Защо никога САЩ и НАТО не са били санкционирани за войните си?
Западът зае последна позиция против Русия по отношение на нейната инвазия в Украйна. Тази реакция разкрива висока степен на двуличие, като се има поради, че водените от Съединени американски щати войни в чужбина в никакъв случай не са получили наказателния отговор, който заслужават.
Ако актуалните събития в Украйна са потвърдили нещо, то това е, че Съединените щати и техните трансатлантически сътрудници са в положение да газят жестоко през разтърсената планета – в Афганистан, Ирак, Либия и Сирия, с цел да назовем няколко от горещите точки – с съвсем цялостна безотговорност.
Междувременно Русия и Владимир Путин са показани в съвсем всяка медийна обява през днешния ден като второто идване на нацистка Германия за дейностите им в Украйна.
Първо, дано изясним нещо. Лицемерието и двойните стандарти сами по себе си не дават опрощение за започване на военни дейности от страна на която и да е страна. С други думи, единствено тъй като страните от блока на НАТО потеглят по пътя на неоснователно заличаване по целия свят от 2001 година без съществени последствия, това не дава на Русия или на която и да е страна честен лиценз да се държи по сходен метод.
Трябва да има безапелационна причина една страна да позволи потреблението на мощ, като по този метод се ангажира с това, което би могло да се смята за „ обективна война “. И по този начин, въпросът: могат ли дейностите на Русия през днешния ден да се смятат за „ обективни “ или най-малкото за разбираеми? Ще оставя този отговор на по-добрата преценка на читателя, само че би било безсмислено да не се вземат поради някои значими детайлности.
Само за потребителите на всеобщи медии за бързо хранене би било изненада, че Москва предупреждаваше за разширението на НАТО повече от десетилетие.
Във към този момент известната си тирада пред Мюнхенската конференция по сигурността през 2007 година Владимир Путин прочувствено попита събралите се световни мощни брокери напряко:
„ Защо е належащо да поставяте военна инфраструктура на нашите граници по време на това разширение на [НАТО]? Може ли някой да отговори на този въпрос? "
По-късно в речта той сподели, че разширението на военните активи до съветската граница „ не е обвързвано по никакъв метод с демократичния избор на обособените страни “.
Не единствено, че опасенията на съветския водач бяха посрещнати с предвидимото неуважение измежду оглушителния тон от щурци, само че НАТО продължи да се уголемява, давайки участие на още четири страни след този ден (Албания, Хърватия, Черна гора и Северна Македония).
Като умствен опит, който може да организира даже простак, представете си реакцията на Вашингтон, в случай че Москва изграждаше непрестанно разширяващ се боен блок в Южна Америка, да вземем за пример.
Истинската причина за паниката на Москва обаче пристигна, когато Съединени американски щати и НАТО започнаха да наводняват прилежаща Украйна с блестящ набор от съвременни оръжия на фона на апелите за участие във военния блок. Какво по дяволите може да се обърка? Според Москва Украйна стартира да съставлява екзистенциална опасност за Русия.
През декември Москва, покрай края на своето самообладание, даде планове на контракти на Съединени американски щати и НАТО, изисквайки те да спрат всяка по-нататъшна военна агресия на изток, в това число посредством присъединението на Украйна или други страни.
Предложението включваше експлицитното изказване, че НАТО „ няма да организира никаква военна активност на територията на Украйна или други страни от Източна Европа, Южен Кавказ и Централна Азия “. За следващ път предложенията на Русия бяха посрещнати с надменност и равнодушие от западните водачи.
Въпреки че хората ще имат разнообразни отзиви по отношение на шокиращите дейности, които Москва предприе по-нататък, никой не може да каже, че не е бил предизвестен. В последна сметка Русия не се разсъни на 24 февруари и внезапно да е решила, че е прелестен ден да стартира военна интервенция на територията на Украйна. Така че да, може да се направи мотив, че Русия е имала угриженост за личната си сигурност като опрощение за дейностите си.
За страдание, същото нещо може да е по-трудно да се каже за Съединените щати и техните прислужници от НАТО във връзка с тяхното войнствено държание през последните две десетилетия.
Помислете за най-известния образец, нашествието в Ирак през 2003 година Тази пагубна война, която западните медии са определили като трагичен „ неуспех на разузнаването “, представляваше един от най-впечатляващите актове на непровокирана експанзия в скорошна памет.
Без да навлизат прекомерно надълбоко в мътните елементи, Съединените щати, преди малко претърпели офанзивите от 11 септември, упрекнаха Саддам Хюсеин от Ирак, че укрива оръжия за всеобщо заличаване. И въпреки всичко, вместо да работят в тясно съдействие с оръжейните инспектори на Организация на обединените нации, които бяха на място в Ирак, пробвайки се да потвърдят изказванията, Съединени американски щати, дружно с Обединеното кралство, Австралия и Полша, започнаха „ шокираща “ бомбена акция против Ирак на 19 март 2003 година Мигновено над милион почтени иракчани претърпяха гибел, пострадвания или разселване от това жестоко нарушаване на интернационалното право.
Центърът за обществен интегритет заяви, че администрацията на Буш, в напъните си да ускори публичната поддръжка за идната кланица, е направила над 900 погрешни изказвания сред 2001 и 2003 година по отношение на хипотетичната опасност от Ирак за Съединени американски щати и техните съдружници.
И въпреки всичко по някакъв метод западните медии, които се трансфораха в най-яростния пропагандатор на военна експанзия, не съумяха да намерят никакъв минус в аргумента за война – т.е. до момента в който кубинките и кръвта не бяха на земята, несъмнено.
Може да се чака в един по-съвършен свят Съединени американски щати и техните съдружници да бъдат подложени на някои строги наказания след тази продължителна осемгодишна „ неточност “ против почтени. Всъщност наказания имаше, само че не против Съединените щати.
По подигравка на ориста единствените наказания, произлизащи от тази луда военна случка, бяха против Франция, член на НАТО, който отхвърли поканата, дружно с Германия, да взе участие в иракската кървава баня. Глобалната хиперсила не е привикнала с сходно отменяне, изключително от хипотетичните си другари.
Американските политици, самоуверени в своята богоподобна изключителност, желаеха протест на френското вино и бутилирана вода заради „ неблагодарното “ опълчване на френското държавно управление на войната в Ирак.
Други милитаристки агитки издадоха неналичието на съвестност, като настояха известният детайл от менюто, прочут като „ френски [пържени, б.р.] картофи “, да бъде сменен с името „ картофи на свободата “. Така че неналичието на френско бордо, дружно с досадното преправяне на менютата на заведенията за хранене, наподобява са единствените същински неудобства, които Съединени американски щати и НАТО претърпяха за безразборното заличаване на милиони животи.
Сега сравнете този метод с дребни ръкавици към Съединени американски щати и техните съдружници с актуалната обстановка, обвързвана с Украйна, където везните на правораздаването са очевидно претеглени против Русия и макар нейните не безпричинни предизвестия, че се усеща застрашена от напредъка на НАТО.
Каквото и да си намерения човек за спора, който в този момент бушува сред Русия и Украйна, не може да се отхвърли, че лицемерието и двойните стандарти, ориентирани против Русия от нейните безконечни недоброжелатели, са колкото шокиращи, толкоз и предвидими. Разликата през днешния ден обаче е, че бомбите се взривяват.
Освен тежкото санкциониране на съветски лица и съветската стопанска система, може би най-добре систематизирано от френския министър на стопанската система, който сподели, че страната му е решена да води „ тотална икономическа и финансова война против Русия “, имаше надълбоко притеснителни старания за заглушават вести и информация, идващи от тези съветски източници, които биха могли да дадат на западната общност опцията да види мотивацията на Москва.
Във вторник, 1 март, YouTube реши да блокира каналите на RT и Sputnik за всички европейски консуматори, като по този метод разреши на западния свят да завладее още една част от световния разказ.
Като се има поради метода, по който Русия е оклеветена в „ империята на лъжите “, както Владимир Путин назова земята на своите политически стимулирани преследвачи, някои може да имат вяра, че Русия заслужава непрекъснатите закани, които получава в този момент.
Всъщност нищо не може да бъде по-далеч от истината. Този тип световно показване, което наподобява на някаква безсмислена акция за фукане с псевдо-добродетелност, която в този момент е толкоз известна в демократичните столици, като се изключи че излишно разпалва така и така нестабилна обстановка, допуска, че Русия е изцяло неверна.
Подобен необмислен метод, който не оставя място за диспути, няма място за полемика, няма място за разглеждане на страната на Русия в тази извънредно комплицирана обстановка, единствено подсигурява по-нататъшни противодействия, в случай че не и пълноценна световна война, по-надолу по пътя.
Освен в случай че Западът не търси интензивно експлоадирането на Трета международна война, би било целесъобразно да спрем отвратителното двуличие и двойните стандарти против Русия и търпеливо да изслушаме нейните отзиви и версии за събитията (дори такива, показани от непознати медии). Не е толкоз необикновено, колкото някои хора биха желали да имат вяра.
Превод: СМ
Ако актуалните събития в Украйна са потвърдили нещо, то това е, че Съединените щати и техните трансатлантически сътрудници са в положение да газят жестоко през разтърсената планета – в Афганистан, Ирак, Либия и Сирия, с цел да назовем няколко от горещите точки – с съвсем цялостна безотговорност.
Междувременно Русия и Владимир Путин са показани в съвсем всяка медийна обява през днешния ден като второто идване на нацистка Германия за дейностите им в Украйна.
Първо, дано изясним нещо. Лицемерието и двойните стандарти сами по себе си не дават опрощение за започване на военни дейности от страна на която и да е страна. С други думи, единствено тъй като страните от блока на НАТО потеглят по пътя на неоснователно заличаване по целия свят от 2001 година без съществени последствия, това не дава на Русия или на която и да е страна честен лиценз да се държи по сходен метод.
Трябва да има безапелационна причина една страна да позволи потреблението на мощ, като по този метод се ангажира с това, което би могло да се смята за „ обективна война “. И по този начин, въпросът: могат ли дейностите на Русия през днешния ден да се смятат за „ обективни “ или най-малкото за разбираеми? Ще оставя този отговор на по-добрата преценка на читателя, само че би било безсмислено да не се вземат поради някои значими детайлности.
Само за потребителите на всеобщи медии за бързо хранене би било изненада, че Москва предупреждаваше за разширението на НАТО повече от десетилетие.
Във към този момент известната си тирада пред Мюнхенската конференция по сигурността през 2007 година Владимир Путин прочувствено попита събралите се световни мощни брокери напряко:
„ Защо е належащо да поставяте военна инфраструктура на нашите граници по време на това разширение на [НАТО]? Може ли някой да отговори на този въпрос? "
По-късно в речта той сподели, че разширението на военните активи до съветската граница „ не е обвързвано по никакъв метод с демократичния избор на обособените страни “.
Не единствено, че опасенията на съветския водач бяха посрещнати с предвидимото неуважение измежду оглушителния тон от щурци, само че НАТО продължи да се уголемява, давайки участие на още четири страни след този ден (Албания, Хърватия, Черна гора и Северна Македония).
Като умствен опит, който може да организира даже простак, представете си реакцията на Вашингтон, в случай че Москва изграждаше непрестанно разширяващ се боен блок в Южна Америка, да вземем за пример.
Истинската причина за паниката на Москва обаче пристигна, когато Съединени американски щати и НАТО започнаха да наводняват прилежаща Украйна с блестящ набор от съвременни оръжия на фона на апелите за участие във военния блок. Какво по дяволите може да се обърка? Според Москва Украйна стартира да съставлява екзистенциална опасност за Русия.
През декември Москва, покрай края на своето самообладание, даде планове на контракти на Съединени американски щати и НАТО, изисквайки те да спрат всяка по-нататъшна военна агресия на изток, в това число посредством присъединението на Украйна или други страни.
Предложението включваше експлицитното изказване, че НАТО „ няма да организира никаква военна активност на територията на Украйна или други страни от Източна Европа, Южен Кавказ и Централна Азия “. За следващ път предложенията на Русия бяха посрещнати с надменност и равнодушие от западните водачи.
Въпреки че хората ще имат разнообразни отзиви по отношение на шокиращите дейности, които Москва предприе по-нататък, никой не може да каже, че не е бил предизвестен. В последна сметка Русия не се разсъни на 24 февруари и внезапно да е решила, че е прелестен ден да стартира военна интервенция на територията на Украйна. Така че да, може да се направи мотив, че Русия е имала угриженост за личната си сигурност като опрощение за дейностите си.
За страдание, същото нещо може да е по-трудно да се каже за Съединените щати и техните прислужници от НАТО във връзка с тяхното войнствено държание през последните две десетилетия.
Помислете за най-известния образец, нашествието в Ирак през 2003 година Тази пагубна война, която западните медии са определили като трагичен „ неуспех на разузнаването “, представляваше един от най-впечатляващите актове на непровокирана експанзия в скорошна памет.
Без да навлизат прекомерно надълбоко в мътните елементи, Съединените щати, преди малко претърпели офанзивите от 11 септември, упрекнаха Саддам Хюсеин от Ирак, че укрива оръжия за всеобщо заличаване. И въпреки всичко, вместо да работят в тясно съдействие с оръжейните инспектори на Организация на обединените нации, които бяха на място в Ирак, пробвайки се да потвърдят изказванията, Съединени американски щати, дружно с Обединеното кралство, Австралия и Полша, започнаха „ шокираща “ бомбена акция против Ирак на 19 март 2003 година Мигновено над милион почтени иракчани претърпяха гибел, пострадвания или разселване от това жестоко нарушаване на интернационалното право.
Центърът за обществен интегритет заяви, че администрацията на Буш, в напъните си да ускори публичната поддръжка за идната кланица, е направила над 900 погрешни изказвания сред 2001 и 2003 година по отношение на хипотетичната опасност от Ирак за Съединени американски щати и техните съдружници.
И въпреки всичко по някакъв метод западните медии, които се трансфораха в най-яростния пропагандатор на военна експанзия, не съумяха да намерят никакъв минус в аргумента за война – т.е. до момента в който кубинките и кръвта не бяха на земята, несъмнено.
Може да се чака в един по-съвършен свят Съединени американски щати и техните съдружници да бъдат подложени на някои строги наказания след тази продължителна осемгодишна „ неточност “ против почтени. Всъщност наказания имаше, само че не против Съединените щати.
По подигравка на ориста единствените наказания, произлизащи от тази луда военна случка, бяха против Франция, член на НАТО, който отхвърли поканата, дружно с Германия, да взе участие в иракската кървава баня. Глобалната хиперсила не е привикнала с сходно отменяне, изключително от хипотетичните си другари.
Американските политици, самоуверени в своята богоподобна изключителност, желаеха протест на френското вино и бутилирана вода заради „ неблагодарното “ опълчване на френското държавно управление на войната в Ирак.
Други милитаристки агитки издадоха неналичието на съвестност, като настояха известният детайл от менюто, прочут като „ френски [пържени, б.р.] картофи “, да бъде сменен с името „ картофи на свободата “. Така че неналичието на френско бордо, дружно с досадното преправяне на менютата на заведенията за хранене, наподобява са единствените същински неудобства, които Съединени американски щати и НАТО претърпяха за безразборното заличаване на милиони животи.
Сега сравнете този метод с дребни ръкавици към Съединени американски щати и техните съдружници с актуалната обстановка, обвързвана с Украйна, където везните на правораздаването са очевидно претеглени против Русия и макар нейните не безпричинни предизвестия, че се усеща застрашена от напредъка на НАТО.
Каквото и да си намерения човек за спора, който в този момент бушува сред Русия и Украйна, не може да се отхвърли, че лицемерието и двойните стандарти, ориентирани против Русия от нейните безконечни недоброжелатели, са колкото шокиращи, толкоз и предвидими. Разликата през днешния ден обаче е, че бомбите се взривяват.
Освен тежкото санкциониране на съветски лица и съветската стопанска система, може би най-добре систематизирано от френския министър на стопанската система, който сподели, че страната му е решена да води „ тотална икономическа и финансова война против Русия “, имаше надълбоко притеснителни старания за заглушават вести и информация, идващи от тези съветски източници, които биха могли да дадат на западната общност опцията да види мотивацията на Москва.
Във вторник, 1 март, YouTube реши да блокира каналите на RT и Sputnik за всички европейски консуматори, като по този метод разреши на западния свят да завладее още една част от световния разказ.
Като се има поради метода, по който Русия е оклеветена в „ империята на лъжите “, както Владимир Путин назова земята на своите политически стимулирани преследвачи, някои може да имат вяра, че Русия заслужава непрекъснатите закани, които получава в този момент.
Всъщност нищо не може да бъде по-далеч от истината. Този тип световно показване, което наподобява на някаква безсмислена акция за фукане с псевдо-добродетелност, която в този момент е толкоз известна в демократичните столици, като се изключи че излишно разпалва така и така нестабилна обстановка, допуска, че Русия е изцяло неверна.
Подобен необмислен метод, който не оставя място за диспути, няма място за полемика, няма място за разглеждане на страната на Русия в тази извънредно комплицирана обстановка, единствено подсигурява по-нататъшни противодействия, в случай че не и пълноценна световна война, по-надолу по пътя.
Освен в случай че Западът не търси интензивно експлоадирането на Трета международна война, би било целесъобразно да спрем отвратителното двуличие и двойните стандарти против Русия и търпеливо да изслушаме нейните отзиви и версии за събитията (дори такива, показани от непознати медии). Не е толкоз необикновено, колкото някои хора биха желали да имат вяра.
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ