Задължително да се наемат хора с увреждания - има куп капани
Задължително компании със състав сред 20 и 49 души би трябвало да назначават 1 човек с увреждания на работа, компании със състав сред 50 и 100 души – 2-ма души с увреждания, а за предприятия с над 100 души – 4% хора с увреждания от средносписъчния състав . Това плануват готвени промени в закона, които към момента публично не са пуснати за публично разискване и които към този момент провокираха съществени реакции.
Да, имам запаси. Първо, тъй като приказваме най-много за хора с ТЕЛК решения, което не всеки път се припокрива с хора с увреждания по смисъла на Конвенцията за хора с увреждания на Организация на обединените нации т.е. нямат преграда в средата си на живот . Не споделям, че тези хора са " подправени инвалиди ", просто наредбата в България е такава и ще облагодетелства избрани хора, разяснява Капка Панайтова, шеф на Центъра за самостоятелен живот.
Това е европейска процедура, не се съгласи ръководителят на Съюза на незрящите в България Васил Долапчиев. Това е инструмент, който ще усили шансът да се осъществят трудово на хората с увреждания, безапелационен беше той пред Нова телевизия. И даде своя статистика – 740 000 души в България са с увреждания .
В момента за държавната администрация незадължителният % за назначение на хора с увреждания е 2 на 100, а за частния бранш – от 4 до 10 на 100, уточни ръководителят на АИКБ Васил Велев. Трябва да се върви по пътя за поощряване и поддръжка – както за работодателите, по този начин и за търсещите работа. Ако се приказва за пътя на глобите, би трябвало да има надзор и ще се намерят 101 метода да се заобиколи това – да вземем за пример наемане на хора с подправени ТЕЛК-ове. Недопустимо е в микропредприятие да се прави такова нещо – там всеки знае кой какъв брой работи, и в този момент има мъчителна реакция при разпределянето на парите. Такива предприятия са стотици хиляди – по какъв начин ще се реализира надзор, изрече причините си Велев.
Долапчиев обаче разгласи, че занапред ще излезе вид за обществено разискване, че има разговор, само че законът би трябвало да бъде признат дефинитивно до края на годината . Той обаче се съгласи, че при дребни предприятия фактически мъчно ще се интегрират хора с увреждания, поради множеството работа. И изиска хората с увреждания да могат почтено да си намерят работа, не работодателите да бъдат задължавани да поемат обществена функционалност .
Как ще тръгне на работа човек, който няма помощник да му помогне да стане от леглото? Как ще върви на работа, за който достъпността доникъде на открито е непреодолима преграда – да излезе, а не да работят? Работодатели и в този момент търсят хора да наемат, само че образованието на хора с увреждания, не с ТЕЛК-ове, не е задоволително високо , съобщи Панайотова. А Велев сподели, че в Германия няма разделяне сред дребни и огромни предприятия и процентът е 2%. При всички случаи би трябвало да се махнат микро и дребните предприятия т.е. до 50 души и процентът да е 2% за всички, освен за държавната администрация , акцентира ръководителят на АИКБ, който подсети и друго – действително назначени хора с увреждания не могат да се уволнят. Фирмите с над 50 души състав действително са под 10 000, може да има надзор, сподели още Велев. Долапчиев обаче отвърна, че желаят да може хората с увреждания да бъдат освобождавани от работа без това да е дискриминационно към хора без увреждания.
Да, имам запаси. Първо, тъй като приказваме най-много за хора с ТЕЛК решения, което не всеки път се припокрива с хора с увреждания по смисъла на Конвенцията за хора с увреждания на Организация на обединените нации т.е. нямат преграда в средата си на живот . Не споделям, че тези хора са " подправени инвалиди ", просто наредбата в България е такава и ще облагодетелства избрани хора, разяснява Капка Панайтова, шеф на Центъра за самостоятелен живот.
Това е европейска процедура, не се съгласи ръководителят на Съюза на незрящите в България Васил Долапчиев. Това е инструмент, който ще усили шансът да се осъществят трудово на хората с увреждания, безапелационен беше той пред Нова телевизия. И даде своя статистика – 740 000 души в България са с увреждания .
В момента за държавната администрация незадължителният % за назначение на хора с увреждания е 2 на 100, а за частния бранш – от 4 до 10 на 100, уточни ръководителят на АИКБ Васил Велев. Трябва да се върви по пътя за поощряване и поддръжка – както за работодателите, по този начин и за търсещите работа. Ако се приказва за пътя на глобите, би трябвало да има надзор и ще се намерят 101 метода да се заобиколи това – да вземем за пример наемане на хора с подправени ТЕЛК-ове. Недопустимо е в микропредприятие да се прави такова нещо – там всеки знае кой какъв брой работи, и в този момент има мъчителна реакция при разпределянето на парите. Такива предприятия са стотици хиляди – по какъв начин ще се реализира надзор, изрече причините си Велев.
Долапчиев обаче разгласи, че занапред ще излезе вид за обществено разискване, че има разговор, само че законът би трябвало да бъде признат дефинитивно до края на годината . Той обаче се съгласи, че при дребни предприятия фактически мъчно ще се интегрират хора с увреждания, поради множеството работа. И изиска хората с увреждания да могат почтено да си намерят работа, не работодателите да бъдат задължавани да поемат обществена функционалност .
Как ще тръгне на работа човек, който няма помощник да му помогне да стане от леглото? Как ще върви на работа, за който достъпността доникъде на открито е непреодолима преграда – да излезе, а не да работят? Работодатели и в този момент търсят хора да наемат, само че образованието на хора с увреждания, не с ТЕЛК-ове, не е задоволително високо , съобщи Панайотова. А Велев сподели, че в Германия няма разделяне сред дребни и огромни предприятия и процентът е 2%. При всички случаи би трябвало да се махнат микро и дребните предприятия т.е. до 50 души и процентът да е 2% за всички, освен за държавната администрация , акцентира ръководителят на АИКБ, който подсети и друго – действително назначени хора с увреждания не могат да се уволнят. Фирмите с над 50 души състав действително са под 10 000, може да има надзор, сподели още Велев. Долапчиев обаче отвърна, че желаят да може хората с увреждания да бъдат освобождавани от работа без това да е дискриминационно към хора без увреждания.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ