Залезът на запада
ЗАЛЕЗЪТ НА ЗАПАДА
“Неконтролираният теоретичен и механически напредък ще ни доведат до духовен крах, до дълбока рецесия в духовната култура”, писа преди към 100 години немският мъдрец Освалд Шпенглер /1880- 1936/ в фамозния си труд “Залезът на Запада” /1919/. Предлагам на читателите две гледни точки върху тази настояща тематика от великия съветски мъдрец Николай Бердяев /1874- 1948/ и актуалния британски мъдрец и политолог. Джордж Уолдън /1939/
НИКОЛАЙ БЕРДЯЕВ
ПРЕДСМЪРТНИТЕ МИСЛИ НА “ФАУСТ”
Всяка просвета неизбежно минава в цивилизация. Цивилизацията е орис, орис на културата. Цивилизацията завършва със гибелта, само че тя е и начало на гибелта, изтощение на креативните сили на културата.
ШЕСТВАЩАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ
Това е водещата мисъл в книгата на Освалд Шпенглер “Залезът на Запада”. С какво в действителност се отличава цивилизацията от културата? В основата си културата е религиозна, а цивилизацията не е такава. Според Шпенглер това е главното отличие. Той се смята за човек на цивилизацията, тъй като не е набожен. Културата произлиза от култа. Свързана е с култа към предците е и е невъзможна без свещените предания. Цивилизацията е воля за международно господство, към открития ред на Земята. Културата е национална, цивилизацията - наднационална. Цивилизацията е международен град. Империализмът и социализмът са в идентична степен цивилизация, само че не и просвета. Философията, изкуството съществуват само в културата, в цивилизацията те не са вероятни, не са и нужни. В цивилизацията е допустимо и нужно единствено инженерното изкуство. Културата е органична. Цивилизацията - механична. Културата е в основата на равенството, на качествата. Цивилизацията е проникната от блян към равенството! Тя се обосновава върху количеството. Културата е аристократична. Цивилизацията - демократична. Разликата сред културата и цивилизацията е неизмеримо плодотворна. Шпенглер има прекомерно остро възприятие за необратимостта на процеса на успеха на цивилизацията над културата. Залезът на Западна Европа за него е на първо място залез на остарялата европейска просвета, изтощение на нейните креативен сили, упадъкът на изкуството, философията, религията. Но цивилизацията към момента не е изчезнала. Тя занапред ще чества нови победи. Но след нея неизбежно ще настъпи гибелта на западноевропейската културна раса. После културата ще може още веднъж да разцъфти, само че в други раси, в други души.
ПРЕДИЗВЕСТЕНАТА АГОНИЯ
Тези мисли Освалд Шпенглер е изразил с удивителен искра. Но дали са нови те за нас? ние, руснаците, не бихме могли да се удивим доста. Отдавна вършим разлика сред просвета и цивилизация. Всички съветски религиозни мислители са утвърждавали това разграничение. Всички са изпитвали някакъв заветен смут от гибелта на културата и тържеството на цивилизацията. Цивилизацията за жалост е проникната от дух на буржоазност и дребнавост. Капитализмът и социализмът в идентична степен са инфектирани от този дух. Под омразата на доста съветски писатели и мислители към Запада се крие не толкоз ненавист към западната просвета, колкото към западната цивилизация. Константин Леонтиев, един от най- проницателните съветски мислители, отри Закона за прехода на културата в цивилизацията.
Всъщност и Достоевски не е бил зложелател на западната просвета. Ненавиждал е безбожната, нерелигиозната просвета от Европа. Много хора на Запад също изпитват горест, равна съвсем на мъка, от това празненство на уродливата, изцяло лишена от набожност цивилизация. Не единствено съветските интелектуалци, само че и елементарните и чувствителни хора в Европа нееднократно, с огромна горест, са установявали, че великата, свещена западна просвета постепенно умира, че на мястото ѝ идва една нова цивилизация - без вяра, без задоволително нематериалност,, без същинска просвета. И в това победоносно шествие на наднационалната цивилизация умира душата на Европа, нейната многовековна забележителна просвета. Но оригиналността на Освалд Шпенглер не е в постановката на тази тематика, а в това, че той не желае да бъде романтик и да тъгува по умиращата просвета на близкото минало. Напротив, той желае да живее пълноценно, същински, да бъде жител на международния град на цивилизацията. Съгласява се да размени религията, философията, изкуството с техниката, с машините. Своеобразието на Шпенглер е в това, че до него не е имало различен, който да мисли като него, да живее с печалното схващане за необратимия залез на остарялата просвета. За това са нужни както дебела кожа и апатия, по този начин и непоколебима, наивна религия в безграничния напредък на техническата цивилизация. И Шпенглер чудесно е схванал всичко това. Но той не е новият човек на тази цивилизация, той е умиращият Фауст - представителят на остарялата европейска просвета. В наше време западната просвета се обръща към Изтока. Там може да се появи нов вид просвета, нова душа на културата. За нас тези мисли са забавни: това превръщане на Запада към Русия, тези упования. Всъщност Русия е медиаторът сред Изтока и Запада. В нея се сблъскват двата потока на международната история. В Русия е скрита загадка, ние самите не можем да я разбираем...
СВЕТЪТ ЩЕ ЗАГИНЕ
при равномерното систематизиране на топлинната сила на Вселената - сила, необратима в други форми. Творческите сили, създаващи многообразието на Космоса ще се изгубят. Светът ще загине при този неизпълним и съдбовен блян към физическо тъждество. Да, в действителност не съществува ли блян към тъждество и в обществения свят - ентропия, крах на обществения космoс? Размислите, които будят тематиките, сложени от Освалд Шпенглер, провокират тези тъжни констатации. И въпреки всичко, тази мъка не трябва да бъде чак толкоз безизходна и мрачна. Последната дума за ориста на света и индивида не е единствено физиката и социологията, нали?
“Неконтролираният теоретичен и механически напредък ще ни доведат до духовен крах, до дълбока рецесия в духовната култура”, писа преди към 100 години немският мъдрец Освалд Шпенглер /1880- 1936/ в фамозния си труд “Залезът на Запада” /1919/. Предлагам на читателите две гледни точки върху тази настояща тематика от великия съветски мъдрец Николай Бердяев /1874- 1948/ и актуалния британски мъдрец и политолог. Джордж Уолдън /1939/
НИКОЛАЙ БЕРДЯЕВ
ПРЕДСМЪРТНИТЕ МИСЛИ НА “ФАУСТ”
Всяка просвета неизбежно минава в цивилизация. Цивилизацията е орис, орис на културата. Цивилизацията завършва със гибелта, само че тя е и начало на гибелта, изтощение на креативните сили на културата.
ШЕСТВАЩАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ
Това е водещата мисъл в книгата на Освалд Шпенглер “Залезът на Запада”. С какво в действителност се отличава цивилизацията от културата? В основата си културата е религиозна, а цивилизацията не е такава. Според Шпенглер това е главното отличие. Той се смята за човек на цивилизацията, тъй като не е набожен. Културата произлиза от култа. Свързана е с култа към предците е и е невъзможна без свещените предания. Цивилизацията е воля за международно господство, към открития ред на Земята. Културата е национална, цивилизацията - наднационална. Цивилизацията е международен град. Империализмът и социализмът са в идентична степен цивилизация, само че не и просвета. Философията, изкуството съществуват само в културата, в цивилизацията те не са вероятни, не са и нужни. В цивилизацията е допустимо и нужно единствено инженерното изкуство. Културата е органична. Цивилизацията - механична. Културата е в основата на равенството, на качествата. Цивилизацията е проникната от блян към равенството! Тя се обосновава върху количеството. Културата е аристократична. Цивилизацията - демократична. Разликата сред културата и цивилизацията е неизмеримо плодотворна. Шпенглер има прекомерно остро възприятие за необратимостта на процеса на успеха на цивилизацията над културата. Залезът на Западна Европа за него е на първо място залез на остарялата европейска просвета, изтощение на нейните креативен сили, упадъкът на изкуството, философията, религията. Но цивилизацията към момента не е изчезнала. Тя занапред ще чества нови победи. Но след нея неизбежно ще настъпи гибелта на западноевропейската културна раса. После културата ще може още веднъж да разцъфти, само че в други раси, в други души.
ПРЕДИЗВЕСТЕНАТА АГОНИЯ
Тези мисли Освалд Шпенглер е изразил с удивителен искра. Но дали са нови те за нас? ние, руснаците, не бихме могли да се удивим доста. Отдавна вършим разлика сред просвета и цивилизация. Всички съветски религиозни мислители са утвърждавали това разграничение. Всички са изпитвали някакъв заветен смут от гибелта на културата и тържеството на цивилизацията. Цивилизацията за жалост е проникната от дух на буржоазност и дребнавост. Капитализмът и социализмът в идентична степен са инфектирани от този дух. Под омразата на доста съветски писатели и мислители към Запада се крие не толкоз ненавист към западната просвета, колкото към западната цивилизация. Константин Леонтиев, един от най- проницателните съветски мислители, отри Закона за прехода на културата в цивилизацията.
Всъщност и Достоевски не е бил зложелател на западната просвета. Ненавиждал е безбожната, нерелигиозната просвета от Европа. Много хора на Запад също изпитват горест, равна съвсем на мъка, от това празненство на уродливата, изцяло лишена от набожност цивилизация. Не единствено съветските интелектуалци, само че и елементарните и чувствителни хора в Европа нееднократно, с огромна горест, са установявали, че великата, свещена западна просвета постепенно умира, че на мястото ѝ идва една нова цивилизация - без вяра, без задоволително нематериалност,, без същинска просвета. И в това победоносно шествие на наднационалната цивилизация умира душата на Европа, нейната многовековна забележителна просвета. Но оригиналността на Освалд Шпенглер не е в постановката на тази тематика, а в това, че той не желае да бъде романтик и да тъгува по умиращата просвета на близкото минало. Напротив, той желае да живее пълноценно, същински, да бъде жител на международния град на цивилизацията. Съгласява се да размени религията, философията, изкуството с техниката, с машините. Своеобразието на Шпенглер е в това, че до него не е имало различен, който да мисли като него, да живее с печалното схващане за необратимия залез на остарялата просвета. За това са нужни както дебела кожа и апатия, по този начин и непоколебима, наивна религия в безграничния напредък на техническата цивилизация. И Шпенглер чудесно е схванал всичко това. Но той не е новият човек на тази цивилизация, той е умиращият Фауст - представителят на остарялата европейска просвета. В наше време западната просвета се обръща към Изтока. Там може да се появи нов вид просвета, нова душа на културата. За нас тези мисли са забавни: това превръщане на Запада към Русия, тези упования. Всъщност Русия е медиаторът сред Изтока и Запада. В нея се сблъскват двата потока на международната история. В Русия е скрита загадка, ние самите не можем да я разбираем...
СВЕТЪТ ЩЕ ЗАГИНЕ
при равномерното систематизиране на топлинната сила на Вселената - сила, необратима в други форми. Творческите сили, създаващи многообразието на Космоса ще се изгубят. Светът ще загине при този неизпълним и съдбовен блян към физическо тъждество. Да, в действителност не съществува ли блян към тъждество и в обществения свят - ентропия, крах на обществения космoс? Размислите, които будят тематиките, сложени от Освалд Шпенглер, провокират тези тъжни констатации. И въпреки всичко, тази мъка не трябва да бъде чак толкоз безизходна и мрачна. Последната дума за ориста на света и индивида не е единствено физиката и социологията, нали?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ