На гости в царството на Путин: какво няма да видят чужденците?
За Световното състезание по футбол Москва и още няколко съветски града бяха излъскани до искра. Страната се показва в нова светлина - съвременна и отворена към света. Но има и една друга Русия, която гостите няма да видят, написа Фридрих Шмит в разбор за Deutsche Welle.
Който счита, че Русия през днешния ден е същата онази „ цялостна тъга “, каквато беше по руско време, ще би трябвало да промени мнението си: из парковете ще видите младежи да карат скейтбордове, такси можете да си поръчате напряко от смарт телефона, да платите с кредитна карта или да си поръчате суши или бургер дори на британски - в положителните заведения за хранене. Любезни доброволци дружелюбно указват пътя към стадионите, както прочее е било и при предходни огромни спортни надпревари в Русия. Отново страната се показва пред света в добра светлина - отворена и съвременна. И това не е единствено фасада. Но е единствено част от истината.
Гостите на Световното състезание ще срещнат дружелюбни и другарски настроени домакини. Обвинението, че руснаците не се усмихвали, не е правилно - те се усмихват най-много на гостите от Запада, които провокират доста огромен интерес измежду руснаците. Което малко ни изненадва, тъй като кремълската агитация показва Запада на първо място като противник и зложелател. Но Западът постоянно е бил и си остава за Русия и двете: образец за подражателство и опасност.
Посланието на съветското управление, че Русия е жертва на непрекъснати нападки и обиди, слага рамки на това отваряне на страната към света: войната в Украйна, свалянето на малайзийския пътнически аероплан, държавният допинг, отравянето на Скрипал, касетъчните бомби в Сирия - Кремъл употребява тези обвинявания, с цел да построи, посредством медиите си, един колективен нрав на капсулирането. За тази цел му оказва помощ широкоразпространеният руски мит за прогресивното, добросърдечно и спокойно общество, заобиколено от външни врагове. И националната горделивост незабавно заема отбранителна позиция.
Родните неуспехи се премълчават, разкрасяват или попадат в кривото огледало на пропагандата против западните измами. Особено притеснителен образец в това отношение е епидемията от СПИН с над един милион инфектирани. Тя бива представяна като „ детайл от осведомителната война против Русия “. И всеки, който се пробва да оказва помощ, да вземем за пример с разяснителна активност, бива обявяван от управляващите за „ задграничен сътрудник “. Или пък бива унизен. Така постъпват най-много с руснаците, доста рядко с чужденци, да не приказваме за туристите и футболните ентусиасти. Добре пристигнали в Русия са също и исландците и англичаните, чиито държавни управления бойкотират Световното състезание. Посланието тук е, че в случай че политиците не се схващат, това не важи за елементарните хора.
Така мислят също и на Запад. Но, за разлика от жителите на демократичните страни, руснаците могат да се радват и благодарят, само че не и да вземат участие във вземането на решения. Например за влиятелните обекти на Путин нямат никаква опция да си кажат мнението. Приемат се единствено такава гражданска интензивност, която се харесва на държавното управление. Всичко останало попада под ударите на репресивния уред. Затова и митингите против въвеждането на винетки и поради сметищата остават изолирани, единични случаи.
В Русия благосъстоянието е толкоз неравномерно разпределено, както в малко други страни. Законите и евтината работна мощ разрешават супермаркетите да работят непрекъснато. И това би трябвало да си остане по този начин. Властимащите схващат модерността не политически, а механически, и те модернизират страната на неимоверно висока цена. Разходите за Зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 година бяха над 37 милиарда евро, които ги трансфораха в най-скъпите олимпийски игри за всички времена. Световното състезание по футбол с предстоящи разноски от над 12 милиарда евро също ще бие върха. Икономисват се пари за лечебните заведения и учебните заведения, а в това време градове с второ- и треторазрядни футболни тимове, играещи пред рехава аудитория, получават игрища с места за десетки хиляди фенове. Никой не си прави сметка за това, по какъв начин и с какви средства ще бъдат поддържани тези уреди, да вземем за пример в Саранск и Калининград, след края на Световното състезание.
В Русия имаме голяма бездна сред отчайващо бедната провинция, и даже сред регионите в покрайнините на Москва, и самата Москва. След дългогодишни поправки, центърът на съветската столица се показва в нов, гранитен образ, с необятни и изрядно почистени тротоари и нов парк до Кремъл, планиран от нюйоркски архитекти. Промяната е ефектна и аполитична. В съветското публично пространство обаче съвсем няма място за свободното мнение. Така да вземем за пример опозиционният водач Алексей Навални и неговите поддръжници не могат да привикват прояви без позволение от управляващите. Когато при започване на май те излязоха за финален път на улицата, против тях се изправиха мъже в казашки униформи с бичове в ръцете. Но не биячите бяха наказани, а Навални и доста от неговите съидейници.
По време на Световното състезание казаците играят ролята на помощници на полицията. Съвсем неотдавна единственият останал опозиционен кмет на огромен град беше свален от власт. Става дума за кмета на Екатеринбург, където също се играят мачове от Световното състезание. Неговият правоприемник към този момент няма да бъде избиран директно. Десетки политически пандизчии са зад решетките. Най-известният от тях, режисьорът Олег Сенцов, е в гладна стачка от повече от месец с гледище да бъдат освободени неговите украински събратя. Той се надява на Световното състезание, в чиито искра се къпят съветските властници, както и чеченският водач Кадиров и антуражът му, прочули се неотдавна с бруталната си акция против хомосексуалните. Сега ги видяхме да събират овациите на публиката на стадиона в Грозни паралелно до египетската футболна звезда Мохамед Салах.
Който счита, че Русия през днешния ден е същата онази „ цялостна тъга “, каквато беше по руско време, ще би трябвало да промени мнението си: из парковете ще видите младежи да карат скейтбордове, такси можете да си поръчате напряко от смарт телефона, да платите с кредитна карта или да си поръчате суши или бургер дори на британски - в положителните заведения за хранене. Любезни доброволци дружелюбно указват пътя към стадионите, както прочее е било и при предходни огромни спортни надпревари в Русия. Отново страната се показва пред света в добра светлина - отворена и съвременна. И това не е единствено фасада. Но е единствено част от истината.
Гостите на Световното състезание ще срещнат дружелюбни и другарски настроени домакини. Обвинението, че руснаците не се усмихвали, не е правилно - те се усмихват най-много на гостите от Запада, които провокират доста огромен интерес измежду руснаците. Което малко ни изненадва, тъй като кремълската агитация показва Запада на първо място като противник и зложелател. Но Западът постоянно е бил и си остава за Русия и двете: образец за подражателство и опасност.
Посланието на съветското управление, че Русия е жертва на непрекъснати нападки и обиди, слага рамки на това отваряне на страната към света: войната в Украйна, свалянето на малайзийския пътнически аероплан, държавният допинг, отравянето на Скрипал, касетъчните бомби в Сирия - Кремъл употребява тези обвинявания, с цел да построи, посредством медиите си, един колективен нрав на капсулирането. За тази цел му оказва помощ широкоразпространеният руски мит за прогресивното, добросърдечно и спокойно общество, заобиколено от външни врагове. И националната горделивост незабавно заема отбранителна позиция.
Родните неуспехи се премълчават, разкрасяват или попадат в кривото огледало на пропагандата против западните измами. Особено притеснителен образец в това отношение е епидемията от СПИН с над един милион инфектирани. Тя бива представяна като „ детайл от осведомителната война против Русия “. И всеки, който се пробва да оказва помощ, да вземем за пример с разяснителна активност, бива обявяван от управляващите за „ задграничен сътрудник “. Или пък бива унизен. Така постъпват най-много с руснаците, доста рядко с чужденци, да не приказваме за туристите и футболните ентусиасти. Добре пристигнали в Русия са също и исландците и англичаните, чиито държавни управления бойкотират Световното състезание. Посланието тук е, че в случай че политиците не се схващат, това не важи за елементарните хора.
Така мислят също и на Запад. Но, за разлика от жителите на демократичните страни, руснаците могат да се радват и благодарят, само че не и да вземат участие във вземането на решения. Например за влиятелните обекти на Путин нямат никаква опция да си кажат мнението. Приемат се единствено такава гражданска интензивност, която се харесва на държавното управление. Всичко останало попада под ударите на репресивния уред. Затова и митингите против въвеждането на винетки и поради сметищата остават изолирани, единични случаи.
В Русия благосъстоянието е толкоз неравномерно разпределено, както в малко други страни. Законите и евтината работна мощ разрешават супермаркетите да работят непрекъснато. И това би трябвало да си остане по този начин. Властимащите схващат модерността не политически, а механически, и те модернизират страната на неимоверно висока цена. Разходите за Зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 година бяха над 37 милиарда евро, които ги трансфораха в най-скъпите олимпийски игри за всички времена. Световното състезание по футбол с предстоящи разноски от над 12 милиарда евро също ще бие върха. Икономисват се пари за лечебните заведения и учебните заведения, а в това време градове с второ- и треторазрядни футболни тимове, играещи пред рехава аудитория, получават игрища с места за десетки хиляди фенове. Никой не си прави сметка за това, по какъв начин и с какви средства ще бъдат поддържани тези уреди, да вземем за пример в Саранск и Калининград, след края на Световното състезание.
В Русия имаме голяма бездна сред отчайващо бедната провинция, и даже сред регионите в покрайнините на Москва, и самата Москва. След дългогодишни поправки, центърът на съветската столица се показва в нов, гранитен образ, с необятни и изрядно почистени тротоари и нов парк до Кремъл, планиран от нюйоркски архитекти. Промяната е ефектна и аполитична. В съветското публично пространство обаче съвсем няма място за свободното мнение. Така да вземем за пример опозиционният водач Алексей Навални и неговите поддръжници не могат да привикват прояви без позволение от управляващите. Когато при започване на май те излязоха за финален път на улицата, против тях се изправиха мъже в казашки униформи с бичове в ръцете. Но не биячите бяха наказани, а Навални и доста от неговите съидейници.
По време на Световното състезание казаците играят ролята на помощници на полицията. Съвсем неотдавна единственият останал опозиционен кмет на огромен град беше свален от власт. Става дума за кмета на Екатеринбург, където също се играят мачове от Световното състезание. Неговият правоприемник към този момент няма да бъде избиран директно. Десетки политически пандизчии са зад решетките. Най-известният от тях, режисьорът Олег Сенцов, е в гладна стачка от повече от месец с гледище да бъдат освободени неговите украински събратя. Той се надява на Световното състезание, в чиито искра се къпят съветските властници, както и чеченският водач Кадиров и антуражът му, прочули се неотдавна с бруталната си акция против хомосексуалните. Сега ги видяхме да събират овациите на публиката на стадиона в Грозни паралелно до египетската футболна звезда Мохамед Салах.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ