Самонараняването при децата и тинейджърите
Забелязали сте, че напоследък детето се удря единствено с юмручета, блъска си главата в стената, драска се с нокти или си скубе косата...тези прояви най-често са разследване на крах в някоя игра, след забележка от ваша страна или след счепкване с приятелче. Най-вероятно става въпрос за прояви на самонараняване, много типични в детската възраст.
Склонността към самонараняване е форма на експанзия, единствено че ориентирана към самия агресор - в тези случаи приказваме за така наречен автоагресия. Причините за появяването и са разнообразни, само че най-често първите признаци за склонността към автоагресия пораждат в интервала след постоянното прохождане, когато детето към този момент няма потребност някой да го води за ръка, с цел да опознае света. То открива нови забавни обекти за проучване, до които би трябвало да стигне непременно, само че в това време запасът му от отзивчиви средства е към момента много стеснен и детето не може да опише желанията си с думи.
Ако устремът му да докопа сбирката ви от стъклени фигурки, да вземем за пример, бъде спрян от безапелационен отвод, детето реагира буйно и нападателно, като най-често протяга ръка или на попречилия му възрастен, или на себе си. Последното по никакъв начин не е рядко събитие и има бездънен смисъл - то към този момент е забелязало, че опитите му да се самонарани получават бурна реакция от ваша страна и по този начин цели или да притегли вниманието ви, или да му бъде разрешен достъпа до стремежи обект.
Първоначално самонараняването поражда като знак за изтощение - детето не може да се оправи с нещо или не може да изрази желанието си и експанзията от този факт минава в предпочитание за самонаказание. Ако в този миг родителите реагират прочувствено и разрешат това, което са забранили, детето схваща, че това е методът да реализира задачата си и идващите прояви на автоагресия няма да закъснеят.
Друга причина за самонараняването може да бъде вътрешното напрежение, начало на невроза у детето, подбудена от спорове сред родителите или в детската градина, учебно заведение. Ако родителите си разрешават чести кавги пред него, обикновено е то да реагира на стресовата обстановка с експанзия. Ако му се вменява възприятие за виновност заради несправяне с дадена задача, упреквано е за нещо и самочувствието му е намалено, склонността към самонараняване е външен индикатор на вътрешния дискомфорт.
Как да реагирате, в случай че забележите прояви на автоагресия у дребното дете?
Отговорът не е повсеместен, само че във всички случаи е извънредно значимо за запазите успокоение и да не дадете външна изява на терзанието си от тези дейности. Веднъж видяло, че по този метод може да ви влияе, детето ще продъжи да го прави и на вас ще ви бъде още по-трудно да го откажете от склонността да се самонаранява. Тихо и умерено обяснете за какво се постанова да му възбраните нещо или не можете да му купите друго, само че все пак го разбирате и знаете по какъв начин се усеща. Добре е да го оставите за малко единствено, без да показвате терзанието си. След като осъзнае, че няма да отстъпите пред методите му, детето ще се успокои и ще насочи силата си в друга посока.
Ако самонараняването има по-дълбоки от желанието за операция аргументи, направете всичко допустимо да ги отстраните от всекидневието на детето. Осигурете му спокойна конюнктура, в която не се крещи, хората не се наскърбяват, не се карат и не демонстрират експанзия един към различен. Разрешавайте разногласията с близките уединено, дано детето не става очевидец на споровете ви, колкото и дребни да наподобяват те във вашите очи. При прояви на автоагресия запазете успокоение и с еднакъв звук, без да изпадате в суматоха, обяснете, че тези дейности ще доведат единствено до ненужна болежка. Важно е да овладеете обстановката и да не насилвате детето за нищо. Ако съумеете да реагирате с самообладание и неизменност, признаците на автоагресия ще стават все по-редки и единични, до момента в който отшумят изцяло.
“Неотработената автоагресия от ранното детство може да сътвори същински проблем в пубертета. ”
Като легитимирана към този момент форма на себеизразяване, самонараняването става по-сериозно - нарези по тялото, горене с клечки кибрит и други Според психолозите такива деца имат проблеми с изложение на дълбока вътрешна болежка, подбудена от контузия или от преживелица, от надълбоко вътрешно прекарване.
Как може да разпознаем, че тинейджърът се самонаранява?
Носи дълги ръкави и крачоли даже лятото - крие тялото си
Избягва да го виждате разголен - в стаята му или в пробната на магазина
Не е контактен, подтиснат е, усамотява се за дълго в стаята или в банята.
Ако забележите доказателства за самонараняване, добре е да потърсите консултация с детски психолог, който да даде най-точен и професиионален отговор за това по какъв начин да реагирате и по какъв начин да помогнете на детето, с цел да не се задълбочи казусът. Да поканиш тинейджър на диалог с психолог може да е невероятно на пръв взор, в случай че връзката на доверие е прекратена. Но си коства да пробвате, тъй като последствията може да са страшни. Ако го забележите в съученик или във ваш възпитаник - сигнализирайте, не се колебайте. Тези деца имат потребност от помощ.
Склонността към самонараняване е форма на експанзия, единствено че ориентирана към самия агресор - в тези случаи приказваме за така наречен автоагресия. Причините за появяването и са разнообразни, само че най-често първите признаци за склонността към автоагресия пораждат в интервала след постоянното прохождане, когато детето към този момент няма потребност някой да го води за ръка, с цел да опознае света. То открива нови забавни обекти за проучване, до които би трябвало да стигне непременно, само че в това време запасът му от отзивчиви средства е към момента много стеснен и детето не може да опише желанията си с думи.
Ако устремът му да докопа сбирката ви от стъклени фигурки, да вземем за пример, бъде спрян от безапелационен отвод, детето реагира буйно и нападателно, като най-често протяга ръка или на попречилия му възрастен, или на себе си. Последното по никакъв начин не е рядко събитие и има бездънен смисъл - то към този момент е забелязало, че опитите му да се самонарани получават бурна реакция от ваша страна и по този начин цели или да притегли вниманието ви, или да му бъде разрешен достъпа до стремежи обект.
Първоначално самонараняването поражда като знак за изтощение - детето не може да се оправи с нещо или не може да изрази желанието си и експанзията от този факт минава в предпочитание за самонаказание. Ако в този миг родителите реагират прочувствено и разрешат това, което са забранили, детето схваща, че това е методът да реализира задачата си и идващите прояви на автоагресия няма да закъснеят. Друга причина за самонараняването може да бъде вътрешното напрежение, начало на невроза у детето, подбудена от спорове сред родителите или в детската градина, учебно заведение. Ако родителите си разрешават чести кавги пред него, обикновено е то да реагира на стресовата обстановка с експанзия. Ако му се вменява възприятие за виновност заради несправяне с дадена задача, упреквано е за нещо и самочувствието му е намалено, склонността към самонараняване е външен индикатор на вътрешния дискомфорт. Как да реагирате, в случай че забележите прояви на автоагресия у дребното дете?
Отговорът не е повсеместен, само че във всички случаи е извънредно значимо за запазите успокоение и да не дадете външна изява на терзанието си от тези дейности. Веднъж видяло, че по този метод може да ви влияе, детето ще продъжи да го прави и на вас ще ви бъде още по-трудно да го откажете от склонността да се самонаранява. Тихо и умерено обяснете за какво се постанова да му възбраните нещо или не можете да му купите друго, само че все пак го разбирате и знаете по какъв начин се усеща. Добре е да го оставите за малко единствено, без да показвате терзанието си. След като осъзнае, че няма да отстъпите пред методите му, детето ще се успокои и ще насочи силата си в друга посока.
Ако самонараняването има по-дълбоки от желанието за операция аргументи, направете всичко допустимо да ги отстраните от всекидневието на детето. Осигурете му спокойна конюнктура, в която не се крещи, хората не се наскърбяват, не се карат и не демонстрират експанзия един към различен. Разрешавайте разногласията с близките уединено, дано детето не става очевидец на споровете ви, колкото и дребни да наподобяват те във вашите очи. При прояви на автоагресия запазете успокоение и с еднакъв звук, без да изпадате в суматоха, обяснете, че тези дейности ще доведат единствено до ненужна болежка. Важно е да овладеете обстановката и да не насилвате детето за нищо. Ако съумеете да реагирате с самообладание и неизменност, признаците на автоагресия ще стават все по-редки и единични, до момента в който отшумят изцяло.
“Неотработената автоагресия от ранното детство може да сътвори същински проблем в пубертета. ”
Като легитимирана към този момент форма на себеизразяване, самонараняването става по-сериозно - нарези по тялото, горене с клечки кибрит и други Според психолозите такива деца имат проблеми с изложение на дълбока вътрешна болежка, подбудена от контузия или от преживелица, от надълбоко вътрешно прекарване.
Как може да разпознаем, че тинейджърът се самонаранява?
Носи дълги ръкави и крачоли даже лятото - крие тялото си Избягва да го виждате разголен - в стаята му или в пробната на магазина Не е контактен, подтиснат е, усамотява се за дълго в стаята или в банята. Ако забележите доказателства за самонараняване, добре е да потърсите консултация с детски психолог, който да даде най-точен и професиионален отговор за това по какъв начин да реагирате и по какъв начин да помогнете на детето, с цел да не се задълбочи казусът. Да поканиш тинейджър на диалог с психолог може да е невероятно на пръв взор, в случай че връзката на доверие е прекратена. Но си коства да пробвате, тъй като последствията може да са страшни. Ако го забележите в съученик или във ваш възпитаник - сигнализирайте, не се колебайте. Тези деца имат потребност от помощ.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ