побърза да извлече дял от мира след Студената война, като понижи разноските за защита, приспособи се към Русия, концентрира се върху по-дълбока интеграция и насърчи прогресивни политики, които евентуално изостриха вътрешното разделяне и отклониха вниманието от геополитическите действителности. Войната на Русия против Украйна изложи на показ безсилието на западноевропейската управническа машина.
Устойчивостта на Източна Европа по отношение на диктаторските континентални сили
не е нещо ново. След Първата международна война и Версайския договор много европейски страни желаеха да продължат напред и да върнат Германия в своите среди. Начело на тази наклонност застана Англия. Лондон си затвори очите за преструвките на Ваймарска Германия във връзка с Версайския контракт, изключително за тайното ѝ превъоръжаване. Франция, в противен случай, резервира " реалистичния " си взор към европейските междувоенни интернационалните връзки. " Този [договор] не е мир. Той е помирение за 20 години ", съобщи някогашният висш главнокомандващ на съдружниците маршал Фош. Изоставена от изолационистките Съединени щати и отхвърли на Англия да се ангажира с континентален съюз, Франция се обърна към единствените страни, които споделяха страха от възраждащия се немски шовинизъм: Източна Европа. В началото на 20-те години Франция сключи военни съюзи с Полша, Чехословакия и Румъния с вярата да удържи както немския ревизионизъм на европейските граници, по този начин и възможното връщане на немската мощност.
Посещението на президента Байдън в Полша
във връзка първата годишнина от съветското навлизане, когато той ще се срещне с президента Анджей Дуда и други източноевропейски съдружници, се преглежда на локално равнище като самопризнание за откровената им поддръжка за Украйна. Но по-важното е, че то се възприема като промяна на несъразмерната доминация на западните страни в политиката на Европейски Съюз. Еврокомисията се усеща принудена да понижи натиска си върху Варшава поради отхвърли ѝ да се подчини на културния диктат на Брюксел; Полша се счита за прекомерно значима за европейската сигурност.
Настъпва ли пренареждане в политиката на Европейски Съюз? Ще би трябвало ли сега западните страни членки да одобряват по-балансирано партньорство с Източна Европа, вместо да я считат единствено за изостанала и нуждаеща се от образование? Отдавна е минало времето, когато един френски президент като Жак Ширак можеше да каже на източноевропейските страни, че е добре да си мълчат.
Източник: Вестник Сега
Президентът на Съединените американски щати лети за Полша. Не в Германия, Франция или даже в Обединеното кралство. В този жест има голяма символика, която отива по-далеч от това Вашингтон просто да покаже взаимност с страните на фронтовата линия във войната на Русия против Украйна. Той е емблематичен за една наклонност, при която геополитическата опора на Европа се измества на изток.
Преди време центърът на тежестта на Европа беше на запад от Елба
Това се наблягаше от действителността на Студената война, от икономическата мощност, от военното предимство на Западна Европа, подсилено от физическото наличие на Съединените щати, и от западния фокус върху европейската интеграция.
Това се резервира и при започване на епохата след края на Студената война, когато централноевропейските и източноевропейските страни се стремяха да се причислят към европейската общност. Асиметрията се ускори в културно отношение, защото все по-настъпателният Европейски съюз, управителен от Запада, разпространяваше своите интеграционни и прогресивни полезности в Централна и Източна Европа, без да се преценява с националните обичаи, култури и, което е по-важно, с желанията на локалните нации. В резултат на това през последните години се стигна до опълчване сред културния и политически съюз на страните от Вишеградската група (Полша, Чехия, Унгария, Словакия) и западните държави-членки, които имат намерение да поддържат визия за постнационализъм, която евентуално прикрива западното владичество.
Полша се трансформира в представител на вишеградските страни
Тя е петата по величина в Европейски Съюз (38 млн. души), шестата по величина стопанска система и има динамична пронатовска и проамериканска външна и отбранителна политика. Това контрастира с непрестанното и безплодно предпочитание на Франция за обща европейска външна политика и политика на сигурност, както и с желанието ѝ за европейска войска. Полша все по-категорично оспорва и противодейства на западната доминация в ЕС. Агресията на Русия против Украйна и решителната поддръжка на Полша за Киев контрастират с двусмислието на френския президент Еманюел Макрон и уклончивостта на немския канцер Олаф Шолц.
Корекцията от дълго време е закъсняла. През 1983 година в Европа на Студената война чешкият публицист Милан Кундера разгласява своето основополагащо есе " Трагедията на Централна Европа ". Говорейки за Унгария, Чехословакия и Полша като за източната граница на Европа, той ги назовава " похитен Запад ", обхванат от една деспотична метафизичен " антизападна " империя. Още преди рухването на Стената Кундера показва страдание, че
" Европа към този момент не възприема своето единение като културно единение ",
като " царство на висшите полезности ", и по този метод скъсва с основите на Просвещението. За Кундера единствено Централна Европа се бори да отбрани " културното минало на Европа, предишното на модерната ера ", до момента в който Западна Европа е изгубила пътя си, заобиколена от технологиите, пазара, медиите и неналичието на полезности, способни да обединят Европа. Той показва страдание за наклонността на западноевропейския хайлайф да преглежда " културата и народа като две несъвместими понятия ".
Откакто се освободиха от руската окупация, страните от Централна и Източна Европа резервираха съмненията си към геостратегическите планове на Русия, като Полша и Словакия усилиха разноските си за защита над предложения от НАТО най-малко от 2% от брутния си вътрешен артикул. За разлика от тях западноевропейският континент побърза да извлече дял от мира след Студената война, като понижи разноските за защита, приспособи се към Русия, концентрира се върху по-дълбока интеграция и насърчи прогресивни политики, които евентуално изостриха вътрешното разделяне и отклониха вниманието от геополитическите действителности. Войната на Русия против Украйна изложи на показ безсилието на западноевропейската управническа машина.
Устойчивостта на Източна Европа по отношение на диктаторските континентални сили
не е нещо ново. След Първата международна война и Версайския договор много европейски страни желаеха да продължат напред и да върнат Германия в своите среди. Начело на тази наклонност застана Англия. Лондон си затвори очите за преструвките на Ваймарска Германия във връзка с Версайския контракт, изключително за тайното ѝ превъоръжаване. Франция, в противен случай, резервира " реалистичния " си взор към европейските междувоенни интернационалните връзки. " Този [договор] не е мир. Той е помирение за 20 години ", съобщи някогашният висш главнокомандващ на съдружниците маршал Фош. Изоставена от изолационистките Съединени щати и отхвърли на Англия да се ангажира с континентален съюз, Франция се обърна към единствените страни, които споделяха страха от възраждащия се немски шовинизъм: Източна Европа. В началото на 20-те години Франция сключи военни съюзи с Полша, Чехословакия и Румъния с вярата да удържи както немския ревизионизъм на европейските граници, по този начин и възможното връщане на немската мощност.
Посещението на президента Байдън в Полша
във връзка първата годишнина от съветското навлизане, когато той ще се срещне с президента Анджей Дуда и други източноевропейски съдружници, се преглежда на локално равнище като самопризнание за откровената им поддръжка за Украйна. Но по-важното е, че то се възприема като промяна на несъразмерната доминация на западните страни в политиката на Европейски Съюз. Еврокомисията се усеща принудена да понижи натиска си върху Варшава поради отхвърли ѝ да се подчини на културния диктат на Брюксел; Полша се счита за прекомерно значима за европейската сигурност.
Настъпва ли пренареждане в политиката на Европейски Съюз? Ще би трябвало ли сега западните страни членки да одобряват по-балансирано партньорство с Източна Европа, вместо да я считат единствено за изостанала и нуждаеща се от образование? Отдавна е минало времето, когато един френски президент като Жак Ширак можеше да каже на източноевропейските страни, че е добре да си мълчат.
Източник: Вестник Сега
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ