Заведения, забранени за деца, набират популярност в Южна Корея
За страна, която има най-ниската планирана раждаемост в света и е похарчила стотици милиарди в опит да предотврати демографския срив, да се основават заведения, неразрешени за деца, наподобява необичайно. Или пък тъкмо противоположното – откакто не ги желаят у дома, не желаят и да им се скапва спокойствието в ресторанта.
Тенденцията „ Забранено за деца “ набира известност в Южна Корея, написа CNN. Само на известния като туристическа дестинация о-в Чеджу има най-малко 80 заведения, които се популяризират като „ свободни от деца “. В останалата част от страната са още към 400.
И макар че на хората, които не обичат деца, тези места очевидно са им приятни, неизбежно се повдига въпросът до каква степен това е рационално. Според статистиката на Организация на обединените нации за предходната година Южна Корея е страната с най-ниски резултати по индикатора упования за раждане (fertility rate). Този показател мери на база разнообразни индикатори какъв брой деца би родила една жена от съответна страна. В случая с Южна Корея на всяка жена се пада по по-малко от едно дете (0.81), т.е. вероятността част от тях въобще да нямат потомство е много огромна. Към това би трябвало да се прибави и бързият ритъм на застаряващо население, с цел да е цялостна картината с демографския срив.
Както управляващите в Южна Корея схванаха от първа ръка през последните десетилетия, казусът с раждаемостта не се взема решение единствено с пари. По разнообразни оценки за 16 години за били изхарчени към 200 милиарда $ под формата на помощи за развъждане, както и за финансиране на акции по тематиката демографски срив.
И все пак младите не престават да се усещат притиснати от една страна от публичните упования за основаване на генерации, а от друга – и от скъпия живот. Те показват високите цени на парцелите, икономическата неустановеност и продължителните работни дни измежду аргументите да нямат сили за развъждане на деца. Но има и друго – решението за раждане от ден на ден се отсрочва напред във времето, а като приоритет през двайсетте и първата половина на трийсетте години са изведени образованието и кариерата.
Така на фона на цялото говорене какъв брой е зле обстановката с демографията нескрито излязоха заведенията, неразрешени за деца, които са новата цел на настояващите за повече държавна поддръжка за раждаемостта. Миналата седмица депутатката Йонг Хи-Ин заведе в Народното събрание дребния си наследник и държа прочувствена тирада от трибуната с детето в ръце.
„ Всекидневният живот с дете не е елементарен. Но нашето общество има потребност от прераждане “, съобщи тя.
На остров Чеджу управляващите към този момент започнаха спор дали да не забранят заведенията „ свободни от деца “. Там обаче са загрижени не толкоз за демографията, що се касае за имиджа си като туристическа дестинация.
Всъщност от юридическа позиция тази мярка може да бъде тълкувана и като нарушаване на конституцията. Все отново става дума за ограничаване на база възраст, което е неразрешено от главния закон. Подобно изговаряне има и от локалната комисия по човешки права на база на тъжба от татко на 3 деца, които твърди, че не е бил пуснат в заведение със фамилията си.
Някои търсят корените в възбраната за деца не толкоз в нетърпимостта против тях, а в един случай от 2012 година Тогава едно дете е залято с горещо ядене в ресторант. Следва публичен скандал, а в идващите години стартира и спор за това до каква степен се простира родителската отговорност и къде стартира груповата в опазването на децата. Така се стига и до възбраната. Към 2014 година сходни заведения към този момент са постоянно срещани. В идващите няколко години те стават от ден на ден, а едно социологическо изследване от 2021 година сочи, че 7 от 10 души ги утвърждават, а срещу тях са едвам 2 от всеки 10. И това не са отговори единствено от хора, които нямат деца.
Но въпреки възбраната за ограничавания на база възраст официално да съществува, действителната обстановка в Южна Корея по-различно. Пак о-в Чеджу могат да се видят редица такива. Например някои заведения не обслужват младежи, други пък – пенсионери. Има даже такива, които общително молят мъже на междинна възраст да си тръгнат поради безпокойство, че те по-често могат да тормозят дамите от личния състав. През 2018 година пък кафене в Сеул разгласи, че не приема „ рапъри “, ютюбъри и даже академични преподаватели. За част от тези ограничавания си има пояснение – примерно ютюбърите са нежелани, тъй като постоянно снимат до момента в който се хранят.
Всичко това се случва поради убеждението, че притежателите на заведения би трябвало да могат свободно да взимат решение по какъв начин да ръководят бизнеса си. И поради настройката на огромна част от клиентите, систематизирана по този начин:
„ Двайсет и трийсетгодишните имат мощно развито възприятие за лично пространство. И са все по-нетолерантни както към шумни деца, по този начин и към шумни възрастни хора “.
Тенденцията „ Забранено за деца “ набира известност в Южна Корея, написа CNN. Само на известния като туристическа дестинация о-в Чеджу има най-малко 80 заведения, които се популяризират като „ свободни от деца “. В останалата част от страната са още към 400.
И макар че на хората, които не обичат деца, тези места очевидно са им приятни, неизбежно се повдига въпросът до каква степен това е рационално. Според статистиката на Организация на обединените нации за предходната година Южна Корея е страната с най-ниски резултати по индикатора упования за раждане (fertility rate). Този показател мери на база разнообразни индикатори какъв брой деца би родила една жена от съответна страна. В случая с Южна Корея на всяка жена се пада по по-малко от едно дете (0.81), т.е. вероятността част от тях въобще да нямат потомство е много огромна. Към това би трябвало да се прибави и бързият ритъм на застаряващо население, с цел да е цялостна картината с демографския срив.
Както управляващите в Южна Корея схванаха от първа ръка през последните десетилетия, казусът с раждаемостта не се взема решение единствено с пари. По разнообразни оценки за 16 години за били изхарчени към 200 милиарда $ под формата на помощи за развъждане, както и за финансиране на акции по тематиката демографски срив.
И все пак младите не престават да се усещат притиснати от една страна от публичните упования за основаване на генерации, а от друга – и от скъпия живот. Те показват високите цени на парцелите, икономическата неустановеност и продължителните работни дни измежду аргументите да нямат сили за развъждане на деца. Но има и друго – решението за раждане от ден на ден се отсрочва напред във времето, а като приоритет през двайсетте и първата половина на трийсетте години са изведени образованието и кариерата.
Така на фона на цялото говорене какъв брой е зле обстановката с демографията нескрито излязоха заведенията, неразрешени за деца, които са новата цел на настояващите за повече държавна поддръжка за раждаемостта. Миналата седмица депутатката Йонг Хи-Ин заведе в Народното събрание дребния си наследник и държа прочувствена тирада от трибуната с детето в ръце.
„ Всекидневният живот с дете не е елементарен. Но нашето общество има потребност от прераждане “, съобщи тя.
На остров Чеджу управляващите към този момент започнаха спор дали да не забранят заведенията „ свободни от деца “. Там обаче са загрижени не толкоз за демографията, що се касае за имиджа си като туристическа дестинация.
Всъщност от юридическа позиция тази мярка може да бъде тълкувана и като нарушаване на конституцията. Все отново става дума за ограничаване на база възраст, което е неразрешено от главния закон. Подобно изговаряне има и от локалната комисия по човешки права на база на тъжба от татко на 3 деца, които твърди, че не е бил пуснат в заведение със фамилията си.
Някои търсят корените в възбраната за деца не толкоз в нетърпимостта против тях, а в един случай от 2012 година Тогава едно дете е залято с горещо ядене в ресторант. Следва публичен скандал, а в идващите години стартира и спор за това до каква степен се простира родителската отговорност и къде стартира груповата в опазването на децата. Така се стига и до възбраната. Към 2014 година сходни заведения към този момент са постоянно срещани. В идващите няколко години те стават от ден на ден, а едно социологическо изследване от 2021 година сочи, че 7 от 10 души ги утвърждават, а срещу тях са едвам 2 от всеки 10. И това не са отговори единствено от хора, които нямат деца.
Но въпреки възбраната за ограничавания на база възраст официално да съществува, действителната обстановка в Южна Корея по-различно. Пак о-в Чеджу могат да се видят редица такива. Например някои заведения не обслужват младежи, други пък – пенсионери. Има даже такива, които общително молят мъже на междинна възраст да си тръгнат поради безпокойство, че те по-често могат да тормозят дамите от личния състав. През 2018 година пък кафене в Сеул разгласи, че не приема „ рапъри “, ютюбъри и даже академични преподаватели. За част от тези ограничавания си има пояснение – примерно ютюбърите са нежелани, тъй като постоянно снимат до момента в който се хранят.
Всичко това се случва поради убеждението, че притежателите на заведения би трябвало да могат свободно да взимат решение по какъв начин да ръководят бизнеса си. И поради настройката на огромна част от клиентите, систематизирана по този начин:
„ Двайсет и трийсетгодишните имат мощно развито възприятие за лично пространство. И са все по-нетолерантни както към шумни деца, по този начин и към шумни възрастни хора “.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ