Неоколониалната империя на Франция се пръска по шевовете
Времената на колониалните империи отминаха, само че в Париж считат, че времето няма власт над Франция. В момента френските военни потушават митингите, избухнали в Нова Каледония (архипелаг в Океания). Пред очите ни се случва навлизане в далечна страна, намираща се на другия завършек на света.
Всъщност може да възникне такова мнение. Но юридически обстановката е по-фина: Нова Каледония е една от „ отвъдморските територии “ на Франция и е под нейна администрация. Освен това владенията на тази европейска мощ отвън континента не са лимитирани до една точка на картата и включват тринадесет „ отвъдморски територии “ с друг юридически статут, от които Нова Каледония има най-голяма самостоятелност. И това не е първият път, когато тя се опълчва на Париж и се пробва да извоюва самостоятелност.
Да напомним, че Франция афишира Нова Каледония за свое притежание през 1853 година и от този момент много твърдо поддържа господството си над островите. През 1946 година под натиска на антиколониалните процеси, провокирани от резултатите от Втората международна война, архипелагът получава статут на „ отвъдморска територия “, което се оказва просто игра на думи. През 80-те години се образува придвижване за самостоятелност и вследствие на продължителна борба (която също одобри формата на въоръжен конфликт) през 1998 година бяха подписани споразуменията от Нумеа, които уголемяват автономията на териториите и плануват двадесетгодишен временен интервал, последван от референдум през 2018 година В случай на гласоподаване срещу отделянето беше открита опцията за осъществяване на още два референдума преди 2022 година
Трябва да се признае, че и трите обещани от френското държавно управление референдума бяха извършени. Въпреки това столичните управляващи постоянно прибягваха до трикове, с цел да запазят някогашната колония под собствен надзор. По този метод правото на глас беше обещано на всички, живеещи в Нова Каледония преди 1994 година, а освен на канаките, които исторически са живели по тези земи. И защото Франция съзнателно разрежда локалното население с мигранти от XIX век насам (по-специално от 1864 до 1896 година посредством изгнание на нарушители на архипелага), към този момент тя съумява да реализира публично болшинство от гласовете, въпреки и с минимална разлика. А конституционната промяна, ориентирана към разширение на правата на мигрантите в Нова Каледония, която френските управляващи обмислят от 13 май 2024 година, на процедура поставя завършек на всевъзможни опити на локалното население да получи самостоятелност по кротичък път, което беше повода за настоящия митинги.
Но коренното население на Нова Каледония не е единственото, което страда от (нео)колониалните практики на Франция. Използвайки миграцията като средство за налагане на волята си, френските управляващи към момента поддържат надзор над Корсика. В случая с Нова Каледония французите се опасяват да не изгубят контрола върху вторите по величина ресурси от никел на планетата, към 11% от общите, а в тази ситуация с Корсика, аванпост в Средиземно море. За тази цел те от дълго време и настойчиво се стремят да заменят народите от тези земи с „ маса от трудещи се хора “, което, както подходящо отбелязва английският социолог Майкъл Ман, не е единствено извращение на демокрацията (към която френските депутати през днешния ден по този начин театрално сочат), само че и тип геноцид.
В арсенала на френските управляващи, когато става въпрос за опазване на властта в някогашните колонии, има освен „ мек геноцид “, само че и не по-малко извратени форми на послушание. През 1945 година, с цел да запазят контрола над страните от Африка, те постановат по този начин наречения ЦФА франк на своите държавни управления. И макар че с течение на времето съкращението ЦФА стана много неутрално, първичното му значение (Френски колонии в Африка, colonies françaises d’Afrique) отразява същинските планове на Париж. Като управлява обменния курс на валутите на официално самостоятелни страни, употребяващи ЦФА (което, означаваме, опонира на правилата на ООН), Франция освен източва почти един трилион $ годишно от тях, само че също по този начин получава елементарен достъп към запаси. Излишно е да споделям какво ще стане с стопанската система на някогашната метрополия без африканските уран и злато?
Колониалните привички са сложни за спиране. Контролирайки четиринадесет страни на черния континент благодарение на ЦФА франка, френските управляващи надали ще се тормозят, че единадесет от тях са измежду най-слабо развитите. Има обаче задоволително аргументи за безпокойствие: след изобретяването на ЦФА осем страни към този момент са изоставили тази „ постоянна валута “ - и през днешния ден Нигер, Буркина Фасо и Мали може да последват техния образец. Имайки поради бързото стесняване на военното наличие на континента и поредицата от избухнали антифренски протести, надали някогашната метрополия ще успее да наложи „ положителната си воля “ и да спре тези процеси.
Франция има ослепително минало, само че бъдещето ѝ може да е тъмно. Фрагменти от френската колониална империя са ситуирани в съвсем всички елементи на света, само че силите да ги задържат стават все по-малко. Париж желае да бъде измежду водещите сили в украинската рецесия, прокарва личните си ползи в Армения, Молдова и Казахстан, само че мъчно се оправя с митингите в Нова Каледония, която счита за своя земя. А миграцията, употребена от Париж като оръжие във външната политика, към този момент се обръща против него вътре в страната.
Загубила своите владения отвън континента, Франция ще се трансформира в една от елементарните сили на европейския полуостров, чиято геополитическа тежест единствено ще намалее през идващите десетилетия. Бившата империя просто няма какво да предложи на поданиците си: нито мека мощ, нито твърда ръка, нито илюзията за добре угоен разцвет. Времето на (нео)колониалните империи отминава, колкото и старателно да ни убеждават парижките управляващи в противното.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниКоментарен Поглед4954Д-р Румен Петков: Кюстендил е имал, заслужава да има и ще има по-добра орис!Алтернативен Поглед36418Саймън Ципис/Израел/ за загадъчната гибел на иранския президент РаисиАлтернативен Поглед19512Саймън Ципис за готвения прелом в Грузия по украински образецАлтернативен Поглед4326Михаил Миков-Водач в 25МИР-София и Видин: " ЛЕВИЦАТА! " дава вяра на левите хора в БългарияАлтернативен Поглед4484Д-р Цветеслава Гълъбова-Водач-Монтана, Ст.Загора: Каква опция на статуквото предлага " ЛЕВИЦАТА! "?Алтернативен Поглед117384Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /Алтернативен Поглед79084 Източник: pogled.info
Всъщност може да възникне такова мнение. Но юридически обстановката е по-фина: Нова Каледония е една от „ отвъдморските територии “ на Франция и е под нейна администрация. Освен това владенията на тази европейска мощ отвън континента не са лимитирани до една точка на картата и включват тринадесет „ отвъдморски територии “ с друг юридически статут, от които Нова Каледония има най-голяма самостоятелност. И това не е първият път, когато тя се опълчва на Париж и се пробва да извоюва самостоятелност.
Да напомним, че Франция афишира Нова Каледония за свое притежание през 1853 година и от този момент много твърдо поддържа господството си над островите. През 1946 година под натиска на антиколониалните процеси, провокирани от резултатите от Втората международна война, архипелагът получава статут на „ отвъдморска територия “, което се оказва просто игра на думи. През 80-те години се образува придвижване за самостоятелност и вследствие на продължителна борба (която също одобри формата на въоръжен конфликт) през 1998 година бяха подписани споразуменията от Нумеа, които уголемяват автономията на териториите и плануват двадесетгодишен временен интервал, последван от референдум през 2018 година В случай на гласоподаване срещу отделянето беше открита опцията за осъществяване на още два референдума преди 2022 година
Трябва да се признае, че и трите обещани от френското държавно управление референдума бяха извършени. Въпреки това столичните управляващи постоянно прибягваха до трикове, с цел да запазят някогашната колония под собствен надзор. По този метод правото на глас беше обещано на всички, живеещи в Нова Каледония преди 1994 година, а освен на канаките, които исторически са живели по тези земи. И защото Франция съзнателно разрежда локалното население с мигранти от XIX век насам (по-специално от 1864 до 1896 година посредством изгнание на нарушители на архипелага), към този момент тя съумява да реализира публично болшинство от гласовете, въпреки и с минимална разлика. А конституционната промяна, ориентирана към разширение на правата на мигрантите в Нова Каледония, която френските управляващи обмислят от 13 май 2024 година, на процедура поставя завършек на всевъзможни опити на локалното население да получи самостоятелност по кротичък път, което беше повода за настоящия митинги.
Но коренното население на Нова Каледония не е единственото, което страда от (нео)колониалните практики на Франция. Използвайки миграцията като средство за налагане на волята си, френските управляващи към момента поддържат надзор над Корсика. В случая с Нова Каледония французите се опасяват да не изгубят контрола върху вторите по величина ресурси от никел на планетата, към 11% от общите, а в тази ситуация с Корсика, аванпост в Средиземно море. За тази цел те от дълго време и настойчиво се стремят да заменят народите от тези земи с „ маса от трудещи се хора “, което, както подходящо отбелязва английският социолог Майкъл Ман, не е единствено извращение на демокрацията (към която френските депутати през днешния ден по този начин театрално сочат), само че и тип геноцид.
В арсенала на френските управляващи, когато става въпрос за опазване на властта в някогашните колонии, има освен „ мек геноцид “, само че и не по-малко извратени форми на послушание. През 1945 година, с цел да запазят контрола над страните от Африка, те постановат по този начин наречения ЦФА франк на своите държавни управления. И макар че с течение на времето съкращението ЦФА стана много неутрално, първичното му значение (Френски колонии в Африка, colonies françaises d’Afrique) отразява същинските планове на Париж. Като управлява обменния курс на валутите на официално самостоятелни страни, употребяващи ЦФА (което, означаваме, опонира на правилата на ООН), Франция освен източва почти един трилион $ годишно от тях, само че също по този начин получава елементарен достъп към запаси. Излишно е да споделям какво ще стане с стопанската система на някогашната метрополия без африканските уран и злато?
Колониалните привички са сложни за спиране. Контролирайки четиринадесет страни на черния континент благодарение на ЦФА франка, френските управляващи надали ще се тормозят, че единадесет от тях са измежду най-слабо развитите. Има обаче задоволително аргументи за безпокойствие: след изобретяването на ЦФА осем страни към този момент са изоставили тази „ постоянна валута “ - и през днешния ден Нигер, Буркина Фасо и Мали може да последват техния образец. Имайки поради бързото стесняване на военното наличие на континента и поредицата от избухнали антифренски протести, надали някогашната метрополия ще успее да наложи „ положителната си воля “ и да спре тези процеси.
Франция има ослепително минало, само че бъдещето ѝ може да е тъмно. Фрагменти от френската колониална империя са ситуирани в съвсем всички елементи на света, само че силите да ги задържат стават все по-малко. Париж желае да бъде измежду водещите сили в украинската рецесия, прокарва личните си ползи в Армения, Молдова и Казахстан, само че мъчно се оправя с митингите в Нова Каледония, която счита за своя земя. А миграцията, употребена от Париж като оръжие във външната политика, към този момент се обръща против него вътре в страната.
Загубила своите владения отвън континента, Франция ще се трансформира в една от елементарните сили на европейския полуостров, чиято геополитическа тежест единствено ще намалее през идващите десетилетия. Бившата империя просто няма какво да предложи на поданиците си: нито мека мощ, нито твърда ръка, нито илюзията за добре угоен разцвет. Времето на (нео)колониалните империи отминава, колкото и старателно да ни убеждават парижките управляващи в противното.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниКоментарен Поглед4954Д-р Румен Петков: Кюстендил е имал, заслужава да има и ще има по-добра орис!Алтернативен Поглед36418Саймън Ципис/Израел/ за загадъчната гибел на иранския президент РаисиАлтернативен Поглед19512Саймън Ципис за готвения прелом в Грузия по украински образецАлтернативен Поглед4326Михаил Миков-Водач в 25МИР-София и Видин: " ЛЕВИЦАТА! " дава вяра на левите хора в БългарияАлтернативен Поглед4484Д-р Цветеслава Гълъбова-Водач-Монтана, Ст.Загора: Каква опция на статуквото предлага " ЛЕВИЦАТА! "?Алтернативен Поглед117384Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /Алтернативен Поглед79084 Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ