Путин се стреми да издигне величието на Русия на всяка цена
За Владимир Путин одобряването на съветското великолепие в международния ред е фикс-идея и неговата инвазия, целяща да подчини Украйна, трябваше да бъде кулминационната точка на близо четвърт век старания.
След седем месеца акция обаче на днешния му 70-годишен празник неговата Русия е значително изолирана, а армията ѝ изтощена. И той заплашва да употребява всички средства, с които разполага, в това число нуклеарно оръжие.
Колко надалеч е в този момент 2000 година, когато този 47-годишен мъж с оплешивяващо чело и пронизващи очи влиза в Кремъл, заменяйки болния Борис Елцин и обещавайки другарство и съдействие със Запада.
Американският президент Джордж Буш-младши поздравява " забележителния водач ", немският канцлер Герхард Шрьодер и италианският министър председател Силвио Берлускони стават негови другари. И всичко това макар репресиите против медиите, макар ексцесиите в Чечения.
Две десетилетия по-късно Джо Байдън - петият американски президент от епохата на Путин - вижда в него " палач ", още преди нашествието в Украйна, до момента в който се натрупват наказания и двустранни разногласия.
Напротив, известността му в Русия е безупречна. Неговите сънародници признават относителния си разцвет и връщането на Москва в клуба на великите сили.
Да удариш първи
Путин построява вертикала на властта, подхранвана от корупция съгласно неговите съперници, разчитайки на богати помощници като братята Ротенберг или Евгений Пригожин - противоречива фигура, уредник на страховитите бойци в сянка от частната военна компания " Вагнер ", които работят по целия свят, с цел да затвърдят съветското въздействие.
Референдум, проведен в разгара на пандемията, му дава право да остане в Кремъл до 2036 година, когато би трябвало да е на 84 години, до момента в който опозицията бива унищожена, а главният му съперник Алексей Навални е изпратен в пандиза, откакто е токсичен.
За Путин, както и за доста руснаци от неговото потомство, разпадът на Съветския съюз и на сферата му на въздействие остава засегнатост, която би трябвало да бъде поправена. Като офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Източна Германия по това време той може да види провалянето от първа ръка.
Бедността става действителност в Русия, контрастирайки с процъфтяването на Запада. Години по-късно Путин ще опише, че е бил заставен, сходно на доста свои сънародници, да работи незаконно като таксиджия.
Това, което го убеждава, че краят на Съюз на съветските социалистически републики е „ най-голямата геополитическа злополука на 20-и век “, и това, което подхранва желанието за реванш против НАТО и Европейския съюз, е, че те се уголемяват с приемането на някогашните членове на руския блок.
Убеден, че Западът се стреми да трансформира Русия в собствен васал, неговата задача става да спре това, а Украйна е алената линия. За Путин прозападната гражданска война от 2014 година в Киев е последната капка, прелом, осъществен от антируските екстремисти и инспириран от Вашингтон.
Стъписвайки Запада, той анексира украински Крим, след което възпламенява фитила на сепаратисткия спор в Донбас. След това на 24 февруари 2022 година, обвинил Украйна в геноцид в този рускоезичен район, той изпраща танковете си в своята съседка, за първи път в Европа от 1939 година насам.
През 2015 година роденият в работническо семейство в Ленинград и собственик на черен колан по джудо Путин заключи своята философия: „ Ако боят е неминуем, би трябвало да удариш пръв. “
„ Според него... в случай че тази война в Украйна или за Украйна бъде изгубена, тогава съветската страна скоро към този момент няма да съществува “, сподели Татяна Становая, която управлява аналитичния център R.Politik.
Операцията трябваше да бъде незабравим триумф, с помощта на осъвременена след 22 години ръководство на Путин войска и командване, калено от триумфите си в Сирия.
Проядена от корупция и сюрпризирана от решителните украинци, Москва обаче трябваше да се откаже от завладяването на Киев напролет. Завладяването на Източна и Южна Украйна се оказа скъпо в човешки загуби и муниции, до момента в който Киев събираше военна помощ от Запада.
Есента стана синоним на навсякъде оттегляне. Провалът стана явен, когато на 21 септември Владимир Путин издаде декрет за активизирането на стотици хиляди резервисти, затова цивилни, разпоредено от президента, който в продължение на две десетилетия се представяше за поръчител на постоянна и мирна Русия.
Икономически под тежестта на наказания страната е откъсната от интернационалните финанси и модерни технологии.
Дипломатически изолацията е явна. Доста алегорично беше, че Путин не бе поканен на погребението на кралица Елизабет Втора, наред със севернокорейския водач Ким Чен-ун или сирийския президент Башар Асад.
" Лош край "
Междувременно десетки хиляди руснаци, може би и стотици хиляди, бягат от готовност и репресии.
На Запад някои приказват за „ отклонения “ на съветския президент, откакто той прекара две години значително откъснат от света, с цел да се защищити от КОВИД-19.
Няколко дни преди началото на офанзивата френският президент Еманюел Макрон изрази паника от един „ по-рязък, по-изолиран Путин, който е изпаднал в някакъв тип отклоняване както от идеологическа позиция, по този начин и от позиция на сигурността “.
Той към този момент не е този президент, който язди гол до кръста в тайгата или се е гмурка в езерото Байкал с батискаф, а подобен, който седи на метри от гостите си, в края на гигантска маса.
По малкия екран той насочва гневни нападки против Запада, по думите му, потопен в честен крах и разяждан от демократични хрумвания и ЛГБТ придвижването. В края на септември той съзря в Запада настъпването на " чист и корав сатанизъм ".
„ (Еманюел) Макрон или (Олаф) Шолц би трябвало да сортират думите си, Владимир Владимирович – не. Той споделя каквото мисли, прави каквото си желае “, отбелязва самостоятелният съветски политолог Константин Калачов и прибавя: „ Той има цялостна независимост, към този момент нищо не го задържа. “
Със същата увереност Путин повтаря, че Украйна не е обособена нация, че нейната самостоятелност е неприятен поврат в историята. В унисон с тази логичност на 30 септември той разгласи анексирането на четири спомагателни украински района, въпреки че армията му търпи неуспехи там.
„ Победата ще бъде наша “, провикна се Путин към множеството, събрало се на Червения площад.
„ Той в действителност се счита за обединител на съветските земи. И от моя позиция това може да свърши зле “, разяснява анализаторката Татяна Становая.
Колко остава оттова до нуклеарен удар? „ Това не е блъф “, сподели самият Путин.
Източник: Българска телеграфна агенция
След седем месеца акция обаче на днешния му 70-годишен празник неговата Русия е значително изолирана, а армията ѝ изтощена. И той заплашва да употребява всички средства, с които разполага, в това число нуклеарно оръжие.
Колко надалеч е в този момент 2000 година, когато този 47-годишен мъж с оплешивяващо чело и пронизващи очи влиза в Кремъл, заменяйки болния Борис Елцин и обещавайки другарство и съдействие със Запада.
Американският президент Джордж Буш-младши поздравява " забележителния водач ", немският канцлер Герхард Шрьодер и италианският министър председател Силвио Берлускони стават негови другари. И всичко това макар репресиите против медиите, макар ексцесиите в Чечения.
Две десетилетия по-късно Джо Байдън - петият американски президент от епохата на Путин - вижда в него " палач ", още преди нашествието в Украйна, до момента в който се натрупват наказания и двустранни разногласия.
Напротив, известността му в Русия е безупречна. Неговите сънародници признават относителния си разцвет и връщането на Москва в клуба на великите сили.
Да удариш първи
Путин построява вертикала на властта, подхранвана от корупция съгласно неговите съперници, разчитайки на богати помощници като братята Ротенберг или Евгений Пригожин - противоречива фигура, уредник на страховитите бойци в сянка от частната военна компания " Вагнер ", които работят по целия свят, с цел да затвърдят съветското въздействие.
Референдум, проведен в разгара на пандемията, му дава право да остане в Кремъл до 2036 година, когато би трябвало да е на 84 години, до момента в който опозицията бива унищожена, а главният му съперник Алексей Навални е изпратен в пандиза, откакто е токсичен.
За Путин, както и за доста руснаци от неговото потомство, разпадът на Съветския съюз и на сферата му на въздействие остава засегнатост, която би трябвало да бъде поправена. Като офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Източна Германия по това време той може да види провалянето от първа ръка.
Бедността става действителност в Русия, контрастирайки с процъфтяването на Запада. Години по-късно Путин ще опише, че е бил заставен, сходно на доста свои сънародници, да работи незаконно като таксиджия.
Това, което го убеждава, че краят на Съюз на съветските социалистически републики е „ най-голямата геополитическа злополука на 20-и век “, и това, което подхранва желанието за реванш против НАТО и Европейския съюз, е, че те се уголемяват с приемането на някогашните членове на руския блок.
Убеден, че Западът се стреми да трансформира Русия в собствен васал, неговата задача става да спре това, а Украйна е алената линия. За Путин прозападната гражданска война от 2014 година в Киев е последната капка, прелом, осъществен от антируските екстремисти и инспириран от Вашингтон.
Стъписвайки Запада, той анексира украински Крим, след което възпламенява фитила на сепаратисткия спор в Донбас. След това на 24 февруари 2022 година, обвинил Украйна в геноцид в този рускоезичен район, той изпраща танковете си в своята съседка, за първи път в Европа от 1939 година насам.
През 2015 година роденият в работническо семейство в Ленинград и собственик на черен колан по джудо Путин заключи своята философия: „ Ако боят е неминуем, би трябвало да удариш пръв. “
„ Според него... в случай че тази война в Украйна или за Украйна бъде изгубена, тогава съветската страна скоро към този момент няма да съществува “, сподели Татяна Становая, която управлява аналитичния център R.Politik.
Операцията трябваше да бъде незабравим триумф, с помощта на осъвременена след 22 години ръководство на Путин войска и командване, калено от триумфите си в Сирия.
Проядена от корупция и сюрпризирана от решителните украинци, Москва обаче трябваше да се откаже от завладяването на Киев напролет. Завладяването на Източна и Южна Украйна се оказа скъпо в човешки загуби и муниции, до момента в който Киев събираше военна помощ от Запада.
Есента стана синоним на навсякъде оттегляне. Провалът стана явен, когато на 21 септември Владимир Путин издаде декрет за активизирането на стотици хиляди резервисти, затова цивилни, разпоредено от президента, който в продължение на две десетилетия се представяше за поръчител на постоянна и мирна Русия.
Икономически под тежестта на наказания страната е откъсната от интернационалните финанси и модерни технологии.
Дипломатически изолацията е явна. Доста алегорично беше, че Путин не бе поканен на погребението на кралица Елизабет Втора, наред със севернокорейския водач Ким Чен-ун или сирийския президент Башар Асад.
" Лош край "
Междувременно десетки хиляди руснаци, може би и стотици хиляди, бягат от готовност и репресии.
На Запад някои приказват за „ отклонения “ на съветския президент, откакто той прекара две години значително откъснат от света, с цел да се защищити от КОВИД-19.
Няколко дни преди началото на офанзивата френският президент Еманюел Макрон изрази паника от един „ по-рязък, по-изолиран Путин, който е изпаднал в някакъв тип отклоняване както от идеологическа позиция, по този начин и от позиция на сигурността “.
Той към този момент не е този президент, който язди гол до кръста в тайгата или се е гмурка в езерото Байкал с батискаф, а подобен, който седи на метри от гостите си, в края на гигантска маса.
По малкия екран той насочва гневни нападки против Запада, по думите му, потопен в честен крах и разяждан от демократични хрумвания и ЛГБТ придвижването. В края на септември той съзря в Запада настъпването на " чист и корав сатанизъм ".
„ (Еманюел) Макрон или (Олаф) Шолц би трябвало да сортират думите си, Владимир Владимирович – не. Той споделя каквото мисли, прави каквото си желае “, отбелязва самостоятелният съветски политолог Константин Калачов и прибавя: „ Той има цялостна независимост, към този момент нищо не го задържа. “
Със същата увереност Путин повтаря, че Украйна не е обособена нация, че нейната самостоятелност е неприятен поврат в историята. В унисон с тази логичност на 30 септември той разгласи анексирането на четири спомагателни украински района, въпреки че армията му търпи неуспехи там.
„ Победата ще бъде наша “, провикна се Путин към множеството, събрало се на Червения площад.
„ Той в действителност се счита за обединител на съветските земи. И от моя позиция това може да свърши зле “, разяснява анализаторката Татяна Становая.
Колко остава оттова до нуклеарен удар? „ Това не е блъф “, сподели самият Путин.
Източник: Българска телеграфна агенция
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ