За столичната полиция не е било приоритет да следи за

За столичната полиция не е било приоритет да следи за отнемането на преимущество на пешеходна пътека през последните години. Същевременно страната е изгубила стотици милиони поради това, че не си търси средствата от санкции. Липсата на надзор и наказания водят до от ден на ден нарушавания, които зареждат корупцията.
Сега е 15-годишното момче, блъснато на пешеходната пътека сред " Гурко " и " Шишман ". По-рано бяха двойката младежи, пресичащи на бул. " Сливница ", две девойките на тротоара на " Черни връх "... Още над 300 са " невидимите " случаи, при които пешеходец е блъснат единствено в София годишно. Едновременно с това числата приказват, че столичната полиция все по-малко следи и глобява за лишаване на преимущество на пешеходна пътека през последните години спрямо десетилетие по-рано. Това излиза наяве от данни, предоставени на " Капитал " по Закона за достъп до социална информация от Столична дирекция на вътрешните работи за интервала 2018 - 2023 година

Представете си това безучастие в по-голям мащаб. Цялата страна е вдигнала ръце от това кой по какъв начин кара по пътищата.. За това аргументите са две: неналичието на надзор (особено в София) и най-много неналичието на наказания. От данните на Министерство на вътрешните работи ясно се вижда, че страната не си търси парите от санкции, с което на процедура няма по какъв начин да " възпитава " водачите да не вършат нарушавания. Сметката - половин милиард лв., които не са събрани при издадени фишове на обща стойност 648.8 млн. лева единствено за предишните пет години (от 2018 до април 2023 г.). Сто милиона приблизително на година - толкоз коства бездействието на страната. Не ни пука за пешеходната пътека

Да стартираме с сигурността на пешеходците. След всяка злополука в София политици и представители на институциите се впускат да изричат съболезнования, да дават обещание, да се оправдават, подлагат на критика и възмущават. . Но данните приказват, че това са единствено приказки. За последните 10 години 290 пешеходци единствено в София са изгубили живота си.
Реклама
След 2016 година наказателните постановления, издадени от полицията за лишаване преимущество на пешеходна пътека, внезапно се свиват. От близо 4 хиляди годишно през 2013, 2014 и 2015 година те стават по приблизително 200 - 300, като след 2018 година се вижда леко повишаване, което обаче още веднъж е надалеч от числата от преди 10 години (виж графиката).

С други думи, от няколко години за столичната полиция контролът за това дали водачите съблюдават преимуществото на пешеходци не е приоритет. Валидно е и противоположното - полицията не следи и за погрешно пресичащи пешеходци. Според статистиката на Министерство на вътрешните работи за цялата страна през последните три години пътно-транспортните катастрофи, квалифицирани от полицията като " боричкане на пешеходец ", съставляват близо 1/4 от всички тежки произшествия (23% за 2020, 2021, 2022 година И 25% и 26% за 2018 и 2019 г.). Същевременно санкцията за неосигуряване на преимущество на пешеходна пътека е 100 лева и 200 лева при наново такова нарушаване.
Стотици милиони, които страната не си желае
На процедура спазването на разпоредбите за придвижване по пътищата в България е оставено съвсем напълно на добросъвестността на водачите. Зад това състояние стоят редица неуместни неуредици . Полицията в София разполага с три камери, засичащи скорост, които мести (т.нар. триноги), и тази година получи още пет, подарък от Столичната община. От там от време на време пращат по дискове към полицията сигнали с координати и видео, тъй като двете системи " не си приказват ". Полицията рядко има потенциал да се занимава и с подаденото от общината и даже и да има написана санкция, това изобщо не значи, че тя е платена. Огромна част влизат в съда, други изобщо не са връчени, тъй като не се е намерил глобеният човек, на трети им е изтекла отминалостта.
Реклама
Това ни води към най-големия проблем по веригата: налагането и събираемостта на санкциите. Справка, която " Капитал " получи от Министерство на вътрешните работи по Закона за достъп до социална информация, демонстрира, че полицията не събира две трети от средствата от санкции.

Така да вземем за пример през 2022 година са наложени санкции на обща стойност 188.3 млн. лева От тях 28.5 млн. лева е цената на наказателните постановления, 24.9 млн. лева - на издадените фишове, и 134.9 млн. лева от електронните фишове. Същевременно в сметката на Министерство на вътрешните работи за 2022 година са събрани 54.2 млн. лева Същата е обстановката и за други години, като математиката демонстрира, че действително не се събират парите по най-голямото перо - електронните фишове (над 100 млн. годишно за последните пет години). Така страната е пропуснала да си събере 437 млн. лева за този интервал.

Това с огромна възможност се дължи на сбъркания развой по връчване на санкциите - то е " на шанс ", в случай че ви спре служител на реда, в случай че би трябвало да си подновявате шофьорската брошура или в случай че инцидентно ви ревизират при влизане в страната с кола на някой от граничните пунктове. Електронната инспекция не работи, а заплащането би трябвало да става на гише. С последни промени в закона от август, инициирани от Божидар Божанов (ПП-ДБ), се предлага връчването да бъде и електронно. Това наподобява като стъпка в вярната посока, само че има потребност от още усъвършенствания - да вземем за пример в този момент се изисква електронен автограф за регистрация в системата.